kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
От доста време слушам от приятели за Трансфагарашан и красивите Карпати. Събирахме се няколко пъти да насрочим дати и да се организираме да направим това вълнуващо пътуване но все нещо ставаше и планът пропадаше.
Миналата сряда просто се събудих и реших че ще го направя дори и сам с моя верен другар Бъкстър (лабрадор) който споделя всичките ми пътувания независимо къде щом е с кемпера или бившата ни каравана. Той обожава да пътува с мен и да е сред природата.
Та докато си пиех кафето сутринта реши да поканя едно приятелско семейство с мен които също обичат пътешествията ,а и искаха да посетят някой туристически обекти в Румъния.
Съгласиха се и решихме че в петък сутринта тръгваме.
Дойде и дълго чакания ден сутринта в 07:00ч. натоварихме багажа и потеглихме.
На грницата в Румъния се поизнервихме малко защото трафика беше голям имаше и пререждащи се коли и това поизнерви ситуацията но минахме и всичко беше факт ние пътуваме.
Всички са щастливи и се чувстват добре.
След няколко часа пътуване по хубавите румънски пътища достигнахме и първата си дестинация град Синая.
Градът се намира в северната част на историко-географската област Влахия, на 10 км. южно от историко-географската област Трансилвания, на 120 км. северно от столицата Букурещ.
Синая е разположен в котловината на река Прахова, на надморска височина от 767 до 870 метра. Около града се издигат Карпатите.
Получава своето име от манастира Синая, около който е възникнал.
С малко помощ намерихме и Замъкът Пелеш който е разположен на средновековния път, свързващ историческите области Трансилвания и Влахия в Румъния, в подножието на Карпатите.
Румънският крал Карол I (1839-1914) закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км. земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите 3 архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц представя проект, който се харесва на краля: неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс.
През 1947 г. след принудителната абдикация на румънския крал Михай I комунистическото правителство конфискува цялата кралска собственост, включително и замъка. Известно време замъкът е отворен за туристи, а през 1953 г. е обявен за музей. През 1975–1990 г. (последните 14 г. на комунистическо управление), замъкът и прилежащата му територия са затворени за посещения.
След Румънската революция (1989) замъците Пелеш и Пелишор наблизо отново са отворени за туристи. През 2006 г. собствеността върху замъка е върната на бившия крал Михай I. Скоро след това в резултат на преговори между краля и румънското правителство замъкът отново става национално достояние като исторически паметник и музей, като в замяна румънското правителство заплаща на кралския дом 30 милиона евро.
В наши дни замъкът приема ежегодно почти 0,5 милион посетители. Той е отворен за посещения от 9 до 17 ч. от сряда до неделя вкл. През ноември замъкът е затворен. От 168 помещения за посещение са отворени 35.
Манастирът на Синая, или само Манастир Синая (на румънски: Mănăstirea Sinaia), е православен манастир в Румъния.
Построен е през 1690-1695 г. от румънския благородник Михай Кантакузино след поклонническото му пътуване до манастира „Света Екатерина“ на Синайския полуостров и е назован по името на полуострова. Впоследствие градът, който възниква около манастира, започва да се нарича Синая.
При основаването на манастира са построени монашески корпус и църква (сега наричана "старата църква"). Манастирът е мъжки още от основаването му.
По време на Руско-турската война (1735-1739) манастирът е изоставен, а неговите ценности са разграбени. По време на обсадата на манастира от турските войски са повредени манастирските стени. Възстановяването на манастира след тези събития е завършено чак в края на XVIII век.
След три часовата ни обиколка решихме да се приберем в кемпера и да си починем.
Тук на този паркинг (платен) ни разрешиха да пренощуваме срещу 10.00 леи или 5.00 лв. за 24часов престой.
Две пресечки по нагоре се опитаха да ни врътнат да платим за 24ч. 50леи или 25лв. не стана.
зад нас имаше много приятен парк градина на който също се насладихме.
