kemper-club forum

[ANTON KARAKUTEV]

Германия, Люксембург, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Норвегия, Полша, Гърция
25 дни - 9600 км.
За по-голямата част от пътуването през Западна Европа няма какво да се разказва. Всички сте били и сте видели. Някъде до средна Германия пътуването си струва да се спомене само осакатения велосипед на осевата линия на магистралата в Унгария. Беше паднал от нечий багажник и представляваше заплаха за движението, така че се почувствахме длъжни да го приберем. Разпънахме още малко стойката отзад и натоварихме колелото – с огънати джанти, иначе доста добро. В Хейлброн, Германия, по план се срещнахме с Иво и Жина (аватар Мегияс) и така във весела компания продължихме нататък. Препоръчвам музеят Sinsheim, където спряхме първо. Това е авто и технически музей, събрал уникална колекция произведения на инженерната мисъл от миналото и до днес. Там имахме възможност да се докоснем до цялата история на „Ферери”, да се качим в истински „Конкорд”, а най-безстрашните от нас се спуснаха по аварийната тръба на самолета. Музеят си заслужава и за деца и за възрастни, така че ако ви е на път – не пропускайте (Museumsplatz 74889 Sinsheim Germany)









Следва Люксембург – това беше един от малкото големи градове, блестящи от чистота – браво на тях!



В Брюксел пристигнахме привечер. Стартирахме в търсене на „Пикльото” и го намерихме мъничък и уязвим сред тълпа освирепели китайски туристи. Проправихме път с лакти за някоя друга снимка...после белгийски гофрети (смесени чувства), малинова бира и ... изумителния площад Гранд Палас – бижуто на Брюксел, поне според нас. Бяхме прехласнати от сградите, обграждащи площада и ако не беше почти ураганния вятър сигурно щяхме да ги зяпаме с часове.





На другата сутрин видяхме Европейския парламент и Атомиумът – огромният модел на молекулата на желязото, в чиито атомни връзки можете да се разходите.



След Брюксел помолихме JPS-ът да ни повози извън магистралата. Такива картинки видяхме, че не вярвахме да са истински. Къде са белгийските села и селяни, къде са българските. И хората усмихнати, приветливи ... да ти се насълзят очите. В едно село ли, градче ли, не знам - уличките бяха покрити с паркет.... Голяма красота, голямо нещо.

После някой друг замък, и диамантения град Антверпен с къщата на Рубенс, площад Гроте Маркт и по един сладолед за разхлаждане.

.... И ето ни в Киндердижк – селото с мелниците. След сериозна, по нашенски разпивка, сутрешната колоездачна обиколка на областта с мелниците ни се отрази тонизиращо. Неподражаема холандска атмосфера, красота която трябва да видите на всяка цена. Спокойствието витаеше във въздуха, мелниците ни върнаха в Средновековието, а компанията, въртейки бодро педали подсвиркваше познатата мелодия от „Синьо лято”



Хага и Ротердам много набързо. В Ротердам – кубичните къщи, в Хага – плажът.





Делфт – там препоръчвам горещо да се разходите, а и да поостанете. Ако не бяхме притисната от времето и маратона, който тепърва ни предстоеше, сигурно щяхме да останем поне 2-3 дни. Градът е известен със старите си сгради, но нас ни впечатли атмосферата. Попаднахме в пазарен и карнавален ден и повярвайте – повече настроение, усмивки и доброжелателност на едно място не бяхме срещали.




По-нататък преспахме на много живописно място, но имаше един недостатък – слизаш от кемпера и цопваш в канала



На следващия ден в Амстердам се настанихме в препоръчания къмпинг „Гаспер”. Много приятно място с Цербер на портата ... че ако го нямаше кой щеше да се грижи за нас ?! Става въпрос за известната пъргава баба, която е уредница на къмпинга. Внимание! Тя ви напътства при паркирането на отреденото ви къмпинг-място и своеволия, като да преместиш впоследствие с някой друг сантиметър, не се толерират. Бабата връхлита, яхнала колелото (представете си метла) и с няколко прости думи и поклащане на показалец обяснява правилата за безопасност при пребиваване ха- ха – ха или приемаш или изхвърчаш ! Къмпинг голям – къмпингари много !



