kemper-club forum

[loveforever]

От известно време започнах да усещам, че доста преживявания вече са ми поизбледнели или съм позабравила много от тях. Да, но ако ги бях записала някъде би могло да прочета и да си припомня. И ... реших - когато мога просто ще си записвам случки и преживявания, които са ме развълнували или впечатлили. Ще си правя така нещо като бърз мост към миналото.

Наскоро говорих с една дама за кемперите - кое как е добре да бъде, какво да гледат като си избират кемпер ... и разни други такива въпроси. Разприказвахме се, разказвах аз разни впечатления и преживелици, които сме имали, а тя вметна, че ако имало някъде наръчник или най-общо информация за новобранци това би било много полезно.
Замислих се, че неведнъж са ми се обаждали хора със сходни питания и въпроси, а вероятно има и много други хора, които не биха се осмелили по една или друга причина да звъннат по телефона, но пък на драго сърце биха прочели, ако някъде има нещо написано. Да обаче да се направи подобен наръчник от съвети е много сложно първо защото при избора на всеки нещата са твърде индивидуални като вкус и нужди, а и всеки за себе си преценя кое най-би му пасвало. Да но споделения нечий опит може асоциативно да помогне или да наведе на размисли, които някак са полезни.
Заради това, а и защото може на някой просто да му бъде забавно да прочете реших тук да публикувам някои от моите истории около къмпингуването и кемперизма.

Започвам съвсем, съвсем отначало - още от идеята ми за пътуване изобщо. Реално точно тогава мисля, че съм припознала себе си като къмпингар и пътешественик и някъде там се е зародил мерака да си имам дом на колела. След това малко по-малко минавайки през годините сме трупали опит и преживявания, които са ни формирали като образи и са ни довели до където сме стигнали. За мен всичко е тръгнало още далеч в миналото от онези детско-юношески моменти, когато добивайки достатъчно впечатления за живота и заобикалящия го свят съм решила сама за себе си какви са нещата които харесвам и които ме вълнуват, какъв бих искала да е живота ми.
Та тогава, в едни още социалистически времена, при липсата на много материални неща и средства, когато дори не съм можела да допусна че някой ден ще имам кемпер мечтаех за едни такива простички и постижими неща, като голяма раница - самар в която да мога да събера най-нужното и с нея да обикалям накъдето ми се иска. Тук е редно да отбележа, че от доста ранна възраст бях "закърмена" и пленена от къмпингарството и ходенето на палатка. Още помня как отидох за пръв път на къмпинг - само на гости в началото. Била съм само на 5г, когато заедно с моите родители отидохме на къмпинг Оазис, където наши семейни приятели почиваха на палатки. Ние бяхме на квартира в близкото село Лозенец и почти всеки ден с огромен мерам минавах почти колометровата отсечка до приказното място с палатките и къщите на колела за каквито мислех в началото караваните на по-заможните чужди туристи. Още щом влезнехме и игрите и забавлението започваха - първо с децата които познавах, а малко по-малко и с другите деца от околните палатки и каравани. Някъде тогава мисля че съм се влюбила в къмпингарството и в този стил на живот.
Времето на почивката ни литна неусетно, а когато трябваше да си тръгваме направо не можах да повярвам какво ми селучи. Точно в последния ден преди заминаването ни отидохме за последно до къмпинга. Мислех, че просто ще си вземем довиждане и направо не можах да повярвам когато с родителите ми отидохме при семейство немци и купихме тяхната палатка и малко оборудване. По онова време чужденците често практикуваха така - идват на нашето море на почивка носейки си всичко нужно и когато отпуската им свърши продават оборудването и се прибират само с колата. В резултат на взаимно изготните сделки много нашенски семейства успяваха да се сдобият с така желаното къмпинг оборудване за което иначе само биха си мечтали.
От следващата година и ние започнахме да ходим така на море и вероятно това също много е предопределило развитието ми като къмпингарска натура.

След безгрижното и щастливо детство и юнощество, окрилена от бунтарския дух на възрастта и идването на демокрацията един ден успях все пак да се сдобия с така мечтаната ми раница-самар. Бях вече студентка и възползвайки се от буйната кръв на младостта и свободолюбивия ми дух използвах всяка една възможност за ходене на някъде.
После се запознахме с Жоро, който по онова време не бе особено възхитен от идеите ми за къмпингуване, но пък в желанието за пътуване си пасвахме на 100%. С малко компромиси тук-там и нещата се получаваха. А както живота по-нататък ни показа - човек се променя и се научава на много неща, които изначално е отхвърлял. Така за няколко години вече бяхме обиколили цяла България, а имахме и две ходения в чужбина - до Полша и до Гърция.
_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Дани, чета с интерес. Много хубава тема. Не знам докъде ще стигне и накъде ще завие, но започва много приятно. :-)
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[mlajo]

Добре ще е да има по някоя снимка.
_________________
Спорта е вреден и опасен а работата-смъртоносна!

[loveforever]

И аз не знам много-много на къде ще иде и до къде ще стигне темата, но квот стане, а за снимките - ще гледам да слагам по някоя, където има.

И така през един хубав пролетен ден отиваме с децата (тогава на 1г и 4г) при моите родители. Попътно Жоро спира на една бензиностанция, край която пътя минава и казва - искам да видя ей тая каравана там. Аз естествено не гледам изобщо насериозно на това, защото той много често проявява любопитство към какви ли не неща. Разглежда я и продължаваме. На мен и през ум не може ми мине идеята за каравана. Изглеждало ми е толкова недостижимо че дори и не съм го допускала. Времето минава, а ние всеки път когато отиваме при родителите ми минаваме край бензиностанцията и виждаме караваната да си стои.
През юли ще се стягаме за на море и докато отиваме към родителите ми обсъждаме къде и как да идем. Минавайки край бензиностанцията с караваната Жоро като гръм от ясно небе изтърсва: Кво ще кажеш да си купим каравана и да идем с нея на море? Моля?!?
Аз буквално запецнах. Глътнах си и граматиката и акъла ми изчезна. Дупка! Всичко това ми се видя толкова невероятно, че само казах - Хубава шега!
Не бе - продължава Жоро - виж за няколко години ще ни се изплати от парите които даваме за квартира, а и за децата ще е хуабаво.
На мен да ми обяснява той кое и как е хубаво ... за деца. Имаше една приказка: "На краставичар - краставици" та . .. и мойта. На мен ще ми дава доводи за къмпинг ...
И цялата центрофуга на тази идея така набързо ни завъртя ... че само след 3 дни вече имахме каравана.



Жоро изкара бърз курс за Е-категория, смяна на книжката по спешност и точно след 12 дни вече пътуваме към морето ... с каравана. Няма такъв кеф. За децата няма да обяснявам - размазали са се, а още не сме стигнали.
Така съвсем набързо, без много мислене се гмурнахме в дебрите на караванджийството.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Малко по малко натрупахме много полезен и ценен опит в къмпингуването и ползването на каравана. Като цяло бих казала, че караваната ни беше доста добра за времето си - водеше се четириместна, имаше си баня, хладилник и доста приятен интериор с дървения и дамаски в луксозен за времето си стил, то как ли иначе щом и самия модел беше LUX.







Идвайки от София спирахме попътно и оглеждахме условията на къмпингите южно от Бургас и до Каваци нищо не ни хареса, въпреки, че имахме доста добри младежки спомени и от "Градина" и от "Златна рибка". Едно е обаче да караш сърф, да играеш волейбол или просто да се шлаяш с приятели, а съвсем друго е да тръгнеш с малки деца на море. Установихме се на къмпинг Каваци - що годе най-уредения за времето си. Имаше хубаво обособени алеи, оградени с жив плет сепарета и прилични санитарни възли.
Настанихме се почти на първа линия - в едно от най-предните места в къмпинга, а децата бяха на седмото небе от радост.



Една чехкиня ни показа как се ползва тоалетната - къде се сипва препарат, как се вади касетата. Аз купих препарат за химически тоалетни от Метро и си обещах повече никога да не го правя. След сипването му в касетката не можех точно да си отговоря на въпроса кое мерише по-неприятно - отпадните продукти или препарата. Независимо от това си използвахме цялото шише, все пак пари сме давали за него. По-нататък открихме Aqua Kem Blue и нещата си дойдоха на мястото.
Денем бяхме почти по цял ден на плажа, строяхме замъци и децата играеха на воля,



а Жоро даже можа и да си изпробва новият харпун.



Вечер - разходка, гости с приятели почиващи наблизо или просто разпускане пред/в караваната.



Така разбрахме някои истини и подробности за правенето на скара и барбекютата. Жоро много обича мръвки на барбекю и едно от първите неща с които се бяхме сдобили беше едно кръгло чугунено барбекю. Чудесен уред, пече прекрасно, но трябва ли да го прибереш ... . За целта мъкнем един голям кашон и всичко наоколо потъва в прах и пепел. Следва извод - барбекюто е важно да е компактно и даа може да се прибира в затворена кутия. Та с това барбекю една вечер ще печем скара с приятели. Жоро е купил някакви пържоли. Той си има принцип - яде цяло месо. Това дето е смляно или колбас не му го хвали. Смята, че е пълно с буклуци и не го ще. Години ми трябваха да го открехна, че кюфтетата са хубаво нещо. И прояде, но само такива дето е видял как им се мели месото. После толкова му харесаха, че едвам успявах да ги овардя да има и за всички. Така, ще правим ние барбекю, а нашия приятел Краси е донесъл 3кг наденица. Виждайки я Жоро заявява, че това не става за ядене, но Краси си държи на мнението, че наденицата е супер и ще я печем. Разпалихме барбекюто, намятахме мръвките, след десетина минути се опекоха и подредихме наденичките. И като започна да цвърши и да пуши ... Дигат се едни кълбета дим и се вият над караваната. Жоро застанал на буква Ф само повтаря " Аз нали ти казах, че това за нищо не става" , а Краси отговаря - "Споко, Джока ей сега ще станат". Така за има няма половин час си бяхме произвели солиден димен облак, който леко мистично беше зависнал над караваната и само от време на време се полючваше от вечерния бриз. От управата на къмпинга три пъти идваха да проверят какво се е запалило, а надениците в крайна сметка се бяха свили до размер на кърначе, но не мога да си кривя душата - бяха вкусни.
Основно така отлетя и първата ни почивка - с духа на бурния ентусиазъм, забавлението и опознаването на къщичката ни на колела.
_________________
Магия в лилаво

[Eli-Niki]

Темата е много хубава, започват да изникват и нашите спомени от първите ни тръпки свързани с караваната.

[loveforever]

Радвам се че с темата предизвиквам положителен ефект

Нататък ползването на караваната продължи в духа на облагородяването и донагласяването според нашите нужди. Това че нещата в нея ни имаха симпатична дори в някаква степен помпозна визия, обаче не помагаше много - много на функционалността. Банята имаше тоалетна, мивка, душ-корито на пода, но нямаше душ. Последва запознаване с майстор, ремонтиращ лодки и каравани, каквито по онова време почти нямаше и трудно се откриваха. Жоро с присъщия му ентусиазъм и влечение към лодките успя да го намери. Човека се оказа сговорлив и сръчен и обработи банята така, че да може да се ползва и за къпане. Какво имам предвид - уплътни и замаза всички фуги и ръбове така, че ако пръска вътре вода да не направи проблем по стените или на друго място. Липсата на душ решихме чрез закупуването на туба с душче.



И ... открихме къпането с топла вода и без бойлер,

Първоначално с Жоро, като запален рибар си мислехме, че с караваната ще ни е много по-лесно и удобно да ходим по язовири. Да ама не!
Оказа се, че макар караваната да беше само 5м (без теглича) е твърде голяма и не особено проходима за подобни терени. Освен това багажа и хамалогията за едно подобно мероприятие бяха такива, че просто се отказахме. Освен нещата които си стояха натоварени в караванта (Спално бельо и завивки, маса столове, посуда, навес, барбекю...) добавяхме, дрехи и обувки, вода, храна, рибарски такъми, генератор и още какво ли не, което би потрябвало и освен караваната и комбито се пълнеше "до козирката" . След това докато разпънем циганията и трябваше тя да се започва да се прибира. За пътищата край язовирите изобщо няма да отварям дума. Все едно ги няма, а нашата каравана не е хич мислена да се кара офроуд.
При ходенето на море за над 3 седмици нещата някак се оправдаваха, но ако трябва да е само за 2-3 дни - НЕ. Това допълнено от тегавото вадене и прибиране в двора в който я държахме тряйно затвърди позицията, че с караваната ще ходим само на море.

