kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Всичко започна през един ноемврийски ден.
При все, че имаме кемпер от година и половина, не бяхме още „вкусвали от меда“ на зимното кемпиране. Започнах с четене на форуми, първо нашия, после чужди и постепенно разбрах някои основни неща, така да се каже „проходих“ в изкуството как се устоява с Кемперушката на студове и снегове. И въпреки, че не бях спал никога в кепера на температури дори близки до нулата, започнах смело да чертая маршрути по картата на Европа с крайна цел една седмица на ски в Алпите. Отпървом се захванах с нелеката задача да убедя повечето членове на моето семейство да се вслючат в начинанието. Стратегическа победа бе съгласиено на жена ми, защото освен страховете от замръзване „някъде там“ трябваше да се раздели за 12 дни с нашето десетмесечно бебе, което благоразумно решихме да оставим при баба на топло /после естествено много тъжахме, защото къмпинга ни в Soelden беше пълен с малки дечурлига/. Та така, най-големият ми син /17/ реши, че му е по-интересно в Банско с приятели и така ние започнахме да се стрягаме за път - мама, татко и Бобо / по-малкия ми син/.
За да подържам общия бодър дух за добро прекарване на нашата екскурзия, аз постоянно гарантирах безпроблемна работа на всички уреди и агрегати на Кемперушката – нали е немска машина – Dethleffs, но в същото време знаех /бях прочел/, че няма да ми е хич леко с този летен модел кемпер по отношение на отопление и замръзване на води, ако паднат много температурите. Все пак взех мерки и инсталирах преди да тръгнем „подово отепление“, но не на пода, а на цялата тръбна разводка под кемпера и резервоара за мръсна вода, сложих им и изолация, не пропуснах и изолация на пода и мокет вътре в кемпера. По късно ще се спра на целесъобразността и успешния избор, който направих при избора на материали.
Поради новогодишните еуфории в Европа ме бяха посъветвали да си резервирам място в някой къпминг, в ски зоната, където смятах да караме. Това и направих след няколкодневно писане и изпращане на резервационни форми до различни къмпинзи в района, накрая се добрах до заветното място в къмпинг в Laengenfeld в долината на Отц /Oetztal/ - http://www.camping-oetztal.com/. Много важно условие за мен бе къмпингът да има централна газ, защото /отново бяха питал/ при много ниски температури газта в бутилките замръзва и не може да се изпарява, т.е. няма топло в кемпера, има драма с жената. Резервацията направих от 2 до 7 януари като бях предвидил една седмица за ски и някой друг ден за обиколки по маршрута.
Всичко бе чудесно, но преди Нова година имахме толкова работа, че изпуших и реших да тръгнем колкото се може по-рано. Първо се бях настроил за 28-ми, но когато отидох сутринта да подготвям Кемперушката, се оказа, че нямам никакъв ток нито в задния акомулатор, нито в предния. Причината бе, че се правих на ел.техник и бях объркал нкои „рационализации“ по ел. схемата на кемпера. Така че се наложи да отложим с един ден и благополучно към обяд на 29 декември поехме на запад.
Пътят бе чист, трафика нормален - предимно тирове, границите спокойни.
Нямахме специална програма, трябваше да се мотам до 2 януари из Централна Европа и като първа спирка прозаично избрахме Виена. Съвсем първата спирка бе на крайпътно заведение на 30 км преди Будапеща. До там ми стигнаха силиците след цял ден "Радини вълнения" покрай тръгването на ски с Кемперушката. Храната бе евтина и хубава /в тираджийски размери/, спахме спокойно и на сутринта продължихме нататък. Решихме да не спираме в Будапеща, защото нямаше да има време за хубава разходка, така че продължихме направо към Виена. Бяхме изчислили да стигнем преди обяд, но започнаха и изненадите. Преди да влезем в Австрия спряхме на един паркинг да починем и да се освежим и случайно забелязах, че от много нехарактерно място на кемпера ми тече тънка струйка вода. Като повдигнах изолацията и мокета вътре се оказа, че всичко е подгизнало от вода. Разхвърлях се аз, отворих инструменти и започнах методично да разглобявам разни обшивки и кутии, в които са скрити маркучите за чистата вода, за да открия теча. За щастие след половин часово клечане и "дупене" намерих една пластмасова джаджа, която беше като разпределител на няколко маркуча и която явно е била замръзвала пълна с вода, защото се бяха извадили уплътненията и вече си течеше с прилично темпо. Освен, че бях останал без вода всичко беше мокро по пода, а навън бе под -10 дори към 11 часа сутринта.
