kemper-club forum

[Asteri]

(редакция за скъсяване на постовете...)Добре дошли в новия сезон на сериала "Какво забравихме днес", продукция на Творчески екип "Още сме зелени". Заснет с много хъс и малко бюджет, филмът пресъздава упоритите усилия на двама неориентирани кемперисти да си намерят място за наблюдение на звездите в нощното небе.

Поради нетърпеливостта на главните герои, историята започва още преди да е започнало самото лято, с цъфтежа на камбанките в гората:



В началото бяхме решили да си направим излет някъде дето е китно за разходки и вечерта да се насочим към най-близкия къмпинг на картата. Още не беше почнал туристическия сезон (лятната ученическа ваканция) и би трябвало да е празно. Речено-сторено, ноoooo недопечено.

Бърз поглед в един съвсем нов къмпинг - към селско речно пристанище - с чийто собственик се заприказвахме случайно. Необичайно място, браво, кога отваряте? Този уикенд. Супер. Обаче.... само за палатки. Ентусиазмът ми потъна като скъсан ботуш насред цунами:





Сърфинг из зелени вълни:



до малко речно пристанище:



излизащо на голямо езеро:



Имаше и нещо като кемперстоп към кръчмата, с отделни баня/WC на паркинга. Практично, за почитателите на хрупкав чакъл и крайпътни бурени. Аз ако съм, ще си изнеса столчетата по-нататък, насред маргаритките пред езерото:



На пейката открих гном с тениска на местния футболен отбор, вероятно пратен в изгнание след като отборът изпадна от първа лига:



И понеже забелязахме табела за "природен резерват" на съседната улица, се отправихме в търсене на екзотична флора и фауна. Я, в тая градина какви мелници растат:



А молец-хермелин събира слънчеви лъчи:



Резерватът се оказа частично наводнен, така че не успяхме да стигнем далече, но пък открихме такъми за детското забавление "ръчкане в езерце" - ръчкахме, с предоставените кепче и коритце. Аз по принцип съм от гнусливите, но имаше разни листовки за разпознаване на дребни гадинки с обяснения кое какво е, и се вдетених. Уловихме разни водни бълхи, прозрачна ларва на водно конче, някакви подводни паяци и т.п. мини-зверове, чудеса на природата.



В търсене на по-едър дивеч се настанихме в наблюдателница за езерото, но видяхме само една разрошена от вятъра чапла и няколко кончета в тръстиката :







И понеже сме на тема лодки ...



... и тръстика....



... и природни резервати. В това скривалище висяхме да зяпаме синигери и чинки, и един наперен фазан, който държеше да заеме централно място на сцената:





Увлечен по шаренията, кемпи кривна и към панаир:



този фургон си беше на паркинга за нощувка, не като експонат:



Тарапана:





стар фургон на ББС:



Направихме малко тренинг-къмпинг на паркинга, минаха няколко антични автомобила, позяпахме, посръбнахме чайче:

[Asteri]

В търсене на истинския къмпинг, зад един завой, гледам някакви сини цветя, ама нещо правоъгълни. А то - слънчеви панели. Много добра реколта са отгледали тази година. Къмпинга имаше доста негативни ревюта, изгледът не бил хубав...



Мястото се води "Страноприемница" и е насред полето. От тук сме минавали сто пъти, и го мислех за някакъв конферентен център или спа, твърде е изолирано за да има достатъчно клиенти. Оказа се че съм познал и страноприемницата е фалирала, наскоро са превърнали поляната в къмпинг:



Докато се катерим по алеята се сещам и че ревютата споменават "полегат терен". Не им обърнах внимание, защото полегат, полегат, колко да е полегат... Ама то бая наклон! Съответно, всички са се нацвъкали на равното горе.



Кемпи обаче го тегли дивото. Забелязвам че в "дерето" от другата страна на баира успешно са слезли два автомобила, и недообмислено се смъкваме и ние. Долу има точно две плоски теренчета, между капака на помийната яма и нещо като огнище където са горили градински отпадъци... Айде, компромис. Наоколо мирише на прясна трева и барбекю от палатките горе.



