kemper-club forum

[kvp155]

Тази година м/у 3-10 Септември за първи път посетихме къмпинг ЦОЦА (40.954009 21.071349). Намира се на брега на Преспанското езеро, някъде м/у Сливница и Претор. На около 15 км от сравнително големия за Македония град - Ресен.
Няма как да не ни впечатли първо името му – ЦОЦА, макар на един рекламен флаер до самия плажа да беше изписано „Coca beach bar“. Все пак табелата е категорична, а и на нас името много ни хареса



Къмпинга е типичен представител на сръбските къмпинзи от социализма. На 4-5 реда са позиционирани неподвижно каравани, които се отдават под наем. Това са точно онези сръбски каравани (както им казват там приколици), които ги има из всички бивши югославски републики. Сбутани са на много малко разстояние една от друга, а вътре са като тези по строежите за ползване от охраната. На тревната площ в страни от караваните все пак е оставено място и за палатки, кемпери и др. посетители със собствена техника. Има тоалетна, баня, ток и ресторант.
Още с пристигането си ни посрещат някакви хора от заведението и ни приканват да се уточним за условията със собственика. Влизаме в заведението и всъщност собственика се оказва една жена, на възраст около 55 години. Седеше царски на служебната маса и контролираше всичко. Беше цялата окичена в пошло злато. Ама много – на врата, на ръцете, на ушите и къде ли не, а по лицето беше подобаващо омазана с червило и грим. Е, казахме си това ще да е леля ЦОЦА, на която вероятно беше кръстен къмпинга. Естествено незнаехме дали е така, но до края на престоя си я наричахме леля ЦОЦА. Та любезните сервитьори, които ни посрещнаха на входа, сега ни насочиха към нея. Споделихме че ще ползваме само терен+баня и тя ни оферира престоя – 4.50 Евро/ден. Е, никога и никъде не сме спали на къмпинг за по-малко пари. Попитах все пак ако ползваме и ток, каква би била цената, а тя ме помоли да изчакам мъжа ѝ който отговарял за тези неща. До като чакахме изпихме по две бири с неособено вкусни картофки и забелязах, че има и Wi-Fi. За паролата обаче също трябвало да се разбера с чичо ЦОЦО. До като си поръчваме забелязвам нещо странно - всички сервитьори вземайки парите от поръчките на клиентите, ги отчитат директно на леля ЦОЦА, а ако е необходимо ресто – пак тя го връща по обратния път до клиента. Така е – доверие никакво. Сигурно и затова навсякъде се кръстосваха камери. Касови бонове, обявени цени и др. подобни, естествено нямаше. Горе-долу като при нас, но от преди 15-20 години.
Най-накрая се появи въпросния механджия, с който трябваше да дообсъждам търговските условия по престоя ни. „Ток, с каква мощност ще ти трябва?“-пита чичкото. Отговарям – не повече от 50W, но ако може и паролата за Wi-Fi. „Тогава цената за всичко ще е 15 Евро/ден“ – отговаря чичо ЦОЦО. Е, аз пък се отказвам от тези велики екстри.
Това място е много близо до гръцката граница така, че сигналът на „Vodafone gr“ се прихващаше чудесно, а това в комуникациите извън ЕС е сериозно предимство.





На плажа с учудване разбираме, че има и пясък. Сигурно е докаран от някъде, защото беше като този в детските пясъчници - речен, фракция 0-5мм.
Всъщност дали защото беше края на сезона или друго, но си прекарахме много спокойно.











В езерото е пълно с всякаква риба, но най-лесно се хваща известната за района Белвица. Научих по-големия ми син да я лови и така това ни стана основно занимание. А колко е вкусна ….





Неудобство на къмпинга е че в него и близкото село, няма магазини за хранителни стоки?! Така за покупки трябваше да ходим на около 1-2 км до съседния плаж, но с моторетката това не беше проблем.
Готвената храна в ресторантчето на плажа е на цени, като в България.
Това е съседния плаж до плажа на леля ЦОЦА, но двата са разделени с телена ограда Вероятно за да не си мешат клиантелата.



Този плаж пък е на 1-2 км и в района му има магазин за хранителни стоки. Имаше и доста места са свободно къмпиране, но няма обособен къмпинг. Зад плажа е пълно със занемарени почивни бази от социализма.



С две думи, къмпинга е лека мизерийка, но ако на някой му се ходи на езеро - риба има доста и мястото не е лошо. Ако човек не е претенциозен ще остане доволен.

[Георги Геков]

Благодаря за споделеното преживяване,може да му дойде ред и на това езеро и за нас. Весели празници