kemper-club forum

[danbog]

Времетео се затвори и дойде момента да отворим торбата с ланшните спомени. Та ето "накратко проекта ни от 2014-та" както напоследък ни свикнаха да се изразяваме по американски.

Целта на Голямото пътуване през 2014-та беше Холандия или както е правилно да се нарича Нидерландия– долната земя. Холандия се наричали само южната и северна провинции, но повече по навик ще продължим за нуждите на пътеписа да я наричаме така. Много бяхме чели, много гледали и слушали за тези далечни земи и се готвехме за дълъг път предполагащ изненади. Като най-важен момент, за първи път имахме спътници – едно симпатично младо семейство от Варна – Златко и Кремена , които с ентусиазъм приеха идеята ни за това далечно пътуване и не оспорваха маршрута, където и да ни отведе той. Защото, нали разбирате имаше и трети влияещ фактор - GPS-ите, които имат свой поглед върху нещата и всякакси се стремят да го наложат. Семейство Златеви бяха взели на два етапа пътя до Видин и за нищо на света не искаха да заменят спането в кемпер. Очакваше ни неповторимо пътуване.
Подготовката беше подробна. Освен обичайното, бяхме екипирани с радиостанций за връзка без спиране, ботуши и дъждобрани за очакваното дъждовно време по онези ширини, батерии и флашки за фотоапаратите, снабдени с велосипеди , консерви и застраховки за един месец, на седми юни в 8.00 ч. потеглихме от Видин. Ето ни на старта.






Минаваме безпроблемно, без опашки и много формалности сръбската граница при Брегово-Неготин ….




……и с оня познат ви хъс за път и безумен пламък в очите, се понасяме като отвързани хрътки по крайдунавския път за Белград.







Спираме в Неготин за по-евтини цигари „за изпът” и теглим динари от банкомат - за да избегнем разликите в курса.
До като минаваме сравнително скучният етап до Кладово и се „лепнем” за Дунава ще изложа набързо маршрута:
Всъщност проекта е три в едно:
I. Пътуване до Холандия с етапи:
Сърбия - Белград и Нови Сад
Унгария – само Будапеща
Словения- Братислава
Австрия - на отиване само Виена, Пратера
Чехия - Босковице, Кутна Хора, Прага и някое градче с хубав замък
Германия – Дрезден, Берлин ( и „ Тропическият остров”) и Брауншвайг (само защото синът е бил там на стаж)
Холандия – Наарден, Амстердам, Хага и някое градче на Атлантическия океан - случи се Катуик (Katwijk).
Белгия - Брюж и Бруксел
Люксембург – направихме отклонение зарад новите ни приятели.

II. Рейнските замъци:
Германия – Кьолн , Кобленц, Замъциците на Рейн до Висбаден
III.Романтичният път (Romantishe strasse) – от Вюрцбург до Тисен + Нойшванщайн
Австрия – Залцбург
Словения - Блед и Любляна
Харватска и Сърбия – транзит

Чувствахме се домакини и желаехме да покажем на спътниците ни всички хубави места , които познаваме от предишни пътувания.

Панорамите по Дунава





Катарактите и казаните на Джердапите.





Крепостта Голубац.



Барелефа на Дечебал – вожда на даките.






Неусетно стигаме Белград. Програмата е сгъстена и директно се паркираме под Калемегдан.



От тук се откриват гледки и към Сава и към Дунав и към града. Има хубав парк и голяма експозиция на оръжия от всички времена. Част от изложеното.





Напускаме Белград в късния следобед по магистрала Е75 за Нови Сад( 350 динара =3,5 евро магистрална такса, плаща се на Stara Pazova на 45 км. преди Нови Сад), но се прехвърляме на вътрешен път М22-1 за да влезем откъм Петроварадин. Искахме да погледнем нощният град от височината на крепостта Петроварадин (незабравима гледка, може да я видите в първия ни пътепис от 2011г.), но набелязания по интернет паркинг се оказа фикция и GPS-a ни извежда от града. Ще го видим на връщане.
Продължаваме магистрала Е75 за Сегед и нощуваме на хубава бензиностанция на OMV около Бачка Топола ( С 45*47’41,5” И 19*41’38,2”). Срещу малка почерпка чистачката на закусвалната те пуска и в банята).




На сутринта продължаваме по магистрала Е 75 и плащаме 500 динара (4,5 евро) путовина от Sirig до границата с Унгария.



Унгария е подредена държава с добра пътна мрежа и решаваме да не плащаме винетка ( 14 евро за 10 дена) и да стигнем до Будапеща по вътрешната пътна мрежа, като се наслаждаваме на ландшафта, а той си заслужава. Имат си и холандски мелници даже.










В този етап беше и първото ни разгубване и само случайността ни събра отново, което ни подсети че трябва да разработим някаква система за движение в група и започнахме да набелязваме контролни точки по маршрута, дето да се изчакваме при необходимост.
Били сме в Будапеща, но не и на хълма Гелерт, така че паркирахме направо там. Очаровани сме от великолепната гледка към Дунава, мостовете и целия град.












