kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Писал съм го за форума на мотористите, но и за тук става :-)
Няма да се сърдите, че пътешествието, което ще се пробвам да опиша не е правено с мотор, ама за новобранец – толкова. Ще се опитам да дам малко по-различен поглед на начинанието, ще опиша повече лични впечатления и усещания, както и ще се опитам да дам максимално информация относно финансите – нещо, което не успях да намеря в множеството пътеписи, които изчетох в подготовка на нашия маршрут. Няма какво да се правим на милионери, предупреждавам паралиите да спрат дотук. Пътуването е ниско бюджетно, направено е с опознавателна цел, от любов към пътешествията, добрата компания и купона. Но, това ще стане ясно по-нататък.
Маршрътът е следния: София – Крушевац – Копаоник – Нови пазар – Беране – Подгорица – Петровац - Будва – Котор – Дубровник – Сплит – Шибеник – нац. Парк Крка – Плитвички езера – Белград - София
Много нощи и цяла зима четох какво ли не тук и в http://www.offroad-bulgaria.com , та към края на януари всичко беше изяснено откъм маршрут, мейлите – разпратени, компанията – поканена..... варианти и с мотори, и без мотори, с коли........ накрая най-сериозните се оказахме една кола хора – един ще се жени (има още оптимисти в този свят), друг ........ Сериозните са си сериозни – това е. На 21.06. в 6.00 потеглихме от София.
Ден 1 – София – Петровац
Напук на всичките прогнози за дъждове, макар че ми се сви сърцето при гледката сутринта....
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-p-rvi.827886.33645188
Пък колко да вали, оптимизъм трябва. Път ни чака, няма какво да му мислим Smile
Границите се минават с лекота. Стига да не им хванеш почивките, по информация от други пътеписи – нашите почиват от 7 до 8 сутринта, след което и братята сърби почиват от 7 до 8 по тяхно време – та денят минА....... Никой за нищо не ни потърси – лични карти и това е – група около 40 – 44 годишни цървули, тръгнали на път с 15 годишна кола – кой го е еня за тях Very Happy А и дъжд вали, нека им е гадно.....
Сърбия ни посрещна смръщена, ама смръщена. До Ниш пътят е ясен, правят ремонти и бачкат в събота сутрин – също. Магистрала за 50-тина км – аз не ги обичам магистралите и пропуснах да кажа, че ще ги избягваме по целия път. На втората отбивка и слизаме, хващаме пътя за Крушевац...... което не е толкова лесна работа.... се оказа.....
Цена на магистралата за 50 км – 1,5 евро. Плащанията са или с карта (моята не я прие незнайно защо), може и в динари, може и в евро, като в каквато валута плащаш – в такава ти връщат.
Времето вече е хубаво, но се сблъсках с бруталната действителност – тръгнал съм на път с пикльовци. Опикаха света!
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-p-rvi.827886.33645191
И циганийката се вижда, разбира се, че сме на палатки Very Happy Яко багаж Very Happy
Разбира се, със слизането от магистралата се изгубихме – веднага! Дали жената, която го играеше навигация с карта в краката не се беше събудила, дали още не си бе влязла в ролята (аз на електроника не се доверявам); за кратичко беше. На табели много не разчитайте като слезете от главните пътища! И тук идват първите впечатления от сръбско... Виждаме една Вектра, а момъкът сипва бензин от пластмасова бутилка.... Все едно си бях на село – в сливенските села. Питахме го на чист български на къде е пътят за Крушевац, обясни ни, след което пикльовците пикаха, момчето не успя да запали, та скокнахме да го бутнем – жената точно в този момент обясни, че всички ние сме болни от балкански синдром Smile
Поехме, разбира се, че за 500 метра можеш да се загубиш пак, подминах отбивката, усетих се, спрях, а срещу мен колата и тя спря...... И шофьорът ме упъти сам, без да го питам..... Тва сърбите ще дойдат много учтиви хора, в което се убедихме и по-нататък......
Хванахме „правия” път и газ напред. Е, няма прав път. Никакви прави пътища няма да караме до края на пътешествието, а ще се изгубим само още веднъж.
Планини. Баири. Това е основната дума на първия ден от пътешествието ни. Много баир, много нещо. Селата в Сърбия не са като нашите. Дълги и тесни. Можеш да караш в село 5-6 км, а то да е само от 100 къщи. Бързахме, иначе щях да спра да пия поне едно кафе по селските кръчми; да си купя ракия от директен производител; да си купя мед, сирене, яйца..... Щях да го направя на връщане, но не успях... Все нещо трябва да остане и за следващия път.
Пътищата – идеални, но се движиш доста често в населени места. Навсякъде е така, но пък ограниченията не са като при нас – по главния път ограничението е в повечето случаи 70, дори в селата. Имат маркирана зона за училищата, което е чудесна идея.
Крушевац. Вече има табели. И тъй като пътешествието се извършва на газ, е най-доброто място да заредите. Има и мол, което породи една от първите закачки в пътешествието – колко съм гаден да ги водя на палатка, а на един мол да не им спра Very Happy Вече се разбудиха всички Very Happy
Красива долина след Крушевац, после пак баир. Копаоник, ски курорт, интересен, според мен. Нищо общо с Банско, интересна архитектура дори на големите хотели, дървени покриви, а малко след основния курорт – малки къщички......
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-p-rvi.827886.33645195
Първите неприятни впечатления дойдоха тук – същите цигани са като нас и си изхвърлят боклуците в дерето.....