След като си починахме по „„български„„ с по една двойна шопска салата + още нещо решихме да направим и малко нощни снимки
много цветя на всякъде само цветя
и часовници много пес 500м. часовник сигурно да им напомня постоянно че нямат време за губене ако искат да са като европейците
не знам за нас но те успяват много добре да се справят с доста неща
На сутринта отпочинали и още в еуфория потегляме за следващата дестинация.
По пътя докато си пием кафето отново ни се отваря само красота и великолепието на планините.
чистота на всякъде и цветя кога ли и България ще заприлича поне малко на тия които ги обиждаме като им казваме ( тъпи румънци)
След неизвестно време пред нас изниква гордо Cetatea Rupea 14-17 век.
много стръмен баир до там
правим си няколко снимки и продължаваме че ни чакат още 500км. до целта.
По пътя още красоти
и в следващия град ... опппааа Принцеса ама тя истинска ужас съществуват ли още такива хора? Да явна , тя принцесата с мама и иконома на пазар ама с Rolls-Royce-а ЕХХААа
това е клипа
https://www.facebook.com/todor.jeinov/videos/a.922055301271310.1073741857.100004005469671/922055377937969/?type=3&theater
И докато се на умуваме принцеса ли беше майката или дъщерята .... (не за друго но аз бях без жената и ми беше малко самотно нощем) ама да не се изтървете пред жената на Копринка ей? стигахме и Турда.
(Salina Turda) Салина Турда е солна мина, разположена в района на Durgău-Valea Сарата на Турда , вторият по големина град в окръг Клуж , Румъния.
Солта първо се извличала от тук през древността и мината непрекъснато произвежда готварска сол. (мината се споменава за първи път в 1075)
Първият документ, който говори изрично за съществуването на солна мина в Турда датира от 01 май, 1271, койтото се издава от унгарското канцлерството.
От 1992 г. насам, Салина Турда е популярна туристическа атракция. През 2008 г., солната мина влиза в широк процес на модернизация и подобрение в логото на програма ФАР 2005 ИСС голяма регионална / местна инфраструктура, на стойност 6 милиона евро.
След 20-тина минути търсене на парко място се набутваме м/у туристическите автобуси и на бързо се преобличаме с зимни дрехи защото вече сме прочели в нета че постоянната температура на първо ниво е 12* C а на второ е 10* C на трето не ми се мисли и на бегом към входа че да не вземе да затвори.
Входа е ей там при оня купол
правим си по една снимка и пак бегом марш
На входа ни посрещат две красиви румънки и ни канят на румънски а ние нали не разбираме вдигаме рамене. По едно време се сещам че знаех няколко фрази на румънски от доброто старо време когато бях имигрант в чужбина но (това е друга бира) и и казвам гордо „„Сори ноу форбеще романеще„„ и тя ми се усмихна СУПЕР разбра ме че не я разбирам и трябва да превключи на друг език. Следва - аз „„Шпрехен зи доич„„? клатят ми глава „„ Спик Енглиш „„ пак клати глава е кво знаеш тогава ? и на много развален българо-руски ми отговарят Вие от България ли сте ? ееее дааа поканва ни с Добре - Привет и казва такса 20 лей ок заповядай , усмихна се пак доволно че сме се разбрали и ни пусна.
до тук бе 1-во ниво 5-т етажа под земята и трябваше да вървим по тая дъсчена тераса. По едно време поглеждам м/у краката си и изпитвам ужас. Между дъските се вижда второ ниво което е около 100-150м. под нас предупреждавам Сиса и детето а те ми викат „Няма страшно айде давай напред„ ужас . Не ме е страх но това са си 300м. под земята свободно падане и долу ледено езеро. След малко докато се оглеждам за сигурността се чува „„ Айде бе Бъзльо - кой аз ли? идвам само да по снимам още малко„„
и 13-и етажа още на долу но пеша че на асансьора нарооддд
а долу опааа виенско колело
а това е тавана на 13-и кратен зуммм
и така още 13 етажа до -2-ро ниво ужас а долу езеро с лодки
По едно време Сиса ми вика представи си че стане земетресение и ни затрупа а? Недей сега така де Сисе ама то лошо няма (се сещам ) така ще може да видим Бъдещето тъкмо ще се мумифицираме и ако ни открият през 3000-та и нещо година (нали все пак тая сол трябва и да я изяде някой) ще сме направо като Фараони еха а?