На върха има мемориал - „ В памет на всички онези, които са пожертвали живота си за независимостта и свободата на Унгария”.






Доволни, „продължаваме напред”. Следващата цел за деня е Братислава , братиславския „Hrad”, но докато намерим паркинг вече свечеряваше. Това за съжаление се отрази на качеството на снимките. Обещаваме вече да си купим нов фотоапарат



Братиславския Храд – най-високата точка на града. Разположен е над Дунава и от тук се открива панорама към града, Австрия и при ясно време чак до Унгария. В него се помещава Националният Словашки исторически музей, Съкровищната палата, та чак и словашкият парламент.



Гледката от терасата на замъка е великолепна, но не стреляйте по фотографа, той разчита и на вашето въображение.




Моста над Дунава с „чинията” – ресторант на кулата – архитектурния символ на Братислава.
В подножието на замъка има множество романтични старнни таверни , където сервираха почти чехска бира и за мезе пържени пилешки крилца. Младежи и кучета , както и преди триста години, кротко коментираха ежедневието и недоумяваха защо мацките и кучките не си падат по простите човешки удоволствия.




А ето и върха на фотографията, която може да се нарече например „Вечерна импресия през погледа на закъснелия съпруг”. Я па я…… чак хлъцнах от кеф.



Напускаме Братислава вече съвсем по тъмно и след кратки лутания , откриваме един „Parking fur gaste” вече на австрийска територия, в центъра на Maria Ellend, който определяме като нашето място за нощуване. ( С 48*6’35,6” И16*41’11,7”).


_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Роси и Стоян]

Аааааайде бе хора , изчака ни се "чакалото"
От кога го чакаме , вече мислехме ,че ще пропуснете да споделите пътуването. То дойде ред пак да "тръгваме"
Ще следим с интерес ,благодаря ,че споделяте "разходката си" с нас.

[Женени с Деца]

Йее-е кеф! Пак ще четем увлекателен пътепис
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!

[danbog]

Ееее......то хубавите работи стават бавно и когато им дойде времето. Но щом има желаещи....

Нощуваме безметежно и на сутринта бързичко се стягаме и първи се юрваме да търсим бензиностанция с тоалетна. В крайна сметка гордо паркираме в Пратера, като стари виенчани, довели роднини на панаир.
Не че няма какво друго да се види във Виена – тук са Винер Щадс Опера, Карлс плац, императорския дворец Хофбург, градинката с позлатеният Моцарт, дворците Шонбрун и Белведере със зоологически, ботанически, френски и англииски градини, Ринг щрасе, Грабен щртасе, Кирстнер щрасе, катедралата „Свети Стефан” – Стефансдам, Донау канал, Опен Бус Тур и много, много други забележителни места, но като най-ненатоварващо определихме посещението на увеселителния парк Пратер.













Човека ми даде да подържа рибата



Само тук, във филиала на „Мадам Тюсо” може да се здрависате с Арни. Входа е 38 евро, но включва и 13 други атракции.





Взимаме си и довиждане с Арни още на входа и поемаме към Чехия. Пак спестяваме винетка ( 14 евро) - пътя до Бърно ни казаха че не е магистрален.
Бърно – вторият по големина град на Чехия минаваме транзит и правим грешка. Забележителни тук са градския център, катедралата св.св. Петър и Павел, замакът Шпилберг (бивш кралски дворец, след това страховит затвор, сега музей със запазени килии и инструменти и стай за мъчения) , подземията на Бърно – вторите по големина в Европа след катакомбите на Париж , отворени за посещение под Зеленчуковия пазар. Други места са Вила Тугентхад – паметник на ЮНЕСКО, астрономическият часовник, Моравският карст с подземни пещери и подземната река Пунква, по която можете да се разходите с лодка, Славков у Брна – бившият Аустерлиц, където Наполеон побеждава австрииците и руснаците има великолепен замък - не ги пропускайте, ако минавате наблизо. В Бърно е и супер модерната Галерия Ванковка и модерни магазини на Теско и др.








Целта ни обаче е живописното градче Босковице, на 41 км. северно от Бърно. Толкова е красиво, че навремето си тук се е оженил Георги Димитров за еврейката Роза или поне къщата и е в” Еврейската четвърт”. Има още красив замък в стил ампир, полуразрушена крепост на фамилията Босковиц , арборетум (ботаническа градина) и др. Особена атракция тук е каубойското градче Вестернове местечко ( Westernove Mnestecko - С 49*29’39”, И 16*40’55,5”), но първо нощуваме в къмпинг в Бенешов ( Benesov - С 49*30’38” И 16*46’25,4”) за 15 евро, ток, вода, баня.

Къмпинга в Бенешов, най- близкия до Вестернове местечко. Управлява се от семейство чех и холандка, които обаче не можаха да ни насочат към интересни места в Холандия.









