kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Много ли е страшно „Страшното езеро“?
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 659
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 3:58 pm    Заглавие: Много ли е страшно „Страшното езеро“? Отговорете с цитат

Много ли е страшно „Страшното езеро“?

Не, няма да постъпя като във всички глупави предавания по телевизията, в които се стремят да задържат вниманието но драгия зрител, като до последно го държат в напрежение и не дават отговор на въпросите си. Именно за да не карам хората да четат излишни тъпотии и за да им спестя отегчението от тях, още в началото ще кажа: „Страшното езеро“ хич не е страшно! „Страшното езеро“ е страшно красиво езеро!

Е, тайнствената завеса е вдигната още в началото и така надявам се за всички ще е по-добре. За мен – че във всеки момент от писането мога да приключа с разказа, а за вас, че може да не четете нататък.

Понеже познавам поне двама от форума, които не дойдоха и разказа би им се сторил интересен, заради тях и заради себе си ще продължа:

На Мальовица съм сигурен, че няма любител на планината, който да не е ходил, но малцина са тези, които са си чупили крак, спускайки се със ски по стръмната писта срещу ЦПШ. Това се случи с мен някъде около 1981г и единственото, което помня щом паднах е че дойдоха двама с една УАЗ-ка, метнаха ме на стара брезентова носилка с две тръби от края и право в самоковската болница. Тогава много добре знаех защо болниците са ми едни от най-омразните места на Света. В тях освен че миришеше на спирт и всякакви лекарства, беше пълно с лицемерни хора в бели престилки, които се усмихваха изкуствено и щом се разсея за малко, те веднага ми причиняваха болка, като ми наместват счупения крак, например. На тези места обаче могат да се срещнат и много големи герои, претърпели какви ли не драматични събития. Аз също бях между тях и с гордост разказвах как за малко не влязох със ските в бара на ЦПШ, а после почуквах по таблата на леглото с гипсираният си до таза крак. Имаше обаче един батко, който го бяха докарали от района на някакво си много страшно езеро. Така хубаво разказваше как по време на буря е замръкнал в заслона до езерото, как не е имал храна, вода, дърва за отопление и как като се мръкнало за капак на всичко, по вратата взели да тропат някакви свирепи чудовища и нашият човек едвам устискал, да не ги пусне вътре. Те пък толкова се ядосали, че цяла нощ виели и до сутринта издавали най-страшните звуци на света. Всички така захласнато слушахме, че и до сега се чудя истина ли е било всичко или просто поредната нелепа история, завършила в болнична стая. Не стана ясно. Само дано онези тропащите отвън да не са били други примръзнали туристи, че тогава няма никой да се чуди страшно ли е "Страшното езеро". Не знам, наистина не знам. Знам само, че за това място много отдавна се носят страшни легенди и че заради тях дълго време не исках да ходя на Мальовица. Всъщност една от най-старите легенди за името "Страшно" гласи нещо по-цивилизовано, а именно, че невероятната красота на езерото и околните скали отдавна привличали много художници, които просто искали да увековечат с творбите си мястото. В един лъжовен и променлив ден обаче се разразила голяма буря и хората главоломно тръгнали да се спасяват, тичайки на долу по стръмните пътеки. По тях в обратна посока вървели други художници, които също искали да рисуват, но като видели уплашените лица на тичащите им колеги, все питали: „Как е горе“? А онези отговаряли: „Нагоре е страшно, много страшно“. Така хората започнали да наричат езерото „Страшното“. Тази история не съм я измислил аз, пише я навсякъде и всички трябва да я знаят. Аз обаче дълго време знаех онази другата, в която се твърди, че звуковия фон по време на бури и зловещите чудовища са причина за името „Страшно“ и която история май повечето хора я знаят. То в крайна сметка няма никакво значение от къде идва името, защото легендите затова са легенди … за да ни накарат да посетим и усетим дадено място или обратното, да ни накарат никога да не го правим.

Аз обаче съм от първите и когато съвсем случайно разбрах, че има желаещи за посещение на това загадъчно място, много исках да се присъединя към групата, ей така да ми пазят страха. За жалост не бях в страната, но тайно се надявах датите да се стъкмят, така че да имам възможност да се включа. После, съдейки по коментарите ставаше все по-ясно, че групата ще е голяма, а преживяването незабравимо и така докато не дойде предварително обявената дата и място – 13.10.17г – паркинга пред ЦПШ.
Казвал ли съм някога колко много харесвам датата 13, а когато е Петък още повече. Сигурно не за всички е така, защото когато пристигнахме вечерта на 13.10. на паркинга пред ЦПШ нямаше нито един от всички, които коментираха и предварително изказаха мнение, че ще се включат в мероприятието. Това естествено никак не плаши душите наши, защото на жена ми баща ѝ е от Говедарци, което е почти сигурен признак, че дъщеря му знае цяла Рила наизуст. Аз всъщност затова се ожених за нея, защото съм раждан в Пирин и счетох, че мога да жертвам гените си само за човек с планинска кръв, та макар и да не е от моята планина. Та като видях, че няма никой на паркинга, за водача въобще нямах притеснения. Аз винаги трябва да бъда воден, като всеки мъж и това е втората причина заради която се ожених, има и още, ама това е за друг път.
Ще прескоча безинтересните детайли за това как се стига с кемпер до ЦПШ, като само ще отбележа, че пътя от Говедарци на горе е току що ремонтиран и няма нито една дупка! Хубавите неща не трябва да се премълчават, затова Браво на Общината или на хората, чиято заслуга е това дело.

