kemper-club forum

[Djina]

След дълго умуване и колебание реших да се престраша и да пусна пътепис за нашето скромно и тривиално пътуване в Северна Италия с ясното съзнание, че няма да изненадам никой, нито пък ще бъда от особена полза, защото повечето места за спиране съм ги преписала от пътеписите тук и от приятели, които съм помолила за помощ, но го правя като жест към тези от вас, които отделят от времето си, за да улеснят останалите при пътувания по същите места. За хората с дълъг стаж сигурно не е толкова трудно, вярно че има и сайтове с места за паркиране и къмпингуване, но е различно, когато го прочетеш от някой бил там лично, още повече ако е било скоро.
Ще си позволя да цитирам

[Djina]

Сутринта на 24.06. ставаме, не особено рано, закусваме и продължаваме напред. По пътя обсъждаме кое ще е по-добре – да бързаме и да спим във Венеция или да я оставим за понеделник сутрин, предвид това което писа Дафи, че в неделя е лудница. Решаваме, че така и така не сме ходили никъде, може да разгледаме Любляна по път и после да нощуваме в Триест. Минаваме границата със Словения отново без бавене, взимаме си винетка от една кабинка след границата, пак добре че говорим на близки езици, та се разбрахме, защото вместо момичето да ни каже каква винетка да вземем, тя ни пита нас . В park4night намирам един паркинг близо до центъра на Любляна, няма много движение, паркинга е пълен, но малко след обозначените места спираме и се отправяме на разходка. Координати - 46.050201,14.517200.
Първа европейска столица, първи впечатления - красиво, спокойно, цветно.
Драконовият мост разбира се


По малката уличка сред сергийки и заведения стигнахме до Мостa на месарите (Mesarski most), който е със стъклен под донякъде и отдолу виждаш минаващите по река Любляница корабчета, а по металните въжета са накачени катинарчета с послания за вечна любов



По моста стигнахме до пазарче с местни продукти, сувенири и продължихме до площад Прешерън, със статуята на поета, който разбрах, че е автор на химна на Словения.

Имаше и някакъв фестивал



Там е и Францисканската църква Благовещение, която е построена през 17-ти век и е една от най-разпознаваемите сгради в Любляна. (това от чичко гугъл )


Уличките наоколо са много кокетни, с кафенета, с цветя, със старинни сгради.





Тук да видим, там да видим и пропуснахме фуникуляра до замъка, а се изкачихме по пътечка в гората. В пределите на замъка има площадче, заведения, кула и площадка за панорамни снимки.





Обиколихме го и обратно надолу.
Намерих и табелата на Любляна


Време е да продължим за Италия. На връщане времето доста се навъси и на бегом стигнахме до кемпера преди съвсем да ни намокри. Така хубаво заваля, че се притеснихме да не ни настигне лошото време от България, но по пътя още дъжда спря и продължихме спокойно. Както си караме изведнъж гледаме табела - Италия Няма граница, няма пункт, няма никой...
Чао, Италия!

[kvp155]

Обещаващо и интересно начало.

Това че повечето места вече са посещавани от някой не е от особено значение, защото всеки вижда и описва преживяното по свои собствен начин, който поне на мен ми е по-интересен от скучната фактология в Нет-а. Ако на някой са му нужни само факти има безброй начини да ги намери, но пътеписа дава емоцията на онзи който я е преживял и тя винаги е различна, независимо че мястото може да е едно и също. Отделно, много от местата се променят и актуалната информация за желаещите да пътуват и четящите тук също е важна. Ето например някога, не много отдавна е могло да се спи с кемпер пред замъка Мон Сен Мишел, а сега там има мост и достъпа е само пешеходен. Така че драга Djina, хич не се притеснявай, а давай напред защото четивото ти се получава и то много добре.

Само не ми стана ясно, какво дири Македония в целия маршрут, но вероятно е нещо също толкова интересно.

[loveforever]

Джина, супер разказваш и много приятно четиво се е получило.