Завои, завои, Нови Пазар.... няма ли как да бъде избегнато това място, безумно е. Няма такава цигания дори на битака в Сливен, заклевам се. Минаваме набързо, будя приятеля ми от детинство, дето извади претенции за мол ;-) и му предлагам да го оставя да си напазарува Sad
Цена на газта – 86 динара/л
Полиция по маршрута – не срещнах
Пътна настика – перфектна
Условия за мотор – перфектни
Натовареност на движението – няма
Черна гора.... Посреща ни така, както ни изпраща Сърбия. Дивотия, баири, тук-там някое селце или градче, с големи къщи, с високи джамии...... И вече има и полиция. В Черна гора и те са същите като нас. И те си изхвърлят боклука по деретата, само че тук – навсякъде. И баири, ама баири да видиш. Безкрайни..... и много красиви. Тези хора карат бързо. Имайте го предвид – особено на мотор. Карайки по завоите с 80 с колата, дето тук им се изнервям и няма в планината кой да ме изпревари – тези са почти луди и изпреварват отвсякъде..... В градовете ако чувате клаксони – не се шашкайте, те се познават всички и се поздравяват така. И се свири с клаксон на поразия, докато им свикна и отидох в Хърватска. Smile Но пак казвам – същите са като нас, святкат с фаровете, предупреждават за ченгета. Куките са навсякъде, но всеки кара като изтърван..........
Беране е следващата точка за зареждане с газ. Луд град, нашите голфове са в по-добро състояние. И тъй като си купих карта, издадена в Бг, се зачудих по кой път да хвана – та питах на бензиностанцията – дръжте главния път, момчетата ми обясниха, че другият път е зле, а на гугъл мапс-а дори не го намирам. Учтиви хора, допаднаха ми.
Много красиви планини, завои, юркане на жената да снима, пак и пак, до Подгорица. В града не влязох, ама град като град, отдалеч ми се стори невзрачен, като нашите градове. Тук трябва да отбележа първата среща с ракията. Лели продават на пътя. И тъй като се бяхме разбрали да не носим пиене, щото е почти грях да носиш ракия в Сърбия, Черна гора.... решихме да направим първа дегустация. На пътя искат 10 Евро за литър, с пазарлъка го докарахме до 7, ама пусто – кисела я извадиха, не ни хареса и те това е. Държа да отбележа за любителите на този елексир – ракията, че в Сърбия и Черна гора обичайните разфасофки са литър. Няма какво да му се целят на разни разбивки, срамотно е Very Happy
Влязохме в супер, пак 7,38 евро литъра. И е много арна. 45 волта.
Подгорица – транзит.
Шкодренското езеро ни хареса много. А ако се хване сезона на цъфтежа на водните лилии – ще е още по-красиво....... Декари и декари с водни лилии, красиво място.
Благодаря на колегите, които препоръчаха къмпинг Маслина в Петровац (оказа се, че е в Боляревац, или нещо подобно), евалла, колеги, ще се върна след малко на къмпинга!
Ако хващате тази дестинация – по-добре минете не през тунела, ами си карайте по пътя за Петровац. После ще връщате нагоре, според мен поне е излишно. Все си мисля, че пътят е по-красивo. Както и да е, набихме се в тунела, защото ми беше писнало от завои. Стигнахме почти до Бар, след което на север към Петровац.
Къмпинг Маслина..... Набихме се в Петровац, не е там. Посока Бар, на 2 км на юг. Опъти ни един дядо. Всички те опътват. http://www.campingmaslina.com/index.php/en/
Прекрасен къмпинг. Ама те всичките са такива. Този, обаче, има плаж. Няма такава вода. Кристална, плажът е с пясък и ситни камъчета, в морето е с много едри камъни по дъното, като павирано, така гладки ги е направила водата..... а сафридите ти се мотаят между краката....... Прекрасно място, май ще си препрограмирам почивките.....
Локация на къмпинга – ок. 200 м от плажа; на ок. 200 метра от магазина, пресича се главен път (гадно е да пращаш малки деца да ти носят бира) Условия – всякакви. За българските къмпингари само да кажа – няма къмпинг там, където да няма тоалетна хартия в кенефа, да няма сапун на мивките (течен) и кърпи за ръце;.............. Прекрасно място, с прекрасен залив, островчето отсреща, много ми хареса.
Снимки от първия ден http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-p-rvi.827886.33645188
Цени:
За 5 възрастни, една кола, две палатки – общо 30 евро
Бирата в супера е 0,60 – 0,70 евро
Бутилките ви ги таксуват при покупка по 0,5 евро броя, пазете касовите бележки, на които ви записват, че сте взели бирата от тях Surprised Че се правят на гръмнати, ама и на български разбират, че са техни Sad
Не си спомням цената на тунела, но мисля, че е 2,5 евро
Цена на газта в цялата Черна гора на бензиностанции ЕКО (като нашето) е 0,70 евро. 30 литрова бутилка газ и разход около 10/100 не е проблем, карах на бензин едва 20-тина километра
Направи ми силно впечатление, че няма и стотинка разлика в цените на горивата по различните бензиностанции.
Изминато разстояние по километраж на колата – 718 километра, време – точно 12 часа. С мотор не се наемам да го мина за един ден. Може и да е възможно, но не бих се наел. Бих предпочел да го разделя на две, само че по средата е пустош, но няма начин да няма стаи под наем, мотелчета и пр.
