kemper-club forum

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Привет пътешественици.

Гледам зимната приказка през прозореца и реших, че е дошъл момента да разкажа за малкото ни пътуване из Австрия, през юни 2013 г.
Австрия,една обичайна дестинация за всеки уважаващ се пътешественик.
По нашия акъл се „вързаха” още три екипажа.За тези три екипажа ще споделя че,имаха скромен опит в къмпирането и почти никакъв в пътуването в чужбина.
И така,след дългото чакане и подготовка в ранната утрин на 15 юни поехме на запад.Групата се състоеше от четири автомобила и 13 души,всичките на палатки.
Крайната цел за деня беше къмпинг „Plitvice” край Загреб.


Вече сме в Сърбия






По този път не бях минавал от 2005 година.Мисля че е загубил част от чара си,след като са реновирали тунелите











На тези им завидях..


Кафе пауза

Към 16:30 часа достигнахме да крайната цел за деня.





Настанихме се и се отдадохме на отмора.Сутринта ни чакаше Загреб.












Тук течеше подготовка за предстоящото приемане на Хърватска в EU

На път за катедралата,една от основните забележителности на Загреб,се „дръннахме”през пазара.










Ето я и катедралата





След катедралата се отправихме към възвишението където се намират парламента,министерският съвет и църквата „Св. Св. Кирил и Методи”.
Така се казва и църквата в нашето градче.

















В ранният следобед се разделихме с Загреб.Лично на мен този град много ми хареса.Не очаквах че ще ме „грабне” така.Ще го посетя отново,но за повече време.
Отправихме се към Словения.

Според мен,Словения заслужава отделно пътуване.Затова я пресякохме транзит.Подминахме Караванкен тунел и се насочихме към Podkoren,откъдето през чуден проход влязохме в Австрия.Вечерта трябваше да достигнем до къмпинг http://www.lindlerhof.at .
















Е,вече сме в Австрия....


или по-скоро в Каринтия


хоп,изненада.......Т-34 на връх планината.....а де?Кво и от кого пази.....





От снимката може и да не личи,но спускането след танка е доста сериозно.




















Най-сетне,къмпинга.

Денят беше дълъг.Най-сетне стигнахме.Уморени от красотите които видяхме след като слязохме от магистралата.Това беше и най-евтиният къмпинг в който спахме.За двама възрастни,две деца,кола и палатка.....16 eur.Банята беше със монети,а човека три пъти ми обясни ,че отпадъците трябва да се изхвърлят разделно.Понеже сигурно съм гледал тъпо,ме заведе до контейнерите и ми показа нагледно.Умрях от неудобство.Помоли ме да обясня и на останалите.Честно казано малко се засегнах.
А,дали не си беше патил с други........., човечеца?

Къмпинга разполага и със собствена ферма.За закуска можеш да си поръчаш прясно мляко и прясно изпечени хлебчета,както и сирене.Всичко собствено производство.
Страхотен фамилен бизнес.....но това е друга „бира”.
Между другото тук малката ми дъщеря намери четирилистна детелина.
Още малко снимки от района на къмпинга.















Днес ни предстояха само 70км.Трябваше да отдадем заслуженото на Гросклокнер http://www.grossglockner.at/,най-високия връх в Австрийските Алпи и ледника в подножието му.




Моето семейство.





Както повечето от вас знаят,някой пътища и тунели в Австрия са платени.
Е,този е един от тях.
Платихме по 33 eur.на автомобил.
Държа да отбележа че всеки един евро цент си заслужаваше.Наистина бе много красиво.Единственото като минус бе,че не видяхме мармоти.






















Тук се наложи да изчакаме докато отстранят опасните камъни



Минавайки през този проход,човек трябва да обърне внимание на две основни точки.
Ние достигнахме първата, ледника под Гросклокнер.
Паркирахме на многоетажният паркинг.Долу паркинга е само за мотоциклети.Има си шкафчета да си оставят багажа и ....... помислено е за удобството на хората.


