kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Нашият маааалък италиански трип
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1358
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Апр 24, 2019 5:19 pm    Заглавие: Нашият маааалък италиански трип Отговорете с цитат

Не е хубаво да се ходи на Копринка, защото там често измежду пържолите и силната музика може да се породят и нови желания за пътуване. Какви? – Всякакви!

Тази пролет край язовира силна музика нямаше, но пък всеки мислеше как най-рационално да използва задаващите се Великденски и майски празници, които само срещу 3 дни отпуска могат да се окажат цели 11. Това си е едно солидно количество почивни дни, които в никакъв случай не трябва да се пропиляват в посещение на „Там“, „Онам“ или други неназовани и интересни места. И не че „Там“ или „Онам“ няма да е хубаво, но просто това са цели 11 дни! Дни които за всички обзети от треската за пътуване хора, наистина не са никак малко и е грехота да се пропилеят по събития, които могат да се случат всеки уикенд.

Така си мислех, докато размишлявах наум, дали да потеглим към Турция, Гърция или близката част на Италия през тези велики 11 дни. И явно не само на мен ми се е загнездила подобна мисъл в главата, защото щом осъмнахме на поляната пред язовира, някакви ранобудни хора вече се разхождаха с чаша горещо кафе и дружески обсъждаха всякакви подобни теми. Едни твърдо заявиха, че ще ходят „Там“, други разбира се се разграничиха, че „Там“ е скучно, далече е и разни други оправдания, и съответно щели да ходят „Онам“, и въобще, получи се пъстра картина от желания и приятни теми за разговори, каквато между впрочем винаги се получава. Разбира се, най-скептичните от тях, като „Мистър 50 километра“ веднага възрази, намирайки хиляди причини да не се пътува никъде, но пък и той гордо заяви, че мога да му казвам вече „Мистър 250 километра“, щото щял да ходи „Там“, а това наистина си е доста далече.
В крайна сметка най-силното кафе надделя, веднага след като към нас се приближи този колос на истинската кофеинова напитка, този маниакално пристрастен към кофеина грамаден мъж, който след като обърна почти на екс съдържанието на 800-ин грамовата си порцеланова чаша, въздъхна с облекчение и каза: „Ааа, ние пък няма да пътуваме на някъде, но ми интересно да чуя кой накъде е, та да имам едно наум за в бъдеще“.

Радостно е когато се чуят подобни думи, в които макар и да не прозира никакво предстоящо пътуване, няма и никакво ограничение от 50, 100 или 250 километра. Може би точно заради това аз веднага споделих нашата идея за пътуване, че хич не ми се стои тук. Ама хич. И без конкретни маршрути разбира се, че още нямам такива, а само с възможните дестинации и то от по-близките.

Като истински фен на топлите морета, големият човек с още по-голяма чаша пълна с кафе най му допадна идеята за дълга крайбрежна разходка по бреговете на южната ни съседка. Малко плаж, малко риболов, малко велосипед, малко красиви залези и много, много кафе. Така си представяше всяко хипотетично пътуване тигърът на седемте кафета, кофеиновият бос, човекът в чиито вени не тече никаква кръв, а истинско бразилско кафе, но пък дали така мисли и спътницата му в живота?

Аз не съм от най-големите фенове нито на кафето, нито на Гърция и то най-вече заради самите гърци, но пък не крия, че се случва и да отскачаме до там, та дори и за по-дълго. От трите възможности обаче, тази бих я класирал на последно място, но пък ми беше интересно да чуя как някога ако отидем с приятната компания на огромният мъж и фамилията му, щял да ме учи да ловя калмари, сепии, туни, лефери, заргани и змиорки. Щото не знам дали е ясно, но човекът в предишния си живот е завеждал катедрата по промишлен риболов към Биологическия факултет на СУ и наистина много разбира от риби. Ама много. От там е и фамилията му. Нещо като доцентура или признание за огромните му успехи в областта. Не знам.