P.S. 12 часа стегнато каране, без много спирания, без никакви опашки по границите..... С каравана едва ли ще са по-малко от 18 часа предвид страхотните денивелации. А и там къмпинзите са перфектни, не ми и трябва каравана
Ден 2 – Будва – Котор – Дубровник
Станахме изненадващо рано – такова нещо не ми се беше случвало от години да се събудя сам без чужда намеса и ритници в 6.30. Просто не съм такъв човек Smile Натовариме катуна и поехме на север. Адриатическото крайбрежие..... Прилики и разлики.
Тръгнахме от къмпинга и първите впечатления бяха за изключителна уреденост. Това чувство няма да ни напусне почти до края, с леки изключения. Хората се грижат и създават красота – палмички, дръвчета, храсти, цветя – много красиво и уредено. Тук идва и основната разлика с нашето черноморие – освен, че се стараят да вкарат естетика и условия в своите хотели, къщички за гости, къмпинзи и пр., тук и „общите части” са уредени. Не знам общината им ли го прави, хората ли пазят и създават – не мога да ви кажа, но е направено и се поддържа. Нищо общо няма с циганията във вътрешността на страната.
Пътят е перфектен, двулентов и в тази част на годината – не особено натоварен. Лошото е, че са много малко местата, на които можеш да спреш с кола и да снимаш, с мотор не би било чак такъв проблем. Банкет почти няма, а отбивките са много рядко. Което от друга страна е ОК, защото никога няма да стигнеш за там, закъдето си тръгнал. Приказни заливчета, островчета и лодки...... много много лодки! И манастири. Мине не мине някой-друг километър – хоп – табелка за манстир. Но, тях ги оставяме за следващото пътуване, сега сме на опознавателен маршрут.
Предимството да пътуваш с независимо превозно средство е, че имаш свободата да кривнеш по разни пътечки, а не да чакаш да спре автобуса и – където те остави – там си. След остров св. Стефан кривнахме надясно за някакъв манастир, 5-6 километра серпентини и – няма такава гледка. И към острова, и към Будва. Тук идва ред да се сблъскам с приликите. Будва е на път да стане като Слънчев бряг. Кранове, строежи и бетон. И руснаци.
Иначе стария град ми хареса много – кокетен, тесните улички и стари постройки ме очароваха. Дори си мисля, че ми хареса повече от Котор, но като махнем гледката към строежите. Помотахме се около час и да ни няма. То няма и какво повече да гледаш, старата част е много малка, но пак казвам – много ми хареса.
Котор – вече беше станало жега......... А като се напечат тези каманаци – не се диша. 34 градуса на сянка, ама ако я намериш. Много исках да се кача първо на пътя със серпентините откъм природен парк Ловчен, на картата уж има отбивка, но тези не слагат табели и това е. Докато се усетим и сме вече в града. Стар град, красив, навалица и много много руски человеци. Не че имам кой знае колко против тях, обаче от обикалянето ми насам-натам съм установил, че където има руски туристи, там има и шубами, гащами, сютенами и всичката циганска чаршия на един битак. Не е толкова зле в Котор, но се нагледах на магазини с ей такива рокли и анцугами....
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-vtori.828012.33657435
Повъртяхме се из града, хапнахме пици (не знам защо ги правят със сладко тесто, не ми харесаха) и основната дилема беше дали да се качим на крепостта, или не. Както е известно, най-добрият съветник в такива случаи е мързелът. Той ме посъветва да седна да пия една бира в кръчмето на Сдружението за спорт и рекреация на инвалидите и да не се пека по камънаците. Послушах го.
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-vtori.828012.33657647
Мързелът е велика сила. Не напразно е довел до технически прогрес, до откриването на колата и построяването на пътя към Ловчен. Но ви предупреждавам – ако не сте с кола или мотор – качете се на крепостта. Гледката към залива спира дъха. И си заслужава. Ние преценихме, че ще я гледаме без излишни движения. За целта ще опиша пътя натам, макар че с питане и до Цариград се стига. Хващате обратно към Будва. Преди тунела има разклон в дясно.. намирате се от другата страна на залива точно срещу Котор. Подминавате едно село – малко като циганска махала, стигате до нещо като Т или по-скоро У образно кръстовище – там сте на ляво. От дясно ви остава частта със залива на Тиват и летището. Предупреждавам – пътят е еднолентов с двупосочно движение – много тесен, но много красив.
Гледка към летището и Тиват:
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-vtori.828012.33657915
Обратно в колата и – друм.....
Карахме около залива и за пръв път се сблъскахме с грубата реалност – с плажовете беше дотук. Много приятен залив, почти изцяло застроен, но с малки китни кипри хотелчета на по два три етажа, частни, поддържани с много цветя и зеленина. От Котор на север е така. Видях големи хотели само в Дубровник, останалото са частни къщи, семейни хотелчета и къмпинзи, ама колкото щеш и отгоре дори. Тук вече е основната разлика с развитието на туризма на източното ни и на западното ни крайбрежие, както каза един културен министър. Туризмът в Черна Гора, но особено в Хърватска се развива така, че за всеки да има по нещо. Разпределено е така, че множество хора да печелят, ориентиран е към семейните туристи, тези на средна възраст като мен и нагоре. Шапка им свалям! Много поддържано, много зелено, много цветя...... и конкуренцията ги кара да се стараят, защото ако са калпазани – догодина ще идеш при комшията...... За къмпинзите – какво да ви кажа – наследил на дядо си нивата с маслините и я направил къмпинг. Не бе, не е изсякъл дърветата, зимата си бере пак маслините, ама за лятото – какво пречи да пусне хора и да създаде прекрасни условия. Първият къмпинг се казва „Маслина”, а вторият – „Под маслином”..... Красота.
