kemper-club forum

[kvp155]

Много ли е страшно „Страшното езеро“?

Не, няма да постъпя като във всички глупави предавания по телевизията, в които се стремят да задържат вниманието но драгия зрител, като до последно го държат в напрежение и не дават отговор на въпросите си. Именно за да не карам хората да четат излишни тъпотии и за да им спестя отегчението от тях, още в началото ще кажа: „Страшното езеро“ хич не е страшно! „Страшното езеро“ е страшно красиво езеро!

Е, тайнствената завеса е вдигната още в началото и така надявам се за всички ще е по-добре. За мен – че във всеки момент от писането мога да приключа с разказа, а за вас, че може да не четете нататък.

Понеже познавам поне двама от форума, които не дойдоха и разказа би им се сторил интересен, заради тях и заради себе си ще продължа:

На Мальовица съм сигурен, че няма любител на планината, който да не е ходил, но малцина са тези, които са си чупили крак, спускайки се със ски по стръмната писта срещу ЦПШ. Това се случи с мен някъде около 1981г и единственото, което помня щом паднах е че дойдоха двама с една УАЗ-ка, метнаха ме на стара брезентова носилка с две тръби от края и право в самоковската болница. Тогава много добре знаех защо болниците са ми едни от най-омразните места на Света. В тях освен че миришеше на спирт и всякакви лекарства, беше пълно с лицемерни хора в бели престилки, които се усмихваха изкуствено и щом се разсея за малко, те веднага ми причиняваха болка, като ми наместват счупения крак, например. На тези места обаче могат да се срещнат и много големи герои, претърпели какви ли не драматични събития. Аз също бях между тях и с гордост разказвах как за малко не влязох със ските в бара на ЦПШ, а после почуквах по таблата на леглото с гипсираният си до таза крак. Имаше обаче един батко, който го бяха докарали от района на някакво си много страшно езеро. Така хубаво разказваше как по време на буря е замръкнал в заслона до езерото, как не е имал храна, вода, дърва за отопление и как като се мръкнало за капак на всичко, по вратата взели да тропат някакви свирепи чудовища и нашият човек едвам устискал, да не ги пусне вътре. Те пък толкова се ядосали, че цяла нощ виели и до сутринта издавали най-страшните звуци на света. Всички така захласнато слушахме, че и до сега се чудя истина ли е било всичко или просто поредната нелепа история, завършила в болнична стая. Не стана ясно. Само дано онези тропащите отвън да не са били други примръзнали туристи, че тогава няма никой да се чуди страшно ли е "Страшното езеро". Не знам, наистина не знам. Знам само, че за това място много отдавна се носят страшни легенди и че заради тях дълго време не исках да ходя на Мальовица. Всъщност една от най-старите легенди за името "Страшно" гласи нещо по-цивилизовано, а именно, че невероятната красота на езерото и околните скали отдавна привличали много художници, които просто искали да увековечат с творбите си мястото. В един лъжовен и променлив ден обаче се разразила голяма буря и хората главоломно тръгнали да се спасяват, тичайки на долу по стръмните пътеки. По тях в обратна посока вървели други художници, които също искали да рисуват, но като видели уплашените лица на тичащите им колеги, все питали: „Как е горе“? А онези отговаряли: „Нагоре е страшно, много страшно“. Така хората започнали да наричат езерото „Страшното“. Тази история не съм я измислил аз, пише я навсякъде и всички трябва да я знаят. Аз обаче дълго време знаех онази другата, в която се твърди, че звуковия фон по време на бури и зловещите чудовища са причина за името „Страшно“ и която история май повечето хора я знаят. То в крайна сметка няма никакво значение от къде идва името, защото легендите затова са легенди … за да ни накарат да посетим и усетим дадено място или обратното, да ни накарат никога да не го правим.

Аз обаче съм от първите и когато съвсем случайно разбрах, че има желаещи за посещение на това загадъчно място, много исках да се присъединя към групата, ей така да ми пазят страха. За жалост не бях в страната, но тайно се надявах датите да се стъкмят, така че да имам възможност да се включа. После, съдейки по коментарите ставаше все по-ясно, че групата ще е голяма, а преживяването незабравимо и така докато не дойде предварително обявената дата и място – 13.10.17г – паркинга пред ЦПШ.
Казвал ли съм някога колко много харесвам датата 13, а когато е Петък още повече. Сигурно не за всички е така, защото когато пристигнахме вечерта на 13.10. на паркинга пред ЦПШ нямаше нито един от всички, които коментираха и предварително изказаха мнение, че ще се включат в мероприятието. Това естествено никак не плаши душите наши, защото на жена ми баща ѝ е от Говедарци, което е почти сигурен признак, че дъщеря му знае цяла Рила наизуст. Аз всъщност затова се ожених за нея, защото съм раждан в Пирин и счетох, че мога да жертвам гените си само за човек с планинска кръв, та макар и да не е от моята планина. Та като видях, че няма никой на паркинга, за водача въобще нямах притеснения. Аз винаги трябва да бъда воден, като всеки мъж и това е втората причина заради която се ожених, има и още, ама това е за друг път.
Ще прескоча безинтересните детайли за това как се стига с кемпер до ЦПШ, като само ще отбележа, че пътя от Говедарци на горе е току що ремонтиран и няма нито една дупка! Хубавите неща не трябва да се премълчават, затова Браво на Общината или на хората, чиято заслуга е това дело.

Ходил съм много пъти на паркинга пред ЦПШ, но все не мога да се сетя достатъчно удобен ли е за каравани? Затова сега съм се загрижил ще дойде ли този път Пилето или пак ще трябва да повтаря маршрута в извънкласна програма на друго учебно заведение.
Часът е около 22.00 и вече сме на най-близкия и удобен за предстоящото мероприятие паркинг. Няма никакво осветление и трудно различавам превозните средства, а още по-малко каравана с преправено двуетажно легло. Все пак луната ми помага и недвусмислено установявам, че сме първи на този паркинг, но колкото и да се взирам не мога да видя нито пилешка каравана, нито малкия сладур с гумените ботуши и колелото без педали.

