kemper-club forum

[Роси и Стоян]

Няма да излъжа ако кажа , че имахме ясното намерение този път да се "скатаем" и да не пишем пътепис , но някак си нямаше да е "честно" - раздела тъкмо живна ,а ние да го дърпаме назад
Преди да започна си направих "труда" да прехвърля началото на един - два наши пътеписи и установявам , че започват с това как се колебаем между примерно два маршрута
Явно при нас започва да става "традиция" да не знаем кой път да хванем и тази пролет не правим изключение
Колебанията ни са между "Белгийско - холандския" трип и Сицилия. Повлияни от септемврийската ни обиколка на Италия - бреееееей мноооого хубава тая Италия - "северния" трип загуби по точки и остана отново на "стенд бай" ....за кога ....не знам .
До тук добре ....да се готви Сицилия щото идваме
Говорихме с приятели, които са ходили и те споделиха , че там можело да попаднем на доста тесни пътчета и поради тази причина решаваме , че е време да си купим една "кемперска" навигация
Хайде оборудваме се с един "Garmin 770" и може да се каже , че сме готови
В един момент обаче се появява пътеписа на "Данбог" за Англия ииииии...... ей ся стана еднаааааа........размъти ни главите и както уж бяхме решили на къде и уж бяхме готови иии.... всичко се обръща на 180градуса...
Ден колебание и вече ни се ходи и на острова веднага се започва една трескава подготовка за един "UK camper trip" включващ "Англия и Шотландия"
Никога не съм се съмнявал в подготовката на маршрутите от Роси - начи... жеУезна е
За по малко от месец време сме с абсолютно готов и мнооого подробен план кое...къде.... и как.
Между временно и аз не скучая - изгледах 1 - 2 "урока" в ютуб за движение в обединеното кралство. Ми кво да правя - очертават ми се едни 3000км. да карам в "грешната" лента
На няколко пъти докато си карам тук в Бургас се мушках в другата лента да видя как изглеждат нещата от "грешната" страна.
За последното се шегувам разбира се
Роси научи задълженията на навигатора описани в пътеписа на Данбог......абе дето се вика готови сме от всякъде
Докато си чакаме датата на "отлитане" периодично преглеждаме прогнозата за времето на острова, по конкретно местата където ще ходим и разбира се тя не е от най-розовите .....дъждовееее...стууууд......облациии....тц тц ....
На третото - четвъртото преглеждане някак си неусетно започваме да поглеждаме как е времето и в Сицилия ...... ами сигурно е излишно да казвам ама там е прогнозата е - "нека да е лятоооо..."
И ся кво........баси Шотландията - стууууд....дъъъъжд ......., че то кофти време си имаме и тук ........, а между временно ....лелееееее в Таормина (Сицилия) показва 25 - 26 градуса и слънцееееее........ Хората там на плаж , а на езерото Лох Нес(Шотландия) ходят с ватенки и ушанки ...
Гледаме прогнозата още известно време и някак си от зима в БГ не ни се нрави да отидем на зима в UK.
Сега то верно , че двете зими нямат нищо общо ,но само като локация - студа и дъжда са си еднакви тук и там и решаваме ,че ни се ходи на топличко , прибираме папка Англия ииии ...."Здравей Сицилияяяяя".......
Шотландията остава и тя на "стенд бай"
И ся кво - само дето се зверих да гледам "как са прай" движението в Англия ....както и да е
Примерения маршрут ще изглежда така:
през Гърция и с фери до Бари , после Сицилята и връщане пак с фери до Игуменица като отделим няколко дни на Лефкада......Кефалония.....Пелопонес може би.
Като евентуално билети за връщане ще се взимат на място.
Миналия септември не успяхме да си купим билети за "къмпинг он борд",
защото закъсняхме с резервацията и бяха свършили местата на външна палуба, затова сега веднага щом ни се изясни "кво прайм" се обаждаме на "Лакмос травел" и този път успяваме да купим "къмпинг он борд" билети, на цена 250евро за двама и кемпер в едната посока.
Ехааааа....кой кат нас - няма да се налага да се "крием" в кемпера , а съвсем легално ще си спим в къщи.
Такааааа какво остана друго.......мииии освен да чакаме деня "Х" друго май няма
Този път решаваме на отиване към Игуменица да минем през София и от там през кулата в Гърция ,като така ще имаме възможност и на отиване и после на връщане да нащипем бузките на малката
Последните няколко оставащи дни до тръгването минават дооооста бавно , но в крайна сметка идва дългоочаквания ден и както винаги вечерта преди пътуването сън не ни лови.......наааай - накрая се съмва .....качваме и последите неща в кемпито и черта към София.
Не мога да ви опиша каква радост настана, когато вместо мама или тати от градината те вземат баба и дядо с кемпера .......лелееееее.....беден ми е речника
На следващата сутрин някой отново отиват на градина , а други след кафето опъват към Кулата.
До там нищо за отбелязване ,минаваме граница и решаваме да спрем непосредствено след нея на паркинга да хапнем и после като му скочим на врата на кемпито ,че чаааак в Игумеца.
След 20-30 минути сме отново по седлата и тъъъъъкмо се "качваме" на пътя след паркинга и хооооооп полицияяяяя......единия от полицаите пише може би акт на някакъв грък , а другия явно скучае и за да се разнообрази ни маха с палката да спрем зад гърка .
Ми добре.........нямаме от какво да се притесняваме , документите са ни наред....с колани сме....... всичко е точно
Идва полицая и на английско- гръцки и с жестомимичен "превод" се разбираме ,че трябва да си взема всички документи и да отида при "колегата" и да изчакам там. Взимам всичко необходимо ....откопчавам колана и тръгвам да слизам от кемпера, при което полицая ме спира и ми казва да се върна на седалката и да изчакам вътре , а когато тръгне гърка да преместя кемпера напред и тогава да сляза при другия полицай ....а ся де!?!?.......
