kemper-club forum

[loveforever]

Тук искам да ви разкажа за една необикновена личност, за един непалец, войн и алпинист, за неговия борбен и успяващ дух, за Nirmal Purja Magar - един голям човек и за неговият Project possible 14/7 .



Ще започна с няколко негови думи " Когато целта ви е повече от самите вас и алчността, тогава стореното често има способността да провокира справедлива оценка у хората, да ги обединява и да решава проблеми. Този проект никога не е бил лично за мен и вярвам, че това е причината, поради която успях да преодолея някои от най-големите пречки по време на еволюцията. Това се случи само чрез подкрепата на нашите приятели и последователи по целия свят."
Нирмал Пурджа или както го наричат Нимс е най-малкият от 4 сина. Той е роден на 25 юли 1083г в Дана, малко селце над 300 км западно от Катманду, столицата на Непал, в зоната Дхаулагири и на ръба на зоната за опазване на Анапурна. Роден на 2000 м надморска височина може да се твърди, че Нимс е с физиологията, необходима за овладяване на височините в най-високите планини в света. Тои израства в района на националния парк Читван, на около 170 км югозападно от Катманду. Поради липсата на пътища и планинския терен Нимс се е научил да живее по начин, разчитайки само на себе си, но и помагайки на другите. Дългите преходи до училище или необходимостта да се върви с дни, за да стигнете до болница или друго важно място определят способността му за оцеляване да е базирана само на личните му умения. Това е нещо, което много му помага, когато се отправя към върха. В допълнение към неговите качества и в това, че е роден и живял в климата на Непал той притежава и елемента „нутритура“, необходим за този невероятен подвиг на издръжливост при катерене.
Семейството е много важно за Нимс и при пристигането си в Непал едно от първите неща които прави е да търси благословията на майка си.
По рождение той е гуркха(непалски войн). Следвайки стъпките на двама от братята си той се присъединява към бригадата на Гуркха и е обучен да бъде един от най-известните в света британски войници. Освен това той е избран да служи в елитните британски специални части и е първият Гуркха, който някога е направил това. Той има 16 прослужени години в британската армия, 10 от които в специалните части. Уволнявайки се обаче вместо да си почива с лула край огъня решава да ипотекира жилището си и да отскочи до осемхилядниците, като идеята е да набере средства за ветерани в нужда. Всъщност числото, която бившият командос иска да събере, е точно толково високо, колкото и върховете, към които се е насочил – 1 милион долара!



За изключителния си труд в алпинизма на височина на 9 юни 2018г Нимс е обявен за член на Ордена на Британската империя (MBE) от кралицата.
Той вече има записани няколко световни рекорда в тзи област.

На 19 март Нирмал пише в социалните мрежи:
„Днес е много вълнуващ ден за мен. Това официално е последният ден от военната ми служба. Имах честта да служа в Гуркха, изпълнявайки специални военни задачи. Много ми е тъжно да си тръгна. Въпреки това съм пълен с нови планове, нови задачи ... "

Нимс започва да се занимава с планинско катерене през 2012 г. по време на ваканцията си. През последните шест години той успешно провежда повече от 7 експедиции до осемхилядници в Хималаите. Оглавявал е експедиции до повечето от най-високите върхове на седемте континента има много изкачвания в Алпите, Андите, Америка и Хималаите.
През 2014 г. той се изкачва без аклиматизация връх Дхаулагири (8167 м) за 15 дни заедно със спускането, а през май 2016 г. изкачва Еверест без предварителна аклиматизация, като на слизането сваля алпинист, умиращ под балкон (8380 м) до Южното седло, където го предава на спасителния екип. През 2017 той ръководи екипа от шерпи, които поставят осигурителния парапет на Еверест.
В света на алпинистите едва ли има проект, който да не е поне в малка степен амбициозен, но това което непалецът Нирмал Пурджа възнамерява да направи, ще надмине всичко постигано до сега. Неговата цел е да изкачи хималайската корона (върховете в зоната на смъртта над 8000м) - всичките 14 осемхилядника за по-малко от 1 година, по-точно за 7 месеца. Той нарича проектът си Project Possible 14/7.

