kemper-club forum

[plaskom]

За това пътуване се бяхме подготвили от повече от месец. Купихме си пътеводителите на Мишелин и Марко Поло, изчетохме куп информация, решихме кои места ще посетим без да правим точен план и поредност на обектите и зачакахме да дойде деня Х. Но точно една седмица преди това силни дъждове причиниха наводнения в Ница и Ривиерата, а и прогнозата за времето когато щяхме да бъдем там го даваха дъждовно през повечето дни. Подготвихме план „Б” – Пелопонес и Закинтос, прогнозата за там беше слънце, 25-27С, топла вода, прекрасно за излежаване на плажа. В Пелопонес сме били и сме видели повечето обекти които си заслужават и въобще не ми се прахосваха по плажовете тези две седмици които бяхме отделили за пътуване, затова като заредихме и подготвихме кемпера в последния момент решихме – план „А”.
Тръгнахме в 17:00 от София на 10 октомври и докато стигнем до границата с Италия валеше през цялото време дъжд, но все пак успяхме с кратки почивки да изминем 1550 км за 22 часа и в 15:00 на 11-ти да бъдем на паркинга на най-големия Outlet в Европа където щяхме да пренощуваме.


Времето тук вече беше слънчево и топло, помотахме се по магазините, хапнахме и в леглото, защото трябваше да сме бодри за разглеждането на Френската Ривиера на другия ден.




Сутринта времето все още беше хубаво и набързо изминахме и последните 200 км до Монако.




Намерихме подземния паркинг който си бяхме избрали и тръгнахме да откриваме блясъка на Лазурния бряг.







Много скоро започна да вали дъжд и променихме плана, решихме че ще продължим с разглеждането на Монако и Ница на връщане.

[plaskom]

Върнахме се на паркинга, чекнахме на навигациите да избягват платени пътища за да можем да навлезем в полетата на Прованс и да минем през красиви селца, маслинови горички и да вдъхнем от аромата на лавандулата, която е навсякъде по този край. Движейки се по тесните, но добре поддържани пътчета вечерта пристигнахме на паркинга който си бяхме определили за нощувка в подножието на Горд - китно селце с характерна провансалска атмосфера.
На сутринта разходка и разглеждане на селцето окъпано от ранните слънчеви лъчи.







Продължаваме към Оранж спирайки за кратко при лавандуловите полета край манастира Абеи дьо Сенанк.



По тесните пътчета на места спираме за да се разминем с насрещно движещете се, а на места просто се молим да не срещнем някой.

[Роси и Стоян]

Страхотна посока сте си избрали ,чакаме продължението и ще си водим записки.

[plaskom]

В Оранж се паркираме в непосредствена близост до триумфалната арка, датираща от 20 г сл. Хр. ,



разглеждаме античния театър (най-добре запазеният театър по територията на цялата Римска империя),







хапваме „Патица по провансалски” в едно от многото безлюдни ресторанчета в центъра на града продължаваме нашето пътуване през най-известните лозарски райони на Прованс.



Лозята тук са засадени за първи път още от папите и от тях до днес се произвежда едно от най-добрите вина от долината на Рона – „Шатоньоф-дю-Пап”. Разходка из селцето Шатоньоф-дю-Пап, дегустация на вино, купихме си няколко бутилки и една 5л. тубичка „за из път” и продължихме към за Авиньон.

[plaskom]

Паркираме срещу Папския дворец.





Нощна разходка из града и снимки на моста на Авиньон (увековечен от народната песен „Sur le pont d’Avignon”), кметството и на Папския дворец,който е бил седалище на Папската институция от 1309 г до 1377 г, по времето на царуването на Филип IV Хубави и на неговите трима сина, и където са се взимали драматични решения по време на тежкия и трагичен конфликт между френския крал и Тамплиерския орден.

[zlato]

Страхотна дестинация сте избрали, Монако ни се изплъзна тази година, но е в папката с плановете, затова ще се радвам на всякаква споделена информация/особенно координати за паркиране/. Авиньон е прекрасен. Супер! Чакаме с нетърпение продължението.

[asentm]

то май всички ще искаме координати

[plaskom]

На другия ден брулени от влудяващия северен вятър Мистрал продължаваме с разходката и посещаваме Папския дворец където снимането не е разрешено за съжаление. Но за това пък отгоре се открива страхотна панорама.







Моста Бенезе. Той е свързан с една хубава легенда за св. Бенезе, който никога не е бил канонизиран, но изглежда, че наистина е съществувал.