Ето ме и мен във вихара на "танца".
Извинявам се за качеството на снимката, но действахме с подръчни средства, а и аз не бях особено благоразположен съм фотосесии точно в този момент.
Слава на Бога всичко мина добре, отстраних аварията и около обяд пристигнахме във Виена. Паркирах в по-широкия център, но докато обикаляхме, за да намерим талони за паркиране така замръзнахме, че дружно решихме да продължим да обикаляме с кемпера вмеско пеша. Така обиколихме центъра и видяхме и други събратя къде паркират. Оказа се, че при избора за поркиране на кемпера важи принципа на мечо Пух –„Колкото повече, полкова повече“, т.е. най-добре е да се търси идеалния градския център на съответния град на навигацията и след това да се огледа за кемпери. Ето как се настанихме зад Университета, в непосредствена близост до Rathaus.
На площада пред кметството хората не си губеха времето издигаха сериозна сцена със здрав саунд, който пробваха от време на време. Беше идеално време за Gluewein на импровизираните павилиони и ние се възползвахме активно поради здравото време – беше си здраво под нулата. Силно впечатление ми направи опита на сина ми /12 годишен, но изглежда по-голям/ да купи на мен и майка му греяно вино, просто не му дадоха и въпреки, че се намесих и обясних няколко пъти, че е за мен, бяха възмутени, от "безотговорността ми" - за деца имало детско Gluewein. Ето го и Бобо с "празни ръце"
Кога ли на нашите деца в БГ ще спрат да им продават цигари и алкохол, въпреки че виждат възрастта им?
А ето как се веселят младите хора, които се радваха на празника и даряваха на многонационалната публика с това което можеха, забиваха невероятни джаз парчета от 60-те години на миналия век.
А иначе за Виена по Нова година, какво да кажа... изкарахме едни страхотни 24 часа във Виена.
Посетихме Leopold Museum, спахме точно пред Албертина, вечеряхме в „мазето" на известната галерия - ресторанта се казва Augustiner Keller /мазе, мазе, ама да знаете как вкусно готвят /, разходихме се из нощна, новогодишно укресена Виена.
Не мога да не ви препоръчам Зоологическата градина във Виена – Tiergarten, особено приятно е ако се посети пролет, лято или есен. Впечатляваща колекция и особено аквариума, страхотен парк.
Регистриран на: 05 Юли 2009 Мнения: 43 Местожителство: БГ
Пуснато на: Вто Яну 18, 2011 12:29 pm Заглавие:
Много се туткам с писането, все не ми остава време. Пък и борбата със снимки, качване - нали съм новобранец
Ето една снимка в аванс от Алпите, да ви е сладко
Регистриран на: 08 Юли 2009 Мнения: 459 Местожителство: БГ-София
Пуснато на: Вто Яну 25, 2011 10:51 am Заглавие:
Любе, много хубаво ми става като гледам твоюя пътепис. Мен естествено ме грабна заглавието на темата, но освен другото самото пътуване е част от удоволствието. Както, впрочем смятат повечето от членовете на нашия своебразен съюз. Давай!
Регистриран на: 05 Юли 2009 Мнения: 43 Местожителство: БГ
Пуснато на: Вто Яну 25, 2011 11:26 pm Заглавие:
Моля за извинение за забавянето и благодаря за търпението. Не можах да се сдържа да направя „една чертичка“ и по нашите ски курорти при този паднал сняг през уикенда.
Но да продължа нататък.
