kemper-club forum

[svilen1212]

Здравейте!!! Ще се опитам да опиша нашето пътуване с маршрут Варна-Македония-Косово-Албания-Черна гора-Хърватска-Босна и Херцеговина-Сърбия-Варна. Малко история за самия план. От както се пооправи времето гледаме календара кога ще имаме „дупка“ в работата ни за да осъществим едно пътуване. !!! Имаме си ученик в 7 клас и както знаете имаше изпити. После има записване, после излизат резултати, абе край няма. Общо взето тази година се върти около ученика ни!!! Имаме планове и маршрути за 8, 15 и 40 дни в които да се вместим.От предното лято правим план за пътешествие до Норвегия. Живи и здрави началото на август може и да го направим. Като време мислим да е около 40 дни. В зимните месеци когато не се пътува начертахме план за пътуване в алпита или по точно Италия, Австрия и Швейцария, но за там ще ни трябват поне 15 дни. Преди месец ми хрумна идеята да се разходим в близките страни, да видим как е асфалта, имат ли море, горивото по добро ли е от нашето. Изчетох няколко пътеписа, като от Данаил Делчев „откраднах“ доста информация. И не беше само от пътеписа му, звънях му няколко пъти за отделни въпроси. Здрав да си младежо. Благодаря!!! Излезе промеждутък от 8 дни в които имаме шанс да пътуваме. Бях се подготвил, за всеки случай ако стане чудо да сме готови за път. Първоначално плана беше да се мине през Кавала, после Метеора и спане на къмпинга в Каламбака и от там Албания и прочие. Но, 2 дни ни липсваха за този маршрут и решихме да караме направо към първата ни спирка Shengjin в Албания. Това място го бях видял от един пътепис и ми хареса самата локация, която се намира по бреговете на Адриатическо море. Ще пътуваме всички Аз-Свилен, Веси и децата Марти и Вики, опс и не на последно място или по точно винаги на първо място, кучето Лео. Настъпва зададения ден неделя с дата 17.06.2018г и всеки започва със задачите си. Веси отива на работа да освободи един контейнер, аз оправям кемпера, Марти си играе на PS4 защото 8 дни трудно се преживявали без нея, а Вики си събира собствен багаж и провизии. Куче Лео е ясен-СПИ. Отивам до кемпи и споделих нашите мисли, а той ме поглежда из под вежди и мърмори: Да не ти е паднало нещо на главата???!!! Има световно по футбол и ти го загърбваш заради мен ??!! Това нещо преди години не си го представях как ще стане, но сега тръпката от разглеждане на нови места натделяваше. Разбрахем се по мъжки и се започна малко по малко подреждането на багажа. Поставях последните сакове когато се сетих че на паспорта на Лео трябва да се ударят печати, че е минал всички ветеринарни процедури. Нашата клиника е денонощна. Веднага обаждане на нашата позната там и ни каза да отидем да сложат съответните печати, без един документ който трябвало за Сърбия но може да се издаде утре. Е, утре, ама утре не съществува. Слагаме печати и пропускаме този документ. Сърбия ни е последна, ще я мислим накрая. Пием последно кафе и точно в 23.01 часа потегляме от „апартамента“ където държим кемпи!!! Сигурно се питате, защо потегляме толкова късно???!!! И да не се питате, ще кажа. С децата е по спокойно да се пътува през нощта. Те заспиват и в кемпера става „рахат-локум“. Само Лео е отгоре ми постоянно, но той е така за да не заспя. При карането нощем си имам правило, усетя ли и най малкото колебаене за сън и спирам веднага. Така и направих. Минахме Бургас и покарах още 150 км и спрях на един Лукойл. Беше вече 02.00 часа. Дремнах 2,5 часа и потеглихме към границата с Македония. Скучните километри се заредиха и за да се разведря си снимах изгрева.




Преминах по новите тангенти около София и малко по малко в кемпера започваше да кипи живот. Деца и майка се събудиха. Бяха гладни. На въпроса ми: Къде ще се спира? Отговора беше по бърз от комета-Макдоналдс. Не след дълго се мярна в далечината емблемата му и усмивките станаха до небето.