Сядам пак на седалката, затварям си вратата ,ноооооо не си слагам колана повторноооо.....седя си и си чакам, като между временно коментираме за какво биха могли да се заядат ,но стигаме до заключение ,че най-вероятно е просто проверка.
В следващия момент (има няма 3-4мин.) оня скучаещия полицай пак се връща при мен и ми казва да си взема документите и да отида при другия с тях.
Помислих си ...тоя майтап ли си прави с мене......слез - върни се вътре....а сега пак ела.......... ама в крайна сметка те са полицаите и аз следвам "инструкциите" .
Чинно се нареждам на около 2 - 2,5м от гърка и си чакам реда.
Полицая довършва акта му , дава му го и го праща да си ходи , а аз подавам моите документите с надеждата да им хвърли един поглед и да си тръгваме. Полицая обаче без да вдига глава ги поема и започва да пише най-вероятно акт и на мен. При което аз скачам като опарен - екскюзмииии...офисъъъър..... ко прайш майка ...... кво и защо пишем
Нашия се обръща с най-сериозния си вид и ми бръщолеви нещо на гръцки.
Ей тия моменти са ми хем най-веселите ....хем най-плачевните.....ставало е дума и преди и знаете ,че с езиците имаме мааааалко проблем
Екскюзми офисър ама не хванах нишката - но андъстен ....сори.....
След което човека все така не възмутим на някакъв си негов английски или може би неговия си е добър, а по скоро моя е море и мъка (както и да е ) заобяснява нещо и като вижда ,че аз пак толкова разбирам минава на жестове при което на мен вече ми става ясно - нямал съм колааааан!
Опааааааа.....да ме извиняваш офисър ,но и двамата си бяхме с колани ...недей така......
Даааа обаче оня не е съгласен и без да се усетя разговора преминава в спор и двамата започваме да повишаваме тон , а всъщност аз файда от спора нямам.
Ясно е какво всъщност стана - направиха ни "постановка" и аз се хванааааах. Няма смисъл да се спори , нищо хубаво няма да излезе от това и сменям тактиката - ОК каква е глобата питам аз.
Обяснява ми , че е 40 евро и трябва да се плати в пощенския клон в някво си село или градче....все тая какво е. Показва ми името му на акта и след като платя да отида в полицейското управление там, за да си взема документите.
Тук вече става интересно , аз без документи ли трябва да се разхождам у гръцко....той всъщност има ли право да ми прибира книжката и талона на колата....ами ако ме спрат други полицаи ей там зад завоя..... Доста въпроси на които нямам отговори
Другото което ми идва на ум е ,че като знам в БГ как стоят нещата ще си взема обратно документите най-рано утре след обяд......
Обяснявам на полицая ,че довечера имаме платена резервация за ферибота и документите ми трябват днес, колкото се може по-рано , а той с не възмутим тон ми казва ,че в момента в който платя и те ще са в полицейското управление .....ха сега де .....
На всичко отгоре трябва да се подпиша на акта ,на който всъщност даже не знам какво пише .....че той може да е написал каквото му щукне. Поглеждам хартийката ,естествено нищо не разбирам и затова търся с поглед къде е написана паричната глоба , ако е 40 евро - ОК , а ако не панаира продължава намирам цифрата - 40 е и тегля един параф пък каквото ще да става.
То всъщност нямам и кой знай каква алтернатива , връщам се в кемпера и обяснявам на Роси, при което тя изпада в някакъв ужас......ревва...."ко ши прайм сяяяяяя........изтървахме фериботааааааа"..........
Тя си се вайка, а аз се опитвам да намеря това село ли е ....град ли е на навигацията и не успявам, защото на акта го пише на гръцки ......малииииии колко псувни отнесоха и двамаааааа.......не е истина.
Вадя една хартиена карта на Гърция и пробвам там , Роси продължава да се "дърли" което лееееко започва да ме напряга и може би заради това не успявам и тук да го открия. Захвърлям картата и решавам , че ще се оглеждаме за табели , ще карам а Роси да сравнява тъпите гръцки букви от акта с табелите по пътя ........нещо от сорта на "русокастро" трябва да е името на населеното място.
Роси обаче е изпаднала в няква истерия - ...крааааааййййй .....изтървахме феритоооооо.....всичко се объркаааа.... което явно ми е дошло в повече защото крясвам : слушай ей жена ......яяяяяяя .....вземи се събери малко ,че ми трябваш - чу ли.
Тръгваме и след няколко километра спирам на една "кебапчийница" по пътя да питам. Отивам с акта в ръка и се опитвам да обясня ,че търся някакво си ....рокастро.
Жената от павилиона възкликва : аааааааааа ......и на развален български ми обяснява ,че е е на 20-тина км. от тук и има табели ...демек не може да се объркаме. Добреееееее...... давай да видим дали можем или не можем
Не срещнахме други полицаи до отбивката за .....всъщност казвало се Сидирокастро и било град , а не село ама в момента това хич не ни интересува.
Намираме паркинг и тръгваме да търсим пощенския клооооон ..... и в тоя момент се сещам за едно предаване на Иван и Андрей което се излъчваше по БТВ преди време " Българи на три морета", в което две "звезди" търсиха разни места из Европа и ходеха като изтървани по улиците. Питаха хората как да стигнат до еди къде си ама на един техен си английски много доближаващ се и до нашия
Та така и ние сега вървим по уличките ,но разликата е в това ,че на тях не им даваха навигация , а ние си имаме дори и интернет.....Влизаме в една аптека и момичето много любезно на гугъл мапс на моя телефон ни отбеляза къде е пощата и полицията и от тук на татък всичко е лесно . Тъй и баба и дядо може
Плащаме си 40-те евра ....да им заседнат на гърлото дано .......за свещи да ги дадат.......и още куп цветущи български пожелания и тръгваме към полицията, която намираме много лесно след като ние бодната точка на картата , а там служителя на който подадох акта си и бележката ,че съм ги платил ми прави жест и казва "ту минетс" след което се мушва в другата стая.
