kemper-club forum

[loveforever]

Скоро отново сме на главния път в посока Босна. Освен нас обаче натам са се запътили и огромно количество дъждовни облаци.



Мен това хич не ме притеснява даже напротив - радвам се, защото на дъжд камънаците изглеждат много по-хубави. Много скоро съвсем притъмня и започна да пръска. Стигаме така до границата и целите в трепет и притеснение очакваме какво ще ни се случва. Сваля Жоро съклото, подава плахо трите паспорта, онзи от гишето само попита "трима ли сте?" и без да отвори паспортите направи знак да продължаваме. Мен ме напират едни коментари за кучета и прочее, но тактично си мълча. Продължаваме нататък в очакване. Все пак минахме само хърватската граница, а босненската сигурно е някъде по-напред. Караме си така кротичко под дъжда станал вече проливен, минахме през едно градче Неум - много добро впечатление ми направи, а километража върти ли върти.



След десетина минути сме изминали 9 км и пред нас отново се показват характерните гранични будки.



Жоро се стяга в очакване - това трябва да е прословутата босненска граница. Коли наоколо няма никакви и спираме леко до едната будка. Преди да сме подали паспортите служителя отвътре просто махна с ръка да продължаваме. Оказа се че отново сме влезли в Хърватска, някакси мистично преминавайки през проблематичната босненска територия. Е, тука вече не издържах и споменах макар и деликатно за злите и миризливи псета и за останалите там неща.

Дъжда се лее като из ведро, а ние движим към поредния босненски граничен пункт. Скоро сме пред него. Граничен пункт е силно казано според мен. Просто до пътя имаше будка и бариера все едно за платен паркинг. Спряхме. Човека от будката пожела да види талона на кемпера, но не прояви особен интерес към паспортите и ни пожела приятно прекарване в Босна и Херцеговина.
Да!... Наистина тия хора са много зли и се заяждат за каквото им падне!

Пътуваме си в проливния дъжд и на дневен ред изплува ново притеснение - ами ние нямаме местни пари, дори не ги знем какви са. Какво ще правим ако се наложи нещо да платим... Тая дискусия хич и не ми се води и кратичко слагам точка казвайки - Ще му мислим на място!
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След около час най-сетне стигаме и Мостар. Първи впечатления - град като град, спретнат и симпатичен, нищо специално. Много скоро стигаме мост над пълноводна и красиво синя река, а в далечината различавам силуета на старинния мост. Ей, там трябва да идем - посочвам на Жоро. Той по джипиеса започва да се ориентира за подходящо за спиране място, като изрично изтъква, че от кемпера няма да слиза. Да си се приготвям сама да ходя да гледам където ми е мерак. Ок!
Минахме през центъра,



свихме в дясно и таман се чудим къде може да се спре и ей го паркинга пред нас. Сякаш той ни намери. Сигурно в нормален ден по тея места е голяма лудница, но предвид дъжда и късния час всичко е опустяло. Това разбира се е нова екстра за мен
Преди да се наложи да извадим на дневен ред проблема с липсата на местна валута идва един човек с дъждобран и учтиво ни обяснява, че паркинга е платен. Питаме за условията, защото не виждаме табела, а той просто каза:
- Кво имаш?
- ... евро? - леко въпросително отговаряме
- 5 еуро на саат.
Ок. Платихме. Виж ти, не било чак толкоз страшно.



Оправям се бързо аз за обиколка под дъжда, а мъжката част ще се впуска в неравна борба с хранителните ни запаси и ... палачинките разбира се.
Старинния мост се оказва съвсем наблизо - само на няколко минути. И се почна едно снимане, едно оглеждане от вси страни и посоки. Колкото и старание да вложих след 40 минути вече по няколко пъти бях минала навсякъде и снимала всичко поне по два пъти. То за един мост и 5 сергии на кръст колко време да иде. Ей го и него





Тук моля да ме извините, но просто не мога да не споделя видяното.