И така неусетно се събудихме на 31 декември и трябваше спешно да отпрашим към Мюнхен, защото там имахме резервации за новогодишния купон. Спешно, спешно, ама се оказа, че Кемперушката има някои „физиологични“ нужди, пък не само той . Отворих вездесъщия Guide на ACSI и установих, че по това време на годината има само един работещ къмпинг във Виена и околностите -Campingplatz Wien-West /N48° 12' 50,2" E 16° 15' 16"/. След известно лутане по навигационни причини най-накрая го открихме и се „разтоварихме“, изкъпахме и „натокани на последно“ бяхме готови за новогодишната веселба. И всичко това ни струваше 5 евро. Проблем започна да се оформя липсата на възможност за пълнене на газови бутилки, тъй като такава услуга трудно се намира във Виена /аз не намерих/, а във Виенския къмпинг не сменяха бутилки. Сега като се замисля, все някак трябва да регулират този процес, там имаше поне 60-70 кемпера и не си представям как са се оправяли без газ за повече от 3-4 дни. Както и да е с приповдигнато настроение и въгласи „Честита баня“ потеглихме за Мюнхен. След ок.5 часа пристигнахме в центъра на баварската столица. Беше вече тъмно, така че направо започнахме да търсим „кръчмата на Насо“ /единствения български ресторант в града/, за да може да се насладим на предимството на пътешествието с кемпер – да избегнеш придвижванията с обществен транспор. Аз поне съм твърдо убеден в предимството на кемпера през почивните дни в големите градове. Тогава не ти се налага да плащаш за паркинги, движението е слабо и не е необходимо да се забиваш в някакви къмпизи по покрайнините със съмнителна връзка към бърз транспорт към центъра.
Новогодишната нощ беше компромис – много хора, относително скъпа за нас цена /винаги е така на Нова година/ и чалга от 11 часа. За съжаление ние не сме фенове на тази музика и не можахме всеотдайно да се потопим във вихъра на танца за разлика от част от емигрантското съсловие в Мюнхен.
Въпреки това се забавлявахме.
Оказа се че немците са големи почитатели на фойерверките, като удари 12-я час настана нещо страшно. Беше опасно да се излиза навън, аз винаги съм си мислел, че у нас е като в Бейрут по време на войната, да ама не. Възпитаните немски граждани ме изненадаха. Улиците след веселието приличаха на бунище от остатъците от ракети, бомбички, „катюши“ и всякакви други изобретения в областта на Новогодишната пиротехника.
На първи януари Мюнхен беше пуст и тъжен. Имах чувството, че беше затворил целия град. Много рядко работеше по някое кафе и даже имаше опашки от чакащи, за да влезнат. Тълпи от туристи се носехме по стария център и нямаше какво да се види. Едно от малкото неща, които работеха бе новия офис на Mercedes Benz, в който бяха изложени две коли и народа влизаше да се постопли и излизаше обратно. Направи ми впечатление как един служител през цялото време безропотно бършеше пода с един парцал, при все че това не беше музей на марката и цялата тълпа влизаше, защото нямаше къде да отиде.
Няма да се спирам на забележителностите, защото има достатъчно гидове, повечето не работеха, а и беше мрачно, навън не ставаше за снимки. За подобна зимна екскурция бих препоръчал посещение на Deutsches Museum, грандиозно съоръжение с площ над 50 хил. кв.м и невероятно интересни колекции Вечерта опитахме да посетим „най-старата“ пивоварна в света Hofbräuhaus,
но положението беше извън контрол – такива тълпи не бях виждал до сега, а честно да си призная може би и по-голяма закрита кръчма също не съм виждал. По-късно прочетох някъде, че средно годишно от там минават 4 млн. туристи. Иначе вътре миришеше на прокиснало и нивото на общия шум беше толкова високо, че може да те заболи главата. Въпреки че на това място главата боли от друго нещо . Така или иначе ние не можахме да се класираме, жена ми отказа категорично да чакаме на опашка за да седнем и сменихме заведението като отидохме в Hofbraeukeller.
Чудесна храна /особено местните Spezel-и/ и обстановка, а за бирата какво да кажа – Franziskaner Weissbier – това бе моята бира тук.
снимката не е моя
Изобщо в Бавария и Тирол бирата е истински дар от Бога.