Тъй като сме сами на обширния плац, спирам по средата и на спокойствие, с фенер в ръка оглеждам района. Търся нещо твърдо и равно, че клиновете ми компенсират неравности до 15см и затова почти никога не ги слагам, но все пак се оглеждам, че на наклон по-голям от 45% трудно заспивам. С голямо внимание намирам най-равното място и без много-много да умувам се настанявам там, точно зад група стройни и високи борови дървета, повечето от които женски. Спирам и веднага отварям панорамния люк, да нахълта така жадуваната миризма на смола и борови шишарки. Ефекта не беше нужно да се чака дълго и щом го отворих, свежестта на гората и невероятния ѝ аромат бързо изместиха застоялия софийски въздух. Пуснал съм печката до край и вентилаторът на „Първа степен“, да не ми нарушава спокойствието, като блажено съм се излегнал на спалнята. Малките отдавна спят и можем наистина да се насладим на тихата планинска нощ, в която единствения шум е от клатещите се клони на гората. Точно съзерцавам млечния път, когато тишината на падащите звезди беше нарушена от досадното тракане на дизелов Фиат, модел 2003-та. Ужасният звук е придружен със свирепо скърцане и аромат на изгорели газове. Прекрасно! Няма какво друго да е освен кемпер, а въпросът „Кой?“ не е актуален. Всички знаем, че не е Пеевски, той няма кемпер, а по-скоро няколко завода за кемпери и какво по дяволите би търсил тук?! Затова без да бързам от любопитство, просто затворих всички люкове и оставих хората да се наместят, като чак когато изгасиха двигателя и бях сигурен, че досадната миризма я няма, отворих вратата да ги приветствам с „Добре дошли“. От там с голяма усмивка и нежен писклив глас, към нас се запъти не кой да е, а една небезизвестна в кемпер-обществото гранд дама, позната с прозвището „Цвят лилав“. На свой ред тя каза едно „Добре заварили“ и светкавично премина на въпроси свързани с предстоящото събитие, като естествено преди това не пропусна да направи няколко остри забележки на съпруга си, че е паркирал кемпера не съвсем успоредно на нашия. От кабината на тежкото возило се чу някакво промърморване и без никаква реакция свързана с преместването, вратата се отвори и от там се показа съпругът на виолетовата дама. Погледна ме и направо попита:
- Вие с децата ли сте?
- С две малки, ама спят.
- А, ние Не, така че заповядайте у нас в хола, да обсъдим организацията.

Вече имам младо червено вино от санданските ми приятели и кенгурско филе от Гватемала, така че няма да чакам втора покана, грабвам ги и ето ни при гостоприемните инициатори на събитието.



У тях накратко обсъждаме предстоящото за утрешния ден, както и разбира се важните детайли около екипировката, маршрута, физическата подготовка и възрастта на участниците. За нас е ясно – ние сме двама, с две деца на 5 и 9. За тях също е ясно – те са двама, без две деца на 14 и 17, демек на всеки възрастен се пада по половин дете. При тази ситуация няма място от където не можем да минем и затова кроим планове не за детската полянка пред Йончевото езеро, а за стръмното изкачване на северния скат и замръзналите ледени планини към "Страшното езеро". За връщането, никога не се мисли преди да сме стигнали, а стигнем ли … пътища много.

[ls1]

[марци]

Браво Косьо кефиш ме.Неразбрах поста на Мартин .Добре че няма линкове .

[kvp155]

[jororib]

Малий, тоя тюлен в ляво аз ли съм?!
Май имам нужда от още разходки.
Марци според мен иска да каже че са остарели.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[chicken]

Добре, До тук имам едно възражение! Датата не беше предварително избрана, а на десети, което е кажи речи тринайсти. Чак не ни остана време да ходим за обувки. Само аз имам, а не мога да си разпределя за носене всички останали...
Иначе разбрах, че не е имало нужда за малко да си кажа "Горкия Жоро Рибарски!", защото явно той не го взима толкова присърце, а така ще си спестя и поглеждане на криво от Шефката
Другото, което имам да кажа засега е нещо, което и по друг повод преди време казах...
Ше видите вий!
Истината, с цяла уста призната, е, че въпреки, че си изкарахме добре уикенда, съжалявам, че не се напаснаха за това нещо нещата
Но ше видите вий! Само обувки да си накупят
Айде доизкажи се! Спирам

[Катя и Ники]

Едно обаче е сигурно - всеки понеделник kvp155 трябва да пишеш пътепис! :pc:

[ls1]

Всъщност бях удивен колко години са минали и колко аз съм остарял.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[jororib]

[ilkomuhata]

На мен и снимката много ми харесва

[loveforever]

Aбе вие тука да не се крои някакъв номер ... или подмазване нещо ... . То четки , то комплименти ... а дори не съм доближавала превозното средство



Уикенда беше страаашен.
Аз напоследък все по често се сещам за максимата "който иска намира начин, който не - причина" и тук едно леко намигане към пилето .
_________________
Магия в лилаво

[Данаил Делчев]

[gabroveca 2604]

Отново добър разказ от колегата kvp155. Очаква се и продължението придружен със снимков материал .
А относно снимката - Жоро си е същия като преди десетина години. Все едно гледам една снимка от Говедарци в техния кемпер. Само малка разлика в персонажите.
_________________
M&M - Мими и Милчо

[vladostanimirov]

Само дето децата са на 17 и 14....

[gabroveca 2604]