На края на которския залив има едно градче Херцeг Хови, но и него го оставихме за следващия път. И там било много красиво, ама накуп всичкото – не може.
Тук малко важна информация: преди да напуснете Черна гора – задължително заредете до горе с газ. Следващата газ-станция е чак в Босна и Херцеговина. Или поне аз не видях никъде газ около Дубровник, а по пътя просто няма. Същото е положението и след това, следващото зареждане го направихме чак в Сплит.
Път, красота, жега...... Къмпингът, който бях избрал за нощувка се казва Под маслином и е разположен на 15-тина км северно от Дубровник. Отидохме, настанихме се, разпънахме и обратно към града и към Лидъл, та да заредим провизии.
Момчета и момичета, изпаднах в културен шок. Хубаво ми разправяха да вземем от онази арната лозова рАкия, ама аз – не, та не. Ще пием ракия от всяка страна, в която сме. Колко да е по-скъпа?!
Неприятният отговор е – МНОГО по-скъпа. В Лидъл половинката излиза малко над 10 евро. А бирата, при това тази гадната лидълска е 1,5 евро. Нормалната бира е 2 евра, което за малко да ми образува инфаркт! Бива бива, ама такава скъпотия не е и в Англия дори. Иначе цените в Лидъла са една идея по-високи от цените тук – манджата не е такава драма. Обаче с тези цени на бирата – хърватите ме изгубиха окончателно като турист за дълга почивка. Пак ще си вея макарите по Хърватска, но на море там – няма да ида. Обиден съм им
Спасителят в тази ситуация се оказа Паца, разумно момиче, което взело ей така за илач, дето се вика, една половинка – за всеки случай. Пък и от предната вечер остана – спасени сме, нататък – ще мислим.
Дорде се дотътрим до Дубровник – то взе да мръква. Разбира се, стената е отворена до 19,30 часа, ние се завлякохме там към 7, което автоматично означаваше, че ден трети ще започне с още едно връщане до града. Голяма работа.
Дубровник вечер е вълшебен. Няма жега, едно такова лежерно, спокойно, има чувствително по-малко хора, отколкото през деня – прекрасен град. Заведенийца с приятна тиха музика; идилия. Разходки, снимки, обиколки – наистина голям кеф. Чак по тъмно се прибрахме....
Снимки от ден 2: http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-vtori.828012.33651416
Денят започна с разглеждане на къмпинга и възможностите за плаж. Казах ви вече, че сме на опознавателно мероприятие. Къмпингът – прекрасен, разположен на склон, но добре терасиран и се откриват чудни гледки към островчета, заливчета, бе идиля. Като се има предвид, че жената не обича да ходи на плаж, а предпочита да кеси пред палатката, но да има изглед към морето – резонно този къмпинг й хареса най-много. Питахме на рецепцията дали има плаж, а те годро ни заявиха, че е само на 400 м. надолу. Добре, че тръгнахме с колата, лошото е, че не направихме снимки. 400 метра са, вяро е това, но такъв баир няма и в Черна Гора. Асфалирано, нов асфалт, но 400 метра с ужасна денивелация, серпентини и направени...... пейки край пътя да спреш да си починеш навръщане. Само си се представих как драпам нагоре, баялдисал от жега, помъкнал багаж и 3 деца, спомних си и цената на бирата в Хърватска и...... веднага го отписах като опция за летуване!
Самият плаж – не знам как да го опиша, трябва да пусна снимки. Като кариера за добиване на инертни материали е.
Част първа с размерите на средностатистически български хол:
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniadata-den-3.831624.33852778
Това е положението с плажовете в Хърватска. По-нагоре срещнахме изляни от бетон площадки със стълбички в морето, все едно си в Балчик или Каварна..... И дотук с нашите мераци за почивка там. Което веднага ме вбеси, че имаме баси природата, а ебахме майката на всичко. Там обратното – никакъв плаж, невероятни условия за почивка. Мънички, семплички, цветни, красиви, подредени, чисти......... какво да обяснявам, каквото и да кажа – все тая. Само да допълня, че и на част 1, и на част 2 от този „плаж” има кофи за отпадъци, хартийка не видяхме. На плажа има и душ с вода, но тук няма нищо безплатно – да се освежиш или измиеш от солта – 1 куна. Чак не мога да го сметна колко стотинки е това, но се плаща!
Обратно по баира и към Дубровник.
Красив град, машина за пари. Пред портата на всеки 3 минути спират автобуси с туристи, народ, ама народ. Бяхме го разгледали предната вечер и ни остана само стената и евентуално – лифта. Цените за билетче на стената са 110 куни, плащането – само в куни или с карта. Малките деца до 7 години са без билет, на поотрастналите е ½.
Хората си живеят в града, как ли издържат всеки ден на тая върволица – аз лично не знам. Сигурно отдавна не ни забелязват. Портокалови дръвчета, огромни дървета фикуси, цветя, после пране, кюлоти, чаршафи, после пак красоти..... Чистота. Цъфнали храсти, барбекюта под асмата, а до тях – леха с домати и друг зарзават ; сгради, обвити в бръшлян....... Хареса ми много. И не можах да разбера като как тъй тъпите хървати не напират да изкарат Дубровник от историческото наследство на ЮНЕСКО, виж, нашите умни несебърлии какво правят!!!
