kemper-club forum

bushkata

В другата тема съм писала за многото ни мераци и купуванетона каравана в разгара на лятото. Следваше съставяне на списък на нещата, които трябва да се купят и най-важното – тези, които трябва да се поправят.
Определихме си дата на тръгване. Датата упорито наближаваше, а ние от работа нямахме време да пипнем каквото и да е по караваната. Най-вече мъжката част, повечето неща си бяха за него. След като работи като вол два месеца без почивка дойде въжделената дата. Вместо да тръгнем на път започнахме ремонтите, коиот макар и малки изискваха време и усилия. След 2 дена и половина работа по караваната от 9 до 24 часа, след много реплики „това остава за друг път, не е спешно”, след осезаемо изнервяне, че дните ни за почивка се топят на третия ден потеглихме в 20 часа на път. Само заради идеята да се отскубнем от тази проклета София, да знаем, че сме тръгнали. Мислехме си – докъдето стигнем, до там. Нали сме с каравана, можем да спим където си поискаме.
Е, стигнахме. До Църна маца (да, знам, тук следва бурен смях или поне така реагираха всички, на които го разказах), където шофьора буквално заспиваше на волана. Решихме, че няма да издевателстваме над късмета си. Паркирахме се до Хепи-то и шофьора заспа за няма и минута.
Странно ми беше да се събудя на паркинг, не ми се беше случвало до сега, особено когато този паркинг се намира на 5 мин от околовръстното на София.
Важното е, че бяхме тръгнали.

Следваща спирка – Хисаря. Когато обикаляме по този начин (правили сме го винаги, просто без каравана и сме спяли в хотели и бунгала) винаги гледаме за язовири и минерални води и там на място търсим къде има за преспиване и къде ни харесва.
В Хисаря намерихме едно малко язовирче. Безрадостно място, с малко дървета около него, насред полето. Има къмпинг, който се състои от едно бунгало, добре поддържана голяма тревна площ, на която обаче не е предвидено да паркират коли и каравани, а явно ще строят още бунгала.

Има и хубав паркинг, на който ние се разположихме.

bushkata · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:46 pm Заглавие:

Около нас щъкаха кокошки, патици и пуйки, които бяха истинска заплаха за всяка храна, оставена без надзор.
Язовирчето има наситено зелен цвят, мътно, с надигащи се странни миризми от него, но има странно очарование. В него плуваха патици и гъски, които му придваха дори романтичен вид.
Най-хубавото е кръчамата.

Построена на пилони във водата, голяма, широка, гледаща във всички посоки на язовира. Под нея имя заградена част от водата, която е зарибена с шарани, които са и специалитета на заведението. Вкусни, много вкусни, но с дъх, който затваря кръга на зеления цвят на водата и миризмата. Така поехме язовира с всичките си сетива.
Хората са супер мили и любезни, кухнята наистина е чудесна. Най-хубаво от всичко беше, че както винаги по това време на годината, бяхме единствени посетители.

Въпреки всичко, ако можеш да го видиш, всяко място има своето очаровние:

Докато се чудехме на къде да поемем после се появи оферта за малко работа за мъжа ми в Копривщица, която той реши, че не е за изпускане. И без това бяхме тръгнали с ограничени финанси, та реши да жертва няколко дена от почивката. Оставихме караваната в Хисаря и останахме две нощи на хотел в Копривщица.
Докато мъжа ми отнемаше живота на тези три и още три прекрасни дървета, ние със синчето ползвахме почивката пълноценно – разходки, спане, пробване на кръчмите подред.

bushkata · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:46 pm Заглавие:

Копривщица, знаете – красив град на красиво място, запознахме се с хубави хора, видяхме хубави и странни къщи.

След като двора на къщата беше лишен от сянката и уюта на шестте грамадни бора поехме към морето.
Отидохме на Смокиня. Място на което ходим от години и в което победоносно влезнахме с нашата каравана. Така, както сме си мечтали толкова пъти.
Борбата с фортселта беше безмилостно жестока. Рейките все бяха в повече. В края на краищата го преборихме (както се вижда пак ни останаха и ги ползвахме кактон америм за добре) и си подредихме къщата. Кефа е неописуем. За хора, ползващи или хотелчета или каравани под наем, най-накрая да имат своя къща – просто несравнимо.

bushkata · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:47 pm Заглавие:

Любимото ни врееме – края на сезона. Къмпинга почти празен, времето хубаво – циганско лято. Лека носталгия навява от затворените капани, пакетираните каравани и пустия плаж, игри на Скрабъл до късно в пустия капан. Точно по вкуса ни.