Като гледам и по вас си падат хладилните камиони, а ей това "и всичко отзад се намества" трябва да го пробвам, вместо все да прибирам и подреждам предварително
_________________
Магия в лилаво

[Asteri]

[Trifonov]

Началото е обещаващо. Смело напред.
_________________
0888851346, trifonavatanas@gmail.com

[Роси и Стоян]

Лично аз чета винаги с голямо удоволствие за пътуванията на хората , без значение дали сме били вече там или е място, на което може би никога няма да отидем.
Няма значение, колко е писано за дадено място, Винаги ще има хора, които ще правят своето първо пътуване и всяка информация ще им е от голяма полза .Така, че давай смело Djina

[Djina]

[Djina]

Наближаваме Триест, часът е към 18, а от паркинга, който ни е дала Роси, която пък го има от kvp155 , е далечко до центъра, а искаме да го разгледаме, затова намирам паркинг в близост до площада – огромен е и има места, както и няколко кемпера. Координати - 45.649799 13.765000. Слизането до Триест обаче е по едни стръмни и тесни улички, не знам това ли е единствения начин да се влезе в града…За излизането да не говорим, но за това накрая Докато се суетим около автомата за плащане и се чудим колко часа да си предвидим за разходка до нас се приближи едно момиче и ни каза, че в неделя е безплатно Даже ме попита дали съм разбрала Много мили са тези италианци, до края ми се затвърди това мнение.
И така – първа спирка и първа среща с очарователната Италия Разходихме се по Пиаца Унита - уникален площад, на който се намират сградата на Кметството и Стоковата борса
Нашата група


по околните улички



местното Канале гранде


хапнахме първия си италиански сладолед


Изглед от морето към Триест


и се насочихме към паркинга, набелязан за спане (този от kvp155 ) - 45.682569, 13.751392. Там малко се зачудихме, защото имаше знак, че нощуването е забранено, но след консултация с Роси и кратък разговор с един словенец, който и столче си беше извадил на плажа (алеята) и ни увери, че няма проблем, се настаняваме спокойно и излизаме малко на разходка покрай брега. Хора насядали покрай алеята, в тревата, деца играят, но за пръв път се сблъскваме с нещо, което после виждаме из останалите места – много мюсюлмански семейства, жени, облечени от горе до долу и забрадени Оф, сигурно ще ме помислите за расист, но някак не мога да свикна с това Явно местните не споделят моите възгледи или поне така изглежда. Не знам, в БГ ми се струва, че ги приемаме по-негативно, но предполагам това ни чака и нас.
Както и да е, малко вечерни гледки




Ето ни и нас на сенчица, не че ще я ползваме В дясно, в дясно гледайте

[Djina]

Следващият ден е за дълго мечтаната Венеция, обачееее като вали един дъжд, едно чудо, какво да правим, умуваме го, гледаме прогнозите, уж там няма дъжд, но кой знае. Мислим дали да не я подминем и да я оставим за на връщане, ама пусто, като сме се настроили, че ще гледаме гондоли, не може да ни излезе от ума. Решаваме, че ще рискуваме, пък каквото ще да става. Настройваме навигацията да ни води на паркинга в самата Венеция и потегляме. И още по пътя дъждът спира.
Наближаваме и Венеция се открива пред нас. Невероятно за човек, който никога не е бил там. Впечатлени сме и още как Намираме паркинга, настаняваме се на първа линия до морето с идеята да спим там срещу скромната сума от 43 евро за 24 ч. без всякакви екстри. Май са повишили цените


До пиаца Рома стигаме пеша и от там започва нашата разходка с отворени очи и души. Дори и навалицата от хора не може да ни развали удоволствието.