Градът – обиколка с лодка по каналите, после 4-5 часа пеша. Каквото трябва видяхме .... и опитахме



На следващия ден се разделихме с Мегиясите. Те вече са видели скандинавските гледки, които ни предстояха, така че с малко съжаление за веселата компания се втурнахме да превземем Дания – плавния преход към Севера. Превземането ни излезе 98 Евро, иначе нямаше как да се озовем на Датска земя – това е цената за 45 минутното фериботче. Консултирахме се с Холандсия кемпер след нас – по-малък и само 2ма пътници и те казаха, че са платили същото. Странно – явно това е била унифицираната такса за деня.
Копенхаген – пак мръсно. Иначе уцелихме чудно местенце за паркинг и нощувки, но стана така защото беше събота и неделя. Две нощувки, музей на Гинес, бира в приятно, улично заведение (по 8 Евро халбата), дълги разходки в търсене на изгубената Малка Русалка. Не я намерихме – била отскочила на гости чак до ноември в някакъв музей. Най-старият увеселителен парк „Тиволи” притъпи мъката ни от невидяната Русалка





Прекосихме морето по моста до Малмьо (78 Евро) и вече на Шведска земя, поехме към Гьотеборг. Видя ни се шумен и мръсен, но противно на очакванията ни, никак не беше скъп. Бърз шопинг и след около 60 км. северно ни очакваше жадувана почивка на гости при приятели. Започнахме да усещаме липсата на тъмно нощем.



Преди да излезем от Швеция се отбихме в живописното градче Смьоген. Място, от което струи истинско спокоиствие.



Най-северната страна по маршрута ни посрещна най-топло – с изгарящо слънце и тюркоазено синьо небе (самоче след Осло). Разходката ни в столицата беше вечерна и въпреки късните лъчи на слънцето, разбрахме че не можем да се мерим с местните, за които явно студените вечери не са проблем. Облечени с якета изглаждахме малко смешни пред разголените норвежци Осло ни хареса, без да сме прекалено впечатлени. Отново ни порази мръсотията и заради самите нас си се опитвахме да не я забелязваме. Видяхме парка със статуите, центъра, пристанището, сградата на „Нобелите за мир”. Не Осло, обаче беше целта ни. С въодушевление рано на следващата сутрин поехме по шосе № 7към Хардангер фиорд, през диви гори и тучни поляни, жарко слънце и навсякъде вода – реки, езера и водопади. Колко повече ни хареса дивото, красивите окраски на природата в синьо и зелено.



Нищо не може да те накара да съжалиш за хилядите километри, заслужава си всяко камъче в реката, всяка борова игличка.



За кемпери е много подходящо – има хиляди местенца за спиране където си поискаш и винаги с прелестна гледка. На всяка полянка имаше кемперисти – блазе им, ние бързахме за големите фиорди и водопади. Ако не беше така, можехме да се наслаждаваме на природата и тишината с дни, дори с месеци




За кемперистите, понеже са много там, е помислено добре. Санитарното обслужване е обезпечено, като по целия път има колонки, на които пълниш чисто и хвърляш мръсното, при това напълно безплатно.

След град Геило вече бяхме на 1100м. Надморска височина, обградени от планински хълмове, на които белееха снежни петна. Все по-необичайно топло и все по-любопитни гледки.
Архитектурата, разбира се, различна и странна. Планинските дървени къщички, разхвърляни наоколо по хълмовете, със сладурските си затревени покриви – по някои растяха храсти, дори малки дръвчета.
Щом изкачихме платото и пътят започна да се вие сред ледени езера, природата рязко се промени. Изчезна всякаква растителност, къщите също изчезнаха. В тази пустош, в недокоснатата от човека дивотия успяхме да си купим Норвежки сувенири от магазинче, наподобяващо бункер.


