kemper-club forum

[s_s1]

И аз очаквам с нетърпение самия пътепис.

[Miglena_S]

Драги пътешественици, простете отложения с повече от две години пътепис на това щуро семейно приключение. Истината е, че нямайки опит с писането на пътеписи не си водих записки по пътя с идеята, че всичко ще си спомня след това. Уви, не стана така, приключенията бяха безброй и описването им ми се стори невъзможно. 
Все пак вината, че съм започнала тази тема и я оставих недовършена тегне, като воденичен камък на врата ми и реших най-сетне да се отърва А и да попътуваме отново, че както сме се окопали по домовете само това ни остана.

И така! 2018 година февруари месец получаваме заявка от благи руснаци, които искат да наемат малкото ни апартаментче на морето за почти целия летен сезон, което ни осигурява немалка сума пари. Нямаме собствен кемпер, а от разкази на приятели и куп изчетени пътеписи във форума, желанието да “хванем пътя” се е загнездило невъзвратимо. Сумата да вземем кемпер под наем е осигурена и мога да се захващам с програмата. Признавам малко се олях, ама като невиждала и все едно това ще е за тоя живот започнах да редя спирки и точки за посещение. Със съзнанието, че сме лаици и нямаме опит се опитах да предвидя всичко и май май бяхме добре подготвени. Признавам, вие също сте чудесен източик и благодарение на всичко изчетено във форума пътуването ни мина чудесно. Но, хайде стига предистория, да тръгваме!

13 юли 2018г. Отпътуване
Имаме уговорка да вземем кемпера около 11 часа, а хола ни прилича на алпийски пейзаж - затрупан с чанти, сакчета, торби, пакети.. абе може да си представите. Всичко е предварително готово, така че бързо да се натоварим и да тръгваме. Бързо, бързо, колко да е бързо. Час по- късно в индианска нишка цялото семейство плюс приятелски чифт ръце товарим нескончаемите багажерии. Имаме приятели кемперисти, които пътуват основно извън летния сезон и ни бяха предоставили цялото си кемпер оборудване, аз съм помъкнала половината си покъщнина, сакън нещо да не се окаже, че ни липсва - дрехи, храна, лекарства, книги (да не скучая по пътя разбираш ли!?). И така, аз в кемпера съм зачислена да пълня шкафове и нишички, един вкъщи пълни ръцете на “работниците/шерпи” с торби и пакетчета и така за около два часа, грохнали и потни, но щастливи сме натоварени и готови да потеглим.

Кучето ни Графи (питбул с малко неприлично поведение) остава в ръцете на нашия приятел, лишен от удовоствието да ни прави компания в това приключение, аз - Меги и мъжа ми Ангел се подреждаме на първия ред , Мишо (7г.) ни прави компания на седалките зад нас, а Божи (3,5г.) и Лаци (12г.) се възползват от възможността да пътуват легнали .



Поемаме около 14 часа и първата ни точка е Белград. Там живеят нашите кумуве и ще спим паркирали в техния двор.
Пътя до там е описван толкова пъти, че прескачам до момента, в който няколкото часа по- късно паркираме пред къщата на нашите приятели, като вече ни е станало ясно, че пътуването с кемпер отнема повече време, от това с кола и вместо 5 часа пътуваме почти 7, но това да е .. имаме пред себе си 26 дни!!! Пристигаме и ни очакват с приготвена вечеря, няма да разтоварваме багаж, ние сме си с къщата. Може да звучи станно това заключение, но за нас е новост. Хапнахме, поприказвахме и по някое време си се прибрахме “у дома” за заслужена почивка.

14 юли. Лаго ди Гарда
Сутринта беше прелестна, мараня се издигаше над Сава, топлото слънчице предвещаваше прекрасен ден. Закуска, кафе, още малко сладки приказки и е време да се разделим. Лаго ди Гарда ни очаква, а също и Гардаленд, за която имам ваучери (мила приятелка ме обогати с тях ) от кутия на зъренинени закуски, които ни дават 50% отстъпка.
Тръгваме по пътя, който също ще прескоча …. път и път, и хоп се озоваме в Италия. Някъде около Венеция решавам, че ще пусна навигацията да ни води, че да не изпуснем отбивката за Гарда. И скоро - “следващата отбивка свийте в дясно”, тръгваме по живописен път, а аз така се вълнувам, че най- сетне пейзажа започва да става интересен и красив. Малки красиви къщички, цървички, замъчета… душата ми пее. Завойче, друго завойче, тази навигация ни подсказва, че имаме повече от два часа до крайната дестинация. Викам си, тая пА , нищо не разбира. Не знам за вас, но на нас за пореден път ни се случва навигацията да е с настройки, които изклюват планени пътища. Този се оказва поредния такъв. Дамата зад екрана отнася няколко орисии от шофьора, задето ни е “нахендрила” така, а аз пък се радвам, че ще пътуваме по красив път, а не скучната магистрала.



Малко след 21 часа пристигаме на заветната точка - Гардаленд. Чела съм някъде (не помня дали не е било и тук), че е добре да спим близо до увеселителния парк, за да сме рано там на сутринта и да избегнем опашките. Влизаме на паркинга на самия парк, който е с вдигнати бариери, викам си - извадихме късмет, намираме си място при другите кемпери и решаваме, че ще спим там. Да, ама си ме гложди, млад кемперджия, викам ще е добре да проверя, все пак може ли да останем тук, че да не ни изритат с шутове в 12 часа и позорно да търсим място по нощите. Все пак не сме невидими. Така и се оказа - нощуването забранено, не след дълго всички лека по лека взеха да “вдигат гълъбите”, ние също. Запалихме кемпера и се отправихме към езерото. Паркирахме на улицата до самото езеро. Паркирането беше платено от 8 до 20 часа, което за мен означаваше, че може спокойно да останем там за през нощта безплатно. Спахме сравнително спокойно, въпреки че ми беше малко страшно просто така да спим на улицата, но това отново беше поради липсата на опит.

15 юли 2018г. Гардаленд.
Сутринта беше вълшебна. Някъде в 7 часа утринните лъчи ни погалиха, езерото блестеше приказно и момчетата решиха, че ще тичат крос по крайбрежната, а после ще се изкъпят в езерото. Аз се радвах на кафе по пижама провесила крака над водата.