А мен ще ме вземете ли???

Явно няма да ме вземете

Децата останаха доволни и препуснахме последните километри към Македония. Искам да отбележа, че този път имахме като валута само евро и карти. Оказа се, че така е най добре. На границата бяхме около 10.30ч на 18.06.2018г. След около 30 минути забавяне преминахме благополучно в Македония. Лео го даваме на децата за да го гушкат отзад на спалнята докато минем границата.

Много е лют и ме е страх да не изгризе някой митничар. Още с влизането в Македония настилката стана трагична, а на места комична. Около 60-70 км си беше много зле. След това се качихме на магистрала за която заплатихме два пъти по 2 евро. Горивото ни беше на привършване и заредихме на една бензиностанция. Цената беше 63,5 динара което в левове беше 2.02 лева. След лошия път следваше влизане в Косово. Преди самата граница трябва да се закупи зелена карта която струва за нас 15 евро. Нашата зелена карта не важи за Косово. Влиза се само със задграничен паспорт. Първите километри в Косово са като пътя в Македония. Заваля силен дъжд и пътищата почервеняха. Почвата им е с червеникав отенък и всичко отиваше по пътната настилка. Много строене по пътя и около него. Изграждане на мостове и пътища. Хората работят. Един ден и тези ще ни минат. След около 30-40 км се качваме на магистралата която е безплатна. Хареса ни. Влязохме в Албания и нещата от към пътища се оправиха. По магистралата се движим като в масло. Кеф да ти прави да караш. Малко преди гр. Милот спряхме да си купим зехтин и маслини. Слизам от кемпи и се запътвам към сергията на една лелка. Гледам само зелени маслини с нещо си вътре. Не ми харесаха. Дадох си „ Албанския език“ и жената изкара кофа с кафяви маслини. Пробвах ги. Е то няма такава вкусотия. Напълни една кофа и заплатих дребни пари за нея. Купих и 2 литра зехтин. Въпреки дъжда ми беше голям кеф. Продължихме пътя до първата ни спирка Shengjin. Намерихме паркинга който се намира до самия плаж.Часа беше около 18.30 на 18.06. Децата веднага си облякоха банските и пробваха водата. Водата си беше топла, а пясъка тъмен. След малко Вики се появи полазена от медуза. Малко зачервяване, не е болка за умиране. Платихме за нощувката скромните 2 евро. Смях, няма такава цена. Паркинга е с координати
N:41.8059 E:19.5991.
Веси сготви и се насладихме на вечеря с изглед към залязващото слънце.





Полетяхме малко с дрона. Гледаха ни много странно. То си е и странно, защото докато се вдигне на високо жужи все едно излита ракета. Лео и децата гледат залеза.

[loveforever]

Аууууууууууу! С голям интерес ще следя какво сме отървали. А това местенце Shengjin е направо приказно.
Бързам аз да покажа на Жоро снимките, а той вика - ми трябва да идем да го видим. Ами ще се ходи!
Голямо благодаря от мен!
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

[Роси и Стоян]

и на вас младежи ,супер сте . Започва интересно ,очакваме да видим и през "вашите очи" как изглежда тази част на Европа.
Тайничко се надявам и птичката да ни покаже какво е видяла, като е летяла

[svilen1212]

[svilen1212]

Вечеряхме на красивия залез и около 23.30 бяхме по леглата. Така завърши първия ни ден но не и нощ, поне за мен. Около 03,30ч. Лео реши, че иска да се разходи и да направи това-онова и ми се качи на главата. Това е сигурен знак, че съм го усетил. Няма как, трябва да се става. Излязохме навън и беше супер спокойно. Само морето се чуваше, а ние с Лео се разхождахме. Вдигна крачето 65476574 пъти и след 452346 молби се прибрахме в кемпера. Заспах на мига. Утрото на 19.06 ни събуди със супер време. Събудихме се отпочинали след дългия път. Закуска и кафе с изглед към морето. Какво повече му трябва на човек???!!! Оправихме кемпи за път, настроихме навигацията и тръгнахме за следващата ни цел която се намираше в Черна гора. Пътя до там беше 128 км. Самата граница беше на 79км. Целта беше Скадарско езеро / Шкодренско езеро/ или по точно образуването от водата на един завой на река Rijeka Crnojevića Пътя до там си беше супер или по точно 7 км. преди зададената точка. Пътя беше само за нас, супер тесен, на няколко пъти се срещахме с коли които по-подразбиране си отбиваха за да може Свилен със „змията“ да мине. 7км минахме за около 20 минути без да има ПТП. Спряхме на паркинга за 3 коли. Остана място за една. Беше около 13.30 часа. Градусите 32. Решихме, че е идеално място да обядваме. Веси сготви и към 14.15ч излязохме да разгледаме „завоя“. Снимахме си с телефоните, селфита и както му е реда. Малко снимки от мястото.