На мен и моята фамилия обаче точно сега риболова и топлите морета нещо не ни влекат особено, а Италия винаги ни е била на сърце, защото колкото и да ходим в нея, все ще се намери нещо красиво, което да ни смае. А и въпреки, че сравнително често я посещаваме, още нищо не сме видели от нея.

Щом чу всичко това, малката виолетова госпожа на големият избледнял от ударната доза кофеин мъж, кръстена отскоро с индианското прозвище „Големият чехъл“, и моля без излишни аналогии, че чехли не е имало по индианско време. Имало е! И хора под тях също е имало! Та Големият чехъл нададе въпросително ухо и щом осъзна каква е дилемата отсече:

- За предпочитане е Италия!
- А защо пък да е Италия? – възразих наужким аз и продължих: Аз от слушане на риболовни разкази почти се научих да ловя октоподи, калмари, сепии и туни, и дори вече си се представях на някой плаж, вторачен пред огненочервеното залязващо слънце, а около мен да щъкат малки деца задаващи ми глупави въпроси?
- Да, но ако не сте били в Рим на децата ви със сигурност много ще им хареса.
- Да не сме, а и то най-голямото отдавна ме врънка за Рим, но пък съм дал обещание на майка ѝ да види с очите си едни бели къщички с конусни покриви, които само ги отлагаме. А и двете ми момичета от риболов хич не се вълнуват, и май е повече от ясно на къде ще се наклони избора.

Други от сутрешната кафе агитка така и не се закачиха към идеята за пътуване, но пък също се включиха с идеи за евентуалните държави и местата за посещения.
Жорката веднага допълни, че дните са изключително малко и не биха стигнали дори само за Рим, да не говорим и за нещо друго, но предвид неговите виждания за лежерно шофиране с дълги почивки за пиене на поне литър кафе на всеки кръгъл час, кратките разходки с цел риболов или вкусен обяд в заведение със засукани сервитьорки, то мигом става ясно, че така дните ни ще стигнат само за пътуване до Угърчин и Долна Малина.

Рим обаче е място на което наистина никой от нас не е бил и си остава притегателен център за всички, които не са го посетили, и затова трябва на всяка цена да направим един успешен опит да включим и него в тези така кратки 11 дни. Ако не успеем, няма да е голяма вреда, защото човек и добре да живее, рано или късно отива в Рим. Демек ако не сега, това все някога ще се случи.

С настъпване на летния сезон обаче, всеки съвестен и отговорен шофьор много добре знае, че трябва да направи няколко важни неща в подготовката на кемпера си, ако не иска той да го зареже на средата между София и Рим например. Не за друго, но ако се случи между София и Долна Малина, със сигурност бехме се справили значително по-лесно.

Първото и най-важно от тях разбира се е, да се смени течността за чистачките от зимна с лятна, защото зимната не само не може да отмива качествено полепналите мухи, пеперуди и всякаква летяща сган срещаща се по пътищата, ами и нанася тежки поражения върху стъклото, ако се използва при температури над 20 градуса. Стъклото се замазва, побелява, видимостта намалява с над 90% и инцидентите стават все по-чести. Да не говорим каква температура се развива от триенето и колко случая на пожари има вследствие на това.
Следващо по важност е проверка на клаксона, който често в зимните месеци отказва поради навлязла влага и последващото окисление на места, на които не трябва да влиза вода, но все водеща до това да не може да се използва този така важен сигнален елемент. Без него никой няма да ви чуе колкото и да си псувате в кабината при критични и изнервени ситуации, а това може да е жизнено важно, особено в някои случаи, които никак не са редки.
Разбира се, има много други проверки, които всеки трябва да извърши преди да предприеме толкова дълго пътуване, на които проверки по обясними причини няма да се спирам, освен на най-маловажната, която големият мъж много усърдно и табиетлийската е усвоил, и която щом разбра, че наистина ще пътуваме, ме обсипа с ценни съвети и снимки, как да извърша сложният процес наречен смяна на летни със зимни гуми или обратно.
Естествено това няма как да се случи в домашни условия ако нямате поне две неща: предварително монтирани друг комплект джанти на гумите, които искате да смените и … вълшебно килимче. Без първото може и някак да се справите, но без килимчето - категорично не.