Накефихме се, както се казва, закусихме и се отправихме към Гардаленд, хем да предварим опашките, хем да се махнем от платената зона преди 8 часа.
Като отидохме се оказа, че малко сме подранили и трябваше са изчакаме, за това решихме да обслужим кемпера, полутахме се малко, но после намерихме един кемперстоп, в който свършихме работата срещу 5 евро. Тук би било полезна да кажа кой беше, но вече съм забравила къде, ако изобщо съм записала координати.
Ще споделя, че през целият път се оповавахме на апликацията park4night и тя много пъти ни водеше до чудесни места за спане и обслужване на кемпера.
Малко преди да отворят парка ние вече се настанявахме на паркинга, затягахме каишките на сандалите, чакаше ни шуро мятане по атракционите.
Хванахме някаква каса с нула опашка. Оказа се, че Лазар с достойните си 12 години вече далеч не е дете и мина за възрастен, но пак бяхме на далавера от вауерите



Вмъкнахме се и още след входа се разделихме по интереси. По-големите, разбира се, по най-страшните влакчета, а по- малките и мама (дето я е страх и без това) тръгнахме да търсим нещо по-спокойно.









Около обяд вече всеки беше взел по нещо от адреналина и решихме, че ходим да ядем при
езерото и да потърсим къде да гледаме мача. В този ден по обяд се изграеше финала на световното първенство по футбол, а за мъжката част от нашето семейство това е непропускваемо. Намерихме страхотна пицария, с още по- страхотна пица, недалеч от мястото, на което нощувахме и там станахме част от победата на Франция над Хърватска. Настроението беше еуфорично и енергията наоколо направо пулсираше. Божката дремна в кемпера, нали си е полу бебе още. Хубаво е да имаш легло под ръка в такива моменти.



В следобедните часове, след като мача беше свършил, бяхме направили “незаконна” баня в езерото близо до табелките, на които пише, че е забранено да се спира с кемпери и да се плува, се отправихме обратно към Гардаленд, за да видим парка на светлини и да получим следващата си доза адреналин. Билетите ни бяха за цял ден и пишеше, че може да влизаш и да излизаш колкото си искаш =) Е, да, ама кой да види, че на излизане е трябвало да си сложим някакъв печат, с който да удостовелим, че ние сме ние … или нещо такова. Добре, че беше сговорчив охранителя и като видя разочарованите ни погледи поиска да види снимки, които са докажат, че сме били в парка по-рано същия ден. Това проработи и отново бяхме вътре. Наистина беше приказно и си заслужаваше да се върнем по тъмно. Забавлявахме се много, даже и аз се престраших на някои от по-страшните атракции.







Решихме, че искаме да спим отвово близо до езерото, но на друго място, все пак можем да си го позволим, хотелската ни стая можеше да бъде точно там, където ни е кеф. Отидохме от другата страна на езерото. Решихме, че тази нощ ще спим по- на сигурно и влезнахме в един платен паркиг за около 20евро на денонощие. Не беше малко, но пък спряхме на 2 метра от водата. През нощта се изви такава буря, силен вятър, проливен дъжд, че докато слушах как бие по покрива на кемпера и самия той се местеше, като че сме на сред океана, си мислих дали е възможно сега някоя гиганска вълна да вдигне от езерото и почти като цунами да ни превърне от кемпер в подводница. Това не се случи и по някое време след като отихна заспахме дълбоко.

16 юли. Сирмионе.
Сутринта все едно нищо от това, което преживяхме през нощта не се беше случавало. Слънце, спокойствие.. кафе по пижама на скалите до самата вода. Мечтателското ми кемпер сърце най- сетне беше щастливо и не можех да се нарадвам на сбъдването на тази мечта. Извадих апарата и направих малко непрофесионални, но за мен много красиви снимки.







Тръгнали бяхме с колела закачени на багажника, като Божката понеже е малък имаше столче, монтирато на колелото на Ангел. Свалихме колелата, подготвихме всичко и завъртяхме педалите да разгледаме това красиво градче Сирмионе. Пътя до там беше полу по тротоари, полу по пътя. Аз си умрях от страх, защото очите ми бях на 16, някое дете да не направи някоя глупост, после излезнахме на алея и всичко се нормализира. Пристигайки там обаче ни чакаше “целия китайски народ” или иначе казато туристите бяха вече налазили и при вида им Ангел каза, че той ще остане при колелата, а аз - “като толкова ми е зор” да отида да разгледам. Признавам едвам се промъкнахме през тунела, който е главната порта към града-крепост.



Вътре беше толкова пълно с хора, че да видиш нещо си беше живо приключение. Надниках тук и там съпроводена от мрънкането на Лазар, да си ходим. Направих няколко снимки, колкото можех да намеря празно от хора място и реших, че не си струва, явно не беше точното време да се насладя на това старинно градче и тръгнахме обратно. Чакаха ни доста километри.





Децата изморени от емоции от предния ден добре си прекараха по пътя.



Следващата ни точка беше градчето Империя, Италия. Предната година сестра ми и мъжа й бяха ходили там и се бяхме наслушали колко е хубаво и в колко вкусен ресторант са хапнали на яхтеното пристанище.

Денят мина в пътуване и красиви гледки.





Когато вече бяхме наблизо отново ни застигна страшна буря, ама наистина много страшна, защото приближавайки градчето трябваше да минем през едни 180 градусови завои надвиснали над морето с ужасни спускания и изкачвания. Дъжда така брулеше, че вече си предстаях “полета над кукувиче гнездо”. Беше меко казано страшно, но когато навлезнахме в града и открихме мястото, на което щяхме да останем през нощта всичко си дойде на мястото. Оказа се, че има безплатен и много приятен паркинг точно на пристанището, на което се намираше и заветното ресторантче, към което се бяхме запътили.

Това е адреса, струва си да го имате предвид. Ormeggi Molo Lungo, 18100 Imperia IM, Италия

Гладни и изпънати от нерви заради завоите и екшъна с бурята, облякохме най-дебелите си дрехи и отидохме да се разходим и да разгледаме. Империя е много красива, цветни къщички накацали по склона, морето галещо бреговете, рибрските лодки акустирали безгрижно. На пристанището имаше една яхта, която сигурно беше повече от 40 метра, направо гиганска, явно някоя мноооого замогнал се беше решил да вечеря тук в този ден с нас.





На пристанището имаше поне 5-6 заведения едно до друго и всичките предлагаха морски продукти. В нашето семейство морската храна е на почит, но след проведено разследване точно това ресторантче, в което трябваше да попаднем не работеше днес. Е, седнахме в съседното и не съжалихме, всичко беше много, много вкусно. Разходка по вечерните улички и хайде по леглата.

[Miglena_S]

17 юли. Империя-Марсилия
През нощта някакви младежи дойдоха да си допиват и допяват на паркинга и малко развалиха идилията, но приехме че това са рисковете на “дивото” къмпиране. За сметка на това сутрина беше незабравима. Бяхме на първа линия на морето! Цялата шир, 180 градуса море и слънце бяха само да вас. Невероятно!







