Среща 2-4 октомври 2015г - Копринка

Отново е есен, хубава златна есен и ние отново се събираме, защото искаме да се видим за пореден път, да споделим свои преживявания и спомени да изживеем вълнуващи мигове и да натрупаме незабравими спомени с хора, които харесваме и с които ни е приятно да се събираме и забавляваме. Мястото е язовир Копринка. Напоследък по ред причини се събираме все на това място, но стига да има по-добро предложение сме отворени към промяна.

Иначе язовира този път го даваше изчезващо. До сега не го бяхме виждали толкова маловоден.

Случвало се е преди язовира да е толкова пълен че да аха да стигне до пътя, а сега трябваше човек хубаво да повърви докато стигне до водата.

Там където водата я нямаше не беше подходящо нито за пикник нито за игра, но за снимки ставаше.

От друга страна за рибарите спирачки няма. Даже казваха, че така шансовете се увеличавало, защото имало повече риба на единица обем.

Ето и екипирани нашенски мараклии мотивирани и готови за големия улов.

Тези дето не сме така запалени по риболова и предимно го практикуваме в магазина гледаме на водоема преди всичко като на място за разходка. Този път предвид малкото вода и оголения дънен пейзаж романтикта много я нямаше, но за сметка на това хубавото и топло слънчево време компенсираше тези неща.

Наближавайки стената съвсем ясно се виждаше чистотата на язовира. Ако до сега по една или друга причина някой е таил съмнения то гледката разсея всичко това .

Лично аз не бих се жертвала да бъркам в такава вода, но рибарите, риболовците и рибохващачите нямаха такива проблеми. Явно не им пречи къде живее рибата, ако изобщо може да се живее при подобни условия.

Тези дето не се интересуваме от рибарлъка си направихме чудесна разходка и снимки по стената,

а който не си е донесъл вода овреме - компенсира.

Иначе лагера беше пръснат по всичките поляни. Кемперите и караваните се бяха белнали като гъбки след дъжд.

Статистиката на преброяването показа, че сме над сто екипажа. При направеното броене се оказа, че сме се събрали общо 73 кемпера и 32 каравани.

В общи линии имаше всеки се беше настанил според своя вкус - кой със стари приятели, кой на случаен принцип и раздумките и почивката вървяха с пълна сила.

Марци беше опънал сергията за онези, които имат нужда от продукти на Тетфорд,

а Вълко се опитваше да мине и за нещо като рекламно лице.

Иначе най-малкия участник беше само на месец и кротичко си спеше в количката, докато тате прилагаше най-нови техники за полюшване.

Иначе край масите положението беше традиционно - много забавни истории и случки, много смях и веселба.

А ей така помежду другото прихванах и ноу-хау за това как се пекат чушки .

Който се е подсигурил с хубави кресла си ги ползва и се наслаждава на почивката и хубавото време,

а браточките пак се черпеха за всеобщо здраве.

Децата този път бяха на пълна свобода - самоорганизация и лудеене без граници. Много ни липсваше Илия с неговата организация и забавления, но стискахме палци за Рая и Кристи бързо да оздравяват и следващия път да се навакса с пропуснатите игри.

Най-ученолюбивите не пропуснаха да обменят опит в науките. Имаше писане на йероглифи, четене на китайски, корейски и други интересности.

а по-порасналите деца кръстосаха шпаги на шахматната дъска.

Вечерта си запалихме огън. Събирането край него носи много приятни емоции, създава чудесно настроение и някак пълни душите ни с топлина.

Децата се забавляваха с печене на маршмелоуси и с разкази на интересни истории,

а ето това беше кьошето на най-забавната и неуморна част от легера - Смолянско-Димитровградската група. Там купона се вихреше с пълна сила и зареждаше с позитивизъм и хубаво настроение всички, които искаха да се включат.

Неделния ден премина също така хубаво и спокойно. Използвахме последните дни на циганското лято за да се заредим с още слънчева топлина, да се насладим на компанията на готини хора и да се забавляваме до насита.

Събрахме се да си направим обща снимка за спомен от това чудесно мероприятие и да почетем с мълчание онези наши приятели, които вече не са сред нас,

да се хванем за ръце, да си вземем довиждане и да си обещаем да се съберем отново.

Накрая, искам да благодаря на всички, които дойдоха и допринесоха за тази сбирка, всички които направихте това изживяване възможно и реално. Благодаря за духа и ентусиазма, за чудесното настроение и незабравимите спомени !

Благодаря ви от сърце приятели, до нови срещи!