Среща 22-25 май 2010г - Горно Трапе

Тази клубна среща се реализира благодарение на желанието, организацията и добротата на семейство Бъчварови - Анани, Станимира и Милен от Стара Загора , предоставили ни своето място в Горно Трапе и неуморно грижили се за удобството, доброто настроение и комфорта на всички.

Ще има още много срещи и събирания в бъдеще, но като тази друга няма да има. Някои неща в този живот, се случват само по веднъж. Тази наша клубна среща бе именно такава и като такава ще остане в спомените и сърцата на всички, които по един или друг начин са станали част от нея.

Семейство Бъчварови, от свое име и от името на всички останали - БЛАГОДАРЯ за чудесния празник, който ни подарихте!

С благодарност и към Стефко Пъргавелов, Владо Станимиров и Васко и Яна за предоставените снимки.

И така за самата среща - започва с опъване на огромата военна палатка

и с последващо приготвяне на картофки

и на скара.

На другия ден времето оправдава прогнозата - облачно и мъгливо с превалявания, което не пречи на компанията да се разраства.

Едни се забавляват с езда,

а други тръгват на разходка в гората.

И докато дамите си почиват, мъжете се захващат с готварство,

че трапезата чака .

Същевременно започват приготовленията за кулинарното състезание.

Събират се най-различни вкуснотии, някои от които направени в къщи, а други приготвени на място и показващи майсторлъка на домакините да действат в полеви условия.

Има няколко торти

а също така и по-засукани блюда.

Започват тестовете от малки

и големи.

Задачата на журито да избере най-хубавото е сложна и трудна сред многото вкуснотии.

Всички се включват активно в дегустацията и оценяването.

Накрая остават празните чинии, много печеливши и хубавия спомен от опитаното.

На другия ден въпреки намръщеното и дъждовно време

има водосвет за здраве и късмет.

Групата продължава да нараства, даже някои се настаняват в съседното място.

Купона е във вихъра си.

Децата също се забавляват на пълни обороти,

домашните любимци - не толкова.

Част от компанията се наслаждава на басейна в съседното село

и на велосипедна разходка,

а други просто си почиват край кемперите.

Докато едни се опитват да разберат как работят радиостанциите

други говорят с тях,

а някои са се сдобили и с улов от близката река.

Вечерта идва и се пали традиционния лагерен огън

Някои приготвят хапването,

други направо се захващат с него по предназначение.

И така неусетно в сладки приказки и наздравици отминава и тази вечер.

На другия ден времето е по-дружелюбно и членския състав се запътва към селския празник.

Поздравяваме местните овчици

и тъй с песен на уста

и със знамето в ръка взимаме акъла на местните

и караме нашия любезен домакин Анани да се усмихне.

Така с кучето напред,

с бодра крачка

и с велосипед пристигаме на мегдана.

Веднага повеждаме хорото,

и заемаме ключови позиции наоколо.

Всички се забавляват кой както намери - едни на хорото

други на колелото

а трети не могат да насмогнат с храната.

Следва откриване на празника и разяснение на непосветените що е това кемпер и има ли той почва у нас.

Кметицата държи реч

поднася се специално направената за селото пита,

а отец Борис освещава

новата селска чешма

с хляб и сол.

Следва благословия за здраве на майстора направил и дарил чешмата и на всички присъстващи.

Празника продължава с всенародно хоро

и рецитал на млади местни таланти.

Колкото и да е хубав един празник в един момент му идва края и докато едни си тръгват пеша, то други са моторизирани.

В лагера на дневен ред идва излизането на кемперите, които трябва да си тръгват.

Калта и боксуването са големи.

Пада яко бутане

и дърпане,

че дори и най-новите машинки се опъват,

а дъждът вали ли вали

и не спира.

Накрая махане за довиждане на тези които са се измъкнали

и равносметка на пораженията.

Вече членския състав е доста намалял, а поляната е доста опразнена.

Следва бурна радост от калта

и ръкопляскане поради липсата на повече дрехи за преобличане,

а огънят е омаен както винаги.

На сутринта времето вече е чудесно, но всички трябва да си тръгваме.

Калта е още повече и все така лепкава и хлъзгава. Добре че идва трактора защото иначе измъкване няма.

И така напред със знамето, мивката и боклука

един по един кемперите започват да достигат до заветния асфалт.

На някои даже и трактора им е малко та пак трябва да ги бутат

други стават медийни звезди,

а трети направо разорават терена.

Накрая остава само един кемпер - мерцедеса на Анани. Той пали, тръгва

и ... излиза без чужда помощ. Който си го може - го може!

За жалост накрая от хубавата ливада остана това:

Това беше - дъждовно и мъгливо, но много жизнерадостно, мокро и кално, но пълно с незабравими емоции, кратко, но с изградени множество бъдещи планове, с много нови запознанства и приятелства, с купища усмивки и чудесни спомени.