Лодките вече се бяха раздвижили, цветните къщи бяха огряни от сутрешното слънце , спокойствие и италианска идилия цареше във въздуха. Спортни шорти, маратонки и отидохме на крос по алеята, която водеше до фара. Обожавам кафето си сутрин пред кемпера. Поснимах малко рибарите, лодките, къщите, чайките и едно супермоделско гущерче. След това се спазарихме с група чистещи мрежите си рибари и гордо понесохме торба с прясно уловена сутринта риба. Вечерта трябваше да пристигнем при моята приятелка от детството, която със семейството си живее близо до Марсилия, или по-скоро близо до Екс-ен-Прованс, който е близо до Марсилия , насред едни идилични поля с маслини. Вечерята вече беше уредена от нас.





Рибарите подпеждат мрежите си


Моето гущерче - модел


Божи по пижама пред кемпера


Тази сутрин може би е една от най-ярките за мен моменти през това пътуване.
Като приключихме със сутрешните ритуали, закуски, кафе, че и душ в кемпера, запалихме мотора и поехме към следващата си дестинация - Cassis, France. Преди няколко години, когато бяхме отново при моята приятелка във Франция, тя ни заведе до крайбрежното градче Каси, от което ни останаха сладки спомени освен очарователната марина и една купа с фантастични миди с пържени картофки. Следваща спирка - миди в Каси! Там щеше са ни очаква Йоана, след нейният работен ден, тъй като нас и така си ни трябваше цял ден да стигнем там.
Таксите по магистралата покрай френската ривиера направо ни взеха ума. От Империя до Каси платихме 55 евро пътни такси =)
По пътя решихме да се отбием до Монте Карло, макар и само за обиколка на колела, колелата на кемпера. Друго си е да кажем, че сме били в там. Направихме едно две кръгчета, граничещи с това да сме се аха-загубили и да се чудим как да се измъкнем и хайде завой към Ница, която също планирахме да разглеждаме през прозореца. Но пък гледките по крайбрежният път бях впечатляващи. От комфорта на дома (кемперера) на излизане от Монако видях едим лачен господин с ферари да се опитва да набута огромен пакет тоалетна хартия в багажника си )) И богатите също плачат и … акат =)



Улиците там са много стръмни




И Ница беше много красива, и си обещахме някой ден по-обстойно да я разгледаме.

По късно пристигнахме в Каси, беше вече близо 18 часа, но слънцето силно печеше. Трябваше са измислим къда паркираме кемпера, защото познавахме вече градчето и знаехме, че вътре нямаме шанс с тази голяма машина. Апликацията ни съдейства и тук и ни изпрати на една улица край града, на която безплатно да оставим кемпера до един спортен център, а от там с автобус на градския транспорт да стигнем за минути до пристанището.

Ето и локацията: Avenue des Gorguettes, 13260 Cassis, Франция



Замъка над пристана, който не знаем какъв е




Каси е малки и китно френско градче, което ние опознахме като отправна точка за посещение по вода на известните заливи - Каланки, по време на предишното ни посещение. Има крепост, която си струва да се посети, но уви ние никога не стигнахме до нея. Като туристическа точка има и плаж, но е с кръгли камъчета вместо плаж и да си намериш място да опънеш кърпата е нещо, като да спечелиш от тотото. Това обаче са спомени от преди. През това посещение му отделихме едва 2 часа.
Йоана ни очакваше и бяхме много щастливи да се видим отново. С нея сме приятелки от детската градина, та чак до днес. Преживели много истории заедно и винаги срещите ни са все едно никога не сме се разделяли. Всичко в това морско френско градче си беше както преди, и мидите, и сладоледите, и лодките, и романтичните къщички. Изкарахме няколко приятно часа, начесахме си крастата за мидите и обратно на автобуса се върнахме при кемпера. Жегата продължаваше да ни мори, макар и вече да беше почти вечер. Отправихме се към къщата на Йоана, където щяхме да прекараме следващите две вечери. Пътя вече ни се отразяваше и имахме нужда от малко почивка, без да преследваме километри.
В къщата ни очакваха Ицо и малкия, тогава на 2годинки - Алекс. Изкарахме рибата, запалихме барбекюто и типично по бългаски седнахме на дълга раздумка. Е, имаше и френско вино разбира се =)






Тук няма да пропусна битовизмите. За тези няколко дни на колела се бяха натрупали доста мръсни дрехи и ми дойде добре пералнята на Йоана и бързо изсушаващия южен вятър на прованса. Изкъпахме се и в истинка баня с вода колкото си искаш, което си беше лукс.

18 юли. Малките селца на Прованс
Този ден беше работен, Йоана си беше взела оптуск за нашето гостуване. Моето проучване беше надиплило дълъг списък от селца в прованса, които мечтаех да посетя. Първа спирка Avignon. Тръгнахме с кемпера, за да сме всички заедно.
Авиньон е красив град, далеч не село, известен като сърцето на християнството в Средновекорна европа, и впечатряващия Папски дворец, който е най-голямата готическа църква и разрушения мост над река Сена. Чиста проба Прованс, в най-чист вид. В близките дни щеше да има театрлен фестивал, който щяхме да пропуснем (не че нещо можеше да разберем .. ) , но и без него изкуството и артистичната обстановка бяха на всякъде. Оставихме кемпера на едно безплатно място край реката и пеша се отправихме към централния площад и готическата катедрала “Дворецът на Папите”. Наистина взимащо дъха архитектурно произведение, огромно и впечатляващо.



Разрушения мост


Цялата банда пътещественици




На всякъде има малки ресторантчета да по 4-5 човека


Малки и кокетни галерийки имаше безброй


Дворецът на Папите - Най-голямата готическа катедрала


Площада пред катедралата е доста голям и има различни улични търговци


Като този симпатичен чичо, продавач на вкусен сладолед и лимонада


Доказано вкусен


На върха над катедралата има прекрасна кула


Гледката от върха е идилична




Жегата, обаче, в прованс през юли е изпитание и за най-неуморния турист. Спасение носят сладоледите и студеното вино, на които ние се доверихме, но в часове на ранния следобед след доста обиколки бяхме капнали от умора. Отправихме се към кемпера с надежда малко да си почитем, но имах план да посетим още едно селце, което се опитвам да науча да произнасям вече две години - L’Isle-sur-la-Sorgue.
Уж не e далеч, но попътувахме до там, Божката дремна по пътя, за да се зареди с нови сили за още прикюлчения. Излишно е да казвам, но само по пътя да се движиш ти е достастъчно да се влюбиш в прованс. Малки и китни къщички, стари дувари и вековни маслини и кипариси. Красотата и романтиката дебнат на всеки завой.
В късния следобед пристигнахме в Ил-сур-ла-сорг Ангел мрънкаше, че е станало късно и ни чака път на обратно, но бях доста убедителна и все пак го склоних на оставим кемпера и да отидем до центъра на селцето. Той и децата яхнаха колелата, имаше прекрасна пешеходна и вело алея покрай реката, която стигаше до центъра. Да живее Гугъл мапс!



Къщите край реката


Ние с Йоана решихме да се разходим пеша покрай реката, момчетата щяха да ни чакат там. Малко спокойствие за нас двете и време за сладки приказки. Някъде по средата на нашата разходка покрай прелестните къщи кацнали на брега, решихме да си потопим краката в реката, да се поохладим. Водата беше ледена! Горещия въздух явно не успяваше да стопли водите на реката, които сигурно идваха от някой алпийски връх.



Градчето беше изпълнено с малки галерийки, антикварни магазинчета, магазинчета за продукти от прованса и сувенири. Най-впечатряващо обаче беше някакъв спорт, който практикуваха местните. На лодки подобни на кану двама души гребат по реката, наближавайки моста, който е много ниско разположена до водата едини започва да гребе по-бързо и в последния миг се хвърля на плонж в лодката, а другия вече залегнал с крака оттласква лодката опирайки се на каменния мост. Интересно как умело го правят и никой не се блъска в моста, който е на не повече от метър от водата, а скоростта далеч не е малка.



Толкова е любопитно в тези малки магазинчета


Ето ги и лодките


Първият вече се приготвя за засилка с крака


И вторият е готов да премине


Имаше и други


Ил-сур-ла-Сорг е завладяваващо селце, бих се върнала отново там и за по-дълъг престои в правеве на нищо...




Събрахме се с момчетата, който бяха стигнали преди нас и седнахме на едно от кафетата края реката да наблюдаваме живота и хората в тази френска селска идилия. Пийнахе по един коктейл и скоро съвестта на нашата група - Ангел, ни подкара по пътя обратно. Освен колела и пеша имахме и път обратно до къщата на Йоана. Всеки метър и килотър по пътя си заслужваше, обожавам провас! Пристигнахме по тъмно Ицо и Алекс бяха заспали уморени от работния ден, а ние хапнахме отново на двора, отворихме бутилка провасалско розе и се насладихме на последните часове заедно.
Вечерта беше прекрасна, съня дълбок!

[PirinVania]

Страхотен разказ! Някакси съм пропуснала темата /може и да съм я забравила от 2018 до сега/. Маршрутът е чудесен и амбициозен. Ще чета с удоволствие.

[Miglena_S]

19 юли. Барселона
На сутрина след задължителние закуска и кафе, се сбогувахме с нашите любезни домакини и потеглихме към Барселона. Да си призная докато правих програмата имах подредени Ним, Монпелие, но бързо стана ясно, че не може програмата да включва цяла Европа в оковръс, че и подробно да видим всичко дето ми се иска. Остава надеждата, че ще живеем дълго и ще има време за всичко някой ден.
Пътя до градицата с Испания, Перпинян глътна още 55евро такси. Запомних фреската магистрала с високите й такси. Имахме да минем 500 км в този ден, което си беше цял ден на път и спирките ни бях една-две. Магистралата е дълга и скучна. Отбихме да обядваме и да починем на една бензиностанция, зад която имаше голям паркинг, така разпределен, че имаше много зелени площи (или пожълтяли от жегата), пейки с масички и дървета, които да дават сянка и отмора на пътешествениците. Извадихме съдържанието на хладилника и си направихме чудесен паркинг пир. Децата потичаха, покатериха се на ниските дървета и скоро продължихме по пътя си.





Барселота беше крайъгълен камък. Моят девер, брата на Ангел живее от повече от 10 години там, а в същата година най- сетне се беше сдобил щастливо със собствен апартамент. Нямаше как да не останем там наколко дни, въпреки че вече сме били 2-3 пъти. Още повече нямаше как да не спим в апартамента.. но за това по- късно.
Пристигнахме в Барса около 4-5 часа, бяхме намерили паркинг не много близо до апартамента на Васко, което предположи първо да отидем до апартамента да разтоварим необходимото, за 4 дни престой, количество багаж и след това да откараме кемпера на въпросния паркинг. Апартамента се намира в супер центъра и паркирането макар и за 10-тина минути беше инфарктно. Събирането на дрехи и козметика по саковете беше абсолютна лудница, за една седмица се бяхме разположили в кемпера, като за световно. Цялата галимация беше абсурдна, но искахме да прекараме време заедно и това беше единствения вариант да се получи. Нищо, ще спим на стабилен под няколко дни за разнообразие.
Аз още в движение подготвих всичко и като пристигнахме на уреченото място по познатата схема - индианска нишка, свалихме багажа.
Откарахме кемпера на един охраняван паркинг за кемпери близо до олимпийския комплекс. Паркинга не е голям и представлява ограден правоъгълен плац, нещо като нашите най-обикновени паркинги. Има коли и кемпери, не е удобно за дълъг престой (да живееш там), но за да оставиш кемпера на сигурно място и да посетиш града става.
Локация: Av. dels Montanyans, 12, 08038 Barcelona, Испания
Цената е около 20евро на ден.

Не съм направила своя снимка, но ето това е паркинга


И така оставихе кемпера и се гмурнахме в града. При предишните си посещения сме “отметнали” задължителните Саграда Фамилия, Парк Гуел, за това сега няма да ги включа в разказа. Ще преживеем тези няколко дни просто живеещи, като безгрижни барселонци.

Спуснахме се пеша към центъра и още в тези първи минути си спомнихме защо Барселона е любим град на толкова много хора. На всякъде има хора, изкуството е във всеки детайл - от архитектурата до дребните изблици на модерно изкуство вплетени в градската среда.





Още по пътя към планираната "вечеря за добре дошли"- тапас бар (беше меню за 12евро на човек, с което се пръснахме от ядене), се натъкнахме на семпъл празник на малко кварталче, който включваше духов оркестър и изключително тържествено настроение. Всичко това организирано на малко площадче между сградите.





Апартамента на Васко се намира на малък площад, точно зад известния пазар Mercado de La Boqueria. На този пазар, като на музей да отидеш пак е интересно. Претъпкан с хора, но и с всякакви плодове, риби, храни, каквото ти дойде на ум. Централна туристическа точка е и е много скъпо, обаче се оказва, че продавачите си познават местните, за които има други цени.





Сутрините излизахме рано да тичаме от пазара до пристанището и покрай водата, беше вълшебно. На връщане минавахме покрай пекарните и пазара, и си взимахме различни кроасани и плодове.



После излизахме и потъвахме в улиците на готическия квартал, малки площадчета с уютни кафенета, магазини за занаятчийски сладолед и всевъзможни сокове от пресни плодове.











Един от дните реших да отидем в зоологическата градина, ходила съм там преди и знам, че е голяма и пълна с всякакви животни, за това исках да отидем заедно с децата. Ангел, като си представи растоянията, които трябва да изминем пеша покрай животните в жегата, директно отказа да дойде с нас и остана да си почива в парка на Цитаделата, който и без него беше изпълнен с хора налягали по поляните.

Парка на Цитаделата


В памет на почетен жител на зоопарка




Зоопарка на Барселона е един от малкото, в които има горили.


Ако родителите искат да отдъхнат може да пуснат "животинките" си да доизразходят енергията си някоя от детските площадки


Има много и най-екзотични животни, обичам животните и въпреки неодобрението ми да ги държат в плен, обичам да им се любувам и да наблюдавам поведението им. Удоволствието ни струваше близо 70евро, което си е доста, но поне знаем за какво ги даваме. За животните се грижат наистина добре и всичко е спретнато и чисто.

Продължаваме с красотите на града


Сградата е проектирана от Гауди и една от забележителностите на града


Всъшност единият от дните искахме да посетим Саграда Фамалия. Оказа се, че е трябвало да си купим билет он-лайн, като във въпросния ден продаваха билети за след няколко дни. Имаха дневен капацитет и не допускаха повече от планираните хора. Сега в условия на корона вирус вероятно нещата са по- спокойни. Както и да е, останахме със снимки от вън.


Барселона е магия, архитектура, история, изкуство, екзотика, кулинарен рай... за нея е трудно да се разкаже, трябва да се приживее!

Междувременно към нашата тур група се присъединиха нашите кумуве, долетяли от Белград. Те щяха да ни придружат до Амстердам, но не с кемпер. Плана беше да пътуват с нас и да взимат хотели, а като минем границата с Франция да вземат кола под наем и да се движим независимо един от друг. И така, след като нашата почивка от живота на колела беше към своя край направихме прощална вечеря в бразилски ресторант, разходка и сладолед, а на следващия ден поемахме към Билбао

[loveforever]

Леле ... голям кеф!
Това си е направо следновогодишен подарък. Ще следя с интерес.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Вече си мислех, че и този пътепис ще има съдбата на многото започнати и недовършени, но г-жа „S“ ни изненада приятно. Сигурно нещо я е зачовъркала съвестта, или пък при тази непътуваща обстановка е решила все пак да помести спомените си някъде… А пък и де да знае човек, може вече и с кемпер да се е сдобила тази голяма и пътуваща фамилия, че то близо три години минаха от началото, та ще е терсене някак за бъдещите пътеписи ако още първия остане недовършен. Чета с удоволствие, този излязъл сякаш от морските вълни разказ и написан без никакво напрежение и принуда. Приятно е.

[Miglena_S]

Благодаря ви за подкрепата =)
Съвестта ме изяде, че даже не идвах тук от срам )
С кемпер все още не сме се сдобили (sad), но наистина, спомените за това пътуване ме топлят и надеждата да поемем по пътя отново не угасва =)
Подготвям следваща серия.. stay tuned

[NIKOPLD]

ЕКСТРА си е....

[superMAX]

[Miglena_S]

Да продължаваме по пътя, а

23 юли. Билбао

Последната сутрин на нашият престой в Барселона дойде. Стегнахме багажите и направихме прощална закуска с Васко. Нашите кумове бях наели хотелска стая в близост до апартамента и очакваха да ги вземем и заедно да се отправим за Билбао. Така и стана, Ангел и Васко взеха такси, за да отидат до паркига, на който бяхме оставили кемпера. Отново инфарктно с паркиране на не особено широко място нахвърляхме саковете, с изпрани до последния чорап дрехи и бяхме готови. Минахме през хотела, натоварихме кума, оказа се че куманта е трябвало спешно да излети за Лондон за два дни и щеше да се присъдини към нас направо в Билбао. Слънцето беше истиски испанско, денят се очертаваше горещ. Предстоеше да прекосим малко над 600 км и всички бяхме на ясно, че ни очаква дълъг ден изцяло в път. Аз бях предоставила пасажерската седалка на кума, все пак гостите с предимство, но това ми даде възможност да се любувам на крайпътните пейзажи от “трапезарията”.
Покрай пътя нямаше много, но цареше пасторална романтика. Стари ферми, къщи - като малки крепости, с малки прозорцета, който да не допускат изпепеляващата жар от вън.









Гледали ли сте филма с Пенелопе Крус и Хавиер Бардем - Хамон, Хамон. Сниман е мисля 12 години преди да станат двойка, а ако не се лъжа това за нея е първи филм - гърдите й са на показ почти през цялото време, като на пробиваща актриса. Ако не сте - не се хабете, не сте пропуснали много, то пък ние минахме покрай ключов декор във филма, един гигантски бик на хълм… да ви призная филма го гледах в последствие и се чудих дали този бик е онзи и дали е само един Но сега ми е прятно да си мисля, че е той





Друга забележителност по пътя беше пресичането на Гринуич. Подобаващо беше отбелязан с табела 500м преди да минеш, за да имаш време да извадиш фотоапарат или пък да събудиш спящите, че да видят. Така де, и аз се изтрепах да извадя апарата, и като чели поне в името на спомена успях да запаметя преминаването.





Пътя преминава през възвишения или планина, която не зная колко е висока, но определено горе беше по-прохладно и имаше много повече зеленина. Спускайки се от зелените горски местности пред нас се разкри столицата на баските - красивият Билбао. Честно казано представях си го по-голям, а ми стори се една шепа. Може би защото е разположен в нещо, като котловина и поглеждайки го от горе можеш да го обгърнеш с поглед, но е красив, интересен и няма нищо общо с Барселона.



И така беше време да намеря къде да се установим за нощта. Верен спътник ни беше park4night, като разбрах, че най-лесно ми се получава да избера мястото, като вече сме наближили крайната си дестинация, на която искаме да останем и да използвам функцията places nearby. Огледах възможностите, като ключово разбира се беше да може от там да се предвижваме лесно до центъра с колела, предвид децата и Мишо, който беше на 7 години и акъла му ееее… абе трябва да не се налага да караме по шосето, ако може
Осъзнах, че истинското ни приключение тепърва започваше!



Избрах мястото, като четях коментарите на други пътешественици, които вече бяха проверили дестинацията. Първо, обаче трябваше да оставвим кума в хотел и това също беше оставено за импровизация. Навлезнахме в центъра, музея Гугенхайм беше първото нещо, което ни посрещна, но освен него в града има модерно изкуство навсякъде. Красив и абстрактен мост прекрачваше реката, модернистични пейки покрая й, сгради с разноцветни балкони, градски скулптори и какво ли още не. И така, харесахме си един хотел, Ангел ни остави отпред, за да проверим дали има места и отиде някъде да чака с кемпера. Имахме късмет и можеше да остане там двете вечери, които планирахме да преспим в Билбао. Оставихме го да си почива, а ние поехме по навигацията към Мястото.







Отправихме се към крайните квартали на града, не след дълго даже излезнахме на тол бариера и си взехме билетче за магистрала…. Аз като управител по избора на перфектното място вече бях на тръни и с тегнеща вина, какво по дяволите избрах. Подхванахме едни завои и едно планинско изкачване, викам си отидохме в друг град и тъкмо, когато вече се чудехме как и къде да обърнем, пред нас се разкри отново града от птичи поглед. Продължихме все пак да видим къде ни води това чудо, а то ни отведе на едно от най-прекрасните места за кемпер отсядане, за което и да бях планувала нямаше и да мечтая. Прекрасен парк над града с множество поляни, пейки за пикник, детски площадки с люлки и… най-страхотното - 103 годишен финикуляр, на 3 минути от паркинга за нощуване, който излиза на една пресечка от хотела, в който оставихме кума ни! Е, това ако не е късмет!? Късмет също беше, че успяхме да паркираме в дъното на плаца, под високи дървета, на прага на поляна с гледка, която в далечината предлагаше и океана - всичко това напълно безплатно! Да живей кемпер общността!

Мястото се нарича: Funicular de Artxanda

https://goo.gl/maps/9rVEeiVVdQcAyV728

Нашето място


Билбао на длан








Наместихме кемпера и хукнахме да изследваме. Финикуляра сам по себе си беше приключение, за мен беше тотална новост съществуването на подобни планински влакчета. Даже първо ми отне време да схвана, че не е името на Това е финикуляр, а финикуляр е вид превозно средство. Оказва се има такива на различни места по света и именно свързват подножието на града с близки възвишения. Времето за пътуване е около 10 мин, не повече, интересно е как тази изцяло построена под наклон композиция се носи по релсите, преминава през мостчета, горички и хоп - изведнъж си на долна станция, която е на 5 крачки от реката. Минахме през хотела, взехме кума и се отравихме да търсим място за вечеря. Все пак Билбао е известен с кулинария и своите пинчос. Пинчос означава тапас на баски, но ние нямахме късмет да ги опитаме тази вечер, за това пък попаднахме на парк пълен с младежи, които се бяха събрали с музика и танци, кучешка поляна с много, ама много щастливи кучета и техните стопани. Изобщо цареше една нормална градска среда, без туристи и без капани и светещи реклами за туристи.







Всъшност направи ни впечатление, че много рядко или почти липсваше надпис на английски. Даже по различни забележтелности, където имаше табела която казва, какво виждаш надписите бяха на баски, испански и френски. Толкова! Ако не разбираш - твой проблем
Да, в столицата на баските има малко туристи и те са основно испанци или французи, но не видях много, честно казано. Също така се усещаше друг, по-планински и прохладен въздух, една съвсем друга Испания.
Намерихме къде да хапнем, но не беше това най-яркия момент на вечерта, нещото което остана в спомените ми бяха хората и атмосферата на града. Вечерната разходка беше разкошна, върнахме се с финикуляра обратно и се отправихме към кемпера за заслужена почивка. Трябва да призная, че вечерта даже беше прохладна.. но да лягаме утре - мечтания Гугенхайм.

[Miglena_S]

24 юли. Билбао

Имахме приятна и спокойна вечер, а сутринта беше свежа и бистра. Имаше значение, че сме сред дървета и на малко по-високо. Станахме - кафе, закуска и решихме първо да разгледаме зоната на парка. Това беше специално изградена панорамна площадка, на която идваха хората да си починат и да се любуват на града. Разбира се и тук имаше градско изкуство. На височина от поне 4 метра се извисяваше човешки пръстов отпечатък изрязан на стоманен/железен лист с дебелина от около 2 см и се пърчеше гордо за радост на госитите.













След хубавата разходка подготвихме голелата и се отправихме към финикуляра. Във всяка кабина имаше специални места за колелата.





Изключително бях впечатлена, че града е обезпечил колоездачите на 100%, всеки преход е достъпен и с колела. Отправихме се към музея Гугенхайм, главната ни атракция за деня, но по пътя продължихме да се радваме на красивата и уредена градска среда. Минахме през площадка за street fitness, където момчета си пробваха уменията, после карахме по алеята покрай реката, преминахме през арт мост направен, както за пешеходци, така и за велосипедисти, след моста до музея имате шосе, но отново беше обособена лента за колоездачи. Бях спокойна и щастлива!









Около музея цареше изключителна арт атмосфера, имаше улични музиканти, гигантски скулптори от най-различни материали и внушаващи на хората различни усещания и асоциации. Красота и едно странно усещане за нереалност.
Както се досещате отпред имаше стоянка за колела, на която заключихме колелата и се отправихме към касите. За съжаление вътре е забранено да се снима и не мога да ви предам буквално как изглежда, но е на първо място впечатляващо от към архитектура, а после изненадващо, какви станни неща може да роди човешкия мозък.

Артисти, които изпълняваха музикален пърформанс


Гугенхайм - Билбао е музей за модерно изкуство, дело на архитекта Франк Гери, той отваря врати през 1997 година и е двойно по-голямо от този в Ню Йорк.
Вътре има най-различни експозиции, някои направо отнасящи ума, други…. Знаете ли онзи виц - “Това изкуство ли е или да го изхвърлям?” Лазар още помни как седнал на пейка да си почине, а охратата му се скарала, че е седнах върху изкуство =)





Мащабите са огромни, изкуството .. определено, като модерно, понякога може трудно да бъде разбрано. След около час мъжката част на групата, видни спортисти, казаха че им стига толкова изкуство и автомобилни гуми в арт инсталация и искат да ядат... какво да правиш, малцинство съм =)
Седнахме на кафенето да направим план и решихме, че искаме да открием старата част на града и да се потопим сега пък в история.
Яхнахме колелата, а за да не се лутаме без посока спряхме няколко случайни минувачи, владеещи баски и испански да ни кажат, къде е най-гот да отидем. След трудно разбиране, на нас какво ни трябва и те къде ни пращат, хванахме някаква посока. Града е малък, както и централната му старинна част. Все пак успяхме да намерим тясна уличка със стари сгради и една идея повече хора и седнахме в едно ресторантче предлагащо меню - първо, второ и десерт за 15евро, а също и детско меню - паста. Това ни даде възможност да наблюдаваме местните и живота в централната част, както и да опитаме баска кухня. Струва си, няма да си кривя душата, майстори са. След това пообиколихме, спряхме в малко магазинче, в което се продаваха около 6 продукта общо, един от които буркани филе от риба тон… но такава, каквато никъде в големите маркети няма. Заредихме от специалните продукти и се отправихме към кемпера за почивка.