Айде да не са две минути ,но след 3-4 излиза и ми носи документите. Стига беееееее.....кога ги донесоха до тук от границата ...тия летели ли са.......грабвам ги и се изнасяме със скоростта на дива свиня, до като не са размислили.
Вървим към кемпера и разсъждаваме ...тия трябва да са тръгнали почти веднага след нас за да донесат китапите веднага.....баси.....всъщност яяяя ...майната им ...не ме интересува да се изнасяме от тук ,че ферито няма да ни чака.
Мятаме се по конете и потегляме към Игуменица. До там нищо за отбелязване....освен,че на всички плащанки ни таксуват като лека кола (11,40Е общо)........да си "върнем" някое друго евро от "глобата"
В късният след обяд сме на порта и росни пресни се запътваме към гишето да се чекираме и да си вземем билетите.
Служителя взима разпечатаната резервация поглежда листа и казва : "сори сър бъд - но шип".........
....чакай....чакай......как така няма кораб... вие сериозни ли сте бе.....
Следва пояснение :" страйк сър.....сори" ....
Малеееее....неам думи....как така стачка ... бе .....баш днес ли.......
Стачката била от три дни , като най-ранния ферибот на който можело да се качим е след 24часа
Еееее тука вече не се сдържам и на чист български подкарвам роднините им и на полицаите и на фериботните им компании и на който още ми дойде на ум ....
Роси пак изпада в онова състояние от преди няколко часа и "надува гайдата" още на гишето, ама гайда да видиш - каба
....провалиха ни екскурзиятаааа......сега какво ще правииим .....
За разлика от обяд сега не крякам ,а се опитвам съвсем спокойно да обясня , че всъщност просто ще загубим един ден и толкова. Не е болка за умиране.
Следва нова тирада - а ти от къде знаеш ,че наистина утре ще тръгнем , ами ако пак се отложи с още няколко дена кво пайм... Ами в най, най-краен случай ще изгорим с фериботните билети и ще обиколим по суша като загубим примерно едни - два дена в "обиколката".
И докато вървим към кемпера с два реда сълзи и сополи след нас изтичва другата служителка от гишето и ни обяснява , че всъщност могат да направят някакъв компромис и да ни качат утре на обяд.
Еееееми 12 часа забавяне е по добре от 24 часа , нали?...какво да се прави , не тръгна добре тоя път ....дано това да е всичкото
Кимаме в знак на съгласие и се връщаме с момичето до гишето за да подменят резервацията ,като се разбираме , че утре е 10:00ч. да сме тук.
В този момент две неща станаха ясни - едното е ,че може би ще пътуваме утре на обяд ,а другото което не е "може би" , а 100% сигурно ,че връщането ни по никъкав начин няма да е през Гърция.
Това им беше на гърчолята .......просто днес прекалиха. Изрязваме я от картата и край!
Прибираме се в кемпера и Роси най- демонстративно и ритуално изхвърля папка "Гърция" в близкото кошче.
Предполагам е излишно да обяснявам какво е настроението и на двамата в момента и решаваме , че ще вечеряме...малко ТВ и по леглата. Изобщо не ни е до евентуални разходки из Игуменица и тем подобни.
Отделно паркинга така се напълни (вероятно заради стачката и забавянето на феритата) ,че а си мръднал и току виж няма къде да спреш след това.
Хапваме, гледаме някакъв филм и гасим ламБите
По някое време (по сред нощите) Роси ме ръчка и вика: ..."ставай, че хората тръгнаха да влизат към терминалите"
Отварям очи и я контрирам веднага с въпрос: "колко е часът" - миииии ...3ч е отговаря ми тя.
Ааааааааа....по това време не ставам аз - ти знаеш ли ги тия хора дето отиват да се товарят ,за къде всъщност пътуват. Кой е казал , че от това пристанище всички заминаващи фериботи отиват в Бари, че те може да се товарят заааа......остров Тимбукту примерно...
Обръщам се на другата страна и се опитвам да си продължа съня, обаче Роси продължава да снове из кемпера и да си мърмори нещо от сорта - хората заминаха....паркинга почти се изпразни....и т.н.
Сега... остави ги хората да си ходят където си искат, идвай и си лягай защото аз от леглото няма да изляза. Момичето от гишето каза утре на обяд , което означава , че нашия ферибот трябва да пътува тогава. Нямам никакво намерение в този момент да ставам , да се обличам, да ходя до гишето и там същото онова момиче да ми обясни , че ферито което тръгва след малко всъщност е зааааааа.......Папуа Нова Гвинея примерно....
След което да се прибирам , да се събличам и да се опитвам на ново да заспивам. Извинете ,но това няма да си го причиня така , че идвай лягай и утре сутрин каквото- такова.
Събуждам се по някое време, отварям едното око и гледам навън светло, пече едно слънце , а мястото до мен в леглото - празно. Поглеждам към масата , а там Роси е провисила нос и си плаче тихичко ( най-вероятно да не ме събуди) .
Ставам и питам какво става , а тя отговаря: ... какво става....става това , че хората ги няма - виж паркинга е празен само ние все още "дремем" тук.
Даааа така е -заминали са ама ти знаеш ли ги всъщност къде са отишли, нали снощи го коментирахме това - може да са .....на майна та си, а ние сме за Бари
Следва "кафета-мафета" и тук се сещам да кажа на Косьо (kvp 155),че понякога "мафета-та" в израза могат да са мнооого по приятни от кафета-та
След снощния ми отказ да стана от леглото сега явно са ми маааалко сърдити и кафето ще трябва сам да си го направя......, а за "мафе" даже и не помислям.
Да разбере, че съм човек правя кафе и за нея , да и се повдигне малко настроението и
Изпиване ги и макар , че е още ранко отиваме до гишето да си вземем "прословутите" билети най-накрая.