Младият Бенезе бил овчарче в околностите на Вивие, където бил роден, и ето че един ден някакъв глас му заповядал да отиде в Авиньон и да построи мост над буйните води на Рона. Малкото момче, което до този момент не било напускало своите хълмове, срещнало по пътя един ангел, който го завел при владиката на Авиньон. За доказателство той го накарал да повдигне един голям камък, който и трийсетина мъже не можели да помръднат на сантиметър. Бенезе усетил в себе си някаква необикновена сила, с лекота повдигнал камъка и го понесъл към Рона. Поставил го на брега и казал, че този камък е първото дарение за моста. Тълпата, която го следвала, била обхваната от луд ентусиазъм и за кратко време били събрани пет хиляди златни екю.
Каквито и да са фактите, легенда или не, строежът на моста започнал през 1177 г. и бил приключен през януари 1185. Бил дълъг 900 м, имал 22 арки. За мнозина от хората, които през тази епоха пътували по реката към морето, това бил първият мост, който виждали. Разрушен след падането на Авиньон през 1226 г. мостът бил възстановен частично, до пълното му изоставяне през 1680 г. Днес от моста са останали четири арки и едно параклисче на два етажа, на името на св. Николай. Тук е било погребано тялото на Бенезе, пренесено през 1674 г. от църквата на Селестинците, но за съжаление, е изчезнало по време на размириците през Революцията.



Една легенда и една песничка превръщат стария разрушен мост в символ на града и потокът от туристи не спира.

Преспиваме още една вечер на същото място. На сутринта обслужваме кемпера срещу 3.40 евро в къмпинга пред който нощувахме и продължаваме за Ним.

[plaskom]

По пътя към Ним разглеждаме на аквадукта Пон дю Гар. Това чудо на античността, което е на повече от 2000 години е само част от грандиозния римски аквадукт, който водоснабдявал Ним.





В Ним се паркираме на около 2 км от центъра на града и най-после колелетата влизат в употреба.



Разглеждаме - Арената - римски амфитеатър, датиращ от края на I - началото на II век сл. Хр. Арената в Ним е на девето място по големина сред всички амфитеатри, запазени на територията наГалия, но е най-добре запазеният амфитеатър на територията на цялата Римска империя и най-вече в горната си част, където на много места са запазени конзолите с дупки, през които са прекарвани въжетата при опъването на гигантския платнен покрив, който е предпазвал от слънцето.




Разгледахме на старата част на Ним, „Ла Мезон каре” (квадратната къща) - прекрасен храм, копие на храма на Аполон в Рим, датиращ от края на I век сл. Хр., който се слави като най-добре запазеният римски храм на територията на цялата Римска империя,



Катедралата.



Разходихме се из Парка на Фонтаните







храма на Диана,



изкачихме се до кулата „Magne” и от нея се насладихме на прекрасната панорама.







Обратно до кемпера и продължаваме за селцето Ле Бо дьо Прованс (les Baux de Provence ) заема централно място в класацията „Най-красивите села на Франция”..

[plaskom]

Ле Бо е повече туристическа забележителност, отколкото активно място за живеене. Включено във всички пътеводители за Прованс, селцето се посещава от близо 1,5 милиона туристи на година, а постоянните му жители са едва 406 души. Следи за човешко присъствие в района има още от 6000 г. пр. Хр., а около II век пр.н.е. хълмът е използван като крепост от келтите.
Паркинга определен за кемпери е твърде малък и вече пълен, та се налага да се паркираме точно под крепоста.



Местните се гордеят, че тук са отсядали неведнъж предишният президент Никола Саркози и съпругата му, кинозвезди като
Брат Пит, Джони Деп,
Елтън Джон. Преди няколко години в това романтично кътче направи сватбата си и френската кинозвезда Жан Рено.

На сутринта се изкачваме на крепоста и разглеждаме селцето.









Посещаваме и каменоломните където има неописуемо представление на светлина и звук, но за съжаление снимките не се получават много добре.





Продължаваме за Арл.

[plaskom]

Арл е бил голям римски град и голям религиозен център през Средновековието. Паркираме в непосредствена близост до Стария град и тръгваме на нощна разходка из пустите улици.



На другата сутрин след кафето и френските кроасани се захващаме със същинското разглеждане на Арл, който приютява два от най-ценните антични паметника във Франция – арената



и театъра,



както и две перли на романското изкуство – вратата и църквата на Св. Трофим.



и необходимото внимание на кметството и „Пространството Ван Гог” – някогашна болница – приют, където се е лекувал великият Ван Гог по време на престоя му в Арл и чийто двор художникът увековечава в картината си „Градината на болницата в Арл”.





Попадаме и на съботния пазар, където се продава всичко, от дрехи, местни и млечни продукти, риба и морски деликатеси до плодове и зеленчуци. Купуваме си лавандулов мед, риба, по няколко вида от сирената, овкусени маслини, месни деликатеси и бързо обратно в кемпера за да хапнем от тези вкусотийки.