Вестерново местечко е на 5-6 км. от къмпинга, но се подхожда от Босковице. Представлява градче от Дивия Запад в мащаб 1:1, може би още от времето на „Лимонадения Джо”, с персонал от каубой и индианци, където можеш да пояздиш мустанг, да постреляш с лък или пушка, да посетиш родео, да участваш в нападение на форт или банка или просто да пиинеш в saloon-a и всичко това с оригинални дрехи и оръжие, срещу съответното заплащане разбира се. Разглеждането му обаче е безплатно. Голяма атракция за малки и пораснали деца.
















Така се извозва поредния обесен







Еврото тук не върви, защото в градчето се разплаща с местни долари, а те се купуват само с чехски крони. Е, могат да ви обменят, но не във ваша полза. Поради ранният час, повечето от атракциите още не са започнали, а и персонала още е махмурлия.
Пропуснах да снимам много неща, включително индианското селище - свършиха ми батериите.
Следващият град Храдец Кралове, не беше добро попадение, или както ни казаха в туристическото бюро – няма нищо за гледане. Заложил бях на името, което в превод значеше Замък на Кралицата ( а не Град на Кралете както свучи). Това е хубаво, чисто и подредено градче, но май единственото в Чехия без замък и ето всичко, което видяхме.

Главният площад Велке намести с градската черква и кулата-камбанария Бяла кула. В центъра на площада има чумна колона от 1717-та година.








Барокови къщи на търговци



Реставрираното старо кметство





Пътуваме към Кутна Хора – известно градче на около 40 км. от Прага към което има и влакове няколко пъти на ден. Името се превежда и като „прорязаната планина”, зарад най-големите сребърни рудници навремето си в Австро-унгарската империя. Но и друга е славата на градчето – църквата-костница „Вси Светии” в предградието му Седлец ( С 49*57’37,2”, И 15*17’20,3”) . През тринадесети век тук се завръща абат от поклонение в светите земи. Той донася пръст от гроба господен и я разпръсква в местното гробище. От тогава то и катакомбите на изоставените рудници стават желано място за погребения на цяла Бохемия. Докато на един дърводелец не хрумва идеята да оползотвори натрупаните кости, като украси по ужасяващ начин местната църква. Чехите имат странно чувство за хумор. Използвал е костите на около 40 000 скелета и се е получило това:



Посетителят се подготвя още от входа , който е 90 крони, около 4 евро..







В този полюлей е вложена всяка кост от скелетите.





За да го докарат до 40 000 скелета в четири камери са струпани ей такива купчини.







Май вече бяхме започнали да се вписваме.



Купуваме сувенири, с облекчение излизаме от „катакомбата” т.е. криптата и поемаме към Златна Прага. Няма да имаме време да разгледаме този ден Прага и отсядаме по светло за 17 евро в къмпинг „Сокол” ( С 50*5’19”, И 14*35’) . Хубав къмпинг, на трети картофен пояс на Прага, настаняваме се до басейна, и времето топло, хубаво. Ето ти една хубава диамантена вечер с приятна вечеря край вода и интернетвръзка с БГ.
На сутринта бързо топим 17-те километра до центъра. Трудно намираме място за паркиране , но решението се оказва в двора на пражката митница(!). Срещу легитимно и подобаващо заплащане разбира се.
Прага е може би единственият град за който няма отрицателни отзиви! Може да си респектиран от Виена или Париж и въпреки това да не ти харесат или да не оправдават очакванията, но в Прага някак се диша леко. Особено като се сети човек за пражката бира и стотиците кръчми и пивоварни в квартал Рижков например. Или Карловия мост и музикантите. Набелязали сме за нашите приятели Вацлавски намести, Старе место, Карлов мост, дворецът Храдчани , но натоварени от костницата те решават да разпуснат малко с шопинг , а пък ние след разходка бяхме набелязали да пием по една уникална чешка бира „У Флеку”.
Вацлавске намести – главната чаршия на Прага започва от сградата на Националния музей, площада със статуята на крал Вацлав и води с продълженията си до Старото кметство с часовника Орлой на Старе место. Един от най-красивите булеварди в Европа , лично за мен – по-добър от Шан-з-елизе.






Старото кметство с уникалния часовник Орлой на Старе место.



„Стареместке намести” и църквата „Св. Дева Мария пред Тин” с характерните камбанарии – архитектурният символ на Прага. Катедралата на Прага „Св. Вит” е в Храдчани.







Карловия мост е един от най-старите и красиви мостове в Европа, а отсреща е Храдчани – най-големият кралски дворец в Европа. Моста е построен по подобие на Регенбургския.







Не пропускайте поменника на св. Ян Непомук – хвърлен от този мост през 1393 г. Според легендата желания се сбъдват, ако поставите една ръка на кръста , а другата на една от звездите около главата на светеца.





Моста има своя неповторима атмосфера и е място за поссещения по всякакъв повод.







Нашата специална цел в Прага бе култовата бирария „У Флеку” – най-старата с лиценз за производство на бира от 1499г. . с 1 200 седящи места. Произвежданата и сервирана тук тъмна лютива бира не се изнася и не се предлага никъде другаде. Помолихме да ни налеят в шишетата за вода, за да занесем и на нашите спътници, но сервитьора се върна с отказ.