Абе гондоли сте виждали, малко снимки на други неща, които ни привлякоха погледа




Мммм




Ограничение за преминаване по широчина

За ценители


Гондоли, канали, сгради - завладяващо, различно...
За история и изкуство няма да пиша, защото не разбирам, но ще споделя нещо, което ми беше много интересно, а именно, че Венеция е построена на дървени трупи, които с времето, под въздействието на солената вода и пясъка и факта, че са под вода и нямат досег с въздуха и микроорганизмите, са се превърнали във вкаменелости и са издържали сградите върху тях няколко века.
Другото, което ме впечатли е факта, че гондолите са специално създадени за Венецианската лагуна, като лявата страна е с около 25 см. по- широка от дясната, с което се преодолява изкривяването от греблото на гондолиера. Управлява се само с едно гребло, като движението се осъществява от лявата страна, като в Англия. Гондолите са точно 400, за направата на който се изискват над 400 часа и гондолиерите са 400, които минават 400 часово обучение.
Продължаваме по табелите и тълпата и стигаме до моста Риалто, разбутваме два-тридесет човека, за да се щракнем и ние




и продължаваме към площад Сан Марко…
а пред нас Базиликата Сан Марко




Може би това е най-внушителната сграда, която съм виждала, най-красивата, най-най-най. Не че съм обикаляла кой знае колко, но това беше върхЪт.
Обикаляме площада, навсякъде хора, хора, навалица. Исках да вляза в катедралата, но опашката се виеше доста назад, а децата само мрънкаха и беше ясно, че културната част от програмата ще остане за друг път.
Още малко снимки от площада



кулата към базиликата, която също била наклонена На място не си личеше


Вече доста си напичаше, а бяхме доста изморени. Децата искаха да се връщаме и накрая пропуснахме Моста на въздишките Ще трябва пак да ходим
Предстоеше ни и връщане, като се очертава цялата обиколка да е около 6 часа. Като си представихме, че ако останем да нощуваме тук ще трябва на другия ден да минем същите километри, а за вечерна разходка никой не искаше да чуе и решаваме, че е по-добре да се върнем и спестим едни 40 лв. за нощувка на паркинг във Венеция.
По пътя на обратно се пообъркахме, влязохме в малки странични улички, защото искахме да направим обиколка, а не да се върнем по същия път, но докато на отиване имаше табели за Сан Марко, на връщане нямаше Както и да е, с лутане и питане успяхме да се върнем в начална точка
Добре че на бариерата на паркинга имаше човек, който да ни обясни къде се плаща – не там, от където си взимаш билетче, а трябва да слезеш и да отидеш до автомата, там докато намеря къде се слага картата пак идва да ми помага човекът, но накрая все пак платихме и продължаваме към Падуа.

[Дафи]

[Djina]

Asteri, определено езика беше най-малкия проблем, навсякъде се разбирахме, освен когато се наложи да си поръчаме нещо
Дафи, успявам, защото още като се върнахме си нахвърлях всичко на един Word докато ми е прясно После се забравя.
Ако сега се опитам да разкажа за Румъния или Македония нищо няма да се получи, избледнели са ми спомените за самото пътуване, запечатила съм само чудесните гледки в съзнанието си.
Освен това, дано не ме линчуват, но чета и пиша и в двата форума и понеже в другия има право на редактиране на мненията, го пуснах първо там, защото мога да си отворя колкото пъти искам мнението и да ги поправя грешките и сега е много по-лесно. И в двата имам реални и виртуални приятели, и от двата съм получила много помощ и затова споделям пътуването ни с всички, като жест за съветите

[Djina]