След около два часа на излизане от града трябваше да минем през мястото където беше пазара, но там нямаше и помен от сергиите. Бяха затворили улицата и усилено се чистеше и миеше,та се наложи да позаобиколим.

[plaskom]

Насочихме се към резервата Камарг (Camargue), блатистата местност на южна Франция, известна със специфичната си флора и фауна. По пътя снимахме камаргските ниски черни бичета с извити напред рога които пасат от двете страни на пътя. За да се запази тази единствена по рода си европейска порода, в резервата е засадена автентична трева. Този бик е малък и лек за разлика от испанските си събратя, поради което тичането му се отдава. Отглеждането им е съществен елемент от нравите и културата на Камарг и привлича много посетители. Животновъдите обикновено са и бикоборци…



И няколко снимки на снежно белите камаргски коне. Специалната порода се отглежда във ферми за нуждите на летуващи и прави екзотиката на резервата неповторима.



Отседнахме в Сент-Мари-де-ла-Мер (Saintes-Maries-de-la-Mer), малко рибарско селце, известно като свято място още от древността.
Легендата разказва, че Мария Магдалена, Мария Яковова, Лазар, Йосиф Ариматейски и чернокожата девойка-слугиня Сара били насилствено изгонени от Светите земи. След възкресението на Христос, те преплували на лодки Средиземно море. Опасното пътешествие приключило, когато слезли на брега на съществуващото и до днес селце Сент-Мари-де-ла-Мер. В ХІ-ХІІ век била построена църквата Нотр-Дам-де-ла Мер, съхранила се до наши дни. През 1448 година били открити свещени реликви, свързани с посещението на Светите Мария Яковова, майката на апостол Яков, и Мария Саломия, присъствала при рождението на Иисус Христос. С времето за местното население те станали обект на поклонение. В църквата се съхраняват три статуи - на двете Марии и девойката Сара, чийто произход и личност остават неустановени. Вследствие възниква и култът към Дева Мария и в продължение на няколко столетия в градчето се стичат поклонници от цяла Европа. По време на Великата френска революция култът бил забранен, а църквата Нотр-Дам-де-ла-Мер частично разрушена.
Сент-Мари-де-ла-Мер се явява също място за поклонение на циганите, празнуващи в този град 25-ти май като ден на св. Сара (Сара Кали), своята небесна покровителка.
Циганите вярват, че Сара била местна кралица, която посрещнала пътешествениците, други предполагат, че е древна езическа богиня или египтянка, прислужвала на Дева Мария.
Паркирахме се на кемперстопа който е непосредствено до морето, качихме се на колелетата и тръгнахме на обиколка из резервата за да видим розовите фламинго и другите обитатели на блатата.





Атракцията е туристите да бъдат разхождани на коне, но като видях как се бранят от някакви досадни мухи докато яздеха, оцених че колелетата са по-практични въпреки не толкова романтични.



Вечерта на плажа имаше някакво представление, но ние му хванахме само края.





За съжаление на следващата сутрин валеше дъжд и продължението на разходката ни пропадна.



Тръгнахме към Екс – ен – Прованс – „град на водата” , на изкуството, където се сливат различни епохи и култури, града на Пол Сезан и Емил Зола.

[plaskom]

Тъй като дъждът продължаваше да вали, решихме да минем през Сен-Реми-дьо-Прованс – родното място на Нострадамус







и след това през на Салон-дьо-Прованс, китно градче, разположено сред маслинови горички където Нострадамус прекарва последните деветнадесет години от живота си.





Къщата на великият лекар, химик, астролог и хуманист е превърната в музей, илюстриращ със звук и светлина неговия живот и дело, както и легендарното му приятелство с кралицата Катерина Медичи.

[plaskom]

Пристигнахме след обяд в Екс – ен – Прованс, но паркирането се оказа проблем и след няколко безрезултатни обиколки на центъра отидохме на кемперстоп на 15 км от града. На сутринта слънцето отново се усмихваше, птичките пееха в горичката около нас, прекрасно време за разходка и разглеждане „ града на хиляда фонтана”, родно място на художника Пол Сезан.
Попитахме един немец от съседния до нас кемпер къде можем да паркираме в града, но той ни посъветва да вземем автобус от селото където бяхме и срещу 1? ще бъдем в центъра, така и направихме. В града има широка улица – Cours Mirabeau (Авеню Мирабо), засадена с двойни редове от дървета, граничещи с красиви къщи и украсена с фонтани, която следва линията на старата градска стена и разделя града на две части: новата част и стария град.
И много фонтани, всеки един с различна история и от различно време.















Доволни и уморени от разходката хванахме автобуса и обратно към кемперстопа сред природата. Решихме да останем още една нощ и след това да продължим към Ривиерата.

[AlbenaAlex]

Браво, много благодаря за прекрасното пътешествие, което споделяте с нас.