Минавайки покрай кошчето в което все още се мъдри папката ни "Гърция" подхвърлям , че може да си я приберем за някога си , но тя е категорична - приключихме с тая държава.Гърците ни загубиха преди да ни спечелят
Наближава времето и се отправяме към митническата проверка.



Тук карат Роси да слезе от кемпера и да премине през пешеходния вход. Този път тя не е притеснена от този факт, взима си билета и отива на входа.
А мен ме лепват двама митничари и ми разказват играта
Значи миналия път ни провериха за десетина минути ,но сега не е така - нещо "преиграват"....ровят....разхвърлят....блъскат....Единия "думка" с ръка от вътрешната страна , а другия "думка" от вън в опити да разберат дали няма кухо пространство между двете части - луда работа..... В един момент се притесних , че ще направят някой поразия и помолих единия да бъдат малко по внимателни. 100 пъти излизаме от вън да гледаме в багажника и после влизаме вътре да гледаме под матрака, дали тази плоскост всъщност разделя багажника и леглото. Същото беше и с плоскостта с която е отделено леглото от задните врати и там падна голямо блъскане докато се убедят , че е само едно ПДЧ.
С две думи ...трупат още негативи към зародилото се мнение у нас от вчера насам за гърците.
Гледам ги и си мисля :..." давайте момчета ....сега ви се е паднало..... и за последно ви е " - това ви беше
Минава най-накрая "тарашенето" и отивам до дока където ще се качваме , а там Роси чака притеснена от забавянето ми. Разказвам на две на три за старателните митничари и тя се заема да подреди кемпера на ново след проверката.

[kvp155]

Най-накрая, почна се. А покривки останаха ли или да отменяме наказанието, щото можеше и въобще да не почне.
За гърците ви казах още тогава, много ни обичат и който и да срещат винаги му помагат. Ама все тая, щом вече сте го решили завинаги. От мафето обаче задължително искам да ме почерпите.
Хайде давай нататък. Вече ви е минало и разказа трябва да се усмихне, като вас.

[svilen1212]

Да започна с една поговорка на която много държа. " Не плачи за нещо, което не плаче за теб" Ако ги няма тези перипетии, какво щяхте да напишете до тук? Това е част от играта. Има и моменти, които не ни харесват, но са част от кемперския живот. Да сте здрави, другото е ала-бала!!! Колко ще те чакам още за продължението
_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[Роси и Стоян]

[Роси и Стоян]

[Роси и Стоян]

Идва ферито , натоварват ни (този път на открита палуба ) и отплаваме.



