Среща 12-14 април 2024г - Копринка

Пролет е, ама каква пролет само. Не помня от кога не съм се радвала така на хубаво и топло време, всичко цъфнало и ухае на свежест, накъдето и да погледнеш виждаш красотата и прелест и ти се иска да грабиш, да грабиш с пълни шепи и да не спираш.

Традиционната ни среща е насрочена за средата на месец април, а времето е направо лятно - слънчево топло и изключително подходящо и приятно за вълнуващи мероприятия сред природата.

С голямо нетърпение и мерак още от предния ден сме стегнали кемпера. Приключваме работа по обед и веднага се понасяме към Копринка. Пътя е много приятен и минава неусетно и късния следобяд успешно пристигаме на желаното място. Вече са се посъбрали доста кемпери което определено ме изненадва. Без да се суетим много-много наместваме кемпера и се впускаме в да се видим и да си поприказваме със стари и нови приятели и така до края на вечерта.

На следващата сутрин ставам бодра и с много хубаво настроение. Започвам обхождането на лагера за да се видя с онези с които не сме се видели предния ден.

Тъкмо съм по средата на поляната когато Жоро ме вика да се разходим до стената на язовира че било много подходящо за снимки. На подобно предложение не мога да откажа и се отправяме натам. Не сме само ние натам и доста други са решили да се поразходят в тази посока. Получи се много приятна разходка, а снимките станаха чудесни.

Само дето въпреки ранното време на Макси му беше жега и само прилягаше на сянка. Въпреки, че изглежда голям то е още бебе с много благ и добродушен нрав

Милчо пък ме изненада с друго бебе - малка, сива, пухкава красавица

Дечурлигите макар да не бяха много сравнено с предни срещи все пак имаха своето присъствие и се забавляваха не по-малко от възрастните.

След разходката продължих с обиколката че кемпери имам да броя. Е, и каравани но те бяха малко, като за цвят. Основното множество беше от кемпери и кастенвагени като изброих общо 73 участници. Минавайки в зоната край язовира забелязахме че и тази пролет отновоо се засичаме с надпреварата на малките ветроходни яхти.

С някои хора се видяхме съвсем за малко, че всместо с кемпера бяха с дошли с бързото возило.

Други ни шашнаха с плановете си за пътуване в далечните и красиви земи на Исландия

Въпреки подухващия от язовира вятър там се бяха събрали доста екипажи, които вятъра не ги плашеше, но пък за сметка на това се наслаждаваха на прекрасна панорама и гледки.

Нататък кемперите продължават

и така докато отново стигам горната поляна

Там всички бяхме запленени от новото бижу на Васка, което токущо си бе докарала от Гермния.

Докато обикалям да броя нащраках и немалко кадри с участниците в сбирката. Това са може би най-ценните снимки от събитието, защото чрез тях след време виждаме какви сме били и най-точно ни събуждат спомените.

След толкова много поединични и групови снимки за спомен си направихме и една обща. (кликвайте за отваряне в голям размер)

и една с моя милост

Който закъснява - пропуска, а на Тони дамите му се лепят като мухи на мед.

Вечерта традиционно се палят барбекюта и се опъват софри.

а помежду другото забелязвам и сериозната предупредителна табелка на Шерифа.

Два дни се опитвах да не отърва залеза, но не ми се получи. Докато се усетя и Слънчо вече се е шмугнал зад планината, но въпреки това беше красиво.

Накрая давам линк към моето съвсем аматьорско видео запечатало някои моменти от срещата.

https://www.youtube.com/embed/oW4VtQ_Lkio

Това беше.

Благодаря на всички участници, че направихте тази среща възможна, че спомогнахте за незабравимите моменти и изживявания, че допринесохте да се случи всичко това и да се заредим с прекрасни емоции и много мерак за нови сбирки!

Бъдете здрави и се надявам на есен да се съберем отново.

До нови срещи приятели!