Луксът да си бос :



Поглеждам какво има в хладилника... два пакета отчаяние:



И докато ония горе въртят кюфтета, в нашия скромен лагер се сервират някакви супермаркетни измишльотини. Неизбежно потръгва един тънък разговор за ползите и недостатъците около придобиването на походно барбекю. Дъвчейки някаква купешка палачинка, с труд отмествам поглед от колегата със скарата в далечината и изествам разговора към нищене на въпроса за това дали е разумно палатка да се опъва под дърво, и какви ще са последиците от трясване на гръмотевица.


Мивката за миене на чинии се оказа външна, с онези чучури които някакси хвърлят водата в кръг настрани вместо надолу. Като едно време на село. Аз имам тренинг с такива неща и успях да си омокря само половината тениска. Листовката на къмпинга пояснява че водата става за пиене, но е кладенчова и съдържа променливо количество нитрати. Абе ние що нитрати сме изяли... Ама за всеки случай пихме бира на бара.

Привечер имаше удивителен залез:





Приспиваме се с кримки:



Дребните неудобства продължават - душовете са с жетони по една лира и пускат вода осем минути. От рецепцията на страноприемницата се сдобих с две миниатюрни пластмасови монетки за утре, толкова леки че не посмявах да си ги сложа в джоба, да не се загубят.

На сутринта пристъпвам плахо към машинарията и... шах! Водата в душа тръгва след като пуснеш жетонче в машинката отвън. Това значи че трябва да загубя поне една минута докато се съблека вътре.... Освен това не успявам да намеря къде да пусна жетончето. По аналогия с уличните телефони, почвам да ръчкам отгоре, отдолу - няма и няма! Трябваше да питам... то било отстрани



Събуждам се с разнасящи се из поляната аромати на пържен на открито бекон и яйца. Тия хора нямат жал.



Аз * сърце * къмпинг, както пишат по тениските.



В съседство неочаквано се появи яребица:



Като търсех място за паркиране предния ден, сритах някакви отломки в тревата, мислейки че някой е счупил посуда. Сритах ги настрана че ме притесняваше да не си нарежа гумите. Докато пъплихме нагоре-надолу по тревата обаче забелязах още отломки. Ритах, ритах... Едни такива странни, твърда пластмаса, някои с форма на чинийка. И като видях яребицата ми проблясна, че действително са чинийки, ама от ония които се хвърлят и се стрелят. Някой бая се беше забавлявал, само дето сега трябваше аз да се оглеждам откъде да мина. Парчетията бяха доста утъпкани в тревата, но знае ли човек.



Сядаме в кемпи, бръм газ да изкачим хълма обратно до алеята, и опа! тревата лъснала от роса, всичко зализано като прическа на старовремски келнер. Кемпи взе да се хлъзга като панда на пързалка. И валц - една стъпка напред, две назад. А долу зад нас - палатка. Кривих се на диагонал да катеря хълма, бръм, бръм, буталата само дето не изхвърчаха през капака. В някой друг форум може да има тема за зальохания кемперджия, забелязан в опит да катери буболечката си по баир...

[Asteri]

Отново потъваме в провинциалните дебри. Денят беше нарочен за "фестивал на цветята" в местна църква, което значи цветни аранжировки и е шарено. Аранжировките тук трябваше да са на тема "книги", което ми се видя любопитно. От тоя край джунглата се оказа доста добре подкастрена:



Наоколо усърдно щъкаха пенсионери, още не беше отворено, малко преди десет сутринта, но като видяха че нетърпеливо надничаме ни пуснаха - придружено с онзи учтиво-укорителен поглед, тип "сещай се, како". Имаше два кинта такса за вход, за поддръжка на църквата. Вътре гледките струваха много повече и нацъках много снимки. Един от дядовците вътре ме поразпита откъде сме, вероятно подозираше че шпионираме и крадем дизайни за съседното село

