Среща 15-17 април 2011г - яз. Копринка

Тази година отново решихме да направим клубната среща на язовир Копринка. Има нещо специално в това място, което по един или друг начин магнетично ни привлича. Събирането е насрочено за уикенда, но водени от мерак и нетърпение още от четвъртък доста хора са там. В петък повечето хора вече са пристигнали и са се настанили, а когато вечерта и ние най-после успяваме да пристигнем гледката беше поразителна - на фона на притихналия язовир ясно се виждаше сякаш цяло поле от кемпери и каравани. Първото което ми мина през ума беше "А дали ще има къде да паркираме?"

След кратка разходка из лагера си намираме местенце и се гмуркаме в чудесната атмосфера на забава и добро настроение. Всички са много позитивно заредени от мероприятието и същевременно доволни и приятно изненадани от липсата на дъжд и кал. Въпреки лошата метеорологична прогноза, която отказа доста хора, все пак времето реши да бъде добро и благосклонно към нас. Пловдивчани казват, че специално го били поръчали да е хубаво, а и освен това няма как да се съберат толкова много и все чудесни хора и да не повлияят положително на всичко, че и на времето дори. И така след вечерта преминала в нови срещи, запознанства и забава на следващата сутрин язовира ни посрещна красив, тих, спокоен и само малко облачен.

Много скоро и това се промени.

Тук е мястото да изкажем и специални благодарности за чудесната торта, с която ни изненадаха семействата на БОРО и Стенли,

а малчуганите разбира се бяха най-нетърпеливи

и най-много се намазаха с торта.

Най-малката ни участничка този път в срещата беше все така красива, ведра и усмихната както подобава на една дама.

За разлика от нея сивия красавец все търсеше начин да се откачи от верижката си и може би да по покръжи наоколо наволя.

За възрастните положението е ясно - купон и забава без ограничения.

Децата и те не остават по-назад. Малките принцеси изучаваха разнообразните свойства на крайбрежния пасъчник,

а по-големите им каки и батковци играеха на петанка

народна топка и още много други игри.

Който си беше донесъл велосипед си го караше.

риболов

и возене на лодка,

гребане с кану когато времето бе съвсем тихо

или каране на сърф, когато имаше малко вятър.

Направихме и разходка до язовирната стена за да разгледаме уникалното съоръжение за изпускане на водата там.

Едва от стената можеше да се обхване с поглед целия ни лагер,

а язовира беше все така красив и спокоен.

Вечерта имаше традиционното събиране край масите, където освен хубаво хапване и пийване имаше много интересни разговори, майтапи и лакърдии.

Нямаше как всичко да се снима и покаже, но поне малка част от нещата са документирани.

Вълко ни зарадва с чудесна феерия от фоерверки,

а по-късно вечерта даже имаше и дискотека в единия край на лагера, за която обаче не разполагаме със снимков материал. На следващия ден, колкото и да не ни се искаше, вече трябваше да си тръгваме. Полека-лека язовира опустя

и остана с очарованието и красотата си да ни очаква да се съберем отново там за следващата клубна среща.