Опитният кофеинов крал много добре знае това и подготвен до маниакалност, сръчно извървява тежкият и труден път към успеха в нагледна поредица от снимки, които ми изпрати.

Първо с покупката …



… после и с монтажа





Тази операция е вече в миналото, както и многото други съпътстващи всяко пътуване, затова дойде ред на това опитният пътешественик да ме посъветва за маршрута, местата за посещение и най-вече за опасностите, които както знаем дебнат отвсякъде. В никакъв случай да не се спи никъде другаде освен на охраняем къмпинг или стоп, защото Италия е рискова държава с много висока престъпност и не един негов познат са били ограбени точно в нея. Отделно трябва да съм много подозрителен към всеки, който ме приближава, опитвайки се да отклони вниманието ми с единствената цел да ми откъсне златното синджирче от врата. Също и към всякакви шумове, светлини и миризми, които биха могли да дойдат отвсякъде.

Не ми остана нищо друго освен да слушам прехласнат във всевъзможните примери за обири, след които вероятно се очаква никога да не напускам родината, която с нищо не е по-безопасна, но когато човекът разбра, че винаги си нося найлон и тиксо да облепя разбитите прозорци, че нямам дори златно синджирче, просто реши, че няма смисъл да ми говори повече. И беше прав. Така, само ни пожела приятно пътуване и леко разочарован реши да разказва за опасностите от живота на някой друг.
Аз пък се отдадох на размисли, че колкото и да са малко дните в едно пътуване, местата за посещение винаги са много повече от времето необходимо за посещението и това обстоятелство не спира да ме дразни винаги, когато тръгваме нанякъде.
Малко ни е обаче не само времето за посещения и пътуване, а е малко и времето за подготовка. Добре, че тук има много подредени пътешественици, които с желание са споделили не един и два разказа, при това пълни с координати, та сега искат-не искат ще станат безценни помощници в това начинание. Разбира се, основната заслуга е на Роси от бургаският тандем „Роси и Стоян“, която целогодишно и неуморно заделя координати на всяко по-интересно място по света, споделя го на Стоян и след това ударно посещават всички набелязани цели. После също толкова ударно ги споделят с нас и така ми спестяват една не малка част от подготовката, за места, които дори да ги намерим е важно как изглеждат те през очите на сродни хора, със сродни превозни средства. Благодаря ви мили хора! Благодаря!

Но да се върна на маршрута. Той за нас е ясен. Ясен е като хубавото днешно слънце навън и лично мен с нищо не ме изненадва. Какъвто и да е трябва да е само сухопътен, и някак да трябва да се доберем до Алберобело и трулите, защото съм ги обещал много отдавна на жената, която всяка сутрин ми приготвя закуска (не е продавачката в баничарницата). А отделно, трябва да стигнем и до Рим, пак заради жена, но по-млада, на която обаче също правят закуската.
До онези къщички е ясно, че най-прекия път е с ферибот през Гърция и това е и най-логичният маршрут, особено когато имаш само 11 дни.
Сигурно се повтарям, но на същата тази жена (не от баничарницата) обаче ѝ става лошо от кораби и самолети, и именно заради това за нас маршрутът е ясен.
Сега пак ще трябва да изгубим поне 2 излишни дни и поне 2000 излишни километра, но пък закуските повярвайте са ми много вкусни. Точно така твърди и другата жена.