Най-после на втори януари следобяд се отправихме към основната цел на нашето пътуване ски зоната Soelden. Естествено отново се проявих като новобранец – тръгнахме към 5 часа следобяд и хванахме всички възможни задръствания, причинени от прибиращите се по домовете след новогодишните празници хора. Не заредих в големия град и след като за втори път се задръстихме здраво ми светна и лампата за горивото. Наложи се да спра на първата бензиностанция където прекарах около един час докато заредя и поне 15 минути докато успея да се измъкна от мелето автомобили с моя 7 метров камион. Отделно цената на горивото на магистралите е поне с 15% по-висока. Но както казват немците – Ende gut, alles gut /всичко е добро, когато свършва добре/ - излязохме от магистралата и остатъка от пътя си прекарахме доста по-приятно. Малко преди 8 часа вечерта стигнахме до къмпинга в Laengenfeld.
Първото ми впечатление бе за мащаба на къмпинга, тъй като беше препълнен, където и да погледне човек имаше кемпери и каравани - капацитетът му е над 200 разграфени места.
Ето сайт план на къмпинга за да си ориентирате.
След началната еуфория от пристигането ни за първи път на къмпинг започнаха „закачките“. Оказа се, че поради липса на опит не съм си резервирал място с включване към постоянна газ. Когато избирах къмпинг, постоянния източник на газ бе основен критерий при определяне на избора ми, но не съм се сетил да попитам дали всички места са с възможност за включване. Е, моето място беше без газ. „Не се притеснявайте заменяме бутилки – казаха от рецепцията – но тъй като е неделя сме свършили бутилките и новата доставка ще дойде утре следобяд“. Това добре, ама аз вече пети ден се отоплявах с пълнените в газостанцията в Овча купел два броя 11 литрови бутилки. Нищо не можеше да се направи, така, че се помолих всички "български" газови пари да се концентрират максимално и да дадат всичко от себе си, за да ни топлят и тази нощ .
Както се казва бедите не идват сами. Семейството, което стопанисваше къмпинга благородно ми даде едно ключе от ел.таблото, за да се захраня с ток, но не ми казаха /а аз не знаех/, че вътре не можех да се включа направо с щепсела на макарата ми - шоко стандарт, а ми трябва накрайник, който от единия край да е еврокуплунг – като на кемпера. Значи се оказах и без ток. Докато се баламосвах с битовите проблеми забелязах, че става доста студено – предния и страничните ми прозорци на кабината се обледениха. А явно ми замръзна и тръбата, по която се отича мивката на кухнята, защото се напълни с вода и не можеше да се изтече. След като опитах да анестезирам повечето членове на семейството издадох заповед всеки да приготви топли дрехи до себе си в леглото за обличане в случай, че свърши газта.
Явно толкова съм се бил наплашил, че към 4 часа сутринта се събудих от щракването на релето, което изключва печката щом няма газ. И започна нашето постепенно вледеняване. Въпросът бе дали докато отвори къмпинга /защото там е комунизъм, вечер след 20 ч. и сутрин преди 8ч. няма никой/ ще замръзнем или не .
Е, щом пиша тези редове, значи не сме замръзнали, но бяхме близо - температурата вътре стигна ок.7 градуса. Беше ми черно пред очите.
Така започна същинската ни ски ваканция ...
Следва продължение.
Регистриран на: 31 Мар 2008 Мнения: 954 Местожителство: Габрово
Пуснато на: Съб Яну 29, 2011 8:39 pm Заглавие:
Любене!
1. На 30.12-1.01 бяхме в Виена- Запад! защо не каза?!
2. Ние винаги си ни носим преходник "шуко" към "евро" стандарта. Следващия път: в двете "дупчици" горните, по- тънките, хоризонтални мушкаш кафявото и синьото кабелче, жълтото в 3-то.
Вземаш фазомер- където светне- кафявото(черно) кабелче синьото до него, жълтото- под тях.
3. През зимата без "духалка" печка 2кв с вентилатор от вкъщи не излизаме (хижа, хотел 4*, кемпер) при под -10 прави 30(тридесет) в кемпера!
Ние срещахме Нова година на площада пред кметството на Виена _________________ LZ 2 IIK
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
/, разходихме се из нощна, новогодишно укресена Виена.
. Така или иначе ние не можахме да се класираме, жена ми отказа категорично да чакаме на опашка за да седнем и сменихме заведението като отидохме в Hofbraeukeller.
снимката не е моя