Намира се на ул. Кременцова 11, малка уличка, успоредна на река Вълтава
( С50*4’43,9” И 14*25’1,6”) близо до центъра, Карлово намести, Ботаническата градина, спирка на метрото „Mustek”




Вътре в четирите салона и двата вътрешни двора, жива музика изпълнява шлагери от всички времена и региони. От снимките в интериора сполучливи се оказаха само клиповете. При следващото идване ще търсим „У Калеху” – любимата кръчма на Хашек и Швейк на ул. „Na Bojisti” 12-14.
Тръгваме си доволни от Прага в посока Германия – Берлин, избягвайки чехската магистрала защото нямаме винетки, но след границата се включваме в немската. До кога ли ще го можем без винетки?! Спим на тир-паркинг с вода и тоалетни ( С 51*11’, И 14*19’51”) след Bautzen. Дрезден решаваме ме да пропуснем – само Цвингера изисква най-малко ден, а програмата е натоварена.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[danbog]

На другата сутрин на пътя ни е берлинския „Тропик айланд – Тропически остров” ( С 52*2’20,9”, И 13*44’54,7”) . Представлява сполучливо пресъздаване на атмосферата на тропически остров в закрития обем на огромен хангар за дирижабли от времето на Първата световна.









Имаше езерца за водни и слънчеви бани, сауна ландшафт, разходка из тропическа гора и всичко това за 42 евро на човек за цял ден. Е…. кой колкото издържи. Тук можеш да си наемеш даже тропическо бунгало с пълна мебелировка за почивка. Атракциона е особено популярен през зимата и за това има отделен пътепис от колега във форума.
Продължаваме към Берлин и скоро паркираме на огромен платен паркинг на Карл-Маркс Алее близо до Александер плац с телевизионната кула, почти в центъра.
Тук за първи път велосипедите влязаха в употреба, но от тях се възползваха само по-младите от нас. Ние пешеходците се разходихме до телевизионната кула, но ни се видя висока – 24 евро на човек и два часа чакане и решихме да продължим към Бранденбургската врата – Чек пойнт Чарли до 1989г. Намира се на 2.5 км. западно по чудесния булевард Унтер ден линден („ Под липите”).

Телевизионната кула ( 368 м.) беше в Источната част и се намира на Александар плац, наречен на руския цар Александър I при посещението му в1805 г. В сферата под иглата има въртящ ресторант с прекрасна панорама на града. Бил съм там преди…..






Карл Либкнехт щтрасе е още в соц стил и преминава в Унтер ден линден щрасе





Отсреща е мемориалът на Маркс и Енгелс!!! Мисля, че имаше и музей.



Берлинската катедрала „Протестант св. Петър” на река Шпрее.



Тук реката се разделя на два ръкава и формира Островът на музейте.



Старият музей и Лустгартен пред него.



Тази великолепна част от Берлин от Берлинер Дам до моста Шлосбрюке е на Островът на музейте в река Шпрее. Изграждан е сто години ( от 1824 до 1930) и на него има пет големи исторически музея и множество други забележителности. Срещу Хумболт бокс, следват моста Шлоссбрюке, Берлинер Опера ( има още една Дойче опер Берлин, но тя е на Бисмарк щрасе), Хумболтовият Университет, Старата кралска библиотека - Тук обаче ни звъннаха и трябваше да се връщаме, пък и ние се изморихме. За тези обаче, които ще имат повече време , ще кажем че малко ни оставаше до Бранденбургската врата, нещо като берлинският вариант на парижката Триумфална арка, а съвсем близо до нея е великолепната сграда на Райхстага със стъкления купол, но снимки ще покажем при следващото ни посещение.
Напускаме Берлин с убеждението, че пак трябва да минем от тук, пазаруваме в попътен ALDI в Michensdorf и попадаме на цял комплекс магазини, включително и от веригата „KIK” с много изгодни цени, което дава и старта на Голямото Европейско Пазаруване 2014. То не щеш ли хранителни стоки, то цветя, то детски дрешки, играчки, юношески дрехи, дрехи за възрастни без грам китайско, но на китайски цени. Ако правилно съм разчел монитора на пътуването, координатите са Luckenwalder strasse 4 ( С 52*17’35.3” И 13*2’59”) , но адреса е този (дешифрирахме го от касовите бележки, да пазим ги още) и е в околностите на Потсдам. Доволни от покупките, продължаваме в късния следобед и нощуваме на голям паркинг със заведение в околностите на Helmstedt ( С 52*13’17”, И 11*3’15”) . Тоалетната е 0,70 евро.
На другата сутрин, 16 юни – понеделник прескачаме Брауншвайг , разглеждаме от колите Оснабрюк и целим до вечерта да стигнем до Амстердам.
Навлизаме от Германия в Холандия при Alte munce около Losser и пейзажът се променя. Малко след табелата изчезват и широките магистрали. Заместват се от главни пътища, двупосочни и пак добре поддържани.