Имах огромното желание да се кача на лифта и да направя няколко снимки отгоре, но като видях опашката и се отказах. Затова – обратно на пътя и на познатото от предната вечер със снимките на залива място, а после – на север! 310 километра чисто удоволствие, адриатическо крайбрежие, приключения............
Тръгнахме от Дубровник около обяд, жегата ни натисна и решихме да се спасим на хладно в колата. Както писах и по-горе – около Дубровник не видях никъде газ по бензиностанциите, малко преди да навлезем в Босна спирахме да питаме – надолу, след около 20 км има газстанция. Поехме смело ние, решени да оставим полуостров Стон за друг път, а така и не разбрах дали са построили хърватите мост от него до континента. Имахме си и друга мисия, разбира се, бях абсолютно убеден, че макар и мюсюлмани, бошняците не може да нямат ракия! Да ви кажа от сега, да не се шашкате на влизане в Босна – бошняците нямат КПП-та, няма митничари, няма граничари, а хърватинът с такава досада ни погледна личните карти, че едвам не заспа. Слязохме в Неум, и него ще го направят на Слънчев бряг... големи хотели, не особено приятно място. Газстанцията е червено-жълта и е на самия път, плащането може да е в техните пари, идея нямам какви са, колко струват и пр., или в евро. Отказаха да приемат куни, не можело и с карта, поради не знам си каква причина. Цена на газта – 0,77 евро. Напълнихме ние и поехме. Стотина метра по-нататък, на един светофар – супермаркет. Тук е нашето място, заявих аз, скочихме и атака! Да ви кажа, в първия момент исках да се разплача – ликьори, уискита, няма и няма ракия. Диванетата да вземат да я сложат на най-високия рафт, аз, дето съм 1,80 едвам я стигнах. И тук литрови разфасофки, за по-лесно смятане , приемат всякаква валута. За 110 куни взехме 2 шишета ракия, води и разни соди, направо ми се оправи настроението. Само дето не запяхме в колата! Имаме си вече литър Prirodna rakija, lozova и литър Travarica! Кой като нас
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniadata-den-3.831624.34006901
И тук веселбата – пристигане на хърватските КПП-та – жега и пустош, няма коли, няма нищо. Гледам аз – стандартно – 2 кабинки в нашата посока, първата със спуснати щори, а във втората – девойка... И аз, нали съм от сливенските села родом, счетох, че е най-нормално да спра на втората, а ако дойде кола зад мен – да спре на първата. Да, ама не така мислеше русата мома в нея. Минавам бавно аз, подминавам я, а оная ми ти кака – до кръста се показа пред прозореца Върнах аз малко, извиних се и се опитах да обясня, че съм щял да спра на следващата, а компанията (нали ви казах, че много се зарадвахме на босненската ракия) започна да ме бъзика и да се хилим всичките като пачи...... Разбира се, това не се хареса на русата митничарка и – отбийте ей там под навеса...... Призля ми като знам колко цигания има да товарим и разтоварваме, а пече, мани.... Идва един симпатяга, имате ли нещо за деклариране – аз НЕЕЕ. Алкохол? – Дааа, 2 литра ракия (толкова горд бях).... Цигари? – Не бе, само за пушене..... Лекарства? – Аз убедено – Неееее..... Сваляй....... Ужас.......
Сак по сак, раница по раница..... Моята ИЗОБЩО не го впечатли. Обаче като стигна до чантите на жените – какво няма лекарства бе, хора, тези понесли цяла аптека..... И да ги таковам в хърватите – не щат да говорят на сръбски, та ходих да превеждам кой илач за какво е.... На англичани се правят.... Добре, че не съм ги чул, гледали някакъв илач с етикет на Български, та единия питал другия – на какъв език е това? Оня отговорил – на мАкедонски, но след строгия поглед на жената се поправил – на бУгарски..... Не че нещо, ама съм леко докачлив на тази тема и ако ги бях чул – още щяха да ни държат. Тъй де, веселбата продължи с багажа на моя приятел, който по някакъв начин си затри банските още първата вечер.... Рови митничарчето неговите раници, а нашият на тръни..... Мале, призля ми. Не че не се знаем, не че се съмнявам в него, ама като го видях и започнах да кроя планове как да го убия после, ако е направил някоя простотия....... Свърши се ровичкаето, натоварихме, приятен път, а моя човек изплю камъчето: „Явно съм го загубил тоя бански..... Щом и митничаря не можа да го намери Sad”
В шеги и закачки се отправихме нагоре, спирахме да хапнем, направихме плах опит да се изкъпем, нооооооо, за разлика от водата в Черна гора, тук беше отчайващо студена, та само до коляно с цел да запазя достойнствата си и за напред
Гледката.... е..... прекрасна
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniadata-den-3.831624.34006923
После Сплит. Вече град, следващото ни зареждане беше тук. Приятен град, макар че не можах да му се насладя като хората. Колегата ми се обади с неприятна новина, анулирали процедура, в която имахме спечелени 4 проекта, та се наложи да преглътна загубата на една торба с пари.... Здраве да е, каза жената, купи ми една бира и продължихме нататък, че вече беше на здрачаване, а още път ни чака. Покрай летището и пак край морето в посока Шибеник. Пак така – малки градчета и селца, китни, красиви и още повече лодки. Дори жената заключи, че те карали лодки, щото нямали плажове, та ги ползвали за това. В Шибеник посетете Лидъл, сипете и газ.... Защо? Ще разберете утре....
