Среща 7-9 октомври 2016г - Паниците

За тази есен по-голямата част от съфорумците изказаха предпочитание да се съберем в местността Паниците край Калофер. Мястото е просторно и много красиво. От поляните се открива чудна панорама към околните върхове и връх Ботев. От тук тръгва и планинския маршрут към хижа Рай и красивия водопад Райското пръскало. Понеже е дълъг и отнема поне 4-5 часа в едната посока то само най-подготвените се престрашават да се пробват. Отдавна съм му хвърлила мерака, но някой друг път когато съм в по-добра физическа форма ще се пробвам.

Пътуваме в петък вечерта и пристигаме доста късно. Повечето кемпери и каравани вече са пристигнали и като гъбки са се пръснали из поляните. Вали доста обилно и правим няколко тегела с кемпера за оглед преди да решим къде точно да спрем. Така е като има голям избор. Накрая спираме както дойде и готово.

На сутринта когато ставаме отново е облачно но дъжда вече е спрял. Ако са прави синоптиците времето трябва много скоро да се оправи.

Така и става. Към обяд вече облаците са се разкъсали, слънцето пеква, децата без да чакат подканяне се впускат в игри,

а минзухарите се кипрят наоколо.

Съвсем скоро се появи Другаря с най-новата му версия за кемпер

и веднага подкарва дрона за радост на малки и големи.

А самия дрон е от най-ново поколение - страхотна машинка!

Имаше и разни други интересни играчки,

а по-малките залагаха предимно на велосипедите.

Като понапече слънцето времето стана съвсем приятно.

и лагера направо грейна.

Дечурлигата се захванаха с най-разнообразни игри.

По-големите се погрижиха да има материал за вечерния огън.

Някои си мериха генераторите,

а точно в 17ч както бе обещал Ice Мan започнаха и организираните детски игри.

Отначало с правене на муцуни,

после с челни стойки ...

чак до висене

Имаше и пускане на хвърчила ,

игра на народна топка,

и надбягване с чували.

На някои чували хич не им беше до това но децата се забавляваха чудесно,

а като се стъмни за десерт имаше и детско кино.

След това дойде ред на огъня - топлина, романтика, сладки раздумки и майтапи.

Луната ни се усмихваше някак закачливо,

връх Ботев сериозно светеше в червено в далечината,

а звездното небе се разстилаше приказно над нас.

Така улисани край огъня и в приказки изкарахме вечерта, а на следващата утрин още от самото начало слънцето приятно припичаше. Аз обикалях и броих кемпери и каравани за любопитните и за статистиката. В крайна сметка дори и тези дошли най-късно бяха преброени и равносметката е 77екипажа - 58кемпера и 19 каравани.

Вълко се закачаше с дамите,

други си правиха слънчеви бани,

направихме си общи снимки

и лека по-лека, един по-един екипажите се подготвяха за прибиране у дома. Беше чудесно изживяване. Изкарахме си страхотно, видяхме се с стари приятели и нови такива, починахме си и се заредихме с много положителна енергия. Накрая когато слъмцето се скри зад хълма и ние си взехме довиждане с това магнетично място.

След нас дойдоха и следващите посетители може би за да направят тяхното поредно следобедно събиране :)))

В завършек искам да благодаря на всички, които се включиха и допринесоха за тази среща. Благодаря за хубавите мигове и настроението, за споделените емоции, за радостта и забавленията.

До нови срещи, приятели!