След километри гола, мъхеста земя и топящи се снегове, внезапно и непонятно за нас последваха отново гъсти гори. Изумени от прищевките на природата, достигнахме до водопада Voringfoss. Блясъкът на падащата от 183 м. вода ни остави без дъх. А удоволствието да погледнеш към водопада от отсрещната скална тераса струваше 30 норв. крони.
Напълнили очи и души, прекосили цяла Норвегия от изток на запад, вече се намирахме в гърлото на втория по големина Hardangerfjorden – Eidfiord. Променихме плана и вместо на север, тръгнахме на юг. Зяпнали от дясно приказните брегове на фиорда за малко да пропуснем райското кътче от ляво.



Явно много хора го пропускат, защото на кокетното водопадче бяхме сами. Добре скрито зад грамада от камъни, канеше ни да нощуваме под неговата разноцветна дъга, но .... път ни чакаше.
Последва труден планински преход. Пътят се виеше по скалистите брегове на многобройните фиорди, на места тесен и за една кола, но въпреки това двупосочен. От някои стръмни завои, необезопасени с мантинела, зейваше 50 метрова пропаст. Получи се смешна ситуация с още две коли, които се движеха но нашия маршрут – китайци и немци. На всяко възможно уширение на пътя, водача на малката ни колона отбиваше и отстъпваше лидерството на някой друг, по-смел. Така се разменяхме няколко пъти, просто никой не искаше да опитва пръв коварните осморки на шосето. На места пътят просто свършваше и JPS-ът учтиво ни съветваше да се качим на ферибот, играещ ролята на естествено продължение на шосето до отсрещния бряг.


Въпреки неприятните отсечки от пътя се възхищавахме на поразяващата природа. Толкова много и красиви водопади видяхме, че се задухме защо си платихме да видим първия, та те са хиляди – всякакви по вид и размер.
В деня, когато планирахме да изкачим известния Pulpit Rock на Лизефиорд, близо до Ставенгер, се събудихме в дъжд и мъгла. Жалко, защото целият ни престой до момента беше огрян от топло слънце. Преходът до Pulpit Rock (или на норвежки Preikestolen) е труден. При 4 км стръмно планинско катерене, на места скално, хубавото време щеше да ни е от полза. Нарамили в допълнение повечко ентусиазъм и по един дъждобран, катерихме около 2 часа и половина. Нагоре мъглата се сгъстяваше, започнахме да не разпознаваме туристическата маркировка за вярната посока. Студът и вятърът се засилваха, а дъждът биеше лицата ни като камшик.





И ето ни на Pulpit Rock – плоска, квадратна скала с 600 метрови отвесни стени забити във водите на фиорда, ние отгоре. Мястото е уникално, усещането да си там е единствено по рода си. И без това си е страховито, защото няма никакви предпазни парапети, а и в мъглата си беше направо зловещо. Току виж някой не видял къде свършва скалата и къде започва свободния полет



Постояхме доколкото ни позволяваше студа, вече бяхме подгизнали и премръзнали, а ни предстояха 4 км. по обратния път. Полюбувахме се на тази уникална картинка, поздравихме се за геройството, че сме там (особено малкото геройче – нашия син) и се затъркаляхме надолу. Слизането не е по-лесно от качването, особено когато си толкова уморен. Накрая изтощени, но щастливи, прибрани на топло в уютния си подвижен дом и обули новите си пухкави норвежки пантофки, пийнахме по чаша топла супа
На връщане, искахме да съкратим пътя през Осло и отидохме да хванем ферибот от Хортен, който да ни отведе направо до Шветската граница оттатък Ословския фиорд. За пръв път, обаче преди таксуването, стриктно ни измериха дължината. Понеже сме достатъчно луди, за да носим 4 колела допълнително отзад :wink: , сумата която ни обявиха, надхвърли и най-скъпите ни очаквания. Така че малко по-на север минахме през тунел под морето на съвсем разумна цена.
След кратък престой при нашите приятели в Швеция, отпочинали и свежи хванахме пътя към Истад, откъдето да вземем ферибот за Полша. По тази линия нещата бяха добре организирани, цената беше прилична (170 Евро) и дръпнахме доста километри докато сладко си спим през нощта.
Щом пристигнахме в Свинужзце, обиколихме Счечинския залив и се насочихме към Берлин. За пръв път минаваме толкова близо до Германската столица – нямаше как да пропуснем шанса.