Там си взехме довиждане с морето, защото поехме навътре – общото решение беше, че шибеник без крка не е никакъв шибеник и се отправихме натам да видим тези бошняци дали варят хубава ракия Занасям се, разбира се.... На 15-тина км от града се намира национален Парк Крка, който така и не разгледахме, но нищо, другия път. Пристигнахме по тъмно, изключително отзивчиви хора. Настанихме се, дадоха ни накрайник да можем да се вържем за електричество, като не ни таксуваха нищо екстра; предложиха ни да ни замесят и да ни опекат хляб за закуска – също като по нашите къмпинги, заклевам се! Забравих да спомена – вземете си накрайници за тока. На повечето места няма контакти като нашите, а накрайници като за каравана (виждал съм такива на малки бетонобъркачки и други подвижни машини. Кръгли, с 3 конектора или както там му се казва). Чудесно място, много уредено и чисто, много приятни хора.
Ракията на бошняците, Природна ракия, лозова, се оказа много добра. И както бяхме уморени, цял ден пълен с шеги и закачки, руси митничарки и лоши новини от дома – 2 бързи ракии и по палатките.
Снимки ден 3: http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniadata-den-3.831624
А това - за момиченце:
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-4.831808.33859096
А това е за семейни, с ремарке :
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-4.831808.33859097
И тези англичани с Интрудъра верно бяха с ремарке, баси пичовете! Неудобно ми беше да ходя да го разгледам и да го снимам, ама теглича му се вижда на снимката.
Платихме и поехме от Крка към Дринш, Книн, Грачац до Плитвичките езера.
Както написах по-горе – Другата Хърватска. През този ден изминахме към 200 километра и аз онемях. Територията е почти обезлюдена. Едно-две градчета, забравени от Бога; тук-там някаква живинка, но като цяло – пустош. Изоставени села, необработени земи, бе близо 200 км – пълен пущинак. Е, не пълен де, дори в пустошта – пътят изглежда ето така – с перфектна маркировка, както казах – за 2 500 км аз дупка не видях; отстрани на пътя – бели колци със светоотразители – НАВСЯКЪДЕ; тревата на 2 метра от платното – покосена; всяка автобусна спирка към изоставените села – маркирана със знак, има и отбивки бол, за разлика от пътя край морето......... Също така и места за отдих – по-големи отбивки с химически тоалетни със завидна чистота, колкото и да ненавиждам това изобретение на човечеството...... И полуразрушени каменни огради. На времето вероятно са ограждали имотите на хората, сега просто няма нищо. Планините са красиви, самият път минава през няколко възвишения със сериозна денивелация, но това чувство за пустош направо ме срази.
През цялото време си мислех колко ли хубаво ще е да съм тук с мотора, но пак е пусто. Срещаш 5 коли за час, бе като в пустиня – буквално. Поразрових се малко като се прибрахме – информацията за района е противоречива. Разбира се, като след всяка война, всеки си го тълкува по своему. Тази територия е попадала в самопровъзгласилата се Сръбска Крайна, кой кого е пуцал не знам, но е факт, че районът е обезлюден. А по думите на братовчеда, миротворец в Босна – тамошните били големи майстори на минирането и ако случайно реша да се връщам там някога – да не проявявам нездрав интерес и да не се мотая по изоставените села, че да не ми се случи случка......
Шибана работа.
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-4.831808.33859134 http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-4.831808.33859141
Това е досами пътя, не съм се забивал навътре, представям си какво може да излезе.......
На 10-15 километра преди Плитвичките езера нещата се променят осезаемо, има признаци на живот; земята се работи, къщички, хотелчета, цветя, сякаш тези 200 км не съществуват, сякаш нищо не е било, все едно си сънувал.
Къмпинг Корона. Пристигнахме около обяд, настанихме се във възможно най-стерилния къмпинг, в който някога съм попадал. Почти ужасно място, но като за една вечер – няма да му се целим толкова. Не стига че скъп, двойно на нормалното до сега, ами и стерилен, не е хубаво така. Градинки, тревички, дръвчета – къмпинг като къмпинг, а нещо ме дразни в него и това е. И разбрах какво, жалко, че не го снимах, че може и да не ми повярвате. От нищото изникват 8 жени, облечени в бели престилки и панталони, ако имаха касинки на главите си – щях да се закълна, че са медицински сестри и на някой му е станало зле. Не, въпросните личности метяха асфалтовите алеи, които по мое скромно мнение си бяха идеално чисти..... няма хартийки, юни е, няма листа окапали, бе няма нищо...... а те – 8...... Не знам защо се сетих за „родната казарма” и безкрайно нелогичните неща, които ни караха да правим там, но – фактът си е факт....... От този къмпинг на юг видях друг, съвсем идеален, пълен с мотори и съжалих, че не се нанесох в него, но.... вече бяхме разпънали при метящите самодиви.....
Плитвичките езера мога да опиша най-точно с думите на дама от екипажа: „Бат’ Роско, къде още смяташ да ни заведеш?!”
Прекрасни са. Има 4 маршрута, ние направихме най-дългия. И си заслужава. Входът е 110 куни, но от 1 юли е 180.