Реших, че е добре и да полетя малко с дрона. Речено-сторено. За около 5 минути го сглобих, пуснах връзката между таблета и дрона. Още със сдвояването започна да пищи. Показваше, че няма JPS сателити. Хм, че за какво му са. Няма как да дойда до тук и да не полетя малко. Реших да пробвам какво ще стане и ей така полетяха едни 5000 лева в небето. Вдигнах го в небето, но джойстика продължаваше да пищи. Показваше си, че няма връзка със сателитите и ако искам да се прибера до мястото от където съм излетял, ще трябва аз да го управлявам. Вдигнах го на около 120 метра и започнах да движа към завоя. Гледах отгоре завоя, харесваше ми, но самият дрон изчезна. Нямах визуален контакт, нито JPS. Само монитор и по него каквото видиш. Полетях си на воля и реших да се прибирам. Натиснах Home бутона, но дрона полетя на друга страна. Разбрах, че трябва аз да го приземя. Разстоянието беше 470 метра от мен и 140 метра височина. Със голямо самообладание и по най-бързия начин свалих дрона до мен. Малко се ядосах на себе си. Не ми пука, че дрона може да падне, а за това, че не спазих правилата които трябва. Това е голяма поука за мен. Дано е и съвет към вас. Малко дронски снимки.


След адреналина от летенето трябваше да отидем на спокойно място. Какво по добро място от остров Свети Стефан. До него ни деляха точно 50 км. Първите 15км бяха много тежки, тесен път с много завои. Малко по малко се приближихме към точката която си бяхме набелязали. Тя се намира близо до един хотел.

42.256219 / 18.897733

От там се разкрива супер гледка. По пътя до самия хотел има отбивка за сувенири от където се вижда острова също много добре. До самия хотел от другата страна може да се спре на безплатен паркинг, малко е тесен но няма друго място. Направихме си снимки и тръгнахме към Будва.




28 В Будва избрахме паркинг до самото море.
42.285677 / 18.851612
В 17.00 бяхме на паркинга и в 17.05 децата бяха вече в морето. Паркинга за нощ беше 5 евро. Паркирахме под едно дърво на сянка и ние възрастните решихме да се намокрим. Водата беше супер бистра. Уникално чиста. Плажа беше със ситни камъчета. Първите метри в морето също. По натам не знам как е, защото Свилен не плува.






..Около 90 минути си починахме, изкъпахме се в соленото море. И Лео опита от Адриатическото море и сега е леко сърдит, защото не обича да се мокри.

[loveforever]

Ухаааааааааа!
Този завой е у-ни-ка-лен, а и сте случили на време.
Страхотни снимки, наслада за сетивата! Браво!
Със сигурност ако ходя пак по тия места няма да го пропусна. Мерси!
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

[svilen1212]