Изглед към ледника от паркинга

Когато отида в планината (независимо коя и къде),ме обзема едно особено чувство.
Там осъзнавам колко сме „малки” всъщност и колко е величествена природата.
Там разбирам колко е глупаво да се ядосваш за разни злободневни ........
А,бе „малки” сме.

Май нещо се отплеснах....



И тук интересен "паметник"




Поехме на долу към ледника




Тук снега още беше затрупал пътеката.Това направи преминаването по-вълнуващо.






















някой ни е заел лодката

Последна снимка за спомен и поехме към най-високата точка в прохода,до която може да се достигне с превозно средство.

И така,към Edelweisspitze.От тази точка се откриват прекрасни гледки и панорами към Гросклокнер и съседните върхове.





Сериозна почистваща техника










на снега по къс ръкав


Снежна топка през юни,а предния ден на климатик




Гросклокнер


Пътя по който дойдохме

Погледахме,правихме снимки,купихме си сувенири и напред към http://www.panoramacamp.at/ където ще нощуваме.
Този къмпинг заслужи най-висока оценка според моите спътници.
Наистина беше хубав с много добри условия,покрай него минава и велоалея по която можеш да направиш панорамна обиколка на езерото Zeel am See.
Само като информация да споделя - платих 27 eur за къмпинга.
На следващата сутрин направихме обиколка на езерото(оказа се че има страшно много къмпинги)и се отправихме към Hallstatt.В нета е пълно с снимки от това градче.Можеше ли да го пропуснем?













Градчето е малко и неизисква кой знае какво време за да бъде разгледано.
Към обяд отпрашихме към Виена.По план трябваше да пътуваме по второстепенните пътища.Е,щом има план има и провал.На около 15км от Халщат пътят беше затворен.
Честно казано не беше съвсем неочаквано.В края на май и началото на юни имаше доста големи наводнения в тази част на Европа.Поройните дъждове бяха предизвикали и доста свлачища.Едно такова свлачище ни накара да се върнем и да ползваме магистралата.Във Виена отседнахме в къмпинг http://www.campingwien.at/nd/en/index.asp

[danbog]

Браво! Чудесен разказ с чудесни снимки от още по-чудесни места. Има още - нали!
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[kaloyan]

Още, още, още....
_________________
Memento mori...

[ilkomuhata]

[Тони&Руми]

[plaskom]

Браво! Продължавай нататък.....

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Избрахме къмпинг Neue Donau защото,и преди сме отсядали в него ,а в близост има и удобна станция на метрото.Всичко беше прекрасно,докато не започна да се смрачава.Като наизлязоха едни комари ......не ти е работа.Бързо разбрах ,че при плануването на нашето пътуване ,съм пропуснал факта ,че въпросните наводнения бяха засегнали и Виена.Сутринта ведяхме колко много разливи имаше край коритото на Дунав.Тези разливи бяха развъдници на малките гадове.

Но,може ли един такъв факт да уплаши родния палаткаджия?
„....А дано ама на дали.....”,както се пееше в една песен.
И така,скочихме в метрото и напред към Шонбрун.



Тук групата се раздели.Някой предпочетохме зоопарка ,а други влязоха да разгледат двореца отвътре.








Кой ли беше най-щастлив?


Няма да ви отегчавам с подробни снимки на животни,само ще кажа ,че си заслужава отделеното време







тука някой удариха келепира



Напред към "Глориет"





След като се събрахме с останалите се отправихме към....



Тука няма кво да се обяснява.Всичко е подчинено на забавлението.Трябва да се внимава обаче,защото скороста бързо преминава няколко десетки евро в час.

Ще кача няколко снимки от колелото



















Можеше ли да пропуснем блъскащите колички?

Програмата за деня беше изпълнена.Прибрахме се в къмпинга да отмаряме.



На следващият ден,предприехме разходка по Рингщрасе .Отново с метрото стигнахме до желаното място.











Това са музеите близнаци.

Природонаучен музей


Музей на историята на изкуствата



Ние си избрахме Природонаучният музей.Входа за възрастни беше10 евро,а за ученици и деца - безплатно.
Били сме и в други подобни музеи,но този е страхотен.Имаме много снимки от там,но ще постна само няколко.

