Имаше за съжаление и доста дъжд, но използвахме времето за автотуризъм и посещения на кръчми.

Вечер – вино пред караваната и свещи.

bushkata · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:48 pm Заглавие:

Видяхме някои такива:

Бяхме и на любимото място – устието на Ропотамо:

След което решихме, че на детето му стига толкова. Или за оправдание – беше 14 септември и трябваше да тръгва на училище. Върнахме се до София, зарязахме го да се оправя и се върхаме на Смокиня. Не ми даваше мира желанието да ползваме караваната пътувайки, а не заседнало в къмпинг с ток и баня.

Гмурнахме се в Странджа и после - Сакар – също любимо и много кръстосвано място, но никога до сега със свободата да спреш, където си поискаш.
Когато се постъмни първо опитахме да превземем една полянка и след като научихме още уроци за несъвместимите оси и възможности на колата и караваната и че всяко малко по-високо място не може да бъде превзето просто ей-така с 5 метрова каравана и след като оставихме видими следи от карваната по баирчето, се примирхме с едно по-ниско местенце. Вино, свещи и бездънно небе, обсипано със звезди. Вой на чакали (може би) и много шумове от гората, които не ни плашеха, а ни пълнеха душата.
Сутринта се събудихме обградени от армия полудиви прасета. Там така ги отглеждат. Пускат ги да пасат на воля и те ходят на стада из цялата гора.

bushkata · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:49 pm Заглавие:

После си харесахме на картата язовир Овчи кладенец. По пътя – красиви гледки, прекрасно небе и хоризонт без край. Ситроена се справяше с караванката перфектно.

От далече видяхме язовира, но видяхме и огромните комини извисени над него.

Оказа се, че това бил ТЕЦ Марица Изток 2. Никога не съм знаела къде се намира това чудо.

Решихме разбира се, че това не е нашия язовир и се върнахме обратно до село Маца, където рибари ни казаха, че имало мялко язовирче. Пакрирахме караванката с изглед към водата, гледахме залеза, слушахме щурците и се чуствахме най-волните птички на света.

bushkata · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:50 pm Заглавие:

Следваща спирка – язовир Копринка. Не бяхме ходили там, само бяхме слушали, че е хубаво място. Нямерихме си и къмпинг. Чудесно поддържано място. С прилична баня, хубав двор, поддържани бунгала. Определно се старят хората. Къмпинга се казва Роза, определено го порепоръчвам. Паркирахме на паркинга на къмпинга, а не на поляната между бунгалата. За едната нощ, която щяхме да изкараме там не си заслужаваше да маневрираме из поляната.
След като изкривихме едната лапа на караваната в Странджа, едната липсва, а третата нещо се заяжда – подпирахме караваната по този начин.

Язовира – огромен, горите около него – прекрасни, стената – много впечатляваща.

bushkata · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:51 pm Заглавие:

Върнахме се в Хисаря за един последен минерален басейн. Ужасно комично беше. Спираме пред хотела. Излизаме от колата, влизаме в караваната. Влизаме с дрехи, излизаме по хавлии. Влизаме през официалния вход на хотела. Минералния басейн е просто прекрасен – голям, топъл, чист и отново – празен. Невероятен кеф и релакс.
После обратно, излизаме по хавлии от хотела, влизаме в караваната и излизаме от там облечени.
Последна разходка из парка на Хисаря и обратно към къщи.

Това е нашето първо пътешестване с каравана. Ползваме я максимално - и в къмпизни и на „диво”. Беше просто прекрасно. Да спреш на всяка поляна, която ти хареса (разбира се без тези, до които се стига по баир, защото иначе оставате без стабилизатори), да седиш сред гората или на някой язовир и да гледаш залеза, да се събудиш сутрин, да отвориш вратата и да видиш сутрешната роса в краката си, да не чуваш никакъв човешки шум, а само звуците на природата...просто незаменимо. Ние сме едни щастливи хора.
Ще се потрудим още над караванката, която ни дава толкова много възможности и ще имаме още много пътувания с нея.

PEPAR · Пуснато на: Съб Сеп 19, 2009 5:50 pm Заглавие:

Браво за пътешествието.Завиждам Ви. Започвам да се замислям колко места има в България който още не сме обиколили.
_________________
Ако пътят ти е труден, значи си на правилния път !