Трябва обаче да призная, че с подготовката на маршрута основно се справи същата онази жена с хубавите закуски, но разбира се с помощта на пътеписите на онези синеоки и безценни хубавци от Бургас. А аз традиционно се погрижих за кемпера и то основно след ценните съвети на кофеиновият бос.
Без да разлея и капка от ценната зимна течност успях да я източа и да я съхраня за догодина, а на нейно място поставих правилната - лятна.
Смених и гумите, проверих и клаксона … въобще наистина съм напълно готов. Посоката на пътуването също вече се изясни и то пак след намесата на онзи с голямата порцеланова чаша. Остана само да освободим децата от училище, което се очаква да се случи точно днес и може да се кажем, че стартът е даден. Утре вечерта ми с струва най-подходящото време за това начинание.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
ogromnii



Регистриран на: 22 Ное 2008
Мнения: 1631
Местожителство: софия

МнениеПуснато на: Сря Апр 24, 2019 7:40 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Изток VS Запад Wink
След такава старателна подготовка мога единствено да ви пожелая приятен...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 1028
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Чет Апр 25, 2019 9:41 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Bravos Bravos thumb up
С две ръце подкрепяме идеята ти, че когато ти се съберат цели 11 почивни дни не е добре да се пропиляват кибичиики по полянки, а по-добре да се уползотворят в едно дори и малко италианско трипче. Как ме е яд, че ние не почиваме по празниците и изтърваваме такива удобни моменти за пътешествия.
Добре звучи към Италия... чак се размечтах, колко хубаво ухаеше.... капучино...пици ... пистачо... лимончело....
Едно е да гледаш снимките на хората и да четеш за емоциите им, но съвсем друго е да си там и да изживееш своята приказка и да създадеш своите спомени .

Пожелаваме ви много късмет, само хубави емоции и незабравими моменти в прекрасна Италия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9404
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Апр 25, 2019 10:50 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Копринка се оказва едно доста опасно място. Човек отива там уж за малко почивка и релакс, а в последствие се оказва наивно въвлечен в една развлекателно-сериозна програма с непредвидими последици.

След първоначалния шок и стрес, които изживях предвид оповестената информация за разни съкровенни данни, специални ноу-хау технологии и употреба магически средства в лицето на специалното вълшебно килимче, преспала една нощ и вече с поуталожени емоции се осмелявам да пиша в темата.

Чудесен анонс! Нека разбира се автора не си "вирва твърде много носа", но наистина перото му може да се чувства гордо от начина по който бива направлявано. Понякога дори се чудя дали пък под фасадата на един буен пътешественик не се крие някой спящ Сервантес.

Блъскат се в главата ми и разни чуденки, но ще си позволя да загатна само за някои от тях. След като научихме за „Мистър 50 километра“ и „Мистър 250 километра“ дали пък така някак "прогресивно" вече някъде не се спотайва и "мистър 500 км" ... какво ли би било следващото амплоа на "кофеиновия бос" ... колко ли още черупки би могъл да строши „Големият чехъл“, преди да стане на парчета ... Но стига толкова стахове и необосновани предположения!

Нека този мааааааалък италиянски трип бъде успешен и ползотворен, да донесе много прекрасни и незабравими изживявания, да изпълни всички набелязани цели, че и повече, да бъде с една положителна равносметка в края.
Лек и спорен път желая и много усмивки!
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1358
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Апр 25, 2019 10:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодарим за пожеланията, поздрави и на цялата компания дето е "Там". И на тази от "Онам също". Даже сега разбрах, че поне един кемпер от "Там" тръгва после за Италия през Бари и можело да се засечем. Лек и безавариен път и на тях.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1358
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Май 10, 2019 4:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Този трип приключи и дори и малко по-бавно, ще понахвърлям нещо и за него.

Първото е може би, че той беше всичко друго, но не и маааалък. Но пък си беше италиански, така че заглавието съответства почти на 50%. Малко всъщност беше само времето за тази екскурзия, но то винаги не стига, така че и това не е най-важното, защото колкото и да беше малко всички се завърнахме много, много удовлетворени.

Началото както стана традиция напоследък е с най-късата ни отсечка, точно до работното място на нашият приятел от Сърбия – Сава. Посетихме го в късните часове на 25 април и толