kemper-club forum

[kvp155]

Сигурно повечето от живеещите в и около София, а и всички любители на маратона, колоезденето или спорта въобще, много добре знаят, какво е "Витоша 100" или "Обиколката на Витоша". За тях всичко е ясно и сигурно долните редове ще са им скучни, непълни, неточни и дори отегчителни. Те обаче са за останалите, които може и да са чували по нещичко, но към него ще се опитам добавя и своя поглед върху темата. Върху необятната и изпълнена с много трепет, предизвикателство и вълнение тема, за всички онези търсещи своите височини в живота и готови на всяка цена да преодолеят себе си.

И какво пък толкова е тогава „Витоша 100“, което да я прави толкова специална тази обиколка. Вероятно е числото 100:

100 вдишвания насред красивата планина
100 минути обаяние и чар
100 въздишки по любим човек
100 кафета изпити с приятели на х. Червената шапчица
100 пържоли на пикник до Боянския водопад
100 години време ни делеше …

Е не, няма да допуснем да ни разделят 100 години без да разберем, какво е това начинание и къде сме ние в него!

Всъщност главният виновник да пиша сега тези редове се казва Георги Рибарски и историята свързана с неговото участие в обиколката отпреди няколко години. Тогава разпускайки с кемперите край прохладните води на река Бели Искър, точно към края на уикенда, съпругата му ни попита, какво ще правим следващия уикенд, та да сме се разберем нещо и за него.
Щом чу, че се уговаряме, Жорката с фамилия на истински рибар подскочи като ужилен и възкликна: „Аз не мога! Записал съм се заедно с Боби (синът му) за участие в обиколката на Витоша. Платил съм такса, имам и тематична тениска, всичко е уговорено. Не мога!“
Жена му го изгледа въпросително и продължи да се уговаря с нас, без въобще да обръща внимание на важната информация, която със сигурност би довела до невъзможност да са заедно с кемпера, а вероятно и с останалите кемперисти. Логично я попитах, тя кара ли кемпера и дали пък ако го кара, няма да дойдат с дъщеря им, без велосипедистите?

Това да се запишеш за участие ми се стори много сериозна причина и не намерих друго обяснение, освен да дойдат сами. Тя пък най-спокойно продължи:
- Не, ще дойдем всички! Жоро само така си приказва.
- Но той се е записал? – продължих учудено
- Нищо, не са за първи път подобни случаи.
- Ама ти да не го спираш сега поради някаква причина?
- Не, той сам ще се откаже. – категорично сложи точка на разговора госпожата.

Хич не ми хареса тази крайност, но пък не се познавахме толкова, че да давам мнение, защо трябва да се окастрят мечтите и поривите на хората, но в крайна сметка не направих никакъв коментар.

На следващия уикенд, който дори вече не помня къде беше, сме пристигнали първи на уреченото място и бях абсолютно сигурен, че фамилията на Рибарски няма да дойде. След няма и час обаче, в далечината се появява тяхното возило, а зад волана му е … Жорж (не Ганчев).
Пристига ухилен до уши, облечен с официалната тениска от състезанието, което трябваше да е в същия ден сутринта и на директният ми въпрос за участието му заявява:

- Отказах се. Миналата събота и неделя си схванах рамото, седейки на малкото диванче от седящата група и сега едвам дори карам кола.
- Добре де, но ти си платил таксата, тренирал си, подготвял си се, имаш и фланелка, синът ти също …?
- Нищо, ще участвам друг път. Фланелката ми е за спомен, а сега сме пак на поляната.

Оптимизмът е нещо много ценно у хората и аз много се радвам, когато хората около мен го имат. Само доволно усмихнатата му съпруга се показа от вратата и с победоносен поглед го изгледа. Явно не беше на същото мнение, но пък много добре си го познава този ми ти Жорж.

Така от този случай изминаха няколко години, през които чувах думите „Витоша 100“ доста често, без въобще да им обръщам внимание, до онзи ден, в който Рибарски позвъни на телефонът ми и директно ме попита:

- В сайта на организаторите съм и регистрирам мен и Боби за участие. Да регистрирам ли и теб?
- Ама чакай малко, аз не знам нищо за това състезание, за трасето, денивелацията, трудността, продължителността, условията … не мога така да се захвана с нещо без информация. Нали все пак всеки участник иска да участва за да го завърши?
- Да де, ама да те записвам ли?
- ?! А бе ти не ме ли разбираш? Не искам да се захващам с нещо ако знам, че не мога да го направя.
- Да де, ама да те записвам ли? Аз и Боби вече сме регистрирани!
- ?!
- Добре, записвай ме.

Ето как, малко прибързано и леко изненадващо дори пред самия себе си, се оказах регистриран за тазгодишната Обиколка на Витоша, или както е по-известна вече „Витоша 100“.

„Обиколката на Витоша“ всъщност е доста старо състезание, на поне 40 години, и първоначално е било предимно за бягане. Взаимствано е от подобно състезание в Италия, и съвсем не е било толкова популярно колкото е сега. За сравнение през годините е имало случаи на 50-тина участнка, а днес броят на желаещите надхвърля 3000 човека, като се е стигало до там, организаторите допускат до участие максимум 2500 участника.
По-късно с активното навлизане на велосипеда като средство за придвижване и в планината, логично е допуснато участие и с този вид превозно средство. Даже се е стигнало до нещо много по-сериозно, като това най-тренираните и мотивирани участници да обиколят два пъти планината за два дни! Първо с велосипед, а на следващия ден пеша. Единият старт е рано сутринта в събота, а другият е в полунощ на същия ден. Кво толкова - просто финишираш с велосипеда, хвърляш го, пиеш един чай, потичваш малко и финишираш и с бегачите. Красота.