После Лайпциг и Хоф. От Хоф сме много впечатлени, адски готино и подредено градче, а в магазините се пазарува за жълти стотинки. Един възрастен човек в магазина на изхода на Хоф, не можа да повярва колко бира сме наблъскали в количката.... има няма 73 литра.
Някъде по същото време се роди идеята да отидем до Асправолта за последните 4-5 дни от ваканцията ни. След нощувка край Виена, рано сутринта разгледахме картата и решихме да съкратим възможно най-много пътя, така че същата вечер да потопим крачета в морето. Речено – сторено. Най-кратък ни се видя пътя през ГКПП Олтоманци, разположен на българо - сръбската граница, на около 30 км северозападно от Кюстендил. От сръбска страна се минава през Босилеград.
На Европейската карта, която имаме, за Сърбия са показани само основните пътища, а за Босилеград беше отбелязан като много тънка къдрава чертичка и го имаше само защото води до България. Като наближихме Ниш, питахме тук там, включително и едни полицаи и всички ни казаха, че пътят бил много хубав. JPS-ът не знаеше друго освен магистралата през Македония, така че разчитахме само на пътните табели. Стана късничко, а ние, цял ден не спирали, вече бяхме доста изморени. Тогава започна малкото ни сръбско хорърче Картинката изглеждаше така: тесен, стръмен и дупчест планински път, отстрани - гори, тъмно като в рог, жива душа няма, луната почти пълна – забулена в облаци, вият някакви животни (вероятно вълци, а може би и вълколаци) и ние тътрим загубени там. Никакви табели - лабиринт, никакъв човешки живот наоколо. На няколко пъти хващахме разни отбивки и се връщахме, нарастващ вътрешен страх. Изведнъж две коли зад нас. Едната ни изпревари. Очаквахме след всеки пореден завой да я видим препречила пътя в комбина с колата зад нас. Пълен ужас. Проверката на GSM-ите ни ужаси още повече – нямаше сигнал. Изведнъж се натъкнахме на огромна скална отломка, стоварена върху пътя... трудно можеше да мине даже кола. Незнам как я заобиколихме, може би благодарение на желанието час по-скоро да се спасим от кошмара. Най-сетне след кой знае колко часа лутане стигнахме Босилеград – откъснат от света... но иначе близко до България. Всички коли там бяха с кюстендилска регистрация, а и независимо от късния час в града кипеше живот. Така с много страх, но слава богу без инциденти свърши хоръра, в който бяхме главни герои. Изводът е да се минава по царския път – направихме сметка, че нищо не сме спестили.
Митницата беше пълна смешка – селска колибка. И сърбите и българките ( 2 млади жени посред нощ) гледаха учудени какво ли пък извънземно сме ние?
Ненаучили урока си, решихме от Кюстендил до Благоевград пак да съкратим. Отново теснотия, стръмно и завои - играхме на рали с водач Тони Каракутев и навигатор Рени Кракутева – много добре ни се получи, бяхме доста бързи, трябва да се пробваме наистина
И така, след 24 часа зад волана, точно на зазоряване, галени от топлия морски бриз, с по чаша стар коняк в ръка посрещнахме July morning !
Нататък знаете – за изгонването от Аспровалта и т.н. Все пак намерихме чудесно местенце за няколко дни плаж и гмуркане.