Един от букетите беше в чест на Глен Милър, имаше стар грамофон, тромпет, военна униформа. Музикантът е служил във ВВС и е бил в Англия в края на Втората световна, където и загива при неизяснени обстоятелства (самолетът не е намерен). Имаха и "следвай пътя с жълтите павета" от "Вълшебникът от Оз", ама като си нямат жълти павета, бяха наслагали тухли







Отвън седнахме в импровизирано кафене с гледка към няколковековни надгробни камъни. Масите и столовете бяха кой каквото донесъл от вкъщи, а баби-доброволки се суетяха около самовар (ама скучен, модерен). Дегустирахме домашни кексчета, примигвайки срещу яркото сутрешно слънце и в чуденка как да си запълним остатъка от деня:



По пътя мярнах битак и кривнахме. От време на време по битаците някой я открие диамантен пръстен за левче, я някое мушкато насадено в китайска ваза от династията Минг. За мен най-ценното откритие на всеки битак е наличието на сергия за хамбургери... Половинката за малко да отнесе нови обувки за 2 кинта, но били твърди... Вместо това се сдобихме с мини-кюмбе за ароматични масла, за 50 пенса. Сега остава да проверя дали династията Минг са ваяли такива мини-чайници:

[Asteri]

Следващата набелязана "забележителност" е морски фар, гордост на малко крайбрежно село. Брегът там постепенно ерозира и в не особено далечно бъдеще всичко това може да се свлече в морето, така че който видял - видял.

Паркирах се до селската спортна поляна и шльоп-шльоп през джунглата към цивилизацията. И аз се чудих защо "шльоп-шльоп", а то сандалите на половинката. С някакви "презрамки" от ластик, който не държи много и хлопат като джапанки. Това лято не случихме ни на обувки, ни на време, а вкъщи ремонти - потрошиха се два компютъра, телефон, микровълнова, душ и порта. Льохав сезон.



Пристигаме в Хейзбро (много излишни букви има на табелата ). Селото е на 1000 години, но в момента е на доизживяване. През няколко години се катурва по някоя къща в морето, останалите (над 800 души) стискат палци. Много палци са това, може и да им провърви. Има някакви "защити" но океанът няма спиране, почвата е мекушава, Нептун нещо им е сърдит.



Къщи от кремък, обитавани от разни чешити:



Фарът е на-старият все още действащ в региона и единственият в частни ръце в страната. Строен е преди 220г, след като голяма буря затрива 70 кораба с 600 души из коварните плитчини наблизо. Днес светлината му се вижда от 29км далечина. Бил е нарочен за закриване през 1980-те, но местните жители запрятат ръкави и след дълго упорстване получават разрешение да го поддържат работещ. Условието е да се поддържа по всички държавни стандарти като останалите.



Вътре открихме и братовчед на кемперския Буфъл!



Според закона само " Агенция" може поддържа фарове, така че местните люде надлежно подали документи за да си формират такава. За целта е бил необходим банков заем, но банката им дала сумата като дарение. По надлежната процедура, следват акт на парламента и подпис на кралицата. Голяма дъндания. Въпреки грандиозното си име и съвсем официална функция, "Агенцията" е благотворително дружество, и фарът се финансира от дарения и билетчетата за вход. В тая държава много неща работят на принципа че "спасяването на давещите се е дело на самите давещи се".

Според песимистичните прогнози, ерозията ще катурне фара след около 10г, но засега всички са бодри. Ей ги, седят си двамка на "скалите" и си хортуват преспокойно:





В началото фарът е работел на свещи после газени лампи и дори въглищен газ произвеждан на място и складиран в двора. През 1930-те въвеждането на ацетилен премахва необходимостта от постоянно обслужващ персонал. Останал е само един пазач, който да наглежда дали всичко работи както трябва. Помещението на пазача към фара днес е частен дом.