Маршрутът макар и различен от този сега се е наложил и утвърдил, като началото е пред НИМ, под резиденция Бояна, нагоре към последните къщи на кв. Бояна, после към Владая, гората над Рударци, язовир Студена, Боснек, Чуйпетлово, Ярема, Железница, Бистрица, Симеоново и накрая отново се финишира пред НИМ.
Общата дължина на трасето трябва е точно 100км и над 2000м обща денивелация в различните изкачвания, тези в планината и тези лично нашите си изкачвания.





На нашите си изкачвания още нямам снимка, ако въобще може да се направи такава, но това състезание не е обикновено състезание, това е състезание със самите нас и част от целите ни са вече изпълнени. А те, като участници от групата на ветераните са много, много скромни:
1. Да се регистрираме (изпълнена)
2. Да стартираме (полуизпълнена, предвид изненадващо голямото дръзновение което ни е обзело)
3. Да изминем поне половината (неизпълнено, но реално)
4. Да завършим (неизпълнено и май нереално ?!)
5. Да се класираме в топ 100 (невъзможно)

Скромни цели, като се има предвид, че част от ежегодните участници са професионални колоездачи в номинирани европейски и български отбори, трениращи ежедневно и готвещи се из цяла Европа. Но пък ще има и много такива като нас, тръгнали да изминават 100-те километра, тичайки или карайки колило, просто за да разберат какви са им възможностите, да прекрачат линията на тези възможности и да финишират на техния си финал. Където и да е той. Или пък просто да са сред природата по един неповторим и запомнящ се начин. Все едно. Ние ще участваме.

Засега пред това предизвикателство сме само трима, но до старта има повече от месец и половина, и може пък и на някой да му допадне идеята. После, всеки участник може да дописва тази тема, така, както той я е усетил. Без значение дали е завършил или не. Аз ще правя същото.

[sampo]

[loveforever]

Хубаво начало!
Ще се радвам да има развитие по темата и някои доста дискутирани неща от виртуални да се превърнат в реални.

Желая на всички участници и съмишленици, настоящи и бъдещи късмет и успех в това начинание, в борбата с преодолимото и с предизвикателствата и най-вече в пътя към себе си.

_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

[chicken]

Айде да го направим другия месец. За вас опознавателно, за мен носталгично, че не съм го правил от години... Отдвана врънкам разни хора, ама на никого не му се поти, а навитите са истински спортисти и пак ще си карам сам

[ogromnii]

Другият месец по грегорианския календар се пада Май, т.г. обиколката е Юни. Тренировка или участие предлагаш?

[chicken]

За който тренировка, за мен разходка Аз колоездачното участие съм го спрял до успешното минаване пеш. Засега все в Чуйпетлово осъмвам и толкоз Стати травми почват да крещят. Ма от три години не ми е стъпвл крака там. И не знам новия маршрут преди Ярлово. Преди имаше страхотно бързо спускане, а на Ярлово и лепенки дори си нямаха за пристигащите в насипно състояние Един път и аз щях да се пречукам, докато зяпах някакъв в позата на Батман Не, май Супермен летеше с ръцете напред...
А след Ярлово... Но там поне гледката към Верила и Рила е страхотна

[Trifonov]

Не знам кога е, но ще я чакам с интерес. Давам шише домашна мастика /мое производство/ на всеки от двамата възрастни завършили обиколката. Мечта ми е, но нямам толкова смелост.
_________________
0888851346, trifonavatanas@gmail.com

[loveforever]

[superMAX]

Бих завъртял половината : от Кланица до Ярлово с удоволствие....ако се организираме нещо тренировъчно...
минавал съм я преди двайсетина години с кросов мотор и беше готино!
_________________
www.ototrans.net

[jororib]

И аз се надявам да има тренировки, не само във фитнеса.
Ако инициирам пробна или част от обиколка ще пиша.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[kvp155]

Значи засега има мераклии за половината и Сашо и Иво са кандидати за цялото. Това е добро начало, предвид, че се появи и никак не малък награден фонд от личната изба на изтъкнат производител.

Наско, ако го спечеля, ще го даря за благотворителност. Вярвам има много крайно нуждаещи се и ценители на твоите питиета.
И как може Витоша 100 да ти е само мечта? Бях сигурен, че ще се включиш в маратона.

[chicken]

То половината си е набитване. Щото с връщането става цяло. Ама си е половин. Пък като е цялото не се връщаш...

[jororib]

Не знам какво какво си мисли КВП155, като пише благотворителност.

Аз лично ако спечеля така представената награда ще я споделя с приятели събрани под тентата на неназован кемпер.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[chicken]

Ами КВП може да ти я даде, с благородната цел да я споделиш смприятели под тентата на неназован кемпер. Ето, аз бих я пуснал за продажба в бара на двойна цена като крафт мастика