Ходил съм много пъти на паркинга пред ЦПШ, но все не мога да се сетя достатъчно удобен ли е за каравани? Затова сега съм се загрижил ще дойде ли този път Пилето или пак ще трябва да повтаря маршрута в извънкласна програма на друго учебно заведение.
Часът е около 22.00 и вече сме на най-близкия и удобен за предстоящото мероприятие паркинг. Няма никакво осветление и трудно различавам превозните средства, а още по-малко каравана с преправено двуетажно легло. Все пак луната ми помага и недвусмислено установявам, че сме първи на този паркинг, но колкото и да се взирам не мога да видя нито пилешка каравана, нито малкия сладур с гумените ботуши и колелото без педали.

Тъй като сме сами на обширния плац, спирам по средата и на спокойствие, с фенер в ръка оглеждам района. Търся нещо твърдо и равно, че клиновете ми компенсират неравности до 15см и затова почти никога не ги слагам, но все пак се оглеждам, че на наклон по-голям от 45% трудно заспивам. С голямо внимание намирам най-равното място и без много-много да умувам се настанявам там, точно зад група стройни и високи борови дървета, повечето от които женски. Спирам и веднага отварям панорамния люк, да нахълта така жадуваната миризма на смола и борови шишарки. Ефекта не беше нужно да се чака дълго и щом го отворих, свежестта на гората и невероятния ѝ аромат бързо изместиха застоялия софийски въздух. Пуснал съм печката до край и вентилаторът на „Първа степен“, да не ми нарушава спокойствието, като блажено съм се излегнал на спалнята. Малките отдавна спят и можем наистина да се насладим на тихата планинска нощ, в която единствения шум е от клатещите се клони на гората. Точно съзерцавам млечния път, когато тишината на падащите звезди беше нарушена от досадното тракане на дизелов Фиат, модел 2003-та. Ужасният звук е придружен със свирепо скърцане и аромат на изгорели газове. Прекрасно! Няма какво друго да е освен кемпер, а въпросът „Кой?“ не е актуален. Всички знаем, че не е Пеевски, той няма кемпер, а по-скоро няколко завода за кемпери и какво по дяволите би търсил тук?! Затова без да бързам от любопитство, просто затворих всички люкове и оставих хората да се наместят, като чак когато изгасиха двигателя и бях сигурен, че досадната миризма я няма, отворих вратата да ги приветствам с „Добре дошли“. От там с голяма усмивка и нежен писклив глас, към нас се запъти не кой да е, а една небезизвестна в кемпер-обществото гранд дама, позната с прозвището „Цвят лилав“. На свой ред тя каза едно „Добре заварили“ и светкавично премина на въпроси свързани с предстоящото събитие, като естествено преди това не пропусна да направи няколко остри забележки на съпруга си, че е паркирал кемпера не съвсем успоредно на нашия. От кабината на тежкото возило се чу някакво промърморване и без никаква реакция свързана с преместването, вратата се отвори и от там се показа съпругът на виолетовата дама. Погледна ме и направо попита:
- Вие с децата ли сте?
- С две малки, ама спят.
- А, ние Не, така че заповядайте у нас в хола, да обсъдим организацията.

Вече имам младо червено вино от санданските ми приятели и кенгурско филе от Гватемала, така че няма да чакам втора покана, грабвам ги и ето ни при гостоприемните инициатори на събитието.



У тях накратко обсъждаме предстоящото за утрешния ден, както и разбира се важните детайли около екипировката, маршрута, физическата подготовка и възрастта на участниците. За нас е ясно – ние сме двама, с две деца на 5 и 9. За тях също е ясно – те са двама, без две деца на 14 и 17, демек на всеки възрастен се пада по половин дете. При тази ситуация няма място от където не можем да минем и затова кроим планове не за детската полянка пред Йончевото езеро, а за стръмното изкачване на северния скат и замръзналите ледени планини към "Страшното езеро". За връщането, никога не се мисли преди да сме стигнали, а стигнем ли … пътища много.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
ls1
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 04 Фев 2008
Мнения: 4462
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 4:11 pm    Заглавие: Re: Много ли е страшно „Страшното езеро“? Отговорете с цитат

kvp155 написа:
.. две деца на 14 и 17...