Тъй като е обяд - хапваме в кемпера и решаваме да направим една опознавателна обиколка на ферито не ,че имаме нужда от нещо , а по-скоро....ей тъй да знаем как изглеждат нещата
Правим едно кръгче и тръгваме да се прибираме в къщи когато на една от вратите ,които се отварят с ключ-карта (дадоха ни я заедно с билетите на пристанището) установяваме ,че нашата не работи и няма как да си слезем до кемпера.
Опитваме на няколко врати и след като никъде не ни се отваря парашута се налага да потърсим помощ от екипажа. Оказва се ,че картата трябвало да се активира и чаааак тогава може да отключва вратииии...
Както и да е вече разбрахме къде бил ключа за палатката , отключваме си и се прибираме в кемпера.
Пътя от Игуменица до Бари си е десетина часа и ако си бяхме хванали нощното фери щяхме да ги проспим , а сега е ден и тъй като почти не ни се случва да спим по обяд ...освен да гледаме някой филм друго май не ни остава
След филма решаваме да проверим как са баните на ферито и вземаме по един душ...



...(нека не се разбира в буквалния смисъл ,че сме си откраднали по един душ от ферито) после пак едно филмче и в общи линии така премина пътуването на ферибота.
Пристигаме в Бари ,разтоварваме се и хващаме посока към вила Сан Джовани от където пък утре ще се качваме на ферибот за Сицилия.
Тук както и миналия път митничари не ни проверяват.
Вече минава 22- 22:30ч. и за това веднага след като излизаме от Бари на първата бензиностанция дърпаме ръчната, лепим щорите и лека нощ деца.
Събуждаме се сутринта , пооправяме се и след кафето си бием камшика към пръстите на ботуша. До Таранто се движим по платена магистрала ,а на слизане от нея си плащаме 5 евро такса и поемаме по безплатен път.
Следваме инструкциите на новата "кемперска" гарминка .....завий на ляво.....завий на дясно и след като излизаме от едно селце ,след поредното завий на дясно се озоваваме право във л........то прясноооо"
Правят ремонт на един мост , пътя е отрязан и няма "качванка" на главния път.
Тръгваме да търсим обходен вариант , а гарминката упорито ни върти и ни връща пак там. Естествено , тя от де да знае ,че моста го няма.
Не и обръщам внимание на настоятелните наставления "при възможност направете обратен завой" и импровизираме по тесния между селски път, но в крайна сметка все на камък удряме. Прибягваме до гугъл мапс където би трябвало да има инфо за ремонта и да ни предложи друг вариант,но явно и тук не са сметнали за необходимо да упоменават ,че липсва път и той също ни върти без успешно около моста.
Местността в която "кръжим" е район с много градини и маслинови масиви и минавайки покрай някоя ограда току се надигне някой италианец да види кой минава. По край някои от градините минаваме по 2 пъти и се майтапим ,че ако все още някой не ни е видял то сега е момента щото съвсем скоро ще намерим правилната уличка и ще офейкаме
Спираме да слушаме заръките на навигациите и задаваме точка в едно близко селце от което има изход на големия път и отпрашваме. Защо в повечето случаи оставяме правилния вариант за най-накрая
Тактиката естествено работи и не след дълго сме на "големия" път. Въвеждаме отново координатите С 38°12'56.2" И 15°38'12.1" на мястото във Вила Сан Джовани от където ще купуваме билети за ферито. Сега е момента да благодарим на Гери и Енчо за координатите и напътствията как да стигнем до пристанището там. Така е мнооого по лесно ......
Такаааа.....продължаваме напред и след една спирка за обяд някъде си по пътя към 15 часа сме на малък паркинг пред гишето за билети.
Още преди да сме слезли от кемпера ни "поема" някакъв местен "помощник" , за което също бяхме предупредени от Енчо ( както и на други места срещу 1-2 евро правят "чудеса" ) .
Веднага започва да мери кемпера с крачки според които излезе ,че сме точно на границата между 6 и 7 метра , а аз му подсказвам ,че всъщност сме под 7м. с което той доста бързо се съгласява. Води ни до гишето и обяснява на продавача кое, колко ....
Цената на билет отиване и връщане е 95евро като билета е отворен и връщането може да е до три месеца. Взимаме ги и тръгваме към кемпера , а оня дето ни заведе до гишето (което всъщност беше на 3 метра от кемпера) си иска "надника". Разбира се бе човек , няма проблем и му подавам две евро при което "нашия" опулва едни големи очи от изненада и започва да нарежда нещо от което не разбирам нито дума , но предполагам, че заработката му се е сторила твърде ниска. Маха демонстративно с ръка ,като жеста в България би се изтълкувал примерно катоооо .... " абе я си .....майката" и тръгва на някъде. Аха да се опитам да го спра и да направя цифрата на 5 евро за "услугата" ,но последва жест и от моя страна почти като неговия и си прибирам 2-те евро. Качваме се в кемпера ( с две евро напред) и отиваме на опашката С 38°13'13.7" И 15°38'01.4" да се качваме на ферито.
Корабите сноват един след друг и буквално след като се напълни единия и отплава започват да товарят другия. Идва нашия ред и се мятаме на борда. Разстоянието е много кратко и буквално докато си направим кафе и почти не остана време да го изпием защото трябва да слизаме. За 15 мин. сме на другия бряг. Слизаме в Месина и поемаме към първата спирка в Сицилия - градчето Чефалу.
Обиколката на острова умишлено ще направим по посока обратна на часовниковата стрелка като така ще се опитаме да намалим колкото е възможно риска от евентуални снегове на Етна , които да попречат да се качим на вулкана.
По наши сметки в този вариант ще сме там в началото на май и искрено се надяваме да са се стопили снеговете и да не ни объркат плановете