След музея продължихме към катедралата Св.Стефан.


Парламентът




така спират,иначе "старинните" файтони






Чумната колона



За съжаление,катедралата няма как да я снимам цялата.Тя просто е огромна,а нашите фотоапаратчета скромни.







Така неусетно денят се изниза,и нашата разходка във Виена приключи.Разбира се,че имаше още доста за гледане, но е хубаво да си оставяш по нещо и за друг път.
На сутринта поехме към Грац.


В един от крайните квартали на Виена,в посока Грац,се намира Seegrotte. http://www.seegrotte.com/ Това някога е било гипсова мина.След взрив през 1912г.,в мината нахлува огромно количество вода,и я превръща в подземно езеро.Любопитен факт е че Вермахта я използва да произвежда в нея Heinkel 162,или първият реактивен изтребител,през Втората световна война.Сега мината се ползва за концерти,като филмов декор(тук е снимана едната от версиите на „Тримата мускетари”), и разбира се туристическа дистинация.
Разходката в мината е много вълнуваща и дори романтична.Отначало е в сухите(ненаводнени) галерии ,а после се слиза на долното ниво и следва разходка с лодка в наводнените галерии(подземното езеро).Температурата вътре е постоянна – 9 градуса.Поради оскъдното осветление,снимките не са особенно качествени.






















В Грац отседнахме в къмпинг „Central”.Чудесен,не много голям къмпинг с огромен басейн.Разпънахме набързо „катуна”и хайде в басейна.Самият басейн е градски(ползват го всички),но за кампиращите е безплатен.





Вечерта отидохме на заведение.Бяхме пропуснали да хапнем виенски шницел и побързахме да поправим грешката си.То добре я поправихме,ама много скъпа тази тяхна бира Puntigamer,а и не беше кой знае какво.За сега чешката бира ми е фаворит.
В заведението сервитьорката беше българка.Много не и хареса,че я помолихме да съберем две маси ама.....

Сутринта поехме на разходка из Грац


И тук ползвахме градския транспорт. 24 часова карта струва 4,50 за възрастни и 2,70 евро за деца.Спирката е на 200 метра от къмпинга.


Кметството


Емблематичния хълм Шлосберг,символ на Грац








Двореца Шлосегенберг,с чудесен парк и разхождащи се пауни навсякъде





Вечерта направихме барбекю в двора на мои роднини които живеят там.


Следващата сутрин ни събуди лек дъждец.


Стегнахме багажа и се разделихме с единият екипаж.Те се отправиха към Венеция,а ние към Марибор.
В Марибор искахме да видим най-старата лоза в света.





Купихме си бутилка вино,и се отправихме към местната катедрала с прилежащата и часовникова кула.




от върха на кулата




Поразходихме се още малко из Марибор и си тръгнахме.Вечерта отново отседнахме в познатият вече къмпинг в Загреб.На следващият ден следваха противните 800 км.,до София.

Като равносметка:3700км.,10 дни и много приятни мигове.




Това е.

[bengazi]

[en44ev]

Чудесен пътепис!

[AlbenaAlex]

Благодаря за споделеното!

[Йордан Христов]

[danchoid]

Е това е то удоволствие. На пътешествие с приятели.Благодаря ,че ни направи съпричастни!

[loveforever]

Страхотни сте! Браво!
Беше ми много интересно да чета и да пътешествам с вас.
Желая ви още много все така хубави и вълнуващи пътувания!
_________________
Магия в лилаво

[doctorZizi]

сега попаднах на твоя пътепис и отново преживях част от нашето пътешествие- нали ти си главният " архитект" на нашия маршрут. Вие сте случили на хубаво време на Еделвайс и Гросглокнер, а ние " случихме" на мармоти- пълно удоволствие няма. Благодаря за перфектно планираният маршрут и за незабравимите преживявания , които ни подарихте, а в средата на август се надявам най- после и да се запознаем на живо- стига по телефона.

[Plamen Marinov]

Страхотно...благодарим за споделения трип