Среща 7-9 октомври 2011г - Червен

Покрай Шуменската клубна среща и желанието на доста хора забавата да продължи ей така набързо се организира и осъществи сбирка на кемперисти и караванджии на стадиона в Чевен. Тук е мястото да благодаря специално на Другаря Василий Кривицки за идеята, гостоприемството и реализацията на това чудесно мероприятие. Васко, благодаря ти от името на всички ни за това, че ни събра на това прекрасно място, за това, че ни забавлява и ни радва през тези три прекрасни дни и ни зареди с толкова много позитивни емоции и енергия, които да ни топлят в студеното есенно време и да ни усмихват когато ни налегне сивото ежедневие. Благодаря и на всички останали, които по един или друг начин се включиха в това чудесно събитие и със своето участие, идеи и настроение спомогнаха всичко това да се случи, да ни весели и да остави прекрасни спомени в сърцата ни.

Най-големите ентусиасти се събират на мястото на срещата няколко дни по-рано, а в петък вечер вече групата доста е набъбнала, като напрекъснато идват нови участници.

Работата е ясна. Пред този знак никой не може да устои.

Така вечерта мина неусетно, а на сутринта се събудихме с чудесно слънчево време и приятни есенни температури.

Оказа се че компанията вече наброява над 40 кемпера и каравани, а продължаваха да идват и нови. Стадиона се изпълни, а наоколо всичко бе заобиколено от къпини.

Под галещите лъчи на слънцето настроението беше все по-ведро и жизнерадостно

Още от сутринта се започна с кулинарните изкушения и предизвикателства. Невероятно вкусни бяха принцесите опечени от модифицирания на газ парти-грил,

а също така и апетитните гофрети.

Не стига това ами имаше и чеверме с главен майстор Андрей от Асеновград.

Като всяка по-засукана работа и там имаше нужда от помощник-майстори

и технически екстри

Агънцето съвсем бе оплезило език от жегата.

И на Андро му беше жега, но си имаше асистент който да му трие морното чело

Така помежду другото стана и касапското мезе,

а накрая разбира се и цялото чеверме

Междувременно пристигна този забележителен камион-кемпер, чиито собственици също имат забележителни кулинарни постижения.

Бърза снимка за спомен

и веднага се минава към същността на нещата,

а ей това е само набързо надничане в тайната чанта с готварските магии.

Така докато едни кулинарстват други борят биричката на сладка раздумка.

Изненадващо Иван Иванов бе изненадан на патерица по случий наскоро миналия рожден ден със интересен подарък,

който веднага бе изпробван и одобрен.

Край всичко това неусетно си вървеше и планувания изпит,

а комисията или поне част от нея се оказа, че не подхожда с особена строгост към нещата.

Децата се забавляваха на воля.

Бяха си сформирали банда, която имаше за основна цел да не се мярка много пред погледите на възрастните.

Част от тях откриваха чара на палатката и даже декларираха намерение за пренощуване там, но плановете има бяха осуетени

По-малките бяха по-скромни - забавляваха се взаимно,

позираха за снимки

и се радваха на новите придобивки.

Повечето домашните любимци тичаха на воля, а някои просто се излежаваха и сериозно наблюдаваха минаващите край тях кемперисти.

След това Другаря ни изненада с тези знатни люде,

а отецът специално бе донесъл и иконата за онези, които искат да и отдадат почит.

За доброто настроение много допринесоха и чудесните песни с акомпанимент на акустична китара.

Следващата изненада беше с гайда и народни песни.

Така много пяхме и се веселихме,

а най-омагьосаните от музиката даже пристъпяха в нейния ритъм.

За гайдата освен че се насладата от прекрасния и глас научихме и ка е направена и че е повече от столетница.

А цялата тази омайна музика и история провокираха у Стани огромно влечение към гайдата и желание да посвири.

Оказа се че бая надуване си трябва и че това духане не е като онова духане.

Накрая с помощта на Коцето нещата потръгнаха

и даже цяла мелодийка се получи.

Определено на Стани и отива гайдата.

Така и хареса ,че след това се пробва и в пеенето.

И там я бива,

а накрая поведе и хорото

Голяма работа е тая мома.

Така неусетно се изниза деня а щом се смрачи си напалихме чудесен огън,

около който се събрахме на голяма трапеза,

а децата не спираха да беснеят наоколо.

След това като по традиция Вълко направи заря, която ме изненада, но въпреки това успях да я снимам в съкратен вариант.

Малко след това и Вик отбеляза със салюти точно на едномесечната патерица своя рожден ден.

След зарята благодарение на Марци пуснахме горящ фенер, който се запъти право към луната,

а накрая започна и маскарада.

Имаше най-различни и все хубави дегизировки, за което голяма заслуга има и Марчето на кмета.

А накрая всичко прерасна в дискотека

Попов беше особено темпераментен,

от което май подскочиха мустаците на Марчони

След това рокът завлядя дансинга,

а когато дойде ред на Фреди Меркюри в действие влязоха прахосмукачки

четки и друг подобен им инвентар.

Накрая танците се завъртяха около пилона

и страстите така се разгорещиха,

че даже и кучето на Попов се включи.

Вечерта беше бурна, весела и много забавна. Единствно дъжда бе този на който веселбата не му допадна особено и накъде към малките часове на нощта принуди и най-самоотвержените купонджии да се приберат по кемперите и караваните.

Сутринта бе облачна, но не валеше. Всички полека-лека се стягаха за път макар изобщо да не искахме да си тръгваме. Преди да потеглим всеки в своята посока се събрахме дружено, и хванати за ръце отговорихме на въпроса "Има ли тук кемперисти?"

Имааааааааааааааа!

До нови срещи приятели!