Качваме се на платената магистрала и след множество тунели



както и 9.20 евро магистрална такса към 18 часа сме в Чефалу.
Уличките не са от най - широките ,но въпреки многото паркирали коли движението по тях не е толкова проблемно. Следваме напътствията на гарминката която ни води към кемпер стопа С 38°02'06.0" И 14°00'56.0" ( 20евро на брега на морето и на 200м. от центъра) .
Тъкмо бях забравил колко са нахални в Италия тия с моторетките (скутерите) и мнооого бързо си ги припомних. Нахални са като конски мухи и се навират от където им падне.
Наближаваме входа на стопа и прави впечатление ,че и той не е от най широките , а в другия край на паркинга има доста по широк портал.
Пропускаме този с идеята да влезем през другия , но естествено улицата по която трябва да завия се оказва еднопосочна и се налага да направим пак същата малка почитна обиколка (ако някой от Чефалу не е видял , че сме тук - сега е момента )
Навигацията продължава да ни води към входа който умишлено пропуснахме преди малко и докато движейки се в трафика се опитвам да видя в коя пресечка да свия за да стигна до другия вход , хоп пропускаме завоя и щем, не щем се озоваваме отново до "тесния" портал. Като казвам тесен не разбирайте ,че не може да се влезе. Просто на улицата има паркирали коли и примерно може да се наложи маневра за да се подходи перпендикулярно към портала на който от двете страни има ниски постройки които образуват малък тунел и влизането под ъгъл не е препоръчително
Тъй като нямаме намерение да обикаляме Чефалу за трети път се навираме от този вход с една маневра и край на "кръженето"
То май като гледам ние сме най-малките тук така,че няма място за притеснение -става и за големи кемпери





Не губим време , а се въоражаваме с апарати и бегом на разходка.
Градчето е доста оживено , в момента има пазар от типа " на производителите" , предлагат се и дегустации. На една сергия опитваме крем от шам фъстък и си купуваме едно бурканче - мнооого е вкусен
Продължаваме разходката по тесните улички.











Мисля ,че вече е време да проверя дали сицилианския пистачо е вкусен, а Роси този път предпочита каноло.





Обиколихме площадчето пред катедралата ....











...спуснахме се до морето...





Няколко снимки и се прибираме в къщи.
Хапваме , малко ТВ и заспиваме.
През нощта явно е било тихо и спокойно , спали сме като къпани
Днес по програма имаме качване на скалата Rocca di Cefalu ,която е се извисява на 270м над градчето от която се откриват чудесни гледки.
В миналото на скалата се е намирал акропол на Херкулес.



Входа е платен - 4евро на човек и отварят в 9часа .



Следва изкачване по едни "козе" пътечки , но пък не е много продължително



Гледките от горе наистина са хубави

























Поснимахме ....полюбувахме се на "пейзажите" и се спускаме отново в градчето .
Организирано е някакво спортно събитие и по уличките е пълно с бягащи хора в спортни екипи с номера на тях.



На финиширалите явно дават по една торбичка с банани....шоколади , дори като гледам май и медали някакви им закичват на вратовете.
Защо обаче доста от тях са с медали на врата - не знам. Нали уж са само златен, сребърен и бронзов ,а ние срещнахме поне 6-7 атлети да са с медал - италианска му работа или пък може би по-правилно е да се каже сицилианска му работа
Разминаваме се с един такъв "медалист" и дали защото на врата ми виси фотоапарат не знам ама тоя ми подвиква " искаш ли да се снимаш с мен" . Някак си първосигнално ми се изплъзва отговор "не" и оня прави един такъв същисан жест и ми вика "перке нооооо.......а ем нумеро уноооооо...".Поглеждам го по обстойно и се чудя ; какъв "нумеро уно" ни медал... ни купа, грамота поне да носеше ама и това липсва .
Няма да му чупя хатъра сега на "победителя" и махам с ръка да дойде и да се снимаме
Двамата прихваме да се смеем с глас и разбира се - имаме си снимка с "нумеро уно ".



Забавни хора са тия сицилианци
Слизаме отново до морето ...















...и по крайбрежната се прибираме у нас.
Днес трябва да се придвижим до Монреале което е на около 80 км. И след като хапваме вкарваме координати С 38°04'45.0" И 13°17'31.0" на платен паркинг (24евро на ден ) и палим гумите на там.



На има няма 300 метра преди набелязаните координати минаваме покрай не много голям паркинг на който има няколко кемпера и коли ,който се оказва безплатен С 38°04'41.4" И 13°17'22.7" и без да го мислим много се нареждаме до "братчетчетата"









Тук сме заради Cattedrale di Monreale за която се казва , че е истински шедьовър и дар за божията майка.Построена е по времето на монарха Вилхем II Добрия. Желанието му било да демонстрира величието на кралството си и да задмине "Cappella Palatina"в Палермо която е построена от неговия дядо Роджър II.





Входа е платен - 4 евро на човек.
Фасадата на катедралата с нищо не подсказва какво златно великолепие се крие вътре. Стените са покрити със златни мозайки датиращи от 12 - 13 век.













След изкачване на едни 180 стълби сме на покрива на катедралата от където се разкрива гледка към Палермо.





Разхождайки се по уличките на Монреале разсъждаваме , че може би е по добре сега да се преместим в Палермо което е на 6-7 км. от колкото утре ( понеделник) сутринта да се набием в трафика.
То и без това тук няма друго какво де се види така ,че няма какво толкова да го умуваме
Не виждаме смисъл да "висим" на паркинга вместо да направим една нощна разходка из Палермо и затова се връщаме до кемпи , развързваме коя и гааааз напред.

[Роси и Стоян]

[svilen1212]

[loveforever]

Лелееее, какво начало само!
В подобна ситуация и аз сугурно ще му ударя поне един рев. То сичката тая емоция на някъде трябва да се излее.

Съвсем наскоро гледайки едни снимки от Сицилия си мислех как пак ми се иска да се върна там. Е, сега чрез вас желанието ми се сбъдва. Очаквам с нетърпение разказа нататък, а за Чефалу вече съм убедена , че всеки минава през оная теснотия поне два пъти. Ние минахме три Първо защото търсехме безплатно място за паркиране, а след Жоро подмина входа решавайки че е малко по-натам и ... .
_________________
Магия в лилаво

[Бат Жоро и Мери]

Записвам си координатите за м. октомври
Продължавайте! Много е гот.

[Asteri]

Харесва ми идеята, че при колебание за посоките винаги се избира Италия - слънце, море, садолед, какво повече му трябва на човек! (Е, освен може би каноли ) Я какъв приключенски пътепис се заформя
Гърците явно още кърпят бюджета с помощта на подмолни византийски трикове Да не сме ги били на футбол нещо напоследък, та така са загърбили добросъседските отношения??

[Джими]

Браво! Завладяващ разказ! Страхотни сте!
Поздрави на фотографа - снимките са numero 1

[ц&ц]

Дааа много неприятна случка и поучителна за нас четящите. По пътищата за съжаление винаги могат да се очакват неприятни изненади. ,но както и да го мислиш няма начин да се предпази човек. Много мишоци са се нароили. Добре че човек бързо ги забравя и в спомена остават само хубавите моменти. Ние също сме се наредили тук до колегите, четем с интерес, водим си записки и напрееед, ще пътешестваме въпреки всичко. благодарим за споделеното. Специално за Роси

[M_I_T_A_K_A]

Отново се заформя един наистина интересен и забавен пътепис! Поздравления и очакваме продължението.

п.п. За медалите на повече от трима човека.... на маратоните е така... всеки завършил получава медал, че го е завършил, защото някой са доста дълги с по над 100 километра, а някой и със сериозна денивелация, та си е постижение да се завърши дори и от опитни спортисти.

[Роси и Стоян]

Пропуснахме да кажем , че от Чефалу до Монреале има една пътна такса от 0,90 евро.
Такааа.....сега задаваме координати С 38°06'35.0" И 13°20'33.0" на кемпер стопа в Палермо и потегляме. Както споменах разстоянието е 6-7км ,до него се стига по "голям" път (в смисъл ,че не се налага да се върти по тесни улички из града) .
Трафика в момента е доста приличен за такъв град (има си движение, но нищо особено) и хоп...ето ни на портала на стопа. Намира се между жилищни сгради , има баня с жетони по 1 евро, охраняем , портала се затваря в 24часа , дори и да просрочиш времето за напускане не те таксуват с нова пълна такса ,а ти слагат по 2 евро за всеки час. Цената му е 20 евро с включен ток. Абе с две думи стопа е чудесен , освен всичко друго се намира на пешеходно разстояние от забележителностите и е на 400м. от катакомбите на Палермо. Човека който ни настани ни обяснява , че съвсем наблизо минава и безплатен туристически автобус ,който обикаля и спира на всички исторически забележителности - СТИГА БЕ , тоя ни шашардиса



Ние обаче нали сме си малко "шило в торба не седи" не потърсихме спирката ,а директно отпрашихме пеша. Дето се вика да усетим града, да се слеем с навалицата
Минаваме през портата Porta Nuova ...



