kemper-club forum

[kvp155]

Събуждам се рано-рано и поемам по крайбрежието на същото това Средиземно море, но вече в италианската му част.
Почти 40 километра ни делят от Генуа и току-що изгряващото слънце в съчетание с тоталната липсата на каквото и да е движение е основната причина да карам само покрай брега.









Завой след завой, гледка след гледка. Невероятно е. Това в друга част на годината е невъзможно да се случи.







Вместо коли от време на време се появява по някой колоездач или дори цели отбори. Италианците са луди по този спорт и само французи и испанци могат да се мерят с тях.





Движението е бавно и въпреки това неусетно влизаме в Генуа. Не исках да влизам, а да хвана последната отбивка преди града и да се кача на магистралата, но ненаситните ми очи така се бяха вторачили в хубавите гледки, че изведнъж се оказах насред големия град.
Все пак е 01 Януари и не се усеща толкова трафика, но грешката ми костваше поне 30 минути.

Вече сме на правилната магистрала и уверено шпорим по виадуктите към северната част на Италия, и по-скоро към любимият на всички Триест. Температурите паднаха поне с няколко градуса от тези покрай морето, а някъде около Милано настигаме и гъста мъгла. Зима е все пак, ако някой от четящите е забравил.



Скоростта в мъглата ни е ниска, а тя се оказа почти до Триест. Там се достатъчно рано за да спим на брега и посрещаме залеза в движение, продължавайки към почивалището на Чатеж. Стига. Толкова се оказа, че мога за днес. И километър не минавам повече.

На сутринта се оказва, че лошото време, дъжда и ниските температури не спират да ни преследват още от магистралата край Милано. Нищо, продължаваме напред дори и по хлъзгавият асфалт. Със зимни гуми сме все пак, а и още не съм слагал никъде веригите. Поледица обаче няма, въпреки че температурата е -1 градуса и не спира да вали ситен дъжд.

Така си откарахме чак до Хърватска, но след нея във вечно студената и мразовита Сърбия зимата реши да се покаже.



Няколко снежинки по асфалта не са нещо необичайно за Януари, но някак е странно как само преди ден-два сме били на цели 18 градуса и дори газихме в морето.

После традиционно почитаме в Желюша издигнатата в култ при нас сръбска димляна вешалица и след още два часа сме си пред вкъщи.



Часът е около 21.00 в последният ден от отпуската ни. Даже сме пристигнали рано, че по моя разчет трябваше да сме си вкъщи около полунощ. Все пак имаме достатъчно време поне да слезем от кемпера и дори да го разтоварим, че утре сме на работа, училище и детска градина.

Това беше. THE END, както би казал някой, а аз бих се зачудил какво означава.

Равносметката: Много хубаво беше и искам пак. И си купихме испански, френски и италиански сирена, кашкавали и вина. Много.



Ама вече свършиха и искам пак.

[Роси и Стоян]

Поздравление за интересния разказ и споделената информация.

Испания ни хареса и определено имаме желание да се върнем пак там някой ден, а и вашата пакпка ни показа доста причини

Пожелаваме Ви още много такива прекрасни пътувания.

[jororib]

Благодаря за страхотния пътепис, пътуването е направено в рекордно кратко време с оглед видяното и преживяното. Представено е по неподръжаем начин и е голямо удоволствие да се чете.
Още веднъж благодаря.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[Георги Геков]

Благодаря за споделените преживявания, страхотен разказвач си, много увличаш.
Благодарности за координатите, снимките и всичкооо. С всеки пътепис ми запалваш фитила и още преди да дочета искам да посетя много от места споделени от теб.
Поздрави и много километри ви желая

[loveforever]

Сега накрая без да разводнявам излишно разказа с епизодични коментари за неща, които са ме заинтригували накратко с няколко думи ще споделя моето впечатление за всичко, което ме докосна и трогна.

Испания е страхотна, неповторима ... завладяваща ...!

Има толкова забележителни и уникални места и интересности, неща, които задължително трябва да се видят и не само да видят, а да се почувстват и изживеят - за всеки по свой начин. Страната е толкова колоритна и многообразна, че да се чуди човек от къде по-напред да я захваща. Видях уникални обекти, красива архитектура, смайващи гледки ... спиращи дъха забележителности... Искам да ги видя всичките и още, и още... От моя гледна точка е престъпно малко времето за което са посетени всичките описани места. Това е цяла една култура - различна и многообразна, която не трябва да се претупва, а да се докосва и разглежда в дълбочина. Да, да ... знам, че е по-добре, малко отколкото нищо, но аз съм някаква странна максималистка и винаги ще искам нещата да са по- и най-... като Мечо Пух.
Независимо от това мисля, че пътуването е било успешно и много хубаво, макар и набързо случило се, а след това чрез чудесния пътепис е многократно и подробно препътувано и съпреживявано. Така нещата да затвърдени и частично компенсирани откъм отделено време.

Благодаря за всичко споделено!
За това, че толкова време пътувахме виртуално с вас из тези прекрасни места, за полезната информация, за вълнуващите случки и забавните моменти, които и ние преживявахме четейки.
Пожелавам ви да имате още много такива хубави и завладяващи пътувания, нека за вас това бъде само началото на една поредица от пътешествия из тези земи, защото си заслужава и защото хубавите неща оставят трайна следа и в бъдеще.
_________________
Магия в лилаво

[Марин и Кремена]

Благодарим за споделените преживявания и увлекателния пътепис. Попътувахме заедно с вас и помечтахме . Благодарим за координатите и полезната информация, която си съхранихме прилежно и .... може би някой ден ще я използваме.

С пожелания за още много нови дестинации, които да споделите после и с нас!




_________________
Марин и Креми Маринови

[kvp155]

Благодаря на всички за коментарите и пожеланията, но ще си позволя да не се съглася с част от един, а именно, че пътуването е направено за рекордно кратко време. Истината е, че тръгвайки на някъде времето никога не стига, а желанието да се видят повече неща и да се стигне по на далеч така увличат, че често сме изправени пред точно това предизвикателство – да е малко времето. Така предполагам е при всички, които пътуват или поне при тези които като нас не желаят да си правят подробни разчети за време и места. Иначе рекордно време все пак имаше, но то не е свързано с пътуването, а за мое съжаление то е в най-дълго писане на пътепис. Затова благодаря и за търпението на четящите, че се оказа, че дългите пътувания се описват дълго.

[PirinVania]

Чудесен пътепис! Най- много ми хареса плячката накрая.

[s_s1]

Разкошен пътепис!
Благодаря за споделеното.
Прекрасен разказ и снимки.
И аз си мечтая за Испания...