Ако имате време, ако обичате да се разхождате – може да минете по най-дългия, който е и безплатен, защото не се ползват превозни средства в парка. Маршрут А, най-късият, също е безплатен. Но е досадно къс и не си струва. Маршрут В е за мързеливци, а по маршрут С е най-спокойно и много, много приятно. Цялата обиколка ни отне 4 часа, като на най-голямото езеро ни превозиха с електрически кораби, а връщането обратно става с „влакче” и мъничко пеш. Препоръчвам горещо точно този вариант. Цялата обиколка на езерата пеш е някъде около 8 часа, не че е проблем, защото денивелацията не е голяма, но ако ви натисне жегата, каквато ни натисна нас – не знам. Идеше ми да далдисам в тези нечовешко-сини води та да не изляза..... Уникално място! Наистина много красиво.....
http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-4.831808.33859279
Снимки няма да качвам тук, че не знам откъде да започна и къде да свърша
Предупреждавам колегите рибари със сърдечни проблеми да внимават, рибата буквално е на брега....... Другите снимки ги гледайте в качения линк...... Наистина красота!
Тъкмо да захладнее и разходката приключи. И ако да нямаше тази невероятна ракия – нямаше да спомена нищо повече за къмпинга (оказа се, че дори не съм го удостоил със снимки), ама я има. Взехме си бира още на излизане, че жегата наистина щеше да ме довърши, напазарувахме това-онова и вечерта пред палатките пих най-добрата ракия през живота си ЕВЪР!!!!! Второто шише, дето купихме от Босна, така наречената траварица, се оказа чудовен елексир. Ракия наложена с много билки, така пивка и мека, че ми идва да запаля колата и да ида да си купя от първото босненско село колкото мога да нося. То глътнеш глътка, пък по дробовете ти се разлее една топлина ей така на страни от хранопровода, перпендикулярно – неописуемо.......... Тази вечер за сефте успяхме да гаврътнем килото, толкова беше хубава, че и жените се отпуснаха да помагат .... Ей, да не останете с грешни впечатления, ние не сме алкохолици, просто сме ценители-естети, обичаме да се наслаждаваме на хубавите неща в този и без друго кратък и изпълнен с повратности живот
Снимки ден 4: http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-4.831808.33859091
Ден 5: По план – спане в Сремска Митровица, уви, към София
Сутринта станахме, облачно.... Колко пък да е облачно, то в България не е спряло да вали, ще се размине..... Идеята на подледния ден от пътуването беше да пътуваме в пущинака, който само 20 км след Плитвичките езера си остана съвсем същият като описаният предния ден, една идея по-добре от една страна, защото все пак минавахме през села (предния ден пътят ги обикаляше и не виждахме реалната остановка в тях), от друга – виждахме отчаяните опити на хората, останали там, да се борят с живота. Села точно като нашите. Тук там се работи земята (нямат си едри фермери), обезлюдяването е очевидно. Не ги знам как преживяват останалите по тези места, но просперитетът на крайбрежието определено не е тук. Пътят е още по-добър, маркировката, настилката, прекрасно за каране, но пусто.
Стигнахме до Глина, градче като градче, аз по-безлюдно място от това не бях виждал през живота си. Държа да отбележа, че не обичам големите градове, не обичам навалицата, но това място ме потресе. Градчето някога сигурно е било с население повече от 30 000 души, минахме през целия град, а видяхме не повече от 10 човека. Като след неутронна бомба....
Малко след това идва Сисак, нещата добиват обичайните си измерения – град, рафинерия, живот, но чувството за пустош скоро няма да ме напусне....
В Сисак не влязохме, защото..... заваля..... Завала, ама мъжката, из ведро. Поехме ние на север, с идеята да минем под магистралата и да караме по успоредния път в посока Славонски брод, без да се качваме на нея. Подадох газ и това беше първия път, когато изпреварих бурята този ден. Тук трябва да дам малко повече описание, на картите, продавани в Бг пътят за който ви говоря е отбелязан ясно, Гуглето обаче ще ви го покаже само при голям зум.... Посоката след Сисак е Поповача, след което посоката е Кутина и Новска, успоредно на магистралата на мноооооого малко разстояние от нея..... И тук, обратно с Предната Хърватска – пътят не е много подходящ за пътуване, защото практически се движите изцяло в населено място. И като в приказките – спретнати, поддържани къщи, цветя, красота, идилия..... Да им завидиш на живота. Не знам защо жената не е правила снимки, може би защото времето беше много облачно, почти не сме и спирали – ту вали, ту спира, неприятно като цяло.
Някъде около Новска дойде второто ни и последно изгубване на правилния път, нещо, което се оказа доста интересно. Вместо да ми каже да завия надясно, жената – незнайно защо беше решила, че пътят ни е през Паркач, та завих наляво. И само след някакви си 5 км попаднах пак в Другата Хърватска, с тази разлика, че земята тук е обработена. Пак дивотия. Няма ги къщичките, няма ги цветата, саксиите с петунии, нищо. Не знам как го постигат това. Отбиваш се 5 километра от главния път и ахваш. Вече селата не са слети, ниви с пшеница, слънчоглед, села като нашите...... Разбрахме обърквацията на мига, но решихме, че трябва да видим и тази част – 20-30 км на фона на целия път какво са? Нищо работа.... Напред и това е. А жената каза, че в градчето Липик има минерални извори, че е курорт и може и да е интересно.... Що пък да не.
