Среща 25-27 април 2025г - Копринка

Поедна пролет и за пореден път спазваме традицията и се събираме кра красивия язовир Копринка. Аз от толкова много мерак предобрих положението с едни ягоди и след малко отклоение успяхме да пристигнем на язовира чак по тъмно, но пък съвсем в разгара на вечерта. Веднага се вляхме в насъбралата се компания и започнаха интересните раздумки и разкази за вълнуващи истории и кемперски изживявания.

На следващата сутрин положението беше приказно - красотата ни обгърнала отвсякъде - спокоствие, дъх на пролет, птички пеят и весело кемпско множество

Имаше и облачета от време на време као за разкош, но времето беше на наша страна и не помрачи сбирката. Обикаляйки нагоре-надолу по поляната измежду кемперско-караванския град, които се беше обособил на няколко квартала за целите на статистиката успях да преброя общо 53 екипажа с къщички на колела.

A ето и най-авангардния към момента кемпер - когато има мерак и ентусиазъм нещата винаги се получават.

Бе много приятно и вълнуващо да се видим и да си поприказваме със стари познати и приятели, да обменим опит и интересни истории, да си спомним за онези, които за жалост вече не са сред нас.

Почивай в мир Вълко! Липсваш ни, но винаги ще носим частица от теб в сърцата ни!

Помежду почивка и раздумки имаше разбира се и разрешаване на някой технически проблем.

Някои почти си разглобиха кемпера, докато другите мързелуват и се наслаждават на интересни разкази на преживявания от далечни места.

Непосредствено до кемперското сборище имахме интересни ветроходни съседи, които се състезаваха със своите яхти.

а който си има деца и каяк - си ги забавлява в споконите води на язовира.

Следобяда се събрахме и си направихме снимка за спомен.

Не знам дали успяй да хвана всички, но ето две такива - кликвайте на тах за по-голям размер.

Нататъка времето неусетно литна в раздумки на маса с много наздравици и разкази на интересни и весели истории.

Неделният ден ни посрещна с доста по-облачно и мрачно време. Бе валяло през нощта, традиционни не се разминахме бе дъжд. Поляната бе мокра и немалко екипажи вече стягаха бягажа, а други дори си бяха тръгнали.

На нас въпреки това хич не ни се тръгваше. Даже Жоро се запъна с една табла, но след като падна предаде фронта и се примири, че колкото и да не ни се иска трябва и ние да поемаме към дома.

Ами това беше. Отново времето отлетя много бързо, но всичко бе много приятно и запомнящо се.

Благодаря на всички , които с участието си направихте това мероприятие възможно, така хубаво и вълнуващо, благодаря за незабравимите моменти и изживявания, за хубавите спомени и за чудесния заряд от прекрасни емоции и мерак за нови сбирки и за още много такива прекрасни моменти!

Бъдете здрави и се надявам на есен да се съберем отново!

До нови срещи приятели!