За пръв път хималайската корона е завършена през 1986 година от алпийската легенда Райнхолд Меснер ( след като е започната през 1970г), а най-бързото изкачване до проекта на Нимс принадлежеше на легендарния поляк, Йежи Кукучка, който я бе направил за седем години, 11 месеца и 14 дни.
Project Possible 14/7 има много стегнат и стриктен графикът. Нимс заминава за Хималаите на 15 март 2019г, като на всеки връх ще бъде подкрепян от екип непалски алпинисти. Целта му в първия етап е да изкачи първите 6 върха до 1 юни. След това ще се отправи към К2 и във втора фаза смята да изкачи още 5 осемхилядника до 1 август. Последната фаза ще бъде от 1 септември до 1 ноември.



Нимс е получавал награди за постиженията си в екстремни високопланински условия. Към момента той е носител на три рекорда, записани в Гинес – за най-бързо последователно изкачване на Еверест, Лхотце и Макалу за 5 дни. Също така той прави Траверс от Еверест до Лхотце само за 10 часа и 15 минути и е първият, изкачил Лхотце, Макалу и Еверест два пъти за един сезон. През 2016г на Еверест той спасява пострадала алпинистка от зоната на смъртта като успява сам да я свали на безопасно място.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Нирмал Пурджа започва започва фаза 1 на своя проект през пролетния сезон в Хималаите с изкачването на
- Анапурна (8091 м). - 23 април 2019, Непал
Следват още 5 връха:
- Дхалаугири (8167 м) - 12 май 2019, Непал
- Канчедзьонга (8586 м) - 15 май 2019, Непал
- Еверест (8848 м) - 22 май 2019, Непал
- Лхотце (8516 м) - 22 май 2019, Непал
- Макалу (8481 м) - 24 май 2019, Непал

При изкачването на Еверест Нимс прави уникалната снимка " Смъртоносните опашки до връх Еверест".



Това стълпотворение може да бъде изключително опасно заради студa, силния вятър и липсата на достатъчно кислород във въздуха. Само за един ден 3 алпинисти загиват на връщане от върха заради изтощение. Когато човек си мисли за връх Еверест, обикновено си представя сурова, снежна и безмълвна самота, обгърнала най-високата точка на планетата далеч от цивилизацията. Реалността обаче се оказва доста по-различна, както показа снимка, направена Нирмал. Тя показва доста дълга колона от мъже и жени, натоварени с екипировка, които вървят един по един към върха, сякаш са на опашка за вход на произволна туристическа атракция. "Задръстването" от хора около Еверест се дължи на големия брой желаещи да се изкачат до върха. Властите в Непал са издали 381 разрешителни (всяко по 11 000$) през пролетния сезон за алпинисти от цял свят, иматщи амбицията да покорят най-големия осемхилядник.

След първата фаза на проекта Нимс има известни затруднения с финансирането му, което почти го обрича на провал, но макар и с закъснение пари са намерени и малко след началото на летния сезон Нирмал и екипът му са вече в Каракорум за фаза 2. Там той изкачва още 5 връха:
- Нанга Парбат (8125 м) - 3 юли 2019, Пакистан
- Гашербрум 1 (8080 м) - 15 юли 2019, Пакистан
- Гашербрум 2 (8035 м) - 18 юли 2019, Пакистан
- К2 (8614 м) - 24 юли 2019, Пакистан
- Броуд Пик (8051 м) - 26 юли 2019, Пакистан



Проекта продължава с фаза 3 през есенния сезон в Хималаите за когато са останали последните три връха. През септември Нимс изкачва
- Чо Ою (8188 м) - 23 септември 2019, Непал
- Манаслу (8136 м) - 27 септември 2019, Непал

С последния връх обаче има проблем. Шиша Пангма тази година е затворен за изкачване. Ползват се всякакви канали за молба към китайското правителство, включително и на най-високо ниво от напалската държава. След това всички тръпнат в очакване и се надяват Китай да са благосклонни и да позволят достъп на Нимс и екипа му до върха. Минава доста време в неяснота ще успее или проекта или най-ниския от осемхилядниците ще го провали. Най-после на 15 октомври така чаканото разрешение е дадено. Следват две напрегнати седмици с усилена работа и борба с времето. В условия в които обикновено никой предприема изкачване Нимс и екипът му малко по малко напредват. В един от дните той пише "вятърът е толкова силен, че не може да се правят снимки, а ние катерим".
И така най-после на 29 октомври след 6 месеца и 6 дни върха и на последния 8-хилядник е достигнат и мисията е изпълнена.
- Шиша Пангма ( 8027 м) - 29 октомври 2019, Китай



В екипа за тази нелека задача са четирма - Нирмал Пурджа, Мингма Дейвд Шерпа, Галиен Шерпа и Гесман Таманг. Поставен е нов уникален световен рекорд в постигането на Хималайската корона - 6 месеца и 6 дни.

