Среща 4-6 септември 2010г - яз. Копринка

Лятото вече е към своя край и някак логично дойде и времето да се съберем на поредната клубна среща. В търсене на уж равноотдалечено от всички краища на страната място пак избрахме да се съберем на язовир Копринка. Той язовира си е хубав и винаги е приятно да се отиде там, но за да има разнообразие за в бъдеще ще гледаме да правим сбирките на други места. Освен нас имаше и много други мераклии, които да къмпингуват и да ползват благинките на язовира поради което сме малко в страни от предварително посоченото място, но разликата е несъществена. Ето така ни посрещна язовира - тих , спокоен и красив.

Макар и да отиваме относително рано спрямо други срещи пак не сме първи. Евгени и Стефко вече са се настанили, пазят поляната и са в очакване на следващите участници.

Докато се чудим къде точно да сложим кемпера и един по един започват да идват следващите кемпери и каравани

Така неусетно за кратко време вече сериозно сме се разположили на поляната

Времето е хубаво, но по небето започват да танцуват дантелени облаци, което неминуемо предвещава да очакваме и преваляване.

Не след дълго очакванията стават реалност. Това за пореден път потвърждава традицията срещите ни да вървят все по вода. Така под тихия и напоителен ромон на дъждеца кротичко изкарваме вечерта кой дето свари на сушинка. На следващата сутрин вече не вали. Явно времето има милост и всички се радваме на това. Идват и нови учатници, а Владо нямащ особена вяра на капризите на времето веднага се захваща с разпъването на фортселта

Вики също подема идеята за осигуряване на сушина и започват разпъването на бързото иглу

Да, но Влади така е набрал скорост, че още преди да се усетим вече е на втория фортселт

а за Вик остава да си опъне въжетата

Така докато се улисваме по импровизираното състезание в опъването Коко събира очите на повечето присъстващи с неговите инсекти. Като същински факир за нула време изработва най-разнообразни насокеми за изкушение на рибоците.

И така докато едни се занимават с разни технически занимавки други са запалени фенове на футбола и разпускат пред телевизора

Поглед на лагера от високо и опит за преброяване на кемперите и караваните. Докарах ги до 26 кемпера и 6 каравани.

Неусетно деня мина, а с него и сухото време поради което правим последни стъпки в осигуряването на сушина

и скара за похапване

въпреки дъжда.

Така в интересни раздумки от шатра на шатра минава и тази вечер. На сутринта отново се радваме на слънчево и хубаво време,

а лагера ни така се е разрастнал, че едва се обхваща с поглед

Погледнато откъм язовирната стена сборището ни изглежда внушително.

Така и не успяхме да се преброим колко точно сме били.

Язовира беше с тихи и спокойни води,

което своевременно бе променено от мераклиите на джета.

Видяли какво става съседите ни веднага пуснаха "тежката артилерия"

Но забавата не е само във водата. Най-малкия член на клуба се радва на нещата по своему.

По-големите каки и батковци разделени в групички от по няколко деца играят на най-разнообразни игри. От време на време някои се качват на АТВ-то кога сами

кога по двойки,

а големите залагат предимно на велосипедите.

Стефчо освен да кара детското колело

много добре се справя и с барбекюто.

Така помежду почивка и забава край спокойния и красив язовир

стигаме до един генерален извод - " Работата е за хора които нямат кемпери".

Деня си отива а с него безоблачното небе.

Наслаждаваме се на прекрасен залез

и успяваме преди съвсем да са се събрали облаците да се съберем на обща трапеза

На сутринта вали и полека-лека си стягаме багажите за отпътуване. А децата из храстите продължават да се радват как всичко е мокро.

Хич не ни се тръгва, но и тази среща приключи и един подир друг се отправяме към домовете си.

Накрая завършвам като в приказките:

И аз бях там, и аз се лудях, три дни ядох, пих и се веселих.

До нови срещи!