Решихме да се разходим до стария град Будва. Будва се смята за едно от най-старите селища на адриатическото крайбрежие - на възраст от около 2500 години. Две цивилизации - древногръцката и римската остават многобройни следи в античното развитие на селището. При разпадането на Римската империя на източна и западна част, Будва се оказва на границата между двете, което оказва определящо влияние върху историята и културното развитие на селището. Венецианците управляват града близо 400 години (от 1420 до 1797 г.). Грамадните венециански стени са пазили Будва от нападенията на османските турци. Будва се намира в централната част на черногорското крайбрежие, наречено "Будванска ривиера". Градът се е развил върху малък полуостров, на който се намира старият му град. Той е предпочитано място за туристи от Русия, Сърбия и други източноевропейски страни. В района на Будва има 35 плажа, повечето от които са съставени от камъчета и малко пясък. Тръгнахме пеша по крайбрежната алея която, както е навсякъде беше изпъстрена със заведения, барачки за сувенири и от всякъде се чуваше коментатори на мачовете от Световното по футбол.Целта ни беше да отидем до цитаделата. След похапване на дюнери и сладолед пристигнахме пред цитаделата. Закупихме си билети по 3.50 евро и влязохме да разгледаме. Самата цитадела е реконструирана след земетресение, тук има исторически музей. След доволно количество снимки решихме връщането да е със такси. За 5 евро и 5 минути път бяхме до кемпера.
Малко снимки от самата разходка...




















_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[svilen1212]

Времето напредваше а искахме да видим и нощен Котор. По най бързия начин се оправихме за път и тръгнахме за Котор който се намира на около 25 км. от Будва. За около 40 минути бяхме в Котор. Там срещнахме БГ кемпер със софийска регистрация. Бяха Светослава и Камен. Здравейте младежи, радваме се, че се запознахме. Обменихме няколко думи, кой къде ще ходи и се разбрахме, че може да се засечем на къмпинг Матковице. Нощен Котор го разгледахме за около 2 часа. В Стария град може да се влезе през три порти. Морска, Северна и Южна порта. Тъй като е умишлено планиран като лабиринт с отбранителни цели, много лесно е да се загубите из уличките на Стария град - един грешен завой и вече се отдалечавате от целта си. Най-лесният начин да не се загубите, е да започнете от Морската порта и да се движите по часовниковата стрелка. Не пропускайте катедралата "Свети Трифон", романските църкви "Свети Лука", "Света Ана", "Света Мария", готическата църква "Свети Михайло", както и църквите "Свети Никола" и "Света Клара". Ето ни и нас в Котор.










Следващата ни дестинация беше к-г Матковице до който се пътува около 80км. Настроихме навигацията за къмпинга и следваме указанията и. Наляво, нядясно и напред, няма проблеми. Но това.... „след 200 метра вземете ферибота“ не го очаквах. Помислих си че нави се е оплела нещо или от горещината е слънчасала и не я послушах. За всеки случай спрях на фери и питах дали има път за Дубровник. Отговора беше – Има брате!!! Ами хубаво де, ще караме. Минахме покрай едни къщи и пътя стана колкото да мине кемпера. Покарах още малко с идеята да стане пътя по-широк, но не, ставаше по зле. Пламнах. Отделно нави ми намилаше, обърнете и се качете се на ферибота. Полудях.Няма обръщане на това чудо с дължина 7.30м. На всичкото отгоре в двете посоки имаше движение. Мернахме едно уширение и като удавник за сламка, започнах маневри. След 6345654 маневра и задръсване до Варна се обърнахме в правилната посока. Нави се смееше доволна, все едно ми казваше - ще ме слушаш, без мен си трагедия. Тук отварям една гооооляма скоба. Навигацията ми е за кемпери на Гармин. Съветвам ви да я слушате, защоти винаги е права. Пример – граничните пунктове между Черна гора и Хърватска са доста, но не всички са за кемпери. Някои са само за автомобили. По късно след раговор с Камен разбрах, че е ходил до даден пункт и не е могъл да влезе от там. Та, така обърнахме се и гас към ферибота. За късмет тръгваше след 2 мин и имаше място само за нас. В бързината чичкото ни даде билет от 4,50 евро. След това разбрахме, че е за автомобил, защото чичкото който проверява се вкисна, но ферибота вече тръгваше. По живо-по здраво слязохме на земята и тръгнахме към Дубровник. Пресича се границата Черна гора-Хърватска, кара се още 27 км и се спира на к-г Матковице. Като влязохме на Хърватска територия се чухме с Камен, който беше преди нас и ни каза да отидем за да решим какво да правим. Стигнахме къмпинга, нямаше жива душа. Само указание как и кога се заплаща и че се напуска до 11.00 часа. Това с часа нас не ни устройваше и решихме да спим на някой паркинг. На около 4-5 км имаше паркинг на Лидъл. Установихме се там за нощта с идеята да станем преди да отвори за да не ни правят проблеми. Паркирахме и веднага по леглата. Така завърши деня 19.06. Сутринта на 20.06 започна със пазарене на вода от Лидъл. Закуска и кафе, обаждане на Камен да видим къде са. Те от своя страна намерили паркинг който споделиха с нас. Благодарим. Оправихме се за път и след около 10 км бяхме на паркинга. По пътя спряхме за няколко снимки на Дубровник.