Електричеството идва малко след Втората световна, с 500 ватова лампа. Отличителните червени ленти в окраската са добавени за да се различава фарът от своя събрат в съседното село. Пак от войната са останали картечарски гнезда, или както тук им викат - "кутийки за хапчета". От това разстояние, си приличат :



Фарът е висок 26м. До стаята под лампата се стига по 96 стъпала, за което чакахме на групички с гид. Сега лампата се пали от сензор, който усеща колко е тъмно навън, т.е. не само нощем, но и ако причернее при буря или мъгла, или ако морско чудовище засенчи слънцето - де да знаеш, случва се в моряшките истории...



Нагоре до светлината е отвесна стълба, която отказа доста от малките деца и навалицата понамаля. Гледката от самия фар:





На хълма стърчи църквата, където също се качихме после, да сравним гледката, но при този мъглив хоризонт - се двеста.

Ромбовидните стъкла са нововъведение от 19век и осигуряват добра видимост от всякакъв ъгъл. Системата призми около лампата също е тогавашна, и подобрява видимостта с няколко километра:



Има и резервна лампа от 250 вата, както и батерия ако спре тока, която издържа 11 дни. Святкането на фара е специфично и по това може да се познае къде сте. Този мига три пъти, после прави пауза от 30 секунди. Въпреки че големите търговски кораби си имат сателитна навигация, малките частни лодки все още разчитат на визуални средства.



В морето на няколко километра има платформи за добив на газ и в хубаво време може и да се мяркат, теоретично.

[Asteri]

От толкова катерене ожаднях, та влязохме в местната страноприемница, "Къщата на хълма". Повечето гостуващи вече се бяха изнесли, беше почти 14ч - време когато готвачът отива да му дремне един сън и доста кръчми затварят. Добре че тази раздава бира целодневно, пък и бирата я варят на място. На стената висят семейни снимки на собствениците:





Пивоварната се казва "Танцуващите хора", по едноименен разказ на Артър Конан Дойл, която авторът е написал докато е седял тук:



В ъгъла седи малък "олтар" за Шерлок Холмс, имат и библиотечка с криминалета, но с бира в едната ръка и вилица в другата ми е трудно да обръщам страниците



Айде да се качим и в камбанарията:



В двора на църквата има мемориал на моряците от кораб с ироничното име "Непобедим", потънал през 1801г на път към Копенхаген (където адмирал Нелсън малко след това печели голяма морска битка). От 400 потънали моряци, местните хора намират 119 тела и ги заравят в общ гроб, но без мемориал. Открити са от археолози едва през 1990-те и тогава е сложена паметна плоча и традиционния венец от макове. Наблизо сърцераздирателно растат незабравки:





В църквата не е особено интересно, викторианците са я "модернизирали", а през Втората световна я е думнал снаряд (на път за вкъщи, немците са пускали всички неизползвани бомби из тоя район, да не отидат зян).



Сред малкото стенописи са военен мемориал за Втората световна и частна паметка от 1920-те:





След като се възвисихме душевно, отидхоме да се възвисим и физически, по стъпалата към върха на кулата. Долу седеше пенсионерка, уговарят се с колежката на покрива по уоки-токи, колко души се качват, колко слизат, ма нещо объркаха цифрите: "Двама идват, не тия вече излязоха, кои излязоха, е аз имам двама, ама нали слязоха..." Хаос и майтап. Бабиерът изключи уоки-токито и ни махна да се качваме. А стъпалата като кладенец, стръмниии, тесниии, и много! Спряхме при камбаните да поемем дъх и да се разминем с още непреброен народ:



Горе другата "уредничка" пенсионерка, като ме чу че говоря с акцент разговорът неизбежно тръгна за Брексит. Не е във възторг, казва ми, но "ще го преживеем някакси". Ми с две пенсии, нов рейндж ровер и къща за половин милион, шапка на тояга, някакси...

