Среща 24-26 април 2015г - Копринка

Пролет, къщички на колела, мерак за пътуване и по-близък контакт с природата - все основателни причини сбирка - да се съберем, да открием сезона, да се запознаем с нови хора от нашата порода, да споделим емоции и преживявания, да се забавляваме и радваме на хубавите страни от живота. Такава е нащата пролет - пъстра и вълнуваща, многолика и притегателна.

За пореден път тази година се събираме на поляните край язовир Копринка. Въпреки, че ни се иска да поразнообразим за сега не сме намерили по-удачно място.

А язовира и околността са красиви и магнетични както винаги.

След дългата зима и по-хладното начало на пролетта на всички им се иска да излязат някъде на теферич, да се отпуснат и порадват на природата, да съберат енергия и настървение за много нови пътувания и мероприятия.

Най-запалените бяха отишли на мястото на сбирката няколко дни по-рано, а в петък вечер почти цялата околност се беше пълна с кемпери и каравани. На другия ден успях да преброя 170 екипажа накацали като бели гъбки сред хубавата зелена трева. Имаше много нови хора, като за пръв път до сега относителния брой на караваните спрямо кемперите беше почти двоен спрямо минали години. При толкова много хора и возила имаме само частични изгледи от лагера.

Иначе в събота от сутринта започнахме с чудесно време, сладки раздумки и занимания по интереси. Язовира отново ни очарова в цялата си прелест.

а който си е досенъл каяк му се наслаждава порейки спокойните води на водоема.

Любителите на сладките изкушения се бяха подготвили специално за срещата с чудесна торта.

Петьо от сутринта ловеше мигове и муцуни,

което никак не му попречи да развее байряка на свободата.

Владо също беше опънал байряк и чакаше инженер Петров за диспут, но ... си остана с очакването за някой следващ път.

Другаря от рано сутринта взе акъла на малки и големи с новата си придобивка - страхотен катамаран с уникални възможности.

Освен водните бяха застъпени и сухоземните забавления, както за големите

така и за по-малките.

А ей този малчучан сам бе изработил тази малка къщичка и с надежда очакваше някое птиче да си я хареса .

Повечето момчета преследваха по някоя и друга топка, а на онези дето не им дават да ритат само зяпат отстрани.

Батковците с велосипеди се възмущават от необразоваността на младежта по въпросите с гумите,

а на малките всичко им е забава.

Домашните любимци бяха кротки. Рекси обстойно обхождаше лагера наглеждайки състоянието на хранителните запаси, а Неро основно си почиваше и се радваше да се види с много страри познати.

От възрастните всеки по своему се наслаждаваше на къмпингуването -

кой със сладка раздумка и наздравици,

кой с готварство

и кулинарни тестове.

Имаше печени агне и яре и още много най-различни неща, а мен по едно време ме хванаха да моделствам, което хич не ми се удава.

Следобяда дойде и времето на децата. Това си беше цял празник.

Специални благодарности на Илия и г-жа Коколандия за организацията и многото игри и занимания, които направиха за децата.

Имаше и солиден награден фонд

а допълнително за радост на децата Любо Мулетаров донесе и цяла кутия със сладоледи.

Игрите бяха разнообразни и увлекателни,

както за по-големите

така и за най-малките.

Като се случи нещо да внесеше смут в детската игра

сладоледа веднага оправя настроението .

И възрастните не пропуснаха възможността да се включат в забавата.

Марци си извоюва приза за рекламно лице на тегличи,

а Любо изненада и малки и големи с бързина и пъргавост.

За хубави снимки е добре да имаш удобно дърво под ръка,

резултата:

Публиката се забавляваше и наслаждаваше не по-малко от учасниците. Друго си е да си в ложата с идеална гледна точка и всички екстри.

Малчуганите си правят сметка как да се включват в игрите на големите.

Накрая имаше дърпане на въже и два пъти момичетата спечелиха. Явно този път бяха закусили по-стабилно.

А щом големите падат и малките трябва повтарят, няма да са по-назад я.

Накрая всички заслужено се втурнаха към сладоледа .

След многото игри и забавления се премина към приготвяне на вечерята.

и Жоро е доволен че му се получават пържолите,

а ей това е пример за тарикатска маркиза - хем сянка, хем мезе.

По мръкнало имаше пускане на фенери

и още много раздумки и наздравици.

А край огъня до късно обсъждахме най-разнообразни теми за пътуванията и хората за интересните неща в живота и женската еманципация.

Неделния ден също беше слънчев и прекрасен.

Направихме си обща снимка за спомен,

пожелахме си отново да се съберем и да не спираме да се радваме на живота.

За съжаление малко преди тръгване кемпера на Илия направи неприятна изненада, но стискаме палци и се надяваме в крайна сметка всичко да приключи благополучно.

Тръгвайки си, оставихме празните поляни с няколко екипажа

и прекрасния язовир, канещ ни за нови срещи и мероприятия.

Накрая искам да изкажа благодарност към всички, които дойдоха и се включиха в тази среща, като по този начин спомогнаха всичко това да се случи и да изживеем тези прекрасни и незабравими мигове.

Благодаря ви от сърце приятели, до нови срещи!