Следващото лято вече понаучили туй-онуй, добили нови мераци мислим да пробваме и някой друг къмпинг. Аз пазя едни много мили спомени от Оазис и решаваме да тръгнем крайбрежно да огледаме всички къмпинги и да си изберем нещо. Речено-сторено. До Каваци пак нищо не одобряваме, той става, но продължаваме на юг в търсене на новости. Къмпингите около Китен и Приморско нещо не ни грабват и подкарваме към Оазис. Да обаче пътя след Лозенец не е ремонтиран още от детските ми години. Макар да е само 900м караваната отзад подскача като подивяла.
Стигаме Оазис, оглеждаме, но ... няма да го бъде. Това което виждам няма нищо общо със спомените които пазя. По голямата част от къмпинга е застоена с бунгала и само малка част недалеч от рецепцията е оставена като зона за палатки. Аз съм силно разочарована от видяното, Жоро също хич не е на кеф и решаваме да се върнем на Смокиня, която е съвсем близо до Каваци, плажа ни харесва и има по-голям шанс да си намерим хубаво място. Настаняваме се. Дават ни и ключ за банята, която уж била ремонтирана и имало и бойлер, но въпреки това хич и не съм очарована от нея. Ще и дам шанс все пак.
От пътя до Оазис буквално сме поразковали караванта. Когато тръгнах да слагам чаршафите на леглото и гледам покрай стената се вижда пръстта отдолу. Отворила се е фуга над 1см. Нямаше кой знае какво да направим за почивката, а аз мислейки си каква ли гадинка може да се мушне през процепа реших проблема с малко скоч.

Много скоро след това опитно установих и колко удобни бяха за ползване санитарните помещения в къмпинга. Въпреки монтирания проточен бойлер водата не беше особено топла, винаги ставаше неприятно течение и въпреки старанието на децата да стигнат с чисти крака до караваната, която беше само на петдесетина метра не им се получи нито веднъж. Там следваше ново миене на краката преди да може да им се обуяат чорапи. Разказвам това не защото е толкова сложно или непреодолимо. Намирам го по-скоро забавно, но и същевременно доста определящ фактор при последващите ми огледи на мобилна къща. Само след няколко дни вече беше решено - Ще си ползваме банята в караванта и наличната ни туба с душче. Това чудесно, но още след първото къпане вътре се оказа, че под караваната сме си заформили едно прилично по размер "блато". Това насложено с факта, че и след всяко хранене при миенето на чиниите "блатото" се подхранва, а и с не особено добрата попивност на почвата отдолу още на втория ден на дневен ред изникна операция "помийна яма" - кирка, лопата ... от време на време попържване, но след половин ден зор, пот и гледане лошо от страна на Жоро имаме заветната дупка. Дълбока е към 60см и не може да остане така, защото макар и да е почти под караванта някое от дребните деца щъкащи наоколо като нищо може да цамбурне вътре. Покриваме с дъски и зариваме, като оставяме само малък отвор от където да се пълни.

Отстрани погледнато може да не изглежда кой знае какво ползването на караванската баня в състоянието което беше. Да, но при две малки и доста цапащи се деца това всеки ден да топлиш на котлона една тенджера с вода, да я разхлаждаш в тубата до нужната температура, след което да се вмъкваш с някое от децата в теснотийката не бих казала, че е от най-желаните преживявания по време на почивка. Същевременно се научихме и на икономичност, защото тубата беше 20 литра и трябваше да стигне за трима ни ( някои и с доста дълги и буйни коси). Жоро не го включвам в схемата. Той само носи вода и отказваше да ползва банята в караваната - нито за къпане нито за тоалетна. Справя се с това което има като общи условия в къмпинга. Той, като една самоотвержена водоноска по няколко пъти на ден носеи туби с вода дали за банята дали за малкиия 15-литров резервоар за кухненската мивка. Тук следва да направя пореден важен извод - трябва ни резервоар, които да е поне 100 литра така, че да можем като го напълним веднъж и да изкараме едни спокойни 2-3 дни.
Междувременно изучихме и схемата на захранване на караваната с вода директно от водопровода. Купихме 70м маркучи, разклонения, клапан за понижаване на налягането, защото водната инсталация на караваната не е пригодена за високо налягане като това във водопровода и се свързахме. С така изградената екстра спестихме мъкненето на туби и само от време на време къмпинга се огласяваше от виковете "Пускай" или " Спирай!". При цялата глъчка наоколо никой обаче не възрази и си изкарахме спокойно почивката. За следващата година обаче имаме нов план - Ще си докараме караваната рано на пролет. Ще си изберем място, когато няма никой - хем на сянка, хем на удобна локация до водата, ще си изкопаем ямата преди караваната да е позиционирана и ще я оставим в къмпинга за целия сезон, като идваме винаги когато може. Така и направихме. Да но нещата във времето се развиха не точно както си го планувахме.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Следващата година рано на пролет отиваме да закараме караваната на морето и ... усвоихме упражнението въртене с караваната на магистралата (слава богу само със смачкан калник, повредена джанта и леко счупенa броня). Днес, като си спомням всичко това още ми щръква косата само от мисълта колко по-сериозни биха могли да са щетите и колко леко сме се отървали заради неопитност и липса на познания в някои насоки. Както научихме в последствие едно от най-важните неща при товаренето на багажа в каравана е той да е добре разпределен и балансиран. Не трябва да е нито няпред, нито назад нито предимно към някоя от страните. Освен това натоварването върху теглича трябва да бъде 75кг. Не повече. Не по-малко. Това е за да може колата която тегли да стои максимално стабилно на пътя. Иначе друго важно при тегленето на каравана е теглича да е антивибрационен и да не се вдига скоростта над 90км в час. В нашия случей имахме много нарушения. Първео неправилно бях наслагала по-голямата чат от багажа в предната част на караваната - под голямото легло. Така тя сълно натиска теглича и олеква предницата на колата. Освен това имаме и много силни съмнения, че и спирачките не са били в много адекватно състояние и някоя от тях може да е блокирала, но нямаме доказателство за това. Накратко какво се случи. Караме си ние съвсем нормално по магистралата с 90км/ч. След Ихтиман в посока Бургас започва спускане, като се влиза и в завой. При това влизайки в лекия завой странично ни заклаща порив на вятъра. Друг път при подобно заклащане с леко подаване на газ за малко и нещата се успокояват. Да, но този път това не се случва. От нанадолнището и дъгата на пътя композицията ускорява и клатенето вместо да намалее се услилва. Караваната буквално влезе в резонанс. При 110км/ч Жоро скочи трупешката на спирачките и се завъртяхме. Слава богу зад нас нямаше някой който да не може да намали или да спре. От всичко това тежката каравана ни завъртя, изпревари колата и в един момент се оказахме в лява лента завъртяни на 180 градуса срещу идващите коли. Щетите са малки, защото караваната ( Слава Богу! ) не успя да се обърне. Смачкани са задна гума и калник на колата и теглича е изкривен. Успяхме експедитивно да се преместим в аварийната лента за да не стане по-голяма беля и да чакаме там пътна помощ. Снимките са от след идването на полицията и пътната помощ.









Описах всичко подробно, а всеки сам може да си направи изводите. Не бих казала, че има само едно нещо заради което да се е случил инцидента. Натрупването на много проблемни фактори си каза думата. Дори само един от тях да го нямаше нещата биха били различни. Затова не бива да омаловажаваме или пренебрегваме неща, които ни изглеждат дребни или незначителни, само защото в много ситуации "номера минава". В един момент те може да се окажат решаващи.
_________________
Магия в лилаво

[svstoychev]

Интересна тема, Дани
Поздрави!