Еди от многото коридори
и тунели
Голямата грешка бе да излезем през този тунел който не знаехме на къде води имаше само табела EXIT . Когато излязохме останахме доста изненадани . Бяхме се озовали в самия град, ами сега на къде ?
Къде и как ще намерим кепера ужас ще се загубим или има да се лутаме като луди. Попитахме седи румънец който знаеше английски и човека ни упъти и каза че имаме да вървим около 5-6 км. до паркинга където ни е кемпера. Оооо това няма да стане и айде обратно в мината , хубаво беше че не си хвърлихме билетите.
и така се прибрахме обратно при нашата къща на колела.
Уморени се качихме и тръгнахме към гр. Сибиу.
Градът е важен стопански и културен център в региона, с население около 155 000 жители. Намира се на река Чибин, приток на Олт, ляв приток на Дунав.
Сибиу е избран за културна столица на Европа заедно с Люксембург през 2007 г.
Сибиу се намира близо до географския център на Румъния. Река Чибин и някои пътища имат важно национално и международно значение. Градът е и важен железопътен център, който свързва изток-запад и север-юг.
Градът е основан от германски заселници през 1190 година вероятно в близост до римско селище, известно през раното средновековие като Каедония и е било безлюдно при пристигането на саксонците.
През 14 век е бил вече важен търговски център. През 1376 г. занаятчийството се е деляло на 19 гилдии. Сибиу се превърнал в най-важния германски етнически град заедно със седемте града дали немското име на Трансилвания (Siebenbürgen), което в превод означава "седем крепости". Сибиу е бил седалище на Саксонския университет (Universitas Saxorum), който е политически център на германците в Трансилвания.
Времето беше зопочнало да напредва и за това не останахме да спим там тъй като градът е доста голям и щеше да ни изкуши а отново ни чакаха доста километри през прохода Трансфагарашън.
Решихме да нощуваме в подножието на Карпатите в някое малко селце.
И така тук ни устройваше , Трансфагарашън беше само на 20-на километра от нас и утре сутрин ще го атакуваме рано за да избегнем евентуалния трафик от туристи.
Намерихме си и местенце с чешма пиейки и лампа която да ни осветява през цялата нощ .
Рано сутринта преди изгрев слънце ставам правя си кафе и излизам на вън да пуша една цигара и другите да подремят още малко и какво да видя ......? хора вървят вече по улицата и всеки който ме види ми казва bună dimineața (добро утро) а аз по гащи (долни) и чехли до кемпера на пейката , срам хората отиват на работа а нашите още спят.
Я ставайте бързо срамота хората отиват на работа а вие хайлази такива още спите.
Чува се лягай си още е тъмно , тъмно е штот са пуснати щорите. Съмна ли вече ? Отдавна хайде че път ни чака , и с кафе в ръка сяда на пасажерската седалка , отпива от кафето оглежда се и „„Що лъжеш че е съмнало Ве. Еее стига ти толкова нали си ми навигатор и потегляме да превземем прохода.
Слънцето тъкмо изгря и ние вече бяхме на магистралата
Не след дълго се видяха и върховете
последното селце преди прохода
Когато по едно време погледнах навигацията почнах да викам Сисо , Криси бързо ама бързо ставайте че да не се изтъркаляте от леглата на пода започват острите завои, а те найстина остри можеш чак задния си номер да видиш.
Тук бе и първото спиране за снимки до нас отвесна пропаст
приближаваме големия връх
това са козирки които предпазват от падаща скална маса
ето и първата хижа на около 1600м. н.в.
от северната страна
отново спираме за снимки и да се полюбуваме на чудесната природа
вече съм на Оххх още малко остава да ама не едва половината до върха се качили
всичко е толкова красива , голямо и стръмно че на места тръпки те побиват
от тук се вижда и първата хижа която видяхте преди това, колко е малка а?
а ние сме на ръба върху една скала
студ 06* C а върха е още далеко
почти стигнахме си викам - ама друг път
леле каво ни чака още кемпера дали ще издържи?
тук спрях не заради кемпера а заради себе си защото аз прегрях вместо него и аз душа нося
на около къмпингари колкото искаш нощували са тук как не са замръзнали че и малки деца имаше с тях не знам
и като се почна ..... няма край от всякъде Австрия Франция Германия Белгия а бе народ да видиш всичко дошло да почувства духът на Карпатите и силата на Трансфагарашан
мен ме позаглеждаха по малко като „Изомдуд„ (тоя как ли е стигнал до тук с тая антика?) да ама Arcata e America 401 легендарен модел славещ се със качество на сглобка и катъра под предния капак един катър колкото 75-ет коня а?
Ето го и върха от истучната му страна
пак спираме на ръба
Браво Тоциии ти и твоята Арка успя.
пием по кафенце хапваме по нещо и така
снимчици ала бала
и напред
тук на този десен завои волана ми направо свърши , ама го взехме де
спускаме към най големия язовир в Карпатите
здраво къмпингуват румънците сред природата
Ууурррааа Аз успях да покоря Карпатите с моята Arca America 401
водопад един от многото
Долу в ниското все едно времето бе спряло спокойствие безвремие те лъха от всякъде , ами много е хубаво
къмпингчета много а можеш и да диво няма проблем
кеф ти хижа , палатка или каравана
на лов за пъстърва за обед ама Карпатска
големия язовир и стената ужас едвам минах от хора и коли наспирали кой където му дошло .......
и малкия Криси малкото ни рибарче
А Бъкстър не можа да бъде съпричастен с това ни пътешествие поради големите си размери вече а Криси много започна да се страхува при последните си срещи с него защото Бъкстър е по голям на размери и килограми от Криси.
Бъкстърче тоя пътепис го посвещавам на Теб най верният ми другар и приятел.
Приятно пътешествие на всички макар и през моя поглед в обектива.
Благодаря Ви.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Сеп 16, 2016 6:03 pm Заглавие:
Браво Тошко!
Страшно ме изкефи пътеписа, особено частта с прохода.
Ние пролетта през април обикаляхме десетина дни из румънско. Почти през същите места минахме и ние. Много ми хареса. Пробвахме да минем и Трансфагарашан на два пъти. Първо от юг, после от север. Опитите баха безуспешни, защото прохода беше доста солидно затворен и затрупан все още със сняг в горната част. Все пак успяхме да се качим до горе с лифта и да се разходим по замръзналото езеро. Мястото е уникално. Ще се връщаме да го минаваме ама следващия път ще е през лятото.
Гледайки снимките само се нахъсвам. Това трябва да се изживее. _________________ Магия в лилаво
Благодаря радвам се че ви е харесал но всичко е през моя обектив през вашия ще е още по впечатляващо. Би трябвало всеки да го изживее уникална красота има в тия Карпати.
Регистриран на: 29 Май 2013 Мнения: 243 Местожителство: Плевен
Пуснато на: Чет Окт 20, 2016 11:15 am Заглавие:
Много ти благодаря за споделеното - много красота
Преди две седмици отскочихме до Букурещ за един ден и сега сме се навили за Синая, Брашов и Бран с нощувка - една или две. Много ми хареса Румъния - чистичко, подредено, поддържано, само дето карат като луди и с караваната ще ни е зор
Като гледам сте нощували спокойно на диво? Имам мерак и аз за мина Труда, там удобно ли е за каравана? В смисъл има ли къде да се обърне, ако няма място да се спре. Били сте с каравана и знаеш какво е да се заместиш някъде Не че е смешно Освен това зимата май няма да е подходящо да си правим този експеримент
Между другото в Букурещ някой ходил ли е на къмпинг да даде координати? Иска ми се да посетим коледния базар , а не ни се препуска пак за един ден
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Не че е смешно 