Наоколо в ясен ден се виждат 19 църкви. Днес - две с много взиране. Бинокъла отново съм го оставил на паяците вкищи, по-успешно да търсят мухите...



Няма значение, най-интересните неща са в непосредствена близост - чуждите дворове ... къмпинга на "скалите" (предимно за статични каравани, за обикновените искат поне три нощувки...), както тук наричат възвишението над брега, въпреки че камък няма ... и новия терен където ще местят къмпинга, заради ерозията. Вече са очертали паркоместата за каравани:







Статичните каравани отвътре изглеждат така:



Не знам дали ги има някъде на друго място по Европа, англичаните ги ползват за почивка вместо хотели и почивни станции. Много са готини, само дето има такса около 2хил лири годишно наем на терена където стои, а за тия пари аз бих предпочел нещо на колела!





Ааа, на игрището е тръгнала игра на крикет. Трябва да погледаме като слезем.



Валякът за заравняване на терена:



И понеже крикетът е лежерна игра, имаше време да стъкмим по една чаша чай:





Екшън много няма, но има театър. Пози...



....по едно време топката излетя в пшеницата и половината отбор, барабар със съдията се щураха да я търсят няколко минути из посевите



... в паузата се появи една бабка с кана и им раздаде сокче, като на малки деца:

[Asteri]

Водихме кемпи и на голям селскостопански панаир, където гледахме породист добитък. Персоналът беше официален, всички с шапки:





Имаше чудеса на агрономията като черни кокошки и подобни (казват че и месото и дори кокалите им са чарни ). Петелът нещо спореше с шарения си съперник в съседната клетка:



Занаяти като от приказките. Бабата с чакръка ми хвърли такъв поглед, все едно искаше да ме превърне в жабок:



тези картини от плат направо ми скриха шапката:



и показно как се стриже овца:





а знаете ли че цялото руно се сваля в едно, като палто?



овцезаек?



пудел:



и аз искам такава мека, лъскава коса:



По едно време в далечината взеха да тупуркат едни огромни карети. Погледнах в програмата, оказа се че това е било обозначено като Coaching, което нищо не ми говореше и го пропуснахме, тц, тц, тц, зальохана работа:



Имаше и много щандове на колежи за набиране на студенти, военните и полицията също набираха желаещи, деца се катереха на хеликоптер, един водолаз си играеше на кръстчета и кръгчета, какви ли не неочаквани неща:











Скаути:

[Asteri]

Тичахме като гламави из огромния терен, излагащ всичко необходимо за селския живот - трактори, комбайни, ролс-ройсове и ферарита Дечурлига се забавляваха на всичко с ръчки:









По обяд народът вече се беше катурнал по тревата от умора:



Малко преди и ние да се изпонатръшкаме по поляната, се появиха сергиите с манджи. Допълзяхме. Сладолед от козе мляко го раздаваха в миниатюрни конусчета, колкото да го помиришеш:



Предупреждавам, че ако някой не знае инглиш и пробва да гугълне думата, може да получи съвсем различен превод



Баклаваааааа. Ама не са така щедро сиропирани като ония дето се въртяха вкъщи по нова година



Пробвахме сирене с въглен, толкова е черно че почти не се вижда на дъската, хаха. Има вкус на... сирене. Измислена работа.



"от всичко по едно, моля!" За тези които са дошли без домашния си иконом да им носи покупките, имаше възможност да ги оставиш на сергията и да си ги прибереш на тръгване. Но все пак трябваше да се съобразяваме с наличното пространство в кемпи. Обещах на половинката следващия път да дойдем с тир, за да може да си накупи всички неща дето си ги пожела този път



Седнахме да две минути да си натъпчем устите и да позяпаме тълпата. Оркестърът на "Армията на Спасението" осигуряваше музиката в традицинно кафене, на друго място се кълчеше рокендрол...



Имаше дори импровизиран плаж:



Накрая мина парад като на олимпиада. Обикновено на такива събития присъства по някой от кралското семейство, но този път нямаше знаменитости. Буууу.