[Тони Котев]

Аз дърпах 7 години една едноосна каравана и на 2 пъти така ми се е разигравала, че просто се чудя какъв късмет съм имал да не се обърнем. Трети път нямаше, просто не вдигах повече от 90 км. докато я дърпах.
Съветвам всички да се отнасят много сериозно с това, че белята става за секунди!

[loveforever]

Да, след случката и ние стигнахме точно до този извод - независимо от другите неща скоростта с каравана не трябва да е над 90км/ч, защото е много сложно да не кажа практически невъзможно, човек да предвиди кога заклащането на караваната ще мине в резонанс вместо в затихване.


Сетих се за още една сходна случка дето сме имали, само че не с каравана а с ремарке. Значи, три години преди да се сдобием с караваната ходихме на море с ремарке. В онези години карахме едно старо пежо 205, което бяхме кръстили Злостър, по аналогия с филма "Злостър черното влечуго" . Злостър беше вероятно най-изстрадалото за времето си пежо, но независимо от това ни служи много вярно. Когато обаче тръгваш на море с четиримесечно бебе това не е най-добрият избор на возило - калинка с три врати и с газова бутилка в багажника. Ясно е, че нямам как да се справим само с него и решаваме да му закачим ремарке. Намери Жоро теглич, сложиха го с някакъв майстор, после от приятел взехме ремарке на заем и сме готови.
Стегнала съм аз една камара багажи, защото реално всичко което би ни потрябвало трябва да го имаме, а не на морето да се чудим кое и как да намираме. Все пак отиваме на почивка. Макар да бъдем на квартира в която сме били и преди това и условията са ми познати, все пак съм приготвила всички възможни дрешки, спално бельо, количка, корито, бебешката храна за 20 дни и нужната за това време вода - нашенска софийска, от чешмата и лично преварена от мен. Това последното е ключовия момент благодарение на който ще елиминираме риска от местните стомашно-чревни изненади. Пробвано е многократно и работи.
При цялото това нещо и Жоро решава да свърши нещо полезно. Да, ама какво?!? Еми ... ще профилактира ремаркето.
Как се профилактира ремарке - поглежда се от тук, от там, почесва се зад ушите и ... се усъмнява, че може би нещо гумите не са добре. Не отива на майстор или да кажем на бензиностанция да им провери налагането, а взима един голям гаечен ключ и натяга колкото може гайките на главините - да не изпаднат. По-запознатите с конструкцията на старите ремаркета ще се сетят, а за останалите ще кажа само че така не се прави. На главините има едни лагери на които им трябва хлабина. Иначе .... проблем. Е, научихме го по трудния начин.