Гледките по пътя стават характерни за Холандия, но все още не виждаме вятърни мелници( от шестте хиляди все пак са запазени хиляда) и канали над пътищата. В стремежа си да ги открием, се отклоняваме малко от големите пътища и забиваме в провинцията. Докато в едно градче ( Hilversum), се натъкнахме на улици в ремонт, GPS-а се побърка и започна да повтаря „Обърнете където е възможно” и веднага след това „Карайте 40 километра”. Това доведе до поредното ни разгубване, но имахме вече опит от предишните и си бяхме набелязали контролна точка в Наарден. Само че тази точка се оказа 100-тина метра встрани и пропускаме уникалната звездовидна крепост в градчето. Ето какво трябваше да видим и горещо ви препоръчваме.Това са точните координати – С 52*17’42”, И 5*9’45”. Снимките са снети от интернет.













Крепостта е единственият останал до наши дни холандски бастион и единствената със звездовидна структура, въпреки че съм виждал в интернет подобна и в Словакия. Тя е пазила единственият път към Амстердам от изток и историята и е вече на седем века. Разработена е в хексагонна форма по италиански образец, поради появата на оръдията. Така всеки лъч пази и се пази от съседните. В един от бастионите се помещава Нидерландския крепостен музей ( Vesting museum), от който има достъп до тунелите и казематите на крепостта . Заслужава си да се види и Голямата църква – Grote Kerk, с паметника на Ян Комениус ( чехски духовен деец и педагог, участник в чешкото въстание от 1621 г., първи президент на Харварския университет, работил и тук и починал в Амстердам). Наарден е на 30-тина километра преди Астердам.
В Амстердам пристигаме на свечеряване и не можем да намерим набелязания къмпинг „ de Badhоeve” ( С 52*23’4”, И 5*0’47”) – някой от мостовете на каналите се оказаха затворени за превозни средства. Но докато се лутаме, попадаме на по-близкия до центъра, къмпинг „Gaasper” в Gaasperpark на Gaasperplas (С 52*18’45.5”, И 4*59’26.2”) пак от веригата ACSI camping и до станция „Gaasperplas” на метрото.




Нощувката е 17.60 евро, като тук влиза и жетон за банята с пет пускания на топлата вода!!! Обслужва се от любезно възрастно семейство, от които на другия ден взимаме карта на Амстердам, билети за близкото метрото( по 1.5 евро на човек в една посока) и билети за червеният „Oupen tour” , по 24 евро на човек за 24 яаса , общо 51 евро.






Достигаме, така да се каже дестинацията. Вземаме си душ за добре дошли, но времето след Прага застудява и вали, и тази вечер не можем да правим софра навън. Къмпинга е хубав и добре уреден без да е луксозен.



На сутринта плановете ни са различни – семейство Златеви решават да се интегрират в холандското общество, като почувстват Амстердам отблизо и тръгват с велосипедите, а ние имаме билети за обиколния автобус и се отправяме към метрото.
Тези май не са доволни от разходката.



Станцията "Gaasparplas"на метрото e на 10-тина минути път пеша. От тук е и велоалеята за центъра.




След около половин час, слизаме на Амстердам централ – някогашната ж.п. гара на града и една от исторически първите постройки. Изградена е в типичният за града архитектурен стил Холандски ренесанс Амстердам, подобно на Венеция е построен на отвоювана от морето суша и за това старите сгради, включително Централната гара са построени върху набити дървени пилони, които освен поддържаща имат и ролята да изсмукват влагата от основите. Амстердам е официалната столица, докато Хага е седалище на краля Вилем Алексантър и правителството, т.е. административна столица. Холандия е едновременно парламентарна република и конституционна монархия според Wikipedia-та.








Сградите, поради естеството на терена нямат мази и складовите помещения са на тавана. По тази причина на покривите са вградени специфичните трегери за макари и лебедки, с които се повдигат товарите до широк прозорец и от там се свалят до точния етаж. Това важи и за по-новите сгради.




Излизаме от метрото на площад Stationsquare , площада пред централната гара, откъдето тръгват всички маршрути и се намира Туристическото бюро. От тук тръгва и нашият обиколен „Hop on - hop off” (букв. Качи се –слезни) автобус. Пиша подробно, щото може и да има хора които още да не са ходили в Амстердам и да не знаят, че и там е като на другите места




До като чакаме се оглеждаме и първите ни възприятия не са особено впечатляващи. Виждаме един забързан, зает със себе си град, малко мрачен от дъжделивото време и много разнообразен по етнически състав. Евроафриканците особено контрастираха със сивото утро и изглеждаха съвсем не на място в тукашната динамика. Наблизо бяха няколко закусвални на араби, мяркаха се китайци и японци и местните като че ли бяха малцинството. Малцинството от пешеходците, защото тук преобладаваше племето на велосипедистите, което те изпълваха. А когато се зададеше глутница велосипедисти всичко им даваше път – колите набиваха спирачки, ватманите на трамвайте ужасени натягаха спирачките без и да посмеят да звънят, пешеходците не смееха да използват предимството си на пешеходните пътеки. А племето на туристите, за разлика от другите столици тук въобще не се забелязваше.