[Asteri]

На излизане влязохме при цветята. В края на шоуто ги разпродават, при предишното ни посещение ходихме последния ден и всичко беше опоскано като след ураган. Последни минути преди официалния час за край на шоуто, и спринт:







Орхидеите бяха разделени на "за начинаещи" и "за напреднали":





Фантасмагории:



Вкъщи що никога не растат така??



Довлякохме се до входа по залез слънце, но половинката откри "еко-пътека" и бях завлечен натам, а вече ми се преплитаха каката от умора. Имаше малко трасе с обяснителни табели, четохме любопитни факти за насекоми, но мозъкът ми вече си пееше песничката на сънчо:

[Asteri]

Следващото кемперуване се оказа каръшко, а бяхме тръгнали с такъв ентусиазъм... Дори бях предплатил за две нощувки, но не ни огря, ни късмет ни слънце. Още от сутринта ни тръгна на дъжд:



Къмпинга беше в голяма ферма в малко село, с телефонната кабина направена на библиотека. Някой много го е сърбяло да чете, направо е влязъл през стъклото:



Входът се оказа в нечии заден двор:



а рецепцията - с вид на стар свинарник, отвън де. По хълмчето неочаквано премина влак...



Иначе всичко тип-топ, разни листовки, дори карта как да си стигнем до мястото:



Айде и ние пуф-паф през проливния дъжд... На живо маршрутът се оказа не чак толкова прав като на картата...



...минахме под втори жп мост:



... разни поляни, ама не нашата... по едно време излязохме на един съвсем тесен черен път и реших че сме се загубили, но след кратко разстояние се показаха табелите с името на нашата поляна:



... която се оказа огромна и празна. Останалите туристи като нищо са се загубили и все още се лутат из необятната ферма.





Сервизните поещения нови, но мивките за чинии нещо са ги оставили отвън. Сградата май беше някаква модерна конструкция топлоотразяващи материали, защото беше топло, а не видях нито един радиатор.





Отправихме се към близкото градче по нещо, което трябваше да е " късия маршрут". Пътят беше дори още по-"черен", лек наклон с рехав чакъл и хлъзгави коловози вече пълнещи се с вода от дъжда. Брррр... Пфю, излязохме на цивилизация. Отсреща е новият краен квартал на градчето, вече погълнат от джунглата. Из тия дъждове май всичко расте бързо като бамбук:



Центъра. Хей, не сме само ние излъгалите се кеперисти да дойдем на море в такова време:



Атракционите са опустели, само от кръчмите сияе топлинка. Атмосферата обаче взе да застудява, не сао заради времето, но най-вече защото на половинката й се разлепи подметка. Хубави сандалки, ама лидълски, не стават за локви!



Готвачът май го беше отнесло морето и манджата беше като готвена от чираци. Отплеснахме се по телевизора, където вървеше състезание по ветроходство и една лодка се катурна два метра след старта. Смяхме се на глас заедно със съседната маса, но пък те си бяха съвсем запалени фенове и цъкаха снимки:



Десертът беше супер и компенсира за целия ден.

[Asteri]

На сутринта се оказа че сме имали съседи, видях ги как се измъкваха рано-рано по терлици. Временцето беше тръгнало към оправяне, но.....



.... открих пукнатина на предното стъкло. Според половинката предната вечер сме се разминали с някакъв лендровер, от който изхвърчало камъче и хлопнало стъклото, но аз нямам спомен. Прегледах си снимките и пукнатина не се вижда, но ударът от камъчето явно е бил доста як, "кратерът" си беше минал през цялата дебелина на стъклото и пукнатината е тръгнала да расте като сме се лашкали по черния път и бабуните на поляната.