И така - пътуваме за Падуа.
Забравих да кажа, че караме по национала, който освен, че ни спестява таксите по магистралите и главно за това де, но и ни спестява стреса къде се плаща и как се излиза от тази магистрала Сигурно съм единствения човек, които се страхува да се движи по магистрали. Предпочитам малките пътища, да не може да се вдига повече от 80-90 км/ч. Мраааазя високите скорости. Зет ми кара тир в чужбина и каза, че и той ползва тези пътища, политика на фирмата за икономии, та щом той с този голям камион може да се оправи, ние ли пък няма да успеем . А и да се объркаш, не се налага да минеш 10 км. до следващата отбивка. Е, сега, имало едни гадни кръгови, на всеки 200-300 метра Има ги наистина, но това, което ми направи впечатление, че липсва по техните пътища беше какво – надгробни плочи забелязах го като видях една такава за няколко дена каране. При нас те са на всеки 200-300 метра
И така, влизаме в Падуа, малко стресово, защото както винаги се набутваме в големи градове баш в най-голямото движение. Набелязали сме един паркинг в park4night - 45.394299,11.878300 в близост центъра, че нали сме без колелета и затова са основните ни главоболия с набутването между шамарите Имаме и още един от пътепис на Пирин и Ваня. След няколко инфарктни ситуации и викове „На къде да завия“ намираме първото място, Илиян казва, че му стига стрес и спира там, каквото ще да става и който и да идва. Съответно има място само в жълтите линии, намества се там и докато аз дудна, че глобите са големи и да ходим да търсим другия паркинг, една кола излиза от бялата маркировка и ние бързо заемаме нейното място. Следва консултация по нощите с Роси и Стоян какво значи този знак и важи ли за нас като сме в белите очертания, защото освен магистрали избягваме и къмпинги и кемпер-стопове, ако е възможно :


Според тях не е добре да оставаме там, но в това време до нас спира още един кастенваген, това и чакаме Отивам до него, оказват се двама младежи от Испания, като момчето знаеше английски повече от мен След консултация ми обясни, че знака важи само за жълтите линии и че и той е намерил паркинга от същия сайт и ще спят там. Идеално за нас.
Децата, разбира се си спят блажено от Венеция. Умората си казва думата. Решаваме да огледаме наоколо без тях. И без това няма да пожелаят да дойдат с нас.
Оказва се, че паркинга е на две минути от централния площад и е на гърба на Базиликата Санта Джустина.




Много ми хареса. Веднага забравихме изнервеното положение и заричането повече да не ходим никъде
Пообиколихме и тръгнахме се връщаме. И на нас ходенето за този ден ни дойде в повече. Намерихме една пицария и решихме да изненадаме децата. Понеже хич не им разбираме взехме някаква каквото се падне. Не беше кой знае какво, но и не беше лоша. Трябва някой да ми препоръча какво да си поръчваме в Италия
Прибрахме се, събудихме децата, вечеряхме и събрали нови сили излязохме да им покажем светлинките в града. Площадът е перфектен за каране на тротинетки. Видяхме и страшно много колелета, повечето хора се придвижваха така.






Снимките не са кой знае какви, но с телефона толкова
На сутринта излизаме да разгледаме и останалите забележителности в Падуа, макар и децата да мрънкаха как е трябвало вече да сме в Гардаленд и как сме им обещали на втория ден да сме там, пък то станало четвъртия. :rotfl:

Площадът „Прато дeлла Вале” – най-големият площад в Италия и вторият по големина в Европа след Червения площад в Москва представлява изкуствен остров свързан със сушата посредством четири малки моста. Малко история, която ме впечатли:
През 589 год в поредица от ужасяващи наводнения се е опустошила хидрографската структура на много реки от долината на река По. През този период Прато се превръща в една кална зона и тресавище пълно с комари. През годините там се случват и други наводнения и проблемът със заблатяването става все по-сериозен.
Решението е намерено от Андреа Мемо през 1767г. Той открил, перфектен синтез на тези две цели в проекта си за заблатения Прато дела Вале. Така е създаден един централен елипсовиден остров, заобиколен с елипсовиден канал. Островът е получен чрез превоза на 10 000 колесници земя, а чрез изграждането на канала е решен проблема с наводненията, тъй като той служи за събиране на дренажните и дъждовните води от района и впоследствие за отвеждането им. Крайният резултат – превръщане на блатото в красив площад.
На площада има разположени общо 78 статуи, всяка от които изобразяваща известен гражданин на Падуа като Галилей, Донатело или Петрарка. Общата му големина е около 90 000кв.м.
Абе как може хората от блато да направят рай, а ние от рая правим блато…