и се спускаме до катедралата. Уаааууууу...големичка е и не влиза в един кадър







От нея на долу в посока морето улицата е затворена за МПС-та ,има празник на книгата или нещо такова защото цяяяялата улица е пълна със сергии на които се продават книги. Или много четат тия сицилианци или си търсят балами да си продадат старите книги, майтапя се разбира се.
Слизаме до "фонтана на срама" ,който представлява склупторна композиция от преобладаващи голи фигури.Фонтана бил пренесен в Палермо през 1573г.
Палермианците не харесали "голотиите" и заради което се е сдобил с това "име".
Явно все още ги е срам защото е ограден с ограда и по това време е заключено



Добреее , ще дойдем утре по светлооо....
Сега е време за вечеря и се отправяме към набелязано заведение (от 1834г.) в което се предлагат типични за Палермо готвени ястия.





Разнообразието е голямо , но ние ще опитаме капонатата им.





След което по обратния път се прибираме към къщи.



















Утре сутрин да се готвят катакомбите защото почваме от тях Работното им време е от 9:00ч. и затова утре ще спя до късничко.
Сутринта след "кафета- мафета" "излитаме от кемпер стопа. Докато вървим на там мога да кажа 2-3 думи за "Catacombe dei Cappuccini"
1599г. гробището на капуцинския манастир станало тясно и взели решение под храма да бъде изградена крипта в която да полагат починалите монаси , но с голяма изненада установяват , че телата там се запазват в почти цялостен вид. Причината за тази естествена мумификация се криела в почвата и в атмосферата в катакомбите.
През 1882г. те са официално закрити , като за три века там са погребани 8000 жители на Палермо.
Най-известната част е параклиса на Св. Розалия, където се намира стъкления ковчег на 2годишната Розалия. Нейният баща приел много тежко смъртта на дъщеричката си и помолил известния балсамиращ доктор Алфредо Салафия да съхрани тялото на момиченцето.Така тялото на Розалия Ломбарди се е запазило и до днес в неизменен вид и е получило названието "Спящата красавица"
Глей кво нещо да е имаш интернет в роуминг нали ...вървим си , а аз ви чета от уикипедия ... шегувам се бееее........кво ми трябва уикипедия до мен върви "персоналния" ми гид и ми разказва тия факти , а аз просто суфлирам на глааас...
Такаааа ето ни на касите и за вас не знам , но ние си купуваме два билета (по 3 евро на човек) и ще влизаме.
Има табели , че снимането е забранено така, че ако успеем да "откраднем" някоя друга снимка после ще покажем.















В заключение може да се каже , че Розалия наистина е като кукличка в стъкления си ковчег на мраморния пиедестал ,а другите "експонати" са останали по скоро само скелети облечени в дрехи.
Явно техниката на балсамиране на малката е наистина уникална, но доктора я отнася в гроба след смъртта си.
Може би разходката долу за някой би била ....потискаща или ужасяваща...знам ли. На нас ни се стори нормално , но може би ако сте с деца ще е по добре да изчакат от вън.
Ние сега продължаваме към "Palazzo dei Normanni"...





...където ще посетим "Cappella Palatina" , входа е платен 10 евро на човек. Взимаме билети и влизаме.



Уаааууууу...... много е красиво.
Капела Палатина е гениално произведение на арабско-норманската архитектура. Изключително красиви византийски мозайки от 12 век.Една от най-интересните картини е Христос Пантократор, която изпъква на златен фон.





















Слизаме отново до катедралата за да влезем ( вход 5 евро на човек ) за да я разгледаме .















Разходихме се и по покрива и...















Докато махаме крачоли из забележителностите на Палермо е станало кажи речи време за обяд и се отправяме към набелязано заведение за да опитаме тукашните аранчини , като пътьом ще проверим дали са отворили фонтана на срама за който снощи ви разказвах
Ааааааа.....сега работи ...















...отделихме му няколко снимки време и продължаваме към "обяда"...





...минаваме и през "бароковото" кръстовище "Quatro canti" .
Ъглите на четирите сгради на това кръстовище са така "срязани" , че площадът е придобил формата на осмоъгълник. Наричат го още "слънчев театър" , защото през деня подред една от страните на площада е огряна от слънцето , а останалите три са в сянка.









В игри и закачки не сме се усетили как сме стигнали до заведението в което ще опитаме ония голеееми оризови топки с моцарела и гъби ( това е нашия избор , има топки с кво ли не)







Хапваме ......мамоооо.... наистина са мнооого вкусни.
Задължително по едно пистачо...



... сега трябва да се поразходим до пазара "Mercato Vucciria" на който може да се купи какво ли не , риба, месо, плодове, улична храна, дрехи и още...и още...















Правим един тигел , като пропускаме покупките и минавайки отново покрай катедралата и през "Porta Nuova" се отправяме обратно към кемпер стопа.
Прекарахме си един страхотен ден в Палермо.
Оправяме това - онова по кемпера и сме готови за следващата ни цел. Плащаме си и се изнасяме.