Свита част от мнението:

Реката



и в другата посока



сергийките



кафенцата



търговската улица





калдъръма



и пак моста но от другата страна





дюкяните



къщите



кулите





и пак моста вече отдолу



И по-малкия мост в близост с китните кръчмички

Та прибирам се накрая победоносно при кемпера грейнала до уши, а като гледам и мойте хора и те грейнали, ама по друга причина. Палачинките са таман на привършване, но от кумова срама са ми оставили две и аз да ги опитам.
Преобличам се основно, защото въпреки чадъра съм мокра до кости и поемаме обратно към Хърватска.
Следва скучно и спокойно каране, поредно вяло минаване на граница, без кучета и всякакви други екстри, малко магистрала, която беше много пуста и отегчителна и накрая излизане на крайбрежния път по който щяхме да продължим пътуването си на север. Точно по залез спряхме да вечеряме на една готина отбивка, на която немски кемпер се беше приготвил да нощува.



Не е да не ми мина през акъла, че бихме да се присъединим към него за през нощта, но Жоро така изкоментира ситуацията, че и без да съм казала каквото и да било положението беше повече от ясно. След вечеря продължихме още малко и по тъмно се шмугнахме в първия изпречил се на пътя ни къмпинг - аутокамп Сирена ( 43°24'24.2"N 16°46'45.2"E ).
Предоволна се отдавам на релакс и сладки спомени от една ненадейно сбъднала се мечта.
_________________
Магия в лилаво

Последната промяна е направена от loveforever на Сря Юли 18, 2018 10:14 am; мнението е било променяно общо 1 път

[loveforever]

Да се опитам да добутам пътеписа към края че лятото мина ...

Отново в Хърватска на сутринта се будим хубаво наспани. Лек поглед навън, че снощи в тъмницата нищо не видяхме. Ми той къмпинга си е много приличен. Съвсем близо през дърветата гледаме как чудесно се синее морето.





Да обаче няма време за помайване. Стягаме катуна, разбирайте свалям сенниците и изхвърлям буклука и минаваме за сервизиране на водите. Не знам къмпинга от кога датира, но умивалника е от 1867г



Следващия град през който мислим да минем е Сплит. Да видим какво интересно има там. Пътуването минава изключително леко и приятно за което много спомагат и хубавото време и гледките наоколо.



Така неусетно влизаме в града.





Голям град, много трафик, много народ щъка навсякъде, на всяко кьоше ремонт ... абе все едно сме си у дома. Зачукахме се разбира се в някаква задънена улица в опит да излезем на морето, но поне видяхме как плажуват местните. Не е моя начин.



След незнам си колко маневри кемпи е обърнат и се гмурваме отново в мелето.



Този път успяваме да се доберем до пристанището, но там на първо четене не виждаме удобно място за паркиране.



Жоро е извадил един от онези свои погледи, които безмълвно казват "аз тук не слизам от кемпера" въпреки, че наоколо не забелязвам нито цигани, нито митничари. Явно ги надушва и без да ги вижда. Бърз оглед наоколо и преценям, че и аз не съм особено мотивирана да маам гащи в жегата. Ще зяпам колкото може от кемпера, там поне съм на сянка.





Така много експедитивно го минахме Сплит и хващаме пътя към Задар.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

При целия околен камънак би било странно местните да не вадят полза от това и съвсем скроро виждаме и доказателството





Не си поплюват. Колко ли още хълмове са изяли ... В морето пък освен яхти



е пълно със садки и мидарници





Така докато разсъждаваме върху това как хърватите извличат полза от малкото природни дадености дето имат се оказваме в малко и китно градче Primošten.



Веднага отбиваме, защото разочарованието от Сплит трябва да се редуцира. 10 куни за паркинг и вече доволно размахваме крачоли по главната, без Боби разбира се. Той трябва да си гледа телефона.