Снимки и на дневна светлина




Да покажем какво можем



И малко забележителности

Базиликата "Сан Антонио", посветена на светеца, който макар и родом от Лисабон при корабокрушение попада в Италия и приемайки това като Божи знак остава там до смъртта си, като проповядва и помага на болни и бедни хора. В негова чест е построена базиликата, която да съхрани мощите му и която да е подобаваща за делото му.
Четохме препоръки непременно да я видим отвътре, за съжаление обаче тъкмо се засилих доволна, че сме я открили и на входа излиза пазач и ми обяснява, че не мога да вляза с голи рамене, да си наметна нещо. Да си наметна, ама какво, освен да съблека Илиян Защо не раздават наметала като в повечето църкви, където се изисква такова нещо. То по принцип това си важи за всеки храм, ама кой да се сети...Не ми беше много весело, ама не ми било писано да я видя отвътре



Университетът Бо, който често съм срещала в кръстословиците - той е най-старият в Италия след университета в Болоня. Основан е през 1222 г. от голяма група студенти и преподаватели, напуснали Болоня, търсейки по-голяма академична свобода. В него са преподавали Петрарка и Галилей, получили са образованието си личности като Данте и Коперник.




Кафене Педроки, което го имаше в пътеводителя, но нямаше снимка и колко гледах за него, пък без да знам съм се снимала пред него



Пазарите на Пиаца дел Ербе (Площада на подправките) и Пиаца дела Фрута (Площада на плодовете), където имаше много сергии съгласно името, между които пък е голямата средновековна зала на Палацо де ла Раджионе, но трудно се снима, защото всички сгради са на една педя една от друга





По табелите стигнахме и до местното Duomo



И ако си мислите - "Ей, каква хубава разходка", да знаете, че хич не беше хубава вече Тук само аз се усмихвам, останалите са се намръщили, уморени са, не им се гледат никакви църкви, да не говорим пък за някакъв си Скровени, дето пък някакъв си Джото бил нарисувал някакви си фрески, пък ако ще и Страшен и безстрашен съд Няма как, примирявам се, пак видях много и тръгваме обратно. Вече само аз съм намръщена

Тук е време да си призная, не сме много запознати с история, изкуство и култура, повече гледаме и се любуваме на сградите, на местата, на хората. Инфото го свалям от нета, дори понякога чак сега научавам някои факти за местата, на които сме били.Но това, което ми направи по-голямо впечатление от невероятното историческо богатство беше нещо, което тук не съм виждала никога и никъде – хора в инвалидни колички, деца с умствени проблеми, които се разхождат, седят в парка като всички останали. Беше ми неудобно да снимам, но ми се разтопи сърцето като видях едно дете със специални потребности, на което майка му му правеше смях и то се захласваше чак Беше толкова естествено, не сe притесняваха, че някой ще им се присмее, че ще ги помисли за луди. Кога ли ще дораснем до там като общество…

Но е време е тръгваме. Пътуването ни продължава към езерото Гарда и така мечтания Гардаленд

[Djina]