Поклон пред силата и възможностите на човешкия дух, поклон пред вярата в човека и неговите възможности, поклон пред жертвоготвоността и себеотрицанието!
Поклон Нимс!

Накрая ще завърша с думите му:
„Всичко в живота е възможно нужен е само решителен подход и позитивно мислене.“



_________________
Магия в лилаво

[Trifonov]

Невероятен!!!
Шиша Пангма е най-ниския и най-труден за изкачване. Затова е последен изкачен от всички осемхилядници. Има най-малко изкачвания от всички осемхилядници, но в процентно изражения спрямо изкачванията има най-много смъртни случай. На него загина Боян Петров.
_________________
0888851346, trifonavatanas@gmail.com

[loveforever]

Кърсти Еннис или към върховете на света с протеза



На 15 май 2019 г., брулена от ветровете, Кърсти Еннис успява да се добере до така наречената Зона на смъртта на Еверест – последните 200 метра под върха, където въздухът става толкова разреден, че вече не може да се диша без помощта на кислородна маска. Тя постигна това с протеза с островърхи котки, заместваща ампутираният над коляното ѝ ляв крак.

Близо 7 години по-рано, на 23 юни 2012 г., 21-годишната тогава Кърсти е на своята втора мисия в Афганистан, като сержант от морската пехота на САЩ. По време на рутинен полет, като картечар на хеликоптер CH-53D, машината внезапно излиза от контрол и се разбива в земята.

При удара тя губи част от челюстта си, получава множество травми по гръбначния стълб, значителни изгаряния и счупени кости по цялото тяло. Оцеляването ѝ в този тежък инцидент, обаче изглежда като далеч по-лесната задача, в сравнение с поредицата от 44 хирургически операции, която следва, наложилата се ампутация на левия й крак и годините на възстановяване след това. Травмите не са само физически – шока от удара води и до проблеми с говора и разсъдъка…



След продължителни терапии и с решителната подкрепа на роднините и близките, Кърсти съумява да се възстанови напълно – физически и психически. И въпреки, че вече не може да служи в армията, тя не се отказва и започва да води активен начин на живот. Прави го, за да покаже, че хората, които също като нея са претърпели тежки инциденти и са изпаднали в отчаяние, могат да се преборят с проблемите си.

Насочва се към няколко вида спорт – скално катерене, сноубординг и плуване. Така три пъти става златен медалист по плуване в игрите за пострадали при мисии вoеннослужещи Warrior Games, а през 2015 година е шампион на САЩ по пара-сноубординг. Това обаче не е достатъчно и Кърсти насочва погледа си към високите планини…



Само година след като се захваща с тези нелеки, за човек в нейното положение, занимания, тя успява да изкачи Килиманджаро, най-високия връх в Африка. Използва подвига си за благотворителна кампания, чрез която събира 150 000 $ за осигуряването на чиста вода за местното население.

Скоро след това у нея се заражда желанието да изкачи седемте най-високи точки на седемте континента. Надява се, че ако една, оцеляла по чудо, еднокрака жена успее да се справи, това ще привлече огромно обществено внимание и средства, които да бъдат насочени към бедните хора – за тяхното образование, медицинско обслужване и бъдещи перспективи.

Така се стига до основаването на «Kirstie Ennis Foundation» през 2018 г. Оттогава днес фондациятая е раздала над 70 000 $ субсидии за безработни ветерани и хора с увреждания. Фондацията също ръководи и клиники на открито за хора в затруднено положение и малцинствени групи.



Еверест обаче се оказва особено предизвикателство: “Намирайки се на такава екстремна височина с толкова разреден въздух, трябваше да полагам неимоверни усилия, за всяка една направена крачка. В моментите когато вече обмислях да се откажа, нещастна и бореща се, в зоната на смъртта, си мислих за всички хора, които ме гледат. Има причина, поради която жена с ампутиран над коляното крак не е била тук досега. Това беше едно от най-унизителните и най-вдъхновяващи чувства едновременно”.