Чудно градче - спокойно, с приятна атмосфера и китни кафенца. Пийнахме по нещо за разхлаждане, полюбувахме се на красивата гледка, но няма много време за размотаване и обратно в кемпера.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Нататък по пътя на едно място видяхме ето това:



което Жоро някак вяло изкоментира, че понеже било още рано та сигурно не било опечено. Да се ... у главата проста! Що не го накарах да спре ами после по целия път все за тия прасенца слушах. В интерес на истината и аз мислех, че като има на едно място трябва да има и на други ама не! Явно още сезона не беше тръгнал и повече такова нещо не видяхме. Поне за друг път ще ми е обица на ухото.
Така в кулинарни трепети и разочарования стигаме Задар. Този път идеално нацелваме крайбрежната улица в близост до стария град, който ще е и нашия основен обект за разглеждане. Намираме си местенце за паркиране, купуваме си талон за два часа от близкия павилион, защото има автомати за паркиране, но ние нямаме достатъчно куни на монети, а никой не желае да ни развали. Е, поне услужливо ни обясниха къде се продават талончета. Този път и Боби се включва в разходката. Не че много му се ходи просто му е свършила батерията на телефона и не му се играе на кабел.
Правим обиколка на стария град - много приятно място!











и като влязохме в един магазин за бонбони ... олекнахме с 40евро, но я детенце колко е доволно.



После огледахме пристанището, разходихме се по моста над залива





и дойде време да се ориентираме към прибиране. Денят е петък, вечер и ни остава последна нощувка преди прибирането в България, защото имаме уговорка с Боби събота вечерта да сме си у дома. Той иска да се събира с приятели да гледат някакъв мач и да купонясват. Излишно е да споменавам колко глупава ми се вижда цялата тази схема. Да обаче още от самото начало, изключая изказаното мнение не взимам отношение по въпроса. Това си е уговорка между баща и син в замяна на това сина да успее да изтърпи една седмица таралянкане из адриатическите потайности. И така таман ще мислим къде точно да нощуваме за да се насочим натам когато Жоро от никъде подхваща с Боби един много комплициран разговор:
- Ама ти наистина ли искаш точно сега да се прибереш ..., защото ... виж сега колко път сме били ... и. т.н ... и т.н. ...., като в крайна сметка младежа капитулира и се оказа, че имаме още един ден. На мен ми е крайно неудобно, защото се чувствам "без вина виновна". Хем не съм направила нищо, хем вътрешно усещам, че мерака ми за посещение на повече места макар и косвено е дал своя принос. В крайна сметка се оказа, че ще имам още не един а два изненадващи бонуса - Пула и Риека. А като за десерт дена завършва с прекрасен залез







Ще спим където сварим, след като Жоро каже, че се е уморил. Оказа се че късмета ни е отвел до къмпинг RAČA (44.9156571N 14.9139598E).
Там едно деде ни показва къде да паркираме и жестомимично обясни, че за всичко останало на сутринта след 9ч. на рецепцията. Ми добре. Наместване кемпи и много скоро се предаваме на съня.
_________________
Магия в лилаво

[Djina]

Дани, не мога да се сдържа, макар че съм на всяка манджа мерудия, да ти благода за споделеното за сина ви Мислех, че само нашите не харесват пътуването с кемпер. Подлудява ме вечното мрънкане преди тръгване - Е, пак ли ще ходим някъде...Виж другите деца, никъде не ходят, седят си само вкъщи и си играят пред блока. Как да не си оскубе косите човек Всички им завиждат, че са обиколили България и малко свят, а на тях им дай да си седят вкъщи. Като са с нас пък ако може да седят в кемпера. Отишли на м...та си, ама друго си е да си ровят в телефоните Успокоявам се малко, че не сме само ние, но не ми харесва никак.
А за козирога много се смях, защото и аз съм отявлен рогач Знам, че сме трудни за съжителство, но понякога имаме и просветления
Чакам продължението, защото много ми се иска да рискуваме и ние с минаването през тези "страшни" държави и да видим красотите, които ни показвате

[loveforever]

Явно съм някакъв пътешественик по душа, защото това ми е сериозен приоритет. От край време все ходим на някъде, според възможностите ни и децата никога не са били фактор в тази насока. Обикновено хората казват, че с малки деца на път било тегаво. Аз пък мисля, че с по-малки е много по-лесно отколкото със поотрасли. Като са по-големи кръга на интересите им е доста по-различен от нашия и затова нещата са по-трудни. Като узреят на нашия акъл вече ще си обикалят сами.

Колкото до пътуването с кемпера не е децата да не го харесват. Харесват го, но когато нещата се въртят около тях. Я си представи да са с подходящата им компания и да се обикаля по неща дето са им по вкуса ... ще са на седмото небе.
_________________
Магия в лилаво

[Данаил Делчев]

....и у нас имаме "поговорка" в семейството - "Децата са враг на дивото къмпингуване - искат си деца за компания"

[Djina]

Това е ясно, но първо - нещата, които на тях им харесват, на нас не са ни по джоба И второ - родителите на техните приятели не споделят нашия начин на почивка. То това мухи, комари, змии - живи ще те изядат. И на тия каравани къпете ли си (и този въпрос съм чувала ). А wifi има ли, че няма кой да ми гледа фермата Такива неща Пък форумните ни приятели са все от другия край на България. Така че за "враговете" наистина не е лесно, но ще трябва да поизчакат още 5-6 години, докато се разделят с нас

[loveforever]

На сутринта се будим със забележителна гледка.





Много приятно местенце! Буквално сме на брега на морето. След заплащане на дневна такса от двайсе и няколко евро сме се сдобили с гривни с чип за достъп до баните. В тоалетните може да се влиза и без гривни защото иначе май риска от наторяване на разтителността наоколо е силно завишен. Та решаваме, да се възползваме от баните които изглеждат съвсем прилично. Жоро си взима душ и е очарован, аз обаче нямам същия успех. Въпреки всички възможни проби на врътки и кабинки така и не успявам да се добера до топла вода. Минава ми през акъла да се шмугна в мъжката баня, но в крайна сметка решавам, че ще ми е много по-комфортно в нашата си и се изкъпвам в кемпера. Готови сме за тръгване, само трябва да сервизираме водата. За източване на сивата вода ни пращат в горната част на къмпинга, която е от горната страна на пътя.



Жоро зе запъва, защото мисли, че трябва да се мушкаме в тунела под пътя, които е означен като 3м, колкото сме и ние. Аз обаче съм категорична ,че с цял пълен мръсен резервоар няма да продължаваме. В крайна сметка се оказва, че освен тунела си има нормален вход-отбивка от пътя и без проблеми източваме водата. Продължаваме към Риека. Ако е рекъл бог ще сме там по обяд. Били сме и преди в Риека и в общи линии ми е ясно че няма нещо специлано за гледане, но поне така попътно ще ми е интересно да опресня спомените. Съвсем скоро сме там. Насочваме се към центъра.







За разлика от преди трафика не е особено напрегнат но гледам, че Жоро започна да се напряга. Май околната атмосфера не му понася много. Уж гледаме за място за паркиране, но в крайна сметка се оказа, че обикаляйки с кемпера сме разгледали центъра и няма особен смисъл да спираме за да обхождаме същите места пеша. Задавам на Наташа да ни води към Пула. Минали сме няколко кръстовища и отклонения и при поредната команда на Наташа "дръжте ляво" се оказва, че нищо не можем да държим. Пътя го няма. Е, виждаме къде е бил, но е така яко затворен и разкопан, че минаване няма. Подминаваме отбивката с надежда Наташка да преизчисли от другаде, но колкото и да преизчислява винаги ни връща на затворения вход към детелината на магистралата. Друга връзка наблизо към магистралата няма. Така след третото безпредметно обръщане Жоро взема нещата в свои ръце и решава че той ще изнамери липсващия път. И като ни навря в една вилна зона ... дето улиците не просто са тесни, а едвам се провираме...
Ако се случи кола насреща онзи се лови за главата и дава на заден, защото му е ясно, че ние назад ептен няма да можем да мръднем. И понеже когато едно нещо е зле винаги може да стане и по-зле, та пътя освен тесен стана и особено стръмен. Е тука вече не издържах.Запънах се като магаре на мост, че напреде не може да продължаваме. Пак суркане като в Свети Стефан не ми се преживява. Жоро в знак на разбиране сви към двора в ляво. По карта натам път няма, но явно и други са се спасявали в това направление, защото в крайна сметка успяваме да заобиколим стръмния участък.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Голямо стискане на палци беше да не се налага да се връщаме. Препотяване няколко пъти и ... успяхме да се доберем до по-нормален път който да ни изведе на така желаната магистрала. Накрая и Наташа миряса спирайки да преизчислява към разкопаната детелина. Хубавата новина беше, че ще минем през тунел под близкия хълм, а не както преди години през едни безкрайни завои.