По онова време тръгвахме към морето нощем. Докат се оправим и натоварим и едно друго и то става към 2-3ч . После обаче пътуваме по хлад, детето спи, а на сутринта сме на морето. Така правим и в този случей.
Движим по магистралата с колкото колата позволи, щото е малка ,1124 кубика на газ, бая понатоварена, че и с ремарке отзаде, но Злостър е достоен защитник на името си и не се дава. Като го е понабримчил Жоро и успява по виадуктите към Вакарел даже да държи 110км/ч. Слава Богу трафик в тези ранни часове няма и ние най-спокойно стигаме Мак Доналдс-а на Пазарджик точно на разсъмване. Таман ще го отварят и спираме за почивка да си вземем нещо за хапване. Не влизаме вътре, че да не оставяме детето само в колата. Хапваме на паркинга и потегляме, а аз се оглеждам да видя къде има контейнер за боклука. Напред - нищо, поглеждам назад в сраничното огледало - пак не виждам кофа, НО ... нещо ми привлича погледа. Точно ще се включваме на магистралата, когато композицията ни е в лека дъга и от този ъгъл виждам как колелото на ремаркето нещо се клатушка. Казвам на Жоро а той:
- Това са глупости! Сторило ти се е!
Вглеждам се пак и пак същото. Вече с настоятелен тон му го заявявам и той няма избор. Спира за да ми докаже колко нищо не съм видяла и .... Дясното колело на ремаркето се държи на ръбчето на външната черупка на лагера дето отдавна вече не е лагер.
И ... ко праим ся?!?
Ровя аз в евенуалните инструменти, които носим, но там няма кой знае какво - чук, клещи, отверка, тел, ключ за свещи, няколко болта и пирони ... Минава ми през акъла да опитам да прихвана колелото с тел, но веднага се самооборвам. Нито ще задържи нещо, нито ще свърши работа. Трябва да стигнем до сервиз ... някъде, но къде. Недалеч е Пазарджик. Там все трябва да има някой, който да може да ни помогне. Това колело е движило бая време в окаяното си положение и се надяваме да изкара още няколко километра. Отново потегляме, по-точно кретаме и пълзим така, че ако евентуално колелото съвсем изпадне белята да не е много голяма. Завоите особено левите се правят с особена осторожност и следвайки насоките на някакви табели край пътя с надпис "автосервиз" и стелки успяваме да се доберем до нещо като ремонтна база. Излизат там едни хора, гледат някакви младежи с бебе и решават, че сме загубили пътя. Почват да обясняват как да се върнем обратно. Да обаче ние не щем да си ходим. Уведомяваме ги че баш при тях идваме защото ... и показваме. Нещата по-лесно се виждат отколкото се описват. Нататък картинката е безмълвана. Гледат и не вярват на ушите си. Трябва им явно време за да приемат, че изобщо е възможно някой да докара нещо на тоя хал. После като им се отприщи приказката ...
Горките жорови уши, а и както не обича да слуша ... , но си изслуша цялото конско, че и още и за лагерите, и за колелата, и за това какво не трябва да прави.
Много свестни се оказаха хората. Намериха ни лагер, смениха ни го, оправиха и този на другото колело и по живо по здраво ни изпратиха към морето да се окъпем и вместо тях.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Връщам се към времето с караваната. Въпреки премеждието стигнахме благополучно на к-г Смокиня. Там терена е празен. Оглеждам аз и си харесвам място на хубава сянка под тополите. Жоро не е възторжен но изкопава нужната дупка за ямата. Позиционираме караванта - ориентация, спискане на пети и махане на колелото с манивелата при теглича за да не си го познае някой докато ни няма. Маркучи за вода и кабел за ток сега няма да прекарваме за да не хванат крака, но то не отнема много усилия и време. Добре сме се понамръзнали, защото ранния пролетен морски бриз е направо бръснещ. Влизаме в караваната и се опитваме са си пуснем печката за да се стоплим, но - греда. Пали се и в момента в който отпуснеш врътката гасне. Явно има някакъв проблем с подаването на газта, защото иначе запалването е ок. Добре поне, че има ток, но нямаме друга отоплителна печка и ще се наложи да си оправим тази, че в този студ с децата няма да можем така да спим. Намирам в караваната един сешоар който връчвам да децата да се топлят някак, а ние с Жоро запретваме ръкави и се захващаме да видим защо печката не работи. Първоначално мислехме че може нещата да се случат от вътре, но в последствие установихме, че тази няма как да стане. За да разглобим нещо по печката първо трябва да я свалим, а за да се случи това ще трябва единия от вътре, а другия отвън под караванта да развием нужните болтове. Направихме го. Разглобихме я. Оказа се че механизма който подава газта ( метални части от типа бутало в цилиндър ) са така лепнещо зацапани, че не може нормално да се движат и затова печката гасне. Почистваме доколкото може със салфетки, измивам с препарат и топла вода, сглобяваме и ... Воала! Печката работи и за минути в караваната стана приятно топло. Романтиката на последващата незабравимо приятна вечер неописуема.
Така си оставихме караваната да ни чака за следващия път когато можем да дойдем, платихме таксата за цял сезон в размер на 1000лв и си тръгнахме.