Следва града Дубровник..
_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Нощен Котор много ми допадна. Няма ги тълпите от хора и всичко изглежда някак по-хубаво.

За оня тесния път да знаете, че не е чак толкова непреодолим, минава се. Само че ако не бяхте обърнали щеше просто отново да ви върне в Котор. Изненада ме и че навигацията ви е избрала маршрута през ферибота, а не от Котор направо по дясната(северната) страна на залива.

Много интересен и този факт с граничните пунктове дето са само за коли и не може да се мине с кемпер. Е на такъв е трябвало да попаднем и после гледай наше чудо невидено. Ако бяхме попаали на подобен Жоро сигурно щеше да е толкова бесен, че освен другото и пушек ще му излиза от ушите.
_________________
Магия в лилаво

[Djina]

Ей, има пътепис Че и още един на Дани
Обаче нещо не много обещаващо ми звучи пътуването до там с кемпер Но пък е голяма красота

[svilen1212]

[svilen1212]

[svilen1212]

Няма да пиша, как се наместихме с това чудо, но някак си се справихме. Паркинга струва 7 куни на час. Сигурно знаете за програма Moovit на която задавате къде сте и къде искате да отидете. Тя ви изчислява най добрият маршрут и ви казва кой транспорт да хванете. Заредихме я и ни показа да хванем автобус. Закупихме 4 билета по 12 куни и се качихме на автобуса който пристигна след 5 минути. След няколко спирки бяхме на стария град. Малко снимки преди да влезем.







След доволно количество снимки решихме да се качим на крепостта. Билетите са за възрастни 150 куни/40 лева/ и деца 50 куни/13 лева/. Тук отделихме три часа. Имаше доста хора и за да си направим по някоя снимка се чакаше. Селището е естествено разположено около Стария град – от вътрешната страна на градските стени. Целият град, включително и пристанището, е заобиколен от стени, които са служели за защита от нападение по море. Те се простират в продължение на 2 км и на места достигат до 25 м ширина. Разходка по стените ви дава идеална възможност да видите средновековните и бароковите богатства на Стария град.



































Има няколко местни легенди за стария град. По каменните улици има канали за оттичане на водата. Местните не стъпват в тях, защото ги грозят две големи злини: няма да си намерят половинка в живота и ще обеднеят. Гледахме да не стъпваме в тях. Другата легенда е че, ако обеднееш, трябва да пипнеш носа на една местна статуя - богатството ще се върне при тебе, особено ако седнеш в скута и. Бедни, не бедни ние пипнахме нослето.


Разцветът на Дубровник като търговски център не е само заради таксите от пристанището. В града се се произвеждали текстилни и вълнени тъкани и багрила. Произвеждали са се и сапуни, чиято слава не е заглъхнала и до днес. В Стария град има много магазини за сапун, които имат превъзходни обороти, независимо, че цените им се сравняват с най-високите на Стария континент. Постепенно стоките, произвеждани в Дубровник, се появили почти по всички световни пазари по онова време.. Ние сапун не ядем и затова се насочихме към това магазинче. Всички останаха много доволни














Време беше да се ориентираме към прибиране към кемпера. Пуснахме пак програмата Moovit и тя показа правилният път. След около 20 минути бяхме при кемпера. Сега е момента да видим как е Лео. Отваряме и какво да видим, отваря едното си око, спал много, но и пазил. Поне така ми каза. След 4273 маневри изкарахме кемпера от паркинга. Координати на паркинга в Дубровник:

42,6525150 18.0870768

Следва водопада Кравице от страната на Босна!!!!
_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!