Нататък продължихме пътя по вода, ама по много вода.







После и по слънце



и стигнахме Пула.



Това е град известен основно с амфитеатърът - шестия по големина в света. Ако питаме Боби това е поредния скучен камънак, но скучен или не ще го гледаме. Насочваме се към пристанището с надеждата там да си намерим местенце за паркиране. Докато оглеждаме от къде точно се влиза в зоната с паркирали коли забелязваме един кастенваген и веднага по един неособено регламентиран вход се боцваме до него. Незнайно защо това не тези от кастена хич не им се понрави и за има няма няколко минути се ометоха. Слиза Жоро да види как точно ще плащаме и първото което забелязва е любимият ни знак, на който символично такива като нас са ги зачеркнали с едни големи червени лентички.
Дори и да си помисли човек, че може да пледира непознаване на местните правила, то за тая картинка няма как да ни се получат нещата. Ми, ще се местим. От спряло положение оглеждаме отново района докъдето поглед стига и в далечината се забелязва нещо като паркирали кемпери и автобуси. Измъкваме се пак през нерегламентирания излаз и след малко сме на мястото. Оказва се точно зоната определена за паркиране на туристическите автобуси и кемперите. Чудесно! Подреждаме се до събратята и отиваме да избистрим казуса със плащането.



Нещата са прости. Има си автомат за плащане и табела указваща че таксата е 4 куни на час или 100куни за цяло денонощие. Странно ми се видя да платиш с 96 куни за 24 часа пък за денонощие 100, но това е положението. Ние мислим да сме за кратко така, че това не ни бърка. Да обаче ... точно на следващия ред много ясно си пише че таксата за campervans е 100куни , без да ги интересува колко време ще стоиш.
А,не! ... това просто не сме го видели. Точка! Няма начин за час-два време да дам 15 евра. Бъркаме в джобовете, вадим едни 6 куни на монети, дето не можахме да ги пласираме в Задар и се сдобиваме с билетче за час и половина паркинг. Аз оглеждам таблата на колегите в съседство и както се вижда и те са си платили почасово с изключение на баровеца с новия химер зад чието стъкло се кипри билетче от 100 куни. Поуспокоена, че не сме само ние тарикатите слагам бележката на посоченото място и поемаме към града.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Боби този път е с нас, кара колело и е в доста добро настроение вероятно защото края на пътуването съвсем наближи.



Обикаляме хубаво амфитеатъра





вътре даже имаше някакво представление.



Разглеждаме околностите, центъра, пристанището и то май това беше.





Прибирайки се при кемпи с облекчение виждаме, че никой не ни е лепнал глоба за некоректно таксуване. Преди да са се усетили се изнасяме от града. Следобяда преваля и ще караме към Загреб, където ще спим на някой магистрален паркинг. След цяла седмица по къмпинги добротата на Жоро е безгранична и отпуска един free-day, не за друго ами не му се завира в града, който сме разглеждали в минало пътуване.
Нямаше нужда за бързаме и хванахме пътя в страни от магистралата. Определено предпочитам да минаваме покрай китни селца и паланки, стига времето да не ни притиска.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Минаваме отново край Риека, този път транзит, любуваме се на залеза докато вечеряме на някаква отбивка.