_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
марци
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 18 Яну 2009
Мнения: 2149
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 4:55 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Браво Косьо кефиш ме.Неразбрах поста на Мартин .Добре че няма линкове .
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 659
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 5:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

марци написа:
... Неразбрах поста на Мартин .Добре че няма линкове .

Предполагам, че мисли, че тази възраст не е детска, но децата ни са деца за винаги, колкото и да не ни се иска.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
jororib
Администратор
Администратор


Регистриран на: 23 Окт 2007
Мнения: 3419
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 5:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Малий, тоя тюлен в ляво аз ли съм?!
Май имам нужда от още разходки.
Марци според мен иска да каже че са остарели.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
chicken



Регистриран на: 13 Сеп 2016
Мнения: 2283
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 5:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Добре, До тук имам едно възражение! Датата не беше предварително избрана, а на десети, което е кажи речи тринайсти. Чак не ни остана време да ходим за обувки. Само аз имам, а не мога да си разпределя за носене всички останали...
Иначе разбрах, че не е имало нужда за малко да си кажа "Горкия Жоро Рибарски!", защото явно той не го взима толкова присърце, а така ще си спестя и поглеждане на криво от Шефката Smile
Другото, което имам да кажа засега е нещо, което и по друг повод преди време казах...
Ше видите вий!
Истината, с цяла уста призната, е, че въпреки, че си изкарахме добре уикенда, съжалявам, че не се напаснаха за това нещо нещата Sad
Но ше видите вий! Smile Само обувки да си накупят Smile
Айде доизкажи се! Спирам Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Кемпер / Каравана
Катя и Ники
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 01 Авг 2012
Мнения: 502
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 5:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Едно обаче е сигурно - всеки понеделник kvp155 трябва да пишеш пътепис! :pc:
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
ls1
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 04 Фев 2008
Мнения: 4462
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 5:51 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Всъщност бях удивен колко години са минали и колко аз съм остарял.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80


Последната промяна е направена от ls1 на Пон Окт 16, 2017 6:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
jororib
Администратор
Администратор


Регистриран на: 23 Окт 2007
Мнения: 3419
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 6:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

chicken написа:
че не е имало нужда за малко да си кажа "Горкия Жоро Рибарски!", защото явно той не го взима толкова присърце, а така ще си спестя и поглеждане на криво от Шефката Smile
Айде доизкажи се! Спирам Smile


Аз ако взимах всичко присърце, до сега да бях изгубил, а иначе Дани / както си написал шефката / никога не гледа накриво, а направо и в очите.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
ilkomuhata
Клубен член с каравана
Клубен член с каравана


Регистриран на: 05 Май 2010
Мнения: 2035
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 7:08 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

На мен и снимката много ми харесва thumb up
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Кемпер / Каравана Yahoo Messenger
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6808
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 11:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Aбе вие тука да не се крои някакъв номер ... или подмазване нещо ... think . То четки , то комплименти ... Embarassed а дори не съм доближавала превозното средство big witch



Уикенда беше страаашен.
Аз напоследък все по често се сещам за максимата "който иска намира начин, който не - причина" и тук едно леко намигане към пилето Blink .
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Данаил Делчев



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1101
Местожителство: Хасково / с. Узунджово

МнениеПуснато на: Пон Окт 16, 2017 11:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

loveforever написа:
и тук едно леко намигане към пилето Blink .


Шефа наби канчето на

hammer hammer hammer hammer
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
gabroveca 2604
Клубен член с каравана
Клубен член с каравана


Регистриран на: 05 Ное 2010
Мнения: 2167
Местожителство: БГ- ВЕЛИНГРАД

МнениеПуснато на: Вто Окт 17, 2017 7:27 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Отново добър разказ от колегата kvp155. Очаква се и продължението придружен със снимков материал Wink .
А относно снимката - Жоро си е същия като преди десетина години. Все едно гледам една снимка от Говедарци в техния кемпер. Само малка разлика в персонажите. Wink Very Happy
_________________
M&M - Мими и Милчо
Dethleffs RT 2
http://gabroveca.snimka.bg/automobiles/dethleffs-rt-2.561490.21967565
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Кемпер / Каравана
vladostanimirov



Регистриран на: 19 Окт 2008
Мнения: 3913

МнениеПуснато на: Вто Окт 17, 2017 10:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Само дето децата са на 17 и 14.... Shocked
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gabroveca 2604
Клубен член с каравана
Клубен член с каравана


Регистриран на: 05 Ное 2010
Мнения: 2167
Местожителство: БГ- ВЕЛИНГРАД

МнениеПуснато на: Вто Окт 17, 2017 11:07 am    Заглавие: Отговорете с цитат

vladostanimirov написа:
Само дето децата са на 17 и 14.... Shocked




Ето едно доказателство, че Жоро си е същия, дори и в профил
Wink



п.п. Извинявам се за спама, в тази хубава тема
_________________
M&M - Мими и Милчо
Dethleffs RT 2
http://gabroveca.snimka.bg/automobiles/dethleffs-rt-2.561490.21967565
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 1 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov