kemper-club forum

[kvp155]

Почти две години активно и целогодишно използване и нищо не е помръднало. Един винт не се разви, един фурнир не се разлепи, една пукнатина не се появи в коритото на банята, нито пък изхвръкна някой прозорец, дори при скорост от 160. Хвала на проектанта и изпълнителя не само на прозорците, но и на целият кемпер! Познавам ги и двамата, кадърни хора излязоха.

Някой неща обаче си идват на мястото едва когато започне реалната експлоатация и времето показа първото от тях. Сетих се, че хлапаците много обичат печени ястия на фурна. И аз ги обичам, но не са нещо, от което не мога да се лиша или пък задължително трябва да консумирам на поляната. Все пак ми се видя разумна идеята и инвестирах известна сума пари в газово устройство за приготвяне на такава храна.





Най-доброто място на подобно съоръжение не е в багажника разбира се, но пък защо да ми пречи вътре, като ще се използва сравнително рядко. А и не всички миризми и топлината която излъчва това велико човешко изобретение са приятни за съвместно съжителство. Точно затова го хакнах в избата, като малко ми ограничи пространството и вече вместо четири мога да побера едва 3.5 велосипеда, нооо… това е положението. Всяко нещо е за сметка на друго нещо. Нали така беше казал великият Мечо Пух.



За всеки случая направих на моето печащо устройство една значително по-здрава кутия от алуминиев рифел, че оригиналната не може да ме издържи като стъпвам отгоре или поставям някакви тежки товари. Важно ми е като ходя за инертни материали до кариерата, да не съсипя новата си придобивка.



Така още при първа полева възможност бяха занесени всички продукти на поляната и всеки показа готварските си умения. Аз само дегустаторските такива, които далеч не са толкова маловажни, колкото някои се опитват да ме убедят. Това пици, кексове, свинско с картофи и разни други печива се оказаха неподозирано по-вкусни от тези сготвени вкъщи.







Велосипедите са ни още един неизменен спътник при пътуванията и не само децата, но и аз имам нужда от тях. Общо сме поне трима, които все още активно караме колела, а няколкото производителя са конструирали багажник, който пренася само два велосипеда. На всичкото отгоре са предвидили той да се закрепя на задната врата, която като гледам другите бусове как са им провиснали вратите от собствената си тежест ми стана жал да изкривя и моите, та си купих теглич. На него спокойно вече закачам багажник не за 2, а за 4 велосипеда.





Остана само да ме гложди мисълта, че няма къде да си кача мотора, който толкова много ни помага при чуждоземски пътувания. Рових се из мрежата в търсене на решение и си избрах едно малко по-универсално. Не е типичната стойка във формата на пътека върху която да се качи мотора, а малка платформа. На нея когато не искам мотор мога да си кача надуваемата лодка с двигателя, например или всякакъв обемист товар.



Стойката е фабрична, на известен немски производител, с което получаването на трети номер от КАТ е значително по-лесно. Не е проблем да се изработи и тук, но едва ли ще бъде по-евтина. Тази цялата е от алуминий и е толкова лека, че си я махам и слагам без чужда помощ.



И още едно нововъведение си спретнах, заради невъзможността да спра страничната врата, където аз искам. Вечно се отваря докрай или ако я оставя някъде в произволно положение, между отворена и затворена, тя често не ме слуша изобщо и си ходи, където си иска. Решението го видях съвсем случайно и със съвсем малко усилия си го произведох сам.







Проста алуминиева планка с улей за ролката. Лепи се с полиуретаново лепило на желаното място, под единият от ролковите водачи на врата и проблемът със своеволията на тази пущина вече е под мой контрол. Евтина и лесна за направа и джиджавка, а определено много ни помогна. Приложима е във всички бусове със странична плъзгаща се врата. Аз не съм я измислил, а я видях при едни чужденци и реших да я покажа и тук, като много полезно и лесно решение на проблема.