kemper-club forum

[loveforever]

Космически измислици, в които някои вярват

Великата китайска стена е видима от космоса?

Няма как да не сте чували това твърдение. Ако обаче смятате, че е истина, ще трябва да ви разочаровам – не, Великата китайска стена не е видима от космоса. Да кажем, че се намирате на Луната и насочите погледа си към Земята. Какво ще видите? Според астронавта Алан Бийн (част от екипажа на „Аполо 12“), който е бил на естествения ни спътник, ще забележите една „красива сфера, предимно бяла, малко синя, но и с жълти и зелени оттенъци. От подобно разстояние не може да се види нито един обект, създаден от човешка ръка.“ Дори и от Международната космическа станция, която се носи на около 320 км над земната повърхност, стената отново не може да се види с просто око. Е, ако се използва специална техника и атмосферните условия са добри, могат да бъдат направени снимки като тези:



Космическите обекти изглеждат така, както на снимките им

Да кажем, че винаги сте искали да надникнете в дълбините на космоса и един ден ви се отдава възможността да погледнете през изключително мощен телескоп. Вие затаявате дъх и отправяте поглед към някоя далечна галактика…не искам да звуча песимистично, но най-вероятно ще останете разочаровани. Повечето космически обекти са твърде далечни и трудно забележими, дори и с мощен телескоп. Най-често те изглеждат сиви (като изключим Марс, Юпитер и Сатурн), а някои мъглявини са сини или зелени. Нека не забравяме, че човешкото око вижда всичко в реално време. Камерите, с които НАСА прави своите спиращи дъха фотографии, позволяват да се натрупа светлина, като по този начин изображенията стават много по-ярки и цветовете се изострят.



В космоса няма гравитация

Честно казано, искрено се надявам да не е така, тъй като в противен случай всички сателити ще се разлетят безцелно в космоса, заедно с Луната, Земята и останалите планети в нашата Слънчева система. Заблудата, че в космоса няма гравитация, съществува заради записите, на които се вижда как астронавти се реят в безтегловност на борда на МКС или извън станцията. Причината за това не е липсата на гравитация – всъщност те се намират в постоянно състояние на свободно падане, докато обикалят около Земята. За да избегнат сблъсъка с повърхността на нашата планета, те се движат с достатъчно висока скорост, за да избегнат това (около 28 000 км/ч).

Слънцето никога не огрява обратната страна на Луната

Нищо подобно. Тя се осветява също толкова добре, колкото и страната, която винаги е обърната към Земята. Единствено по време на пълнолуние, когато по-близката до нас страна е напълно осветена, обратната потъва в мрак. Също както и нашата планета, половината Луна винаги е осветена, а другата е тъмна. Когато естественият ни спътник е във фаза първа четвърт, например, ние виждаме осветена само дясната му половина. Ако по това време някой астронавт прелети покрай Луната ще види, че и останалата част от нейното полукълбо е осветена.



Причината за сезоните е променящото се разстояние между Земята и Слънцето

Тази заблуда може да звучи относително логично, но няма абсолютно нищо общо с истината. Причината за съществуването на сезони на нашата планета е наклона от 23,5 градуса на оста на Земята спрямо равнината на нейната орбита. Това означава, че през лятото северната полярна ос на Земята е насочена към Слънцето, което ни дава по-дълги дни и повече директни слънчеви лъчи. През зимата полюсът е отдалечен от Слънцето, което води до по-къси дни и по-малко слънчеви лъчи. Въпреки че нашата планета е с около 3% по-близо до Слънцето през януари, отколкото през юли, това далеч не е достатъчно, за да отчитаме летни горещини в началото на годината.



Преминаването през астероидния пояс между Марс и Юпитер е почти невъзможно

Ако сте почитатели на научнофантастичните филми със сигурност се гледали поне една сцена, в която главният герой преминава през район с огромен брой астероиди, демонстрирайки невероятни пилотски умения. И макар да е възможно някъде във Вселената да има подобни полета, астероидният пояс между Марс и Юпитер изобщо не изглежда по този начин. Той е съставен от милиарди астероиди и планети-джуджета, но те се намират на огромни разстояния едни от други. По изчисления на НАСА, шансът два обекта от астероидния пояс да се сблъскат е около едно на милиард.









източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

6 животни, които ще оцелеят след Апокалипсиса

Ако сме научили нещо от часовете по наука в училище, то е, че природата постоянно се опитва да ни убие. Без значение колко се опитва обаче, тя никога няма да се отърве от тези животни.

Дяволски червей

Оцелява при смазващо налягане, липса на кислород, висока температура.
Този вид нематод, открит едва през 2011г, живее на 3.5км под повърхността на земята. Надминал е предишният рекордьор сред многоклетъчните организми с километър и половина! Червеят прекарва целия си живот в пълен мрак, пие 12 000-годишна вода и се храни с бактерии.



Хималайски скачащ паяк

Оцелява при ниско налягане и смразяващи температури.

Точната противоположност на дяволския червей, този паяк държи рекорда за живот на най-голяма надморска височина (6.6км!). Може да оцелее дълго време без храна, при сериозни минусови температури и липсата на съществено атмосферно налягане. Единствената храна за хималайския скачащ паяк са някои миниатюри насекоми, който вятърът издухва към върха на планината.



Безсмъртната медуза

Неуязвима за процеса на стареене.
Тази медуза има способността да се връща обратно в началния си стадий на живот, което я прави на практика безсмъртна. Освен това не изглежда да има някакво ограничение в броя на тези цикли. За съжаление, тя става доста уязвима от хищниците и болестите всеки път, когато се “подмладява”.



Червен брашнояд

Оцелява при екстремен студ.
Това насекомо, срещащо се в северните части на Аляска и Канада, може да оцелее при температура до -150ºC. Прави го, като произвежда протеин, действащ като антифриз, който предотвратява кристализирането на кръвта му. Кръвта му освен това е подсилена с глицерол, който допълнително забавя замръзването.



Помпейски червей

Оцелява при екстремна топлина и температурни разлики.
Този дълбоководен червей живее в тайнствените хидротермални отвори в океанското дъно. Той потапя опашката си в отворите, където температурата стига до 80ºC. Главата му обаче е отвън, за да може червея да се храни. В резултат на това, той изпитва температурна разлика от над 40ºC в двата края на тялото си. Смята се, че устойчивостта си дължи на покритие от специална бактерия по тялото му, която служи като изолация за червея.



Бавноходка

Оцелява при всякакви условия.
Това, дълго милиметър, животно може да оцелее навсякъде. Температури близки до абсолютната нула и +150ºC не са проблем. Налягане 1200 атмосфери? Няма проблем. Не го бърка и дехидратирането, тъй като може да оцелее 10 години без вода. 1000 пъти смъртоносна за хората доза радиация също е нищо за него. Докато са изпитвали границите на устойчивостта на бавноходката, учените са стигнали дори до там, че са я изпратили в космоса. И можете ли да познаете? Повечето от животинките, отишли на мисия в космоса, се върнали напълно невредими. Освен това са и доста очарователни.







източник
_________________
Магия в лилаво

[vladi46]

В космоса също има гравитация, но тук е редно да си припомним з-на за гравитацията. Тя намалява с квадрата на разстоянието между 2тела.

https://bg.wikipedia.org/wiki/

[loveforever]

Учени извършиха квантова телепортация на 44 км

За първи път учени извършиха стабилна квантова телепортация на разстояние от 44 километра! Предадени са фотонни кубити с точност над 90% през мрежа от оптични влакна. Учените от САЩ се надяват тяхното постижение да ускори развитието на квантовия интернет.



Квантовата телепортация е „нетелесен” трансфер на квантови състояния от един кубит в друг. Процесът се извършва чрез квантово заплитане, при което частиците са неразривно свързани помежду си. Кодираната информация се предава независимо от разстоянието между частиците.

Новият експеримент на учени от Фермилаб, Националната лаборатория на Научното бюро на Министерството на енергетиката на САЩ, и техни партньори се счита за важна стъпка към реализиране на квантов интернет. Точността на прехвърляне на квантово състояние от един кубит в друг чрез оптична мрежа е превишила 90%, което е доста висок показател.

Екипът успешно е телепортирал кубити в две системи: квантовата мрежа на Калифорнийския технологичен институт (CQNET) и квантовата мрежа на Фермилаб (FQNET). „Радваме се на тези резултати”, казва Панайотис Спензурис, един от авторите на статията. Той определя експеримента като важен напредък по пътя към създаване на технологии, „които ще променят подхода към глобалната комуникация”.

Учените извършиха квантова телепортация на десетки километри само няколко месеца след като Министерството на енергетиката на САЩ обяви проект за създаване на национален квантов интернет. „Сега ще започнем да полагаме основите на квантова мрежа в Чикаго”, споделя Спенцурис. Чикагската мрежа, наречена Illinois Express Quantum Network, се разработва от самата Фермилаб в сътрудничество с няколко водещи университета.

Ако е успешна, технологията ще позволи развитие на квантовия интернет, който според учените ще промени съхранението на данни, прецизното засичане и компютърните изчисления, ще отвори нова ера в комуникациите. Той ще работи чрез система от взаимосвързани квантови компютри, използвайки квантови сигнали за предаване на информация, а не радиовълни.

„Много сме горди, че достигнахме този етап в областта на устойчивите, високопроизводителни и мащабируеми квантови системи за телепортация”, добавя Мария Спиропулу, директор на изследователската дейност в IN-Q-NET. Екипът ще се опита да подобри резултатите чрез надграждане на системата през 2021 година.




източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Лабораторно отгледано дърво може да помогне на Земята

Разработката ще е от поза за увеличаване на залесените площи. Oбезлесяването е сериозен проблем за цялата планета, който изглежда много трудно решим. Особено като се има предвид колко бавно се възстановяват горите и същевременно за колко много дейности е необходим дървен материал.

Учени от лабораторията "Чарлс Старк Дрейпър" смятат, че могат да намерят решение на проблема чрез отглеждане на дървесина в лаборатория, съобщава Digital Trends. Принципът е сходен с този на лабораторното месо и ако е достатъчно ефикасен, може да помогне за намаляването на използването на традиционна дървесина и съответно за увеличаване на залесените площи.



Амбициите на учените обаче не се изчерпват само със създаване на лабораторна дървесина. Тяхната цел е дървесината да се "отглежда" директно в нужната форма. Ръководителят на екипа Джефри Боренщайн дава за пример възможността да се "отгледа" дърво директно във формата на кухненска маса. Тя ще е по-здрава, защото ще е от едно плътно парче.

"Няма да има нужда от сеитба, сечене, транспорт, почва или слънчева светлина", допълва Боренщайн. Технологията ще позволи не само създаване на материал със същите качества като естественото дърво, но и ще може да се "персонализира", за да му се придава повече здравина, повече гъвкавост или други характеристики според конкретната нужда на даден проект. За целта се използва химичен процес, чрез който процесът е много по-бърз, а влиянието върху околната среда е "значително по-малко". Технологията ще позволи да се отговори на увеличаващата се нужда от материал, по-малкото пространство и подобряването на околната среда, казва още Боренщайн.

Още по-амбициозните възможности на разработката са, че чрез нея ще е възможно създаването и на материал, който да се поправя самостоятелно при нараняване, както и да се адаптира към променящи се условия. "Може да се разработи нещо, което да има всички свойства да замени изкуствен материал и да е от жив, органичен материал", допълва Боренщайн. Все още има много работа по разработката, но екипът смята, че вече е преодолял най-сложното. Затова той очаква, че ще са нужни години, но не десетилетия, за да стане реалност.




източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

КОСМИЧЕСКАТА АРХЕОЛОГИЯ НАБИРА СКОРОСТ: ИЗГУБЕНИ ГРАДОВЕ, ПИРАМИДИ И ДОРИ БИБЛЕЙСКИЯТ РАЙ СЕ ВИЖДАТ ОТ САТЕЛИТИ

В последните години фотоси с висока резолюция, направени от околоземна орбита водят и до неочаквани археологически открития. Оказва се, че от Космоса на Земята могат да се видят отдавна погребани останки на древни градове и пирамиди. Едно от най-известните научно доказани открития по този метод е на така наречената „пясъчна Атлантида“.



Става дума за митичния град Убар, описан както в Корана, така и в „Хиляда и една нощ“ като „кралицата на доходната търговия с тамян“. Дълго време селището е смятано за измислено, а ако изобщо го е имало, би трябвало да е съществувало преди около 5000 години. Според преданието, подобно на Содом и Гомор и този град е унищожен заради греховете на жителите си, като за 8 дни е затрупан от силен вятър под подвижните пясъци на пустинята.



Изненадващо, но през 90-те години неговото местонахождение е открито от екип от професионални археолози и любители от Лос Анджелис благодарение на сателитни изображения с висока резолюция. Намерили града-крепост в една от най-безлюдните части от султаната Оман, известна като Руб ел-Хали.
Първоначално Никълъс Клап, любител археолог, погледнал по-сериозно на описанията на древния град. Той се заел да проучи въпроса в библиотеките. Освен това намерил данни и в древните ръкописи и преданията на бедуините. Опитва се да измоли от НАСА да направят снимки на региона. След дълга борба успява. В същото време намерил и стара карта на географа Птолемей, на която имало отбелязан град точно където би трябвало да се намира Убар. Междувременно запаленият изследовател получил и спътниковите снимки от НАСА направени от космическа совалка. На тях се виждали пътищата на керваните, които от Земята били абсолютно незабележими Маршрутите съвпадали точно с тези, дадени на старата карта. С тяхна помощ най-после било установено точното място на града. Професионалните археолози вече също се убедили, че наистина става дума за откритие. Организирана е така наречената Трансарабска експедиция под ръководството на археолога Юрис Заринс.

При започналите разкопки, затрупани под цели 12 метра пясъци, се показали и първите останки от града. Методът с използване на снимки, направени от сателит е в основата и на други сензационни изследвания – тези на библейския рай, също водени от проф. Заринс. В религиозните представи раят обикновено се свързва с небето, но в книгата “Битие” той е описан като място, намиращо се на Земята:
„И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. И златото на оная земя е добро, там има още бделий и ониксов камък. Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.“ (Библията, превод от 1940 г.)



Тези неясни редове тълкувателите обясняват различно, но нито едно от техните тълкувания не е задоволително, защото никой не може да каже с точност къде е бил Едем. Някои предполагат, че Едем се е намирал в Армения на запад от планината Арарат. Там, от един твърде тесен кръг извират четири големи реки – Ефрат и Тигър, които текат на юг и се вливат в Персийския залив, Аракс, която тече на североизток към Каспийско море, и Фасис или Алис, която тече на северозапад и се влива в Черно море. Последната може да е била едемската река Фисон, а Аракс може да е била Гион, защото и двете наименования означават едно и също – бързина. Тази възвишена страна, още хубава и плодородна, може да е била Едемската земя, а в най-хубавата част, на изток, може да се е намирала Райската градина.

Други библейски изследователи обаче твърдят, че Едем е бил при реките Тигър и Ефрат – там, където двете реки се съединяват, сто и двадесет мили на север от Персийския залив и където се влива потокът Улай от североизток. Тази страна, въпреки че се е променила с течение на хилядолетията, и сега даже свидетелства за първоначалното си плодородие. Самото наименование „Едем“ от арамейски означава плодородно, добре напоено място. Св. писание ни казва, че след потопа Хусовите синове се населили в Сенаарското поле – Бит. 10:8-10, 11:2. Понеже две от реките на Едем са познатите Тигър и Ефрат, вероятно е, че Райската градина се е намирала в едното или в другото от гореспоменатите места. Въз основа на снимки, правени от LANDSAT обаче проф. Заринс стига до интересно заключение – едемската градина се намира под водите на Персийския залив.
Според археолога дълго преди книгата “Битие” да е била написана, Едем физически е изчезнал под водата. Освен това мястото е описано от еврейска гледна точка “на изток” и в близост до съществуващите и днес реки Тигър и Ефрат. Изображенията от Космоса на LANDSAT пък помагат на учения да идентифицира третата река – Фисон. Тя отдавна е пресъхнала, но очертанията добре се вижда на снимките от космоса, а съвременните саудитци и кувейтци наричат запазеното корито Уади Риния.

По-сложен е проблемът с река Гион. Според библейското повествование тя обикаляла земята Гуш или Куш, която в превода на светото писание на крал Джеймс на английски е идентифицирана като Етиопия. Заринс обаче смята, че тя е съвременната река Карун, която извира от Иран, тече на югозапад и също се влива в Персийския залив. На сателитните снимки се вижда, че по дъното на залива има запазени следи, от които става ясно, че четирите реки са се сливали в една още по времето, преди водите на Индийския океан да го залеят, когато там е било суша. Засега все пак теорията на проф. Заринс е само хипотеза, но интересните проучвания в района продължават.

Всъщност използването на фотоси, направени от спътници даде мощен тласък на научното опознаване на миналото и вече се говори за “космическа археология” Един от най-видните представители е археологът Сара Парсак. Само посредством сателитни снимки тя е успяла да открие в Египет 17 пирамиди, хиляди гробници и древни селища и дори да картографира цял един град. 36-годишната египтоложка, която е професор в Университета на Алабама, използва мощни сателитни камери с инфрачервени лъчи, които могат да определят с голяма точност структури под земната повърхност, иначе невидими за невъоръжено око.







източник
_________________
Магия в лилаво