Звънях на застрахователите, които по принцип покриват предно стъкло, но имат някаква хватка с това че суми до определена цена си се плащат от потребителя, та трябваше да питам за чия сметка ще са разходите. Ура, за тяхна. Айде звън на стъкларите, който естествено са суперзаети и могат да дойдат едва след два дни. Ама аз съм на почивка, бе...
Посъветваха ме да си карам така, нищо му няма! С една педя пукнатина. Което не ми се видя разумно и решихме да прежалим втората нощувка и да си се приберем у дома. Изпапкахме си закуската за да имаме достатъчно енергия да се преборим с несгодата...



Докато излязохме от фермата, пукнатината порасна с още няколко пръста...

За успокоение ходихме на пикник с велосипед вместо с кемпи. В парка при блатните орхидеи, "Торбест дланокоренник" (според Уики се срещат в Странджа).







Паркът е правен от местните жители на квартала (било е пущинак, сега си правят "Ленински съботници" и самодейно пощят. Е, имат някаква субсидия от тук от там... ), откъде са намерили тези по принцип "редки" орхидеи, нямам представа:







И край реката. В почти всяка лодка имаше куче!

















Накрая брегът беше превзет от пирати:



... а ние пак сме на асфалт:

[atanasvv]

Прекрасно!

[vladostanimirov]

Човек,ако знаеш колко пари ми спестяваш! Гледам,чета и все едно съм бил там.

[Т4]

Супер сте! Благодаря за споделянето!
Имам само една препоръка. Не знам как успявате да направите толкова дълги постове, но после трябва да се четат Та съвета ми е тази хубава информация да бъде споделяна на по-малки порции, за да може да се усвои по-добре

[loveforever]

Чета, чета ... и се обърнах на швейцарски часовник. Не мога да спра да се удивлявам на това колко Англия и живота там са различни, как всчко е част все едно от някакъв друг по-особен свят и не спирам да се чудя колко ли време бих издържала сред подобна среда където времето сякаш върви в много по-бавни обороти. Може би твърде много сме свкнали с обичайния стрес и припряност наоколо.

За постовете - и аз предпочитам да са по-къси. В смъсъл да се публикува на няколко по-малки части едно след друго. Просто след това по-лесно се прелиства особено, когато има много снимки и не бави при зареждането на страницата. За себе си съм възприела тактиката - пиша каквото пиша и като снимките станат 10-12бр пускам мнението и продължавам със следващото.
_________________
Магия в лилаво

[Asteri]

[слушкам, папкам, и се поправям за постовете... ] Седващият къмпинг-излет беше вдъхновен от приготвянето на голям самун хляб, нещо като италианско стромболи - тръгнахме в търсене на подходящ пейзаж, на чиито фон да го хапнем.





Навлязохме в лабиринта от междуселски пътища с бегла идея за посока (дебрите на живописния окръг Сафък ) и с изключена навигация. Противно на всякаква логика, живущите покрай тези малки пътища карат все големи джипки:







Нататък спряхме да се разтъпчем из едно по-живописно място, където е живял и творил прочут пейзажист, Констабъл. Тук обстойно обикаляхме преди време, в Предкемперската епоха, която сега изглежда като някакво много далечно и примитивно минало.



Окръгът е доста старовремски и често през улицата минава река:



нататък само за крави. Имаше и пътека за разходка, но имам страх от необезопасени добичета и решихме да останем при цивилизацията:


от другата страна на реката пускат и хора, до малко кафе-ресторант. Нещо дават и лодки под наем. Все се каним да седнем в такова, но като седна на сладолед и не ми се става:



Тези дядовци по някаква причина караха лодката наопаки, с плоския край напред:



Сладоледената част беше отделена от ресторантската, така че туристите да не досаждат на изисканата клиентела. На паркинга имаше интересни неща, като Морган и Бентли:



В съседство е интересно кварталче с шлюз и малко езеро :





Това хлапе го бяха пуснали да гази в реката с надуваема спасителна жилетка:



а двама възрастни си играеха на люлката:



нататък покрай канала е частно и за туристите има надпис "пикници, риболов и мотаене са забранени" :