Представях си как само ще дойде лятото и ще започнем да ходим на море, а междувременно си продължавахме да обикаляме с колата за през уикендите. След месец сме на една фотографска сбирка в Северна България, когато телефона звъни и Емо с който предната година сме се запознали на къмпинга казва , че ходил да си кара караваната и видял нашата странно избутана на една страна и с теглич подпрян на една повредена джанта. Ей богу, трудно мога да опиша колко се ядосах. Бясна съм ... хвърлям огън и жупел наоколо Чудим се с Жоро кво да правим. Мислим да търсим обяснение от собственика на къмпинга, все пак нали с него сме се договорили и на него сме платили. Следващата сутрин се мятаме на колата вместо към София поемаме към морето. Там като виждаме караванта как е като захвърлена направо ни призлява. Добре, че не изхвърлихме смачкатана от катастрофата джанта, а реших, че може да си забучвам плажен чадър в нея. Без нея вероятно караваната щеше да е в доста по-лошо положение.. Правим оглед наоколо и какво забелязваме - караваната е преместена, защото пречела на един тип Румен, който разполага десетина каравани в къмпинга и върти бизнес като ги отдава под наем. Решил си човека че там мястото му харесва и си го взел. Собственика на къмпинга Величко пък не взе адекватно отношение по въпроса - нещо мънка нещо се усиква - жалка гледка - приповръща ми се. Направо ми идеше да си закачим караваната и да се махаме от там. Да но не става първо защото сме с малката кола ( Пежо 106), която е твърде малка да тегли тая каравана, а и няма теглич. Освен това ако го направим губим платената немалка сума пари. Излишно е да споменавам, че Величко каза, че и една стотинка от предплатеното не може да върне - бил ги похарчил вече. С доста горчилка и негативизъм приехме, че ще си изкараме все пак някак лятото там и повече кракът ни няма да стъпи там. На двамата и особено Румен, ей така на ум, но от сърце и душа пожелах заради алчността и некоректността съдбата да им го върне тъпкано и вместо печалба да губят от начинанието си.
_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Така значи, бизнеса да му замине. А после във философската тема - кумбая, мир и любов.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[loveforever]

Имаше една поговорка "Признат грях не е грях", ама аз не вярвам в нея.

Всичките негативни неща дето ги генерираме в даден момент се връщат към нас. Тъй че квото съм си надробила ще си го сърбам. За някои неща с времето и преживяното успяваме да узреем, за други трябва още вода да се лее, още болка да се изстрада, но ... живота е за това и въпреки всички негативи е пракрасен.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Да продължа ...

След месец в началото на юни сме на фотопленер в Елена. Много красива природа. Не сме случили много на време, защото над страната преминава циклон и времето е доста дъждовно, но пък за целите на снимането е супер, защото пейзажите стават красиви и драматични. Таман сме във вихъра на купона, когато телефона звъни и Емо казва, че е на Смокиня и положението е страшно - дъжд се лее като из ведро и целия къмпинг е под вода до колене. За момента само нашата и неговата каравана са до пода във водата, всичко останало е пълно или завлечено във морето. Излишно е да казвам какво ми мина през главата. Мятаме се на колата и газ натам.
Пристигайки това което се вижда е погром сред блато а в центъра му стърчат две каравани - нашата и на Емо. Защо се е случило това - къмпинга се намира в дъното на дере през което минава баричка, която баричка е такава в нормално време, а по време на дъжд би следвало да отведе към морето насъбралата се от целия околен водосбор вода. Да обаче съгласете се не е много симпатично да направиш къмпинг и точно през средата му да минава някаква си бара, а и така се хаби място от което иначе би могло да се вадят пари. Какво се прави в случея - закопава се една неголяма по диаметър тръба през която водата да минава към морето, а отгоре земята става ползваема площ. Така де, но никой не си е направил труда да проучи колко голям е околния водосбор, колко вода трябва да може да отведе тръбата, дали е коректно поставена ... и ей такиа неща. Такива неща не се правят, защото за това трябват акъл, съобразителност и ... пари. Положението е закърпено на две на три и се разчита че всичко ще е ок. И така е било няколко години до ... първия по-голям порой. Първо малката тръба се запушва, след това се събира голямо количество вода отатък пътя, образува нещо като малко езеро, на накрая когато прелива ... за няколко часа връща естествения облик на терена.
Когато ние стигнахме дъжда вече спираше водата се оттичаше. Таман се свечеряваше и се чудехме какво да правим. Пак сме с малката кола и децата. Нито смеем да останем да спим в караваната, нито можем да я преместим. Спряхме колата на едно по-високо място и спахме в нея. На сутринта картинката изглеждаше още по-покъртително.






_________________
Магия в лилаво