Автобуса тръгва по разписание, дават ни по една карта на маршрута и слушалки за аудиогида, персонала е любезен и скоро ни запомнят с нашите многобройни качвания и слизания. В брошурката пише, че с един билет могат да се ползват три линии със 16 спирки. Ще споменем, че има и друг начин за разглеждане на този град със 160 канала и 1000 моста – с туристическо корабче от водата, а и трети начин - имало фирма „Flaing Duch” (Летящият холандец ), която оперирала с автобуси-амфибии. Още в къмпинга ни казаха, че в Туристическото бюро можем да сменим билетите си за някоя от тях, но ние си останахме на традиционното.

Туристическото бюро , гледано откъм канала. Отзад е цялостният корпус на Централната ж.п. гара.






Правим една пълна обиколка за формиране на общо впечатление и избор на спирки.Амстердам е разположен около делтата на река Амстел , откъдето носи и името си – първоначално Амстел дам (бентът на река Амстел, който сега е под кралския дворец на площад Дам). Изграден е на отвоювана от морето суша и изобилства на отводнителни канали, които в стария център са концентрични. Известен е и като Северната Венеция.





От площада пред гарата започва и булевардът „Damrak” – главната чаршия на Старият град.



Църквата „ St. Nicolas” – най-голямата в града.



Еврейският исторически музей в еврейският квартал „ Jordaan” в центъра на старият Амстердам





Улица от еврейския квартал „Jordaan” Тук някъде е и къщата-музей , където се е крила 13-годишната Ане Франк, загинала в концлагер, но оставила своя дневник.



Световното по футбол беше в разгара си, и Холандия е един от претендентите.



А този красив, личен палат със кралските знамена се оказа „Амстел хотел”. Изглеждаше ми като един от четирите двореца на кралица Беатрикс, която абдикира в полза на сина си през 2013-та година, но не е. Холандския бизнес е с размах.



Пивоварната на „ Heineken” и Музеят на бирата. Главният офис на фирмата е наблизо и изглежда като горния палат.





Китайският квартал в съседство с Червените фенери



Кварталът на „Червените фенери” Де Вален (de Valletjies) се намира в центъра на старият град където преди са били складове , зад катедралния площад Дам, около улиците „Oudezijgds Voorburgwal „ близо до Ауде Керк и „Oudezijds Achterburgwal” ( С 52*22’22”, И 4*53’53”). Явно открай време Мария Магдалена е под църковен чадър.

. Култовата кръчма „Old sailor” при червените фенери






Явно бранша е в криза – тук се търсят наематели на много „офиси”









Не забелязах да е забранено фотографирането в квартала, имаше много туристи с фотоапарати, но бизнесдамите се скриваха, щом видеха насочен обектив. Зад една витрина видях сочен задник, който се въртеше предизвикателно и понечих да го документирам за жълтата фланелка на форума за най-добра фотография на годината, но съществото ме усети и се извърна…. Още го сънувам…. Това беше някаква зверска физиономия на ямайски марон с неопределена сексуална ориентация, а песникът му изтрещя като топовен изстрел върху блиндираното стъкло. Инстинктивно се сниших и пропуснах снимката на годината, щастлив все пак че стъклото устоя. Повече снимки тук спрях да правя.




Тук някъде е и единствената статуя на проститутка, поръчана от бивша мадам, радетелка за правата на нощните труженички, както и музеят на секса, музеят на еротиката, музеят на хашиша и марихуаната, еротичен театър и др. подобни.

Фабриката за диаманти на „Gassаn” ( С 52*22’11”, И 4*54’14”) . Посещението влиза в цената на обиколката на опен тура и е уникална атракция, върха на сладоледа.
Млада, делово облечена дама повежда групата и с вещина показва технологичният процес. Не е желателно да се използва светкавица при фотографирането, защото се осветяват очите на ювелирите. После в специална зала най-интересното - обяснява с нагледни материали (колекция истински диаманти) как се окачествяват и оценяват готовите брилянти. Важен е цвета, каратите, броя на фасетките по специална таблица.. Разбира се продават и продукция – изчислихме че 0.1 карат е 400-500 евро, ако не грешим












Това са инструментите и етапите на обработка на един диамант. Ако някой има повече необработени диаманти да ги праща, докато не съм забравил как става.





Тук е правена и короната на кралица Беатрикс. Впрочем след абдикацията тя пак носи титлата принцеса. Има и специален Музей на Диамантите, но на друго място на площад Музеумплейн, до музея на Ван Гог, а за тях не остана време.



Изхода е през голям магазин, където могат да се купят брилянти „на фабрични цени”, както и часовници и бижута украсени с диаманти.