Да, Липик е наистина интересен град, с много интересна архитектура....... надупчена от куршуми, нищо не е пипано, за жалост там ни настигна оная гад бурята и нямам нито една снимка от там. Хванахме трудно правилния път, добре, че се намери бензиностанция, че такава буря беше..... няма жива душа. След градчето има цял планински проход до нашия път, а следите от войната стават все повече и повече... нямам много снимки, че се борих и с проклетата буря, но където дъждът намалваше – снимахме. Потресаващо. Не ме бива в определението на това с какво оръжие е стреляно, но не е с въздушна пушка в никакъв случай. Училища, църкви, къщи – всичко долу. Потърсих информация – за жалост на български е много оскъдна – кой кого е пуцал, защо, в кои региони какво е ставало – още не знам, но гледката ме разби. Имам познат, който живя няколко години в Хърватска, известен фотограф, но не е останало време да го видя и поразпитам. Все таки – войната е лошо нещо!
Добрахме се до Нова Градишка, дори се наложи в градчето да се крия под едно дърво на тротоара с колата – страшен град, буря, нищо не се вижда в кола, а с мотор – спираш на първата кръчма и докато не те изгонят – седиш там...... Решихме най-после да се качим и ние на магистрала, в този дъжд – няма какво да се направи повече... Предадох се и поехме към Сремска Митровица, където искахме да спим – уви, не стана.
Магистрала като магистрала. В този ред на мисли се сещам за един цитат, който жената изнамери по едно време, а аз още не мога да се организирам да посетя постановката в Нардния театър:
"А, не, не по магистралата, Момо, не по магистралата. Магистралите казват: минавайте, няма нищо за гледане. Това е за глупаците, които искат да стигнат възможно най-бързо от една точка до друга. Ние не се занимаваме с геометрия, а пътешестваме. Намери ми малки, гиздави пътчета, които разкриват всичко, което може да се види."
- "Господин Ибрахим и цветята на Корана", Ерик-Емануел Шмит
И тук започна истинското състезания с тая гадна, отвратителна буря, което продължи до ........ късно вечерта... Тъъъъкмо я изпреваря – спра на пункта да си платя магистралата и тя ме задмине..... Тъъъъкмо я изпреваря – хайде митница. Вали, ама вали. Сремска Митровица стана ясно, че няма да я бъде този път. Зачудихме се дали да не влезем в Белград, да спим в Къмпинг Дунав, на бунгала, ама то така вали, че ти става лошо при мисълта. Много исках да се разходя в Белград, в Сремска Митровица, а най-вече да седна на сръпска скара със сръПска рАкия, но, както казах – има и „друг път”. Тъй де, спряхме на магистралата преди Белград в крайпътно заведение, взехме ние плескавиците (другите си взеха и бира, че то грях плескавица без бира) и заобсъждахме ситуацията. Да седим и да ни вали – няма смисъл. Ще карам до София, няма и 400 км. Обадихме се на кума да ни чака, че да не разбудим цялата къща посред нощ (тъщата и тъста се бяха явили по служба да гледат лапетата, а нали и не живеем в Риц )..... И поехме. С идеята да си купим српска ракия някъде по пътя, та да калесаме кума, при кум с празни ръце се не ходи
Мама му стара, като се закучи с тази ракия още от първия ден, сигурно онази леля с киселата ракия ни прокле и виждахме зор до края!!!!
На магистралата пак се гоних с бурята – беше ни изпреварила докато ядем на Белград, този път обаче им казах да затегнат коланите и подадох газ – уби ме дъжда този ден, а и километрите се трупаха, нямах вече нерви. Между Велика паланка и Ягодина я изпреварих завинаги. И остана проблемът с ракията. Дяволите да го вземат, по магистралата тези сякаш я продават с платинен бандерол. На цените на Лидъла в Хърватска, а то среднощ, къде да ходиш да търсиш. Реших аз да изчакам, наближаваме нашенско, не може да е все така. На Пирот видях една бензиностанция, заподозрях, че е точното място и наруших половината правилник за движение по пътищата – няма знаци, няма маркировка, нищо, че е от ляво, тя е моята.... И да се чудиш каква ракия да си купиш – тюрлии всякакви, за по-сигурно заложих на сигурното – И сливова, И дюлева, И крушова, И гроздова.... Така да се каже.... 5-5,50 евро литъра. Да има и за мен, и за кума, и за морето, бе изобщо – да има.
Това е. Съжалявам, че се проточи писането, ама то сватби, то язовири, то морета, ама се постарах да го завърша днес, че заранта най-после след множество отлагания и промяна на плановете – паля мотора и се отправям на първото си сериозно каране към Сливен, после Кара дере, Камчия (поканен съм на мото-събор), после Каварна, Шабла, Крапец, Дуранкулак и обратно за София. И като новобранец – сам. По множество причини. Пък ако е рекъл шефа – догодина и с мотор да го направя това, или подобно пътешествие, дай Боже всекиму!
Снимки ден 5: http://rosko1306.snimka.bg/travel/balkaniada-039-14-den-5.831825
П.П. И още две седмици по-късно - успях да го публикувам Smile
Само в моя браузер ли излиза така форматирано, че се налага да мърдам хоризонтално за да прочета до края на реда? _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Роско, съжалявам човек, нямам нерви да чета така. Моя загуба, предполагам, но какво да се прави. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Кажете на пътеписеца, после техническите въпроси. Хем картинно го е описал, хем напоително. И на препеченица и на киша. И инфото е изобилно. Браво, желаем ви нови дестинации и пак да четем..
А тази зима наред с другото и да разучи как се качват снимки. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
на пътеписеца, после техническите въпроси. Хем картинно го е описал, хем напоително. И на препеченица и на киша. И инфото е изобилно. Браво, желаем ви нови дестинации и пак да четем..