Въпреки, че Кърсти не успява да изкачи Еверест, макар да е страшно близо до него, тя споделя, че целта й не е да стане първата жена с ампутиран крак, която го е постигнала, а просто да постави прецедент и с това да вдъхнови много други като нея също да опитат вкуса на приключенията и да възвърнат желанието си за живот:
“Нещата, които преди не правих с два крака, сега ги правя с един!”



https://youtu.be/sXhTbdAEVBY


източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Интервю пред БНР с Нирмал Пурджа

В края на октомври един непалец направи рекорд, завършвайки т.нар. Хималайска корона за 6 месеца и 6 дни. 36-годишният Нирмал Пурджа, който до миналата година е служил в британските специални части, беше напълно непознат в алпийските среди до обявяването на проекта си "Project possible", чиято цел беше да изкачи всичките 14 осемхилядника на планетата за 7 месеца. Въпреки че използва помощта на шерпи и допълнителен кислород, организационно и чисто физически планът му изглеждаше напълно невъзможен, особено като се има предвид, че досегашният рекорд беше 7 години, 10 месеца и 6 дни. Нимс Дай, както е известен непалецът, и екипът му, обаче, успяха. А веднага след Шиша Пангма Нимс, който има фирма за водене на туристи, замина със свои колеги и група кувейтци за свещения връх Ама Даблам (6812 м) в Непал. След завръщането си в Лондон той разказа за своите преживявания и за плановете си в специално интервю за БНР.



Интервю на Таня Иванова:

По-рано тази година обявихте намерения да направите опит за зимно изкачване на К2 - нещо, което никой не е успявал да постигне до момента. Наистина ли ще отидете на К2 тази зима?
Не, за съжаление, няма да направя опит. В момента работя върху моя книга, тя ще излезе следващия септември, ще направим и 90-минутен филм с основния ми екип, така че работя над това. През януари ще водя група клиенти на Аконкагуа. През март ще съм в Непал, за да отворя маршрут по Чо Ою от непалска страна, което ще бъде добре за непалското планинарско общество, тъй като сега всички експедиции минават от тибетска страна. След това ще водя група на Еверест и на Лхотце, на К2 и Броуд Пик.

Да поговорим за Вашия проект, в рамките на който изкачихте 14-те осемхилядника за 6 месеца и 6 дни. Когато Ви питаха: “Ако успеете...”, Вие отговаряхте: “Когато успея...”. Изглеждахте напълно убеден в успеха си през цялото време. Посочихте 3 фактора за това: мисловна нагласа, тренировки и физиология. Бихте ли казали малко повече за това, за причините за успеха си?
Ако трябва да бъда честен, не съм бил изследван от учени, но по някакъв начин моето тяло може да свиква толкова лесно и бързо с височината, че мога да се възстановявам супер бързо. Затова и успях да изкача Еверест, Лхотце и Макалу за 48 часа! Но никога не съм бил подлаган на тестове. За “Project Possible” не съм тренирал изобщо, бях много зает с намирането на финансиране, понеже хората не вярваха в това. Когато отидох в Непал, имах едва 10% от нужните средства. Нямах пари, но вярвах, че ще се справя. Изразходих много енергия в търсенето на пари, без да съм тренирал за това, но успях.

Коя беше най-трудната част от проекта и защо?
Зависи, всичко това... Например, на Дхаулагири катерихме при вятър 75 км/ч, без опънати парапети. Беше почти солово катерене. После, на Канчендзьонга, тъкмо бяхме изкачили Дхаулагири, след 4 дни без сън, тръгнахме директно от Базов лагер към върха, качихме го и после, на спускане, на 8450 метра намерихме трима души, на които им беше свършил допълнителният кислород, дадохме им нашия (аз, Мингма и Гесман) и ги спасихме. Когато тялото ти не е аклиматизирано да се изкачва без допълнителен кислород и изведнъж останеш на тази височина без кислород - това е самоубийствено. Ние знаехме, че телата ни са способни да се справят. Но беше много тежко... Супер тежко!

По какъв начин миналото на гурка ви помага в експедициите?
Мисля, че да бъда гурка, от специалните части, ме научи да уважавам хората, да бъда дисциплиниран, освен това - при вземане на решения... Всичко това ми помогна.