Излизаме от диамантената фабрика и ни черпят кафе, с надеждата, че това ще ни даде време да размислим и се върнем за покупка. Не успяват - ние държим на българското. Товарим се на автобуса и продължаваме обиколката.
Вход към Вертхайм парк (Wertheim park)



Амстердамската „Art Zoo” зоологическа градина е една от най-старите и най-богати в Европа.



Амстердамският „Tropenmuseum” – тропически музей, наследник на харлемския Колониален музей. Разкрива историята на колониална Холандия и културата на народите.



Единствената вятърна мелница, която видяхме бе тази в центъра на Амстердам





Туристическото бюро , гледано откъм канала. Отзад е Централната ж.п. гара.



Плаващ китайски ресторант



Градската библиотека и научната експозиция NEMO в далечината






NEMO – музеят на науката и техническите постижения е архитектурно оформен като заседнал кораб. Вероятно е търсена някаква символика.






Музеят на корабоплаването в сградата на старият арсенал – най-богатият в света. Вход 16 евро.





Купихме сувенири и изморени от обиколката сядаме на каменна пейка пред гарата. Усещаме сладникавата миризма. До нас са група пубертети , типичните smokers – пушачи на марихуана. Миризмата на марихуана преобладава в града. Дори един вестник за туризъм „Амстердам” от който сега черпя информация все още „ухае”, навярно там от дето го взех се е продавала и трева. Когато я разпознаеш, започваш да усещаш пушачите от сто метра. Не трябва да си полицейско куче, за да разбереш в кои магазинчета се продава лека дрога.
„Употребата на наркотици е официално забранена в Холандия. Пласирането на наркотици е сериозно престъпление, а покупката им на улицата е незаконна. Но в лицензирани помещения - кофишоповете, Амстердам позволява да се продават наведнъж до 5 грама и притежание до 30 грама на хашиш и марихуана за лична употреба. Не всички общини в Холандия са толкова либерални колкото Амстердам, когато се отнася за пушенето на канабис. Дори и в Амстердам не се толерира пушенето по улиците, в кафетата или в трамваите и влаковете. Притежанието на тежки наркотици като хероин, кокаин и екстази е престъпление” http://www.nasamnatam.com/grad/Amsterdam.html




Разбира се има още много каво да се види в Амстердам, но за един ден толкова.
Прибираме се късно вечерта, когато и персонала си е отишъл. Спътниците ни са много предвидливи и отзивчиви и ни дават единия си жетон за банята.
На другата сутрин поемаме през Харлем за океана.




Зареждаме на близката бензиностанция и доверявайки се на GPS-ите поемаме на запад. Предстои ни първа среща с Атлантика и за целта бях избрал на своя отговорност, чрез Google world градчето Катуик.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Роси и Стоян]

много увлекателно разказвате , интересни места сте посетили , слагате и кординати , четем с интерес и си водим записки

[Тони&Руми]

Давай още, а това с координатите е супер!

[stenly_r]

Ей, верно трябва да си водим записки.
Описал е дори и какво не е видял.

Благодаря!

[plaskom]

Благодаря за споделеното! Много интересен и информативен пътепис



----------------------

[festotv]

Чудесна екскурзия с чудесна компания . Продължавай ! Бат Жоро

[Илиан Иванов]

Записваме си и ние.Давай ако имаш и координати.Иначе сте ни от фаворитите разказвачи

[PirinVania]

Много увлекателен разказ - истинска наслада. Благодарим за труда и очакваме ощеееееее.

[PirinVania]

Кое от всички посетени места Ви е пленило толкова, че да искате да се върнете пак там?

[danbog]

От този маршрут Замъците на Рейн - определено. Ако имах възможности би прекарал едно лято там. Предполагам и останалите нямат възражения.

. Предстои ни първа среща с океана и за целта бях избрал градчето Катуик (Katwijk) заради големите плажни ивици и достъпът до морето. Пътува се спокойно, по хубави пътища и умерена интензивност на движението



В цяла Холандия обаче трябва да се внимава за изненади с велосипедисти.



Холандски пейзажи







Ферма с оранжерия /i]



[i] Тези помпени станции са изместили холандските „вятърни мелници”, всъщност отводнителни помпи с ветрозадвижване. Оглеждаме се за старите ветрогони, но никъдеги няма. Спътниците ни казват че вече са виждали, но ние още не сме.



Градчето Аалсмеер е украсено като за световно, течеше Мондиал 2014 и Холандия печелеше.



Пристигаме в Катуик ( С 52*12’20”, И 4*23’50”)



Катуик е 63 000 – ден град, общински и курортен център, разположен на 16 км. северно от Хага, там дето река Старият Рейн се влива в Северно море. Въпреки мащаба си в него преобладават триетажните сгради, като няма по-високи от пет етажа. Градчето е много чисто и подредено, на страни е от комерсиализацията на големите курорти и е запазило духа на 50-те години. Исторически е построено върху основите на римски военен гарнизон Лугдунум, но името си дължи на по-късно заселилите се германски племена „хати”. В регистрите се появява през XIII-ти век . През втората световна война е бил евакуиран поради изграждането на Атлантическият вал. От тук тръгва трансатлантическият подводен кабел ТАТ 14. Има три музея и е най-големият холандски град без железопътна линия и гара. Има също и три къмпинга (един е на плажа), но не успях да разбера порядъка на цените.
Като специфичен морски курортен център, в него цари спокойствие, уют и безгрижие.