И такааа - пътуваме за Гардаленд

По път за езерото Гарда трябва да източим някъде водата и тоалетната (крайно време е) и решаваме да се отбием до един безплатен кемпер стоп в Монтебло по пътя между Падуа и Верона - 45.45283, 11.37890 със зона за източване на отпадни води, за който прочетох в един пътепис на Яна. Благодаря, Янче
Наближаваме градчето, по навигация започваме да се въртим в тесните улички и Илиян ми съобщава, че една патрулка ни следва откакто сме влезли в града. Притеснихме се доста Стигаме до стопа, има си табели, всичко и ние спираме, а до нас спира и полицая. А сега де. Слизам да видя какво сме направили, а полицая гледа лошо. Иска ни документите, малкия талон, гледа ги, гледа нас, аз му обяснявам, че наши приятели са ни казали за тяхното градче, че сме дошли да разгледаме, пита ни колко ще останем, обещавам да се разкараме за час-два, макар че градчето наистина беше симпатично и ми се искаше да пообиколим, провери ни като че ли в някакъв компютър и си тръгна, не особено въодушевен от визитата ни.
Поуспокоихме се и продължихме по план. Източихме водата, но крана за чистата вода не работеше. Е, нищо, ще напълним на някоя бензиностанция – един път спирахме и ни разрешиха, дори без да зареждаме гориво. В този момент идва едно камионче и спира до нас, решаваме да си пробваме все пак късмета, питам го за вода, той ни сочи крана, но му обясняваме, че не работи. Той го видя и ни предложи да ни отвори портата на гробището, което е в съседство и да си налеем от там. Оказа се, че е нещо като поддръжка в местната община или както там се казва. Много любезно момче, върна се, отключи, разбрахме се с неговия и моя перфектен английски да върнем техния маркуч, който беше къс и го свалихме, за да си сложим нашия и да затворим вратата като свършим, и си тръгна. Много бях впечатлена. Свикнали сме от България и Гърция да не гледат с добро око на нас, да спират чешмите, пък какво остава да си направи някой труда да ни отваря, да ни отключва…
И още нещо много ми хареса в Италия – гробищата…Как пък нямаше едно буренясало, навсякъде чистота и цветя. Поддържано. Как там става, а тук не може? Плащат на някой да се грижи за тях предполагам, но защо и тук да не стане така... Хайде да карам нататък...
След хиляда кръгови наближаваме и търсим мястото за паркиране в близост до Гардаленд, което са ни изпратили Борето и Мими Обаче там се оказва, че всичко е пълно, естествено, пристигнали сме в 15-16 часа. Но вече се вижда езерото, Гардаленд е до нас и всички искат само да се топнат във водата. На края на улицата има паркинг, където има табела с цени за коли и за кемпери, даже един точно се наместваше. Питам сервитьорката на заведението към което е паркинга, казва да се настаняваме срещу скромната сума от 10 евро и не губим време. Обличаме банските и хайде на плажа. Координатите - 45.457789, 10.704464.
Ето и красивото езеро




патенца се разхождат навсякъде спокойно


и лебед - я да видя мога ли да го хвана


Гледката от кемпера на залез Тук мога да остана цяло лято


По пътя за Гардаленд виждаме табелите за аквапарк Caneva и разбира се нашите близнаци, които никога не са едно и също мнение започват да спорят къде е по-добре да отидем – на аквапарк или на лунапарк. Ивайла си държи, че сме дошли чак до тук за страшните влакчета, а Здравко иска на водни пързалки.
Накрая компромисен вариант – вечерно посещение на Гардаленд и на следващия ден на аквапарк
Няма нужда да описвам колко са ентусиазирани. Накрая доживяха и получиха награда за безкрайното обикаляне по църкви, замъци и камъняци
Малко снимки от Гардаленд





след мократа пързалка





летящата чиния


Цената на билета след 18 ч. е 20 евро, парка работи до 23 ч. Като видях каква жега е през деня не знам как се изкарва цял ден там
Аквапаркът си е друга работа
На следващия ден се отправяме натам. На 10-ина км. е. На паркинга там, за разлика от този в Гардаленд, може да се нощува. Цена за през деня 6 евро, за нощуване още 6 евро, но не сме знаели.
Много е хубав, голям, с много и страшни пързалки. Цена 28 евро, ако искаш да го съчетаеш с Moveland, с който са един до друг и се преминава от единия в другия, е 35 евро. Мисля си, че дори е по-добра оферта от Гардаленд, ама нали е най-известния и сме казали на всички приятелки, че точно там ще ходим






Пързалка "самоубийка" - свободно падане от петия етаж
Мъжете се пуснаха веднъж и големия не пожела да повтори с Ивайла. За мен е излишно да казвам, че няма как да си го причиня, дори и пари да ми дават