Малко преди полунощ Жоро спира на един магистрален паркинг за нощуване. Аз предложих да отбием да спим в някое близко село, но не се прие. В Хърватска нали ако спиш на свободно ти конфискуват кемпера та ... само на магистралата при тировете може.
Настаняваме се в единия край на паркинга недалеч от бензиностанцията, пускаме кепенците и по леглата.
Да ама не!
Някъде има камион, който бръмчи. Ние не го виждаме, но Жоро го чува и така не може да спи.
Мълча си! Няма смисъл да казвам каквото и да било ...
Палим кемпера и караме до следващата подобна отбивка. Тя е огромна, пищно осветена и ... почти празна. Давам аз идея да се боцнем в някой край на закътано, но предложението не се приема. Изпляскваме се баш в центъра на плаца, все едно сме в средата на някаква мишена. Откъдето и да погледнеш се виждаме, но няма значение, нали Жоро го е избрал. Докато аз за пореден път оправям кемпера от вътре той вече блажено похърква. Доволна съм че този път относително бързо миряса и таман да си лягам и аз обаче нещо не ми се спи.
Решавам да видя защо инвертора ни не ще да включи, може да му е изгоряло бушончето и да го сменя. Да обаче отървах върха на накрайника за запалка ... и той като се търкули и падна зад седалката с резервоара и си ******* ...
Разглобявах, рових, намерих неща които и не подозирах, че съществуват там, но накрайника така и не намерих. Така не мога да оставя нещата и да си легна. Не ми е в стила. Смених целия накрайник, но инвертора пак не тръгна. Е, поне опитах...
Вече към три и половина без накрайник, с неработещ инвертор, но с две бебешки дрънкалки (незнайно чии) и с 2,5 евро бонус от ровенето ще си лягам. Поглеждам навън и почти нищо не виждам. И от двете ни страни е спрял по един тир. Все ми е тая. Нали Жоро не ги чува.

На сутринта се будим, всичко изглежда спокойно и наред и хващаме пътя към дома. Пътуването мина спокойно и леко скучновато просто защото движим по магистрали, а и защото не ни е за сефте да го минаваме това. Не мога да не от бележа обаче че от година на година изгледа в страни от магистралата по тия места става все по-добър.
Тъкмо сме свалили багажа у дома и трябва да заключа кемпера и хоп-изненада. Ключалката не работи. При заглеждане виждам че е била разбита, макар и много "културно". Това ще да е станало на онзи огромен плац помежду тировете защото преди това си работеше. След предишни опити за взлом в кемпера и двете ни предни врати са със заварени ключалки, понеже реших, че няма смисъл да дадем сума пари за ремонт и после някой ентусиаст с отверка да ги батиса за нула време. Щом няма предна врата за разбиване логично се разбива задната. В кемпера не са могли да влязат, защото така или иначе вратата я залостваме от вътре, но си беше неприятна изненада. Хубавото е че в последствие успях да оправя старата брава и минахме само с нов патрон.

Накрая искам да завърша леко романтично. За нас това чудесно пътуване, спонтанно случило се бе и много вълнуващо и незабравимо. Бих казала, че премина под знака на любовта , която сама по себе си е много неща. Това е огъня и трепетите, които те изгарят от вътре, но и спокойствието на хармоничната цялост, радостта от споделения миг и насладата от красотата, обичта и смирението и жертвоготовността, а също така и възможността дори след повече от 20 години да успяваш да накараш човека до теб да се усмихва.

Пътувайте и вие с любов!
Желая ви го от сърце!
_________________
Магия в лилаво

[chicken]

Взех, че се зачетох!

[Djina]

Благодаря за споделеното
Колкото и неприятни случки да има по пътя, накрая остават само хубавите спомени