Крайбрежният булевард предлага малки хотелчета и квартири.










Бързаме да видим океана и паркираме в началото на крайбрежния булевард.
Плажната ивица е широка, но в средата на юни е все още студено и курортистите само се разхождат. Мястото е известно с големите си вълни и при подходящи условия тук се провеждат състезания по сърфинг от световен мащаб.






Естакадата над дигата.





Малко разочаровани от студеното време си вземаме довиждане с океана и „забиваме” в градчето. А имахме намерение да поплуваме в Атлантика…..
Влизаме през рибарската част на града Katwjik aan zee. Реновирани къщи.







Автентичен производител на дървени обувки, които тук наричат „кламп ” ( klomp) . При нас са известни със френско-белгииското си название „сабо” ( sabot). Използувани са още в началните векове в кални и мочурливи земи, докато не се изобретява гумата, галошите и шушоните.




„Моряци, очакващи заминаване” – напомня за близкото минало на градчето. А може би и настояще.



Центъра е много шикозен. Изобилства на малки бутикови магазинчета и уютни , лакирани кръчмички, в които всички се познават.







Част от холандската традиция….




Тук изглежда се провежда биреният фест.



Още една холандска специфичност -Църковно християнско училище” Христос Лука”. Изглежда много старо, но превъзходно поддържано.



На тръгване минахме покрай тези чудеса.” Евакуация, разрушаване и реконструкция” се нарича композицията и може би формулира девиза на града.



А това го приехме като „ Чао, и пак елате”.



От тук се отправяме за Хага – седалището на краля и правителството. Дълго търсим безплатно място за паркиране и се отдалечаваме от центъра. Паркираме на Lekstraad – голяма улица, успоредна на ж.п. линиите и с ниши за паркиране.
Тук ни забелязваме една местна инициатива, която другаде не се среща. Надписите над това магазинче гласят „ Гаражна продажба. Вие носите – ние продаваме” и от долу „Спестовност” – хубава холандска инициатива и то в един от най-богатите и аристократични европейски градове.





В интернет няма много информация за Хага и нямахме големи очаквания, но мислехме да хвърлим око на кралския дворец , международния съд и евентуално още нещо и да продължим. Най-характерната сграда наблизо бе Централната гара и се отправяме към нея. Колкото повече я наближаваме, толкова по-изненадани ставаме. Архитектурата около гарата е зашеметяваща.








Това пред гарата е гараж за велосипеди, като велосипедите висят на куки.





И тук има канали.



Навлизаме в центъра и архитектурните изненади не спират.









Минаваме и по нормални улички.



Хагският търговски център Passage , ЦУМ с други думи.






Изглежда тук почти не пазаруват. Влязох в магазинче за цигари да търся тютюн, а продавача ме пита „ Скъпо ли ти е? И на мен ми е скъпо.”



Голям магазин за маркова мода „The Sting” ( „Ужилването”) на старият пазарен площад „Grote markt". Наистина голямо ужилване. Някой от нас пазаруваха там, те ще ви разкажат. Иначе вътре е супер.







А отвън средната класа си пие кафето и наблюдава Европа, дошла им на крака.



Министерството на правосъдието, може би и Върховният съд, но не и международния съд, той е на друго място.







Паметника на Вилем I Оранжски. Хагският площад се подготвяше за кралска церемония. Може би и за джаз феста „ North sea” – най-големият в Европа, който е обикновено през юли, но той от 2006 –та година се провежда в Ротердам.
Двореца на кралската фамилия се намира извън града, но ни казаха че не е туристическа атракция и папараци не се допускат.







Международният съд се помещава в Двореца на мира „ Peace palas”, построен от Андрю Карнеги. Същият стоманен магнат, на когото България дължи голяма част от днешната си територия, а можеше и повече. http://bg.wikipedia.org/wiki/Андрю_Карнеги





Пред него гори Световният мирен пламък, запален от огньове, донесени от пет държави през 1999г. Ограден е обаче от камъчета, донесени от 146 държави и надлежно описани и номерирани.







Хага наистина е една впечатляваща галерия на модерната архитектура на открито.

















Отново се връщаме през комплекса на гарата.







Напускаме Холандия и се отправяме по магистрала А16 към Белгия, където ще търсим Брюж.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[loveforever]

Невероятен пътепис! Взе ми се акъла.
Блгородно завиждам и за видяното и за преживените емоции.
Дай боже още много такива пътувания да направите, а ние с наслада и удоволствие ще четем и гледаме и ще цъкаме с език и ще допълваме списъка с мечтите и плановете.
_________________
Магия в лилаво