Архитектурата е пленителна и специфична


Магазинчето


Хайде на обратно




Стигнахме си в “къщи”, но беше рано за лягане. Всеки се отдаде на своите си занимания. Децата бяха изморени и си включиха детско филмче на хард-диска в “детсакта стая”
Да, така бяхме разпределили временният ни дом. Кемпера беше оборудван с две единични легла отзад, като растоянието между леглата се допълваше и ставаше широка спалня. Там беше и инсталиран телевизора. Децата често се възлолзваха от царското кино настаняване, дори когато пътувахме. Ние спяхме на падащото легло в средата на кемпера.
Аз пък реших да “избягям” от тях и както бях вече с “домашни” дрехи, наметната с леко одеалце (вечер си застудяваше даже) и по джапанки, хванах фотоапарата и отидох на панорамата.
Изненадата ми беше голяма, когато забелязах, че освен умопомрачителната вечерна гледка към града, този парк е събирателен за романтични срещи на млади влюбени. Ама как иначе, при тази гледка как да не заведеш гаджето да й отнесеш акъла По пейките имаше двойки, а аз се отправих към червените букви Билбао, които бяха моя статив за вечерни снимки. Някои се получиха доста красиви, но магията във въздуха е нещо, което си остава само за мен





Кумата ни трябваше да кацне вечерта, а на сутринта поемахме към следващата ни дестинация, раят за сърфистите, гурме точката на Испания - Сан Себастиян. Градчето с най-много ресторанти със звезди Мишлен на едно място. С децата на Мишлен ресторант нямаше да отидем, но Антъни Бурдейн ми беше дал други идеи, които нямах търпение да осъществя!

[s_s1]

[Тачи]

Чудесен пътепис, стегнат и в същото време много ясен и описателен, подкрепен с хубави снимки! Не зная какво ще се случи до лятото, надявам се да има някаква свобода на пътуване...и въпреки, че съм бил на някои от местата ( със самолет), които вие сте посетили, си мечтая да изживея всичко това отново, но пътешествайки с . Дай Боже да успеем!
Очаквам с нетърпение продължението!

[Miglena_S]

Хей, приятели, благодаря ви за търпението и за окуражителните думи, радвам се, че ви е интересно.
Продължавам разказа и ви давам дума, че ще го докарам до края, колкото и време да ми отнеме това

А сега 25 Юли. Сан Себастиян

Няма да излъжа, ако кажа, че в топ три на най-запомнящите се моменти остана това малко градче сгушено в ъгъла на баския атлантически залив. Аз съм огромен фен на Антъни Бурдейн, за тези които не го познават - готвач, който води кулинарно-пътешественическо предаване в продължение на доста години и за съжаление се самоуби преди няколко. Та, от както гледах епизода му за Сан Себастиян просто знаех, че един ден трябва да стигна до там. За градчето също знаех, че в него има най-много ресторанти със звезди Мишлен от където и да било другаде. Е, с три деца шанса да отидем на ресторант със звезда Мишлен беше нула, но Антъни ми беше дал други идеи, които нямаше да пропусна. В програмата ми вече се мъдреше името на място, което трябваше да посетим - La Gambara.

И така връщам се в изходна позиция, сутринта в парка над красивия Билбао. Беше мрачна утрин, даже леко прохладно, все пак север е =) , нашата кума вечерта късно бе кацнала обратно от Лондон и очаквахме поспаланковците да се събудят, за да се качат при нас в кемпера и заедно да потеглим към кулинарният рай за сърфистите. Те обаче, бяха изключили всички телефони, плътно дръпнали завесите и спяха непробудно. Така става, когато споделяш времето си за приключения, налага се понякога да стистеш зъби и да потърпиш…. Към 10 часа, когато ние вече отдавна нервничехме, те най-сетне се излюпиха с куп извинения за успиването. Уговорихме да тръгваме и пътьом да ги вземем от хотела.
Пътят до Сан Себастиян е около 100 км, но се минава през планински път с доста завои и не може да се кара бързо, за това ни е отне приблизително два часа. Кагато пристигнахме намерхме място близо до центъра и оставихме кемпера на платена зона. Решихме, че няма да сваляме колелата, защото нашите кумове бяха без колела, а и не знаехме колко ще са тесни уличките на това градче.



На времето Сан Себастиян е бил любима дестинация за почивка на испанското кралско семейство. Архитектурата в централната част е достолепна, елегантни сгради в стил АрНуво, мостове с богата орнаментика и красиви паркове. Да, през града минава река, която се влива в океана, а разходката в историческия център те оставя без думи от богатството на детайли. От луксозни магазини, арт галерии до магазинчета изпълнени с кулинарни изкушения, града просто те моли да се загубиш в него и за обикаляш по-малките и по-широките му улички.














Но, ние имахме мисия - La Gambara, беше станало време за обяд. Гугъл ни помогна и ни отведе направо там. Оказа се малко “магазинче” за храна, претъпкано с хора, а зад бара толкова бързо летяха ръцете на 4 човека подаващи чинии, че приличаше на Уолстрийт, само че за храна. Имаше някаква подземна зала с няколко маси, но ние и така си бяхме компания от 7 души, нямаше как да ни сместят, трябваше само да нарерим едно ъгълче на бара, колкото да се подпрем чиния Екшъна с поръчването беше голям, вече ви разказвах за това, че там говорят бяски и най-много испански, никой не си дава зор да ти обяснява или да те охажва, за това трябваше да сме изобретателни. Посочване, кимане или поклащане на глава, а с пръсти показвахме колко пъти да ни го дадат. Интересно, директно доваха подготвените предварително “пинчос” , на баски “тапас”, а специалните поръчки по меню (на стената) излизаха от кухнята за минути. Никой (според мен) не водеше никъде, какво взимаме и кои точно са членовете на нашата компания, но факт - на края нищо не беше нито объркато, нито пропуснато Явно имат опит.



Това беше най-вкусния обяд, честно! Антъни (моя приятел Бурдейн) ми беше заръчал да опитаме гъши дроб с манатарки и сурово яйце, едни миди - подобни на динозавърски нокти, всякакви скариди, хапки, подхапки - всичко в гурме количество, ноооо запомнящо се завинаги. Придужихме всичко това с добре охладено вино и вече ресторантите със звезди Мишлен не ни блазнеха ни най-малко.