От едната страна е водната пързалка, от другата скоростното влакче от другия парк


Цял ден обикаляне по пързалки и страхотии, времето беше доста топло, но към 17 ч. взе да се навъсва и напускаме рая за децата. Аз искам да отидем да разгледаме и Бардолино, но никой не споделя ентусиазма ми, така че
Следваща спирка – Сирмионе.
По пътя минаваме покрай Peschiera del Garda, мнооого красиво, но имаше голямо движение и нямайки готов план къде да се спре, просто го подминахме

[Djina]

Следваща спирка - Сирмионе.
Знаем за стопа в близост до замъка, но така и не можем да приемем, че трябва да дадем 20 евро само за да нощуваме, и то пак на паркинг. Резервоарът пълен, тоалетната – празна. Я по-добре да ги дадем за сладолед Задаваме координати на паркинг в града - 45.463507, 10.609839.
Децата пак спят, навън ръми, но е рано, така че решаваме да ги оставим да почиват и излизаме на разходка. До стария град е около 4-5 км. по крайбрежната алея. Има силен вятър, но като наближихме дъжда спря.
Сирмионе ни спечели веднага





Кокетно, цветно, като в цяла Италия, с тълпи от туристи, въпреки лошото време и с най-изкушаващите витрини със сладолед, които сме видели до сега. Е, цената е като за курортно градче, но пък никак не се скъпят в количествoтo. Да не говорим какъв проблем е да си избереш Продавачките ти подават лъжички с един, втори, трети Ми те все хубави Накрая сочиш един и бягаш



Правим една бърза обиколка и хукваме обратно – децата са се събудили и звънят да питат къде сме – как къде, на 2-3 километра пеша.
Докато се приберем стана време за вечеря. До нас вече имаше още 2-3 кемпера, няма да сме сами и днес Ей, аман от бедни кемперисти

Тук само да кажа, че паркинга не е много удобен за по-големи кемпери, защото дойде един доста дълъг интеграл, поседя, повъртя се и излезе. Може би ако се уцели момент, когато паркинга е празен, няма да има проблем.

На сутринта пак тръгваме към Сирмионе, този път с децата, макар че е далеко. И те трябва да опитат невероятния сладолед, а ние да се разходим без да бързаме. Този път не вали и разходката е доста по-приятна. И децата не мрънкат – нали ще има от онзи якия сладолед по 3-4-5 евро .






Cheers!


Къщата на Мария Калас и ас



Казах ли, че се снимахме с всичкото ферари, ламборджини, бмв, порше и к‘вото друго се сетите, а те бяха повече от останалите коли




Много ме впечатли ей тази табела, май това беше най-високата цена, която срещнахме. Най-ниската, дори и по селата, беше 1,45 Е. Сега в Плевен дизела ни се струва направо евтин на 2.40 лв.


По обяд казваме чао на Сирмионе. Илиян иска да тръгваме обратно, за да има време спокойно да се придвижим до БГ, а хич не ми се тръгва. И Бергамо остава в мечтите ми…
Тази работа с пътуването с деца и обикалянето на много забележителности не се получава, поне при нас.
Връщаме се към Верона. Само тя остана по пътя. Трябва да видим Жулиета и балкона й. Странно само защо нищо не се чува за Ромео. Горкият, никой не се е сетил да го увековечи със статуя…(после прочетох, че и той си имал къща, но тя била превърната в заведение, вместо в атракция). То не, че и къщата на Жулиета е къщата на Жулиета, но нейсе
Хората там от нищо са си направили история, а ние нашата я рушим, за да си правим съвременни сгради и МОЛ-ове...Или пък я оставяме да се руши. Или пък ако не я оставяме да се руши пътя до там ще е в такова състояние, че само всъдеход да може да мине
Ей, казах ли, че не е хубаво много да ни се отварят очите за света, че току виж сме променили нещо. Сигурно за това през комунизма е било забранено ходенето на Запад