kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 22 Ное 2008 Мнения: 1631 Местожителство: софия
Пуснато на: Нед Окт 22, 2017 8:53 pm Заглавие: до Кипър без кемпър
Всичко започна от един подарък за рожден ден - по точно този на жена ми, по-запаления пътешественик в семейството. Реших че самолетни билети са готин подарък, отворих резервационната система и след разцъкване се сдобих с 4 билета от Солун до Кипър и обратно за има-няма под 200Е. Беше Юни, билетите бяха за октомври, шапка на тояга. Но момента наближи и започнахме подготовка. Аз се занимавах с "логистичната" част. Решихме че ще ходим на палатка, по-неангажиращо и по-къмпингарско. Основното препятствие беше рент а кар, почти всички фирми предлагат кола с пълно каско, но споделена отговорност до някаква сума, класически 500Е. Т.е. ако направиш щета за сума до споделената си я плащаш ти, над нея надплаща застахователя. И оставяш депозит, после винаги се намира за какво да ти удържат. След доста ровене попаднах на "Трасос рент а кар" (Thrasos). Препоръчвам. Пълно каско, плащаш колкото сте договорили, накрая оставяш колата на летището с ключ под седалката.
Дотук добре, остана да сглобим багажа. Райън еър имат точни изисквания за кабинен багаж безплатно, и се заех да събера палатка, 4 чувала, дрехи, обувки и прочее в 4 раници. Стана по лесно отколкото очаквах, сковах сандъче с посочените размери и подреждах раниците в него, докато си проверявах мейла дали няма да канселират и нашия полет. Не го, но в деня на тръгването малката закрепи 39.8градуса - класика. За пореден път се заклех че повече НИКОГА няма да правя резервации, но един нурофен, едно повръщане и две перални по-късно въоръжени до зъби с лекарства, в 1 през нощта се качихме на колата за към Солун с идеята че ако се влоши - обръщам и се отказваме. Стигнахме паркинга на солунската Икеа в 5 сутринта, 37.2, дремнахме 1 час в колата и хванахме 78 за 2 спирки до летището. Полета мина гладко, кацнахме в Пафос, изпотихме се навлечени с якета (08.10, между Студена и Дикани валеше сняг) огледахме се, рент а кар йок. Вдигам телефона, човека се оказа на летището, не съм бил попълнил едикоя си форма, ама нищо и след около час се яхнахме на едно мицубиши колт. С волан отдясно, а аз трябва да карам отляво. АД! Е, оказа се че не е толкова страшно, само на страха очите му големи. Леко, внимателно се добрахме до къмпинг Полис до едноименното градче, на плажа, вали дъжд, задух, но малката няма температура. Опънах палатката, хапнахме и към 8 след 36часа безсъние припаднахме щастливи. Това го броим за ден 0
На другия ден (ден 1) станахме, пакетирахме и решихме да палим на юг и изток да разглеждаме острова, като пропуснем Пафос - все пак летим обратно от него и остава за последния ден. Отскочихме до баните на Афродита, наблизо, скромно водопадче падащо в езерце между дървета в ботаническа градина направена от граф/лорд незнамкойси от британските окупатори, пардон колонизатори преди над 100 години. Чудно... Сладолед за децата и изчезваме. Всъщност беше хубаво местенце с богата зеленина и чудесна природа, ама бързам да ходим на юг. Следваща спирка - скалата на Афродита, там където се е родила от пяната / самоубила / накарала някой да се самоубие. Все пак острова е на Афродита, най красивата но с леки нрави, легенди много, всичките верни Затътрихме се натам, осмелих се да вдигна 65, колкото е ограничението в смъртен ужас че ей сега ще се отзовем в насрещното и ще се разплескам в друг рент а кар с дебели бели британци. Не се, стигнахме живи, плътно в ляво, паркирахме, притичахме през шосето и слезнахме на плажчето със скалата. Има подлез, ама чукча не читател, видяхме го на връщане. Брега е скалист, с чакълесто плажче, изключително живописно, сурово море, едни вълни се разбиват около скалата и аха да си представиш как Афродита излиза от пяната - гледаш едро бяло тяло с многоетажно шкембе изпълзява на 4 крака - англичанка на средна възраст, нещо между 17 и 47, неопределимо. Магията се поразваля. Но пак е красиво, само не е вълшебно. Сядаме на слънце и започваме да кроим план накъде да продължим. На острова има няколко кайт-спота, иска ни се ако може и да покараме покрай разглеждането, но не си носим материала (слава богу) и аз надделявам да продължим по брега и да отидем до един плаж на който ходят кайтисти, хем плаж, хем може да ни огрее. В следващи пост ще продължа че стана дълго.
Регистриран на: 22 Ное 2008 Мнения: 1631 Местожителство: софия
Пуснато на: Пет Мар 09, 2018 7:14 am Заглавие:
Още един кадър от подножието на скалата:
След което продължихме по южния бряг на изток. Първа спирка беше затънтения плаж с кайтистите, лафихме си с тях, не духаше но явно сме забравили да снимаме. Не е беля, предпоследния ден се върнахме на него и тогава сме го снимали, ама ще спазвам хронологията, доколкото я помня. Та от разговора разбрахме че има още няколко плажа, които стават за каране и продължихме към следващия. Естествено вятър нямаше, но се покъпахме добре, пихме кафе, кеф.
Изкъпани и доволни, вече с морско настроение на смрачаване се отправихме към Лимасол. Ето и карта за онагледяване:
Та в ден първи завъртяхме обратно на часовника от Полис до Лимасол. Набързо, ама още не бяхме хванали ритъма.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Затътрихме се натам, осмелих се да вдигна 65, колкото е ограничението в смъртен ужас че ей сега ще се отзовем в насрещното и ще се разплескам в друг рент а кар с дебели бели британци. Не се, стигнахме живи, плътно в ляво, паркирахме, притичахме през шосето и слезнахме на плажчето със скалата. Има подлез, ама чукча не читател, видяхме го на връщане. Брега е скалист, с чакълесто плажче, изключително живописно, сурово море, едни вълни се разбиват около скалата и аха да си представиш как Афродита излиза от пяната - гледаш едро бяло тяло с многоетажно шкембе изпълзява на 4 крака - англичанка на средна възраст, нещо между 17 и 47, неопределимо. Магията се поразваля. Но пак е красиво, само не е вълшебно. Сядаме на слънце и започваме да кроим план накъде да продължим. На острова има няколко кайт-спота, иска ни се ако може и да покараме покрай разглеждането, но не си носим материала (слава богу) и аз надделявам да продължим по брега и да отидем до един плаж на който ходят кайтисти, хем плаж, хем може да ни огрее. В следващи пост ще продължа че стана дълго.