На децата подавахме, като на кученца под масата, но те не се оплакваха



Мечтая за се върна там само заради този обяд, а наякой ден, дай Боже да имаме шанса да посетим и легендарния ресторант Арзак.. еееххх



Като си похапнахме и отвисяхме прави, мелачката на това място не позволява дълго да се задържиш, решихме че искаме малко да разпуснем край морето. Там се мъдри най-известния сърфистни плаж Plaja de la Concha, е ние не сме сърфисти, но все пак. По пътя минахме през още малки и впечатляващи улички, като без да искаме се натъкнахме и на бароковата базилика Santa Maria del Coro, която успях да разгледам само от вън, защото имаше много хора.







Когато стигнахме до плажа, прежурящото слънче беше дало идеята на много млади и стари да скачат от един понтон право в кристалните и доста студени води на атлантическия залив, без изобщо да ги е грижа, че там плуваха някакви тоно-подобни риби по поне 50 см парчето. Ние бяхме тръгнали без бански, което за моите момчета не е никакъв проблем, те и по гащи могат, нооо при мен не беше така лесно. Признавам си, че първо реших, че не е голяма загуба, но после ме хвана яд. А освен това майчиното сърце ми казваше как децата нямат нито една кърпа и ще им стане студено =))))





Та, оставих момчетата да се забавляват и се отправих към кемпера за бански и кърпа. Уж, не беше далеч, но още преди да стигна вече бях решила, че свалям колелото и обратния път ще взема на две гуми.
Като се върнах те добре се бяха позабавлявали, но все пак и аз реших да се натопя… лелеее, водата беше лед - океана си е океан. Те междувременно вече бяха усвоили скачането от всички височини на парапета, а аз само стисках очи, като ми показваха как добре го правят. Важното е, че всичко завърши благополучно.





Облякохме се и решихме да направим разходка до някое плажно кафете, където на обсъдим и решим как ще продължи денят и къде ще нощуваме. Моят приятел Camp4night беше доста сдържан в прупоръките си. Оказа се, че местата да останеш с кемпер за нощувка не са чак толкова много или пък предлагащи кой знае какво, като гледка или комфорт. Или поне аз не можах да открия апетитно място. Взехме решение, че ще продължим, колкото и да не ми се искаше. А пък докато бандата си допиваха аперола, аз взех Божката, нали съм единствена с колело и поех по вело алеята до обратния край на плажа, за да разгледам. За първи път през живота си, май за сега и единствен минах с колело, все така по вело алея, през тунел за коли. Усещането беше ужасно, въпроки че е отделена вело лентата шума и миризмата в тунела носеха доста адреналин.





Разходихме се, разгледахме, направихме по някоя снимка и хайде обратно. Нямахме план къде ще спим и трябваше да поемем на север - към Франция. Стигнахме обратно при кемпера и напуснахме вълшебния Сан Себастиян… е, не без някоя и разправия де! Много исках да си купим испански продукти от някой супер маркет, а това ми желание нарушаваше плана на пилота на автомобила (Ангел) и след, като нещата почти граничеха с развод той отби до един модерен жилищен комплекс, където имаше и супер маркет. Така видяхме и как живеят обикновените баски, детските площадки, родителите с пазарските торби за вечерта, фризьорски салон и така нататък, като всяко обикновено градче - добре си живеят хората

След този богат на емоции ден вече нямах повече очаквания, но Елена, кумата ми, даде предложение да отбием до едно градче в близост с цел да проучим дали няма да е по-лесно да останем за нощувка, а и да видим още малко от местността Доностия - градчето се казва Пасая и се намира на приток от океана. В средновековието там местни занаятчии са строяли дървени кораби за лов на китове, а сега е повече рибарско градче. От едната страна на канала е по-съвременен, а с бърза лодка и срещу 1 евро на човек отскачаш до отсрещния бряг, където е истинско средновековно селище.







Толкова истинско, че не можеш да се отървеш от миризмата на застояла влага. Взехме лодката и прекосихме канала само да няколко минути, а по пътя ни се разминахме с тренировките на местните отбори по отборно гребане всъшност не знам как се казват тези. От кратката разходка научихме, че Виктор Юго е прекарал известно време в къща, която днес е музей, и е написал един от романите си по време на този престой. За по-малко от час вече бяхме обиколили всичко и стана ясно, че и тук няма да нощуваме.







Денят вече беше към своя край, а ние нямахме никакъв план. Усложняващо обстоятелство беше, че нашите придружители трябва да отседнат някъде в хотел, ако не искаме да се събираме всички в кемпера
Върнахме се с лодката при кемпера и от тук нататък имахме основна и неотменима задача, да намерим решение за нощта.
Докато шофирахме на север прехвърляхме всички възможни градчета по пъта и това, което привлече вниманието ни беше едно от първите населени места вече във Франция - Сейнт Жан де Луз. Курортно градче на първия френски залив, което през лятото кипи от живот и хотели и все ще се намерим една свободна стая : ) Да бе, да!

С гиганското животно - кемпера, вече изморени от приключения направихме 6 кръга на това вероятно китна курортно градче, с тесни, стръмни и еднопосочни улици. Часът вече беше около 10 и отговорите навсякъде бяха, или че нямат свободни стаи, или рецепцията вече не работи. Отказахме се и от това място, но времето напредваше и стана ясно, че французите по този край изобщо не ги е грижа за окъснели туристи и отдавна си пият виното някъде =)

Намерих в нета къмпинг в близост, където предположихме, че ще може да вземем бунгало за нашите спътници и да пренощуваме заедно. Уви, когато стигнахме се оказа, че нито има свободни бунгала, нито място за още един кемпер. Това беше, капитулипахме и решихме, че ще спим заедно в кемпера - какво път толкова ))
Намерихме си прекрасно място на крайбрежната алея, точно до плажните душове, до полицейска (необитавана към момента) будка и до ееееей такъв голям знак - Забранено къмпирането! ... Кой ти следи през нощта, сутринта ще му мислим

За сметка на това на първа линия на океана ))

Снимката е от следващата сутрин, просто пристигнахме по тъмно




Извадихме консервите с прелестна риба тон, които купихме на излизане от Сан Себастиян, забърках уникална паста с него, имахме френско вино и вкякави бурканчета с вкусотии и си устроихме истинска гурме вечеря на брега на океана, точно пред табелата
Плажа беше впечаталяващ, красив и само наш, но за да си намокриш краката трябваще доста да походиш по камъните и по дъното на океана, защото отлива беше дръпнал водата с поне 20 метра на вътре.
За сън се наредихме, като сардини. Разбира се отстъпихме предната спалня на гостите, а ние петимата се “сгушихме” отзад. Ще ви извъжа, че спах тази нощ… въпреки дългия и богат на емоции ден! Ден, който няма да забравя никога