След всички заглавия в медиите за Вашия успех с осемхилядниците срещнахте огромни критики, заради 100-метровото кувейтско знаме, което спуснахте с екипа си от свещения връх Ама Даблам миналия месец. Не знам кой беше по-разочарован - вие или алпийската общност, но бихте ли казали защо го направихте? Предполагам, че сте знаели какви ще са последствията...
Никой не е осквернил планината. Планината е свещена. Всичко на тази планета е свещено. Не съм поставил флага на някоя голяма хранителна верига там, а помогнах да бъде спуснат националният флаг на Кувейт, защото те празнуваха своя национален празник. Освен това, за проекта бяха наети 18 непалци, включително аз. Платихме за разрешителното и всичко останало на непалското правителство да изкачим върха, така че това донесе средства за непалската икономика. Хората приземиха хеликоптер на Еверест през 2005 г. - какво ще кажете за това? Хората носят всякакви знамена по върховете. Вероятно занасянето на този флаг беше най-рискованата мисия в моя живот. Не сме навредили на ничие изкачване, никой не пострада, никой не загина. Изложихме флага за час и после го върнахме целия обратно в Катманду. Защо ме критикуват? Не виждам нищо лошо в това, честно казано. Да, текат тези дебати сега, но няма закони, които да казват, че това не бива да се прави. Това не е някакъв комерсиален флаг... Не мога да разбера защо хората са негативно настроени към това. С ръка на сърцето мога да кажа, че нямаше нищо грешно. Аз също имам фирма за комерсиални експедиции и правя нещата по-добре от всеки друг - ние управляваме риска, водим експедициите по начин, по който никой западен водач не би могъл. Обичам природата. Просто дадох шанс на хората от Непал да бъдат наети. Платено е за всичко, така че направихме всичко точно по правилата.

Как приемате критиките към вашия стил на изкачване на върховете. Смятате ли себе си за алпинист?
Аз съм алпинист и височинен катерач. И двете.

Легендарният алпинист Райнхолд Меснер е един от вашите поддръжници. Какво ви каза той, когато се срещнахте?
Когато бях на Нанга Парбат, той ме попита: Защо правиш това? След като поговорихме 30 минути в Базовия лагер, той беше първият алпинист, който ме погледна в очите и ми каза: "Нимс, ти ще го направиш!". Преди това никой не вярваше, че ще успея. Дори, когато казвах в средите на алпинистите, че ще опитам да изкача 14-те върха за 7 месеца, те се шегуваха с мен. Не им бях познат, защото бях в британските специални части и бях, така да се каже, секретен. Когато се появих, не бяха чували името ми и ми казаха, че изкачването на осемхилядник е много трудно нещо. Казваха ми: Имаш ли изобщо представа за какво говориш?!... Но аз направих онова, в което вярвах, дадох 100% от себе си, бях напълно отдаден и с позитивна нагласа... Заедно с моя отбор направихме така, че това да се случи. Ние променихме представата за човешките възможности. Преди това никой дори не можеше да си го представи, никой не смееше да си представи, че физически е възможно. Доволен съм и, че този проект подобри имиджа на непалските алпинисти, даде увереност, вдъхнови цяло едно поколение алпинисти. Затова съм щастлив.

Какво мислите за изкачването на върхове без допълнителен кислород? Можете ли да си представите, че един ден някой ше успее да изкачи 14-те осемхилядника без допълнитен кислород за същия период - 6 месеца?
Никога не бих казал "не", защото няма невъзможни неща.

Но вие решихте да използвате допълнителен кислород...
Да, защото това е моят начин. За мен катеренето не е въпрос на его. Не се опитвам да се доказвам, че съм по-добър в това или, че съм по-силен в онова. През 2016 г., докато бях в специалните части, преди да отида на операция, по време на отпуска, изкачих Еверест. На 8450 м бях сам и дадох бутилката си с кислород на жена, която беше изоставена от екипа си и имаше нужда от помощ. После, на Канчендзьонга дадох своя кислород, за да спася живот на същата височина на трима души. Не искам да доказвам нищо на никого. Имам си моя причина да изкачвам върхове. Съревновавам се единствено със себе си. Просто се опитвам да бъда по-добър от това, което съм бил вчера. Това е.

И последен въпрос: Чух, че планирате да посетите България. Кога?
Да, планирам да дойда. Имам много добър приятел там - Стефан Стефанов, който ми е бил партньор в изкачването на К2. Така че се надявам да дойда и да направим нещо заедно, би било прекрасно. Не знам точно кога, защото графикът ми е пълен с всякакви събития, но хората от България са толкова мили с мен и наистина искам да видя всичко там. Надявам се да дойда някой ден.





източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Исторически ден за алпинизма - първото успешно зимно изкачване на K2 вече е факт

Нова страница в историята на алпинизма бе отворена, след като група непалски алпинисти и шерпи успяха да осъществят първото в историята изкачване на К2 в зимни условия - вторият най-висок връх в света (8611 метра), считан за по-труден от абсолютния първенец Еверест (8848 метра). Доскоро достигането му през зимата бе сочено за немислимо, но вече е факт. Общо десетима души са стигнали до върха, като са го направили заедно, след като са събрали на десетина метра от целта, за да направят стъпките към историята едновременно.



Екипа от десетимата непалци осъществи първо успешно зимно изкачване на осемхилядника К2. Те достигнаха най-високата му точка в 16:58 часа местно време na 16.01 2021. Това е първото зимно изкачване на втория по височина връх на Земята. Той е единственият осемхилядник, към който няма технически лесен маршрут и е значително по-труден за изкачване, дори през лятото, от първенеца Еверест.К2 се смяташе за непокорим през зимата, заради температурата от минус 40 градуса и ветровете със скорост от 200 км. в час. Първото изкачване на К2 е осъществено на 31 юли 1954 г. от италианската алпийска свръзка Лино Лачедели и Ачиле Компаньони. През годините няколко зимни експедиции успяваха да достигнат височина над 7000 метра, но не и върха.



"НЕВЪЗМОЖНОТО Е ВЪЗМОЖНО! Много специален момент. Целият екип се изчакахме 10 метра под върха, за да сформираме група, след което заедно стъпихме на върха, докато пеехме нашия непалски национален химн. Горди сме, че сме част от историята на човечеството и показваме, че сътрудничеството, работата в екип и позитивната мисловна нагласа могат да надхвърлят ограниченията на това, което смятаме за възможно", написа водачът на шерпите Нирмал Пурджа във Фейсбук профила си изброявайки участниците:

1. Nimsdai Purja
2. Mingma David Sherpa (Team Nimsdai)
3. Mingma Tenzi Sherpa (Team Nimsdai)
4. Geljen Sherpa (Team Nimsdai)
5. Pem Chiri Sherpa (Team Nimsdai)
6. Dawa Temba Sherpa (Team Nimsdai)
7. Mingma G
8. Dawa Tenjin Sherpa (Team Mingma G)
9. Kilu Pemba Sherpa (Team Mingma G)
10. Sona Sherpa (SST)



"НАПРАВИХМЕ ГО, ПОВЯРВАЙТЕ МИ, НАПРАВИХМЕ ГО - предизвикателство, което не е правено никога преди. Това е най-голямото постижение в историята на алпинизма, това е добрият пример за работата в екип. Благодаря на планината, че позволи това изкачване, "ако планината ви позволи да се изкачите, никой не може да ви спре". Благодаря на всички вас, които ни подкрепяхте пряко и косвено по време на експедицията. СВЕТЪТ трябва да се гордее" - сподели тържествено за успеха и друг от участниците Шханг Дауа Шерпа.









Жалко само, че тази хубава новина б помрачена от гибелта на големия испански алпинист Серхи Мигноте, който при слизане от лагер 3 към базовия лагер, е паднал в пукнатина и не е могъл да оцелее въпреки бързата реакция на спасителния екип.
Поклон!








източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Какво представлява пътят до К2


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Тъжен ден е днес. Планината прибра още едно от своите чеда.
Почивай в мир, Наско!



"Казват, че върхът няма граници!
Не! Няма! Или го покоряваш. Или той теб.
Може да загинеш.
Може да го възседнеш.
Да го прегърнеш като приятел.
Да легнеш над него.
Но няма граници!
Както няма граници и човешката сила.
Усмивката.
Стремежа да достигнеш целта.
И когато върха те победи... 
Тогава остава преклонението пред теб!
Защото оставяш след себе си следи.
Защото служиш за пример.
А това е безгранично!"
/А.Т./
05.02.2021

Поклон!

_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

А времето лети, лети ...



Днес Боян Петров трябваше да навърши 49, а само преди година и времето на Наско Скатов рязко спря, оставйки го завинаги на своите 43.

"Покорявам не върхове, а единствено себе си."
"Природата подлага на изпитание тези, които могат да ги понесат."
" Жив си когато не се отказваш."
Боян Петров

Светъл да е пътят на душите им!
Поклон!
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Още една легенда отлетя ...
Едва навършил 43 ...
Нимсдай - човекът променил света във високия алпинизъм.
Човек, който винаги ще бъде за пример и ще вдъхновява!


_________________
Магия в лилаво