Такова беше Европейското ни пътуване този сезон – много видяхме и много емоции събрахме.

[ls1]

Тони, не знам доколко правиш сериозна подготовка за пътуванията си, но винаги съм се изумявал от лекотата с която сърфираш по вълните на пътешествията си високо над възможните неприятности. Като те чета и всичко е щрак-хоп-готово, шапка ти свалям за това.

Благодаря за хубавия пътепис.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[kaloyan]

Тони, супер пътепис ! Прекрасни места, прекрасно пътешествие. Благодаря ти, че ги сподели с нас ! Продължавай в същия дух !
_________________
Memento mori...

[chato]

Благодарим ти Тони за прекрасния пътепис.Беше страхотно.
_________________
http://www.youtube.com/watch?v=GzvidAtmuCA

Адриан и Ивет

[Женени с Деца]

Беше много увлекателно да прочетем вашия пътепис,... че и на нас ни се прииска...
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!

[pana07]

Направо съм изумен, (bow) Вие сте постигнали нещо възхитително, мечта за всеки кемперист.

[Стефан Пловдив]

Супер! Това си е мечта наистина за всеки, браво на осъществилите я, с малко завист, етсествено . Като порасна и аз ще отида някой ден Малко бавно се отварят снимките, но си заслужаваше чакането . Поздрави и от нас!
_________________
Кеф цена няма

[стефко пъргавелов]

Тони ! Поздравяваме те. Възхищаваме се на твоя дух /вашият/, който съпровожда всяко ваше пътуване. Всяко връщане към места, които сме посетили предизвиква вълнение съпроводено и с просълзяване . А ти с този кратък пътепис направи точно това. Вълнува ни другият поглед на вдна уникална природа . Затова очакваме с нетърпение и срещата с Румен.
Обещал съм си, че ще овладея докато мога още твоята "лудост" за пътуване . Браво!

[KISS]

Това е супер което сте направили,искренно се възхищаваме и благородно завиждаме.Пожелаваме здраве и успех.Супер сте.

[ANTON KARAKUTEV]

Наистина беше ВЕЛИКО,НЕПОВТОРИМО изживяване,можеби най-доброто,което сме правили,тръпката да си там наистина е уникална.Пожелавам го на всички,НАПРАВЕТЕ ГО..................ще остане за цял живот !!!

[superMAX]

Евала!!! Стахотно сте си изкарали. С нетърпение очаквам да се видим да разкажеш по-подробно...
_________________
www.ototrans.net

[plamen]

Поздравления! Виждам,че верният ти кон не те е изоставил.Къде ще е следващата дестинация?

[vasko]

Невероятни сладури сте, както винаги
Като ви гледа, на човек му идва да подскочи високо, да се метне на кемпера и да потегли нанякъде. Може би към белите нощи и дъгата на водопадите
Пътувайте още мноооого и ни радвайте с настроението, което излъчвате

[visioncare]

Браво на вас,все едно че ние сме пътували с вас. Като четохме за таксата на ферибота,започнахме да съжаляваме че сме с каравана(предполагам че ще ни таксуват като камион с прицеп).
Снимките също са мнооо яки!!!

[Beduin]

Поздравления за ентусиазма, за бодрия и несломим дух! Посетили сте места, които са мечта на много от четящите тук. Не знам как успявате да се откъснете от хубавите места, но ние докато не разгледаме всички забележителности, не продължаваме към следващата точка. Иначе става една постоянна борба с километрите.
А за 24-часовото кормуване не бих те поздравил. Това е като да караш пиян. Ако беше преспал 4-5 часа и беше стигнал на морето малко по-късно какво щеше да загубиш? Излагаш на риск живота на семейството си и на другите на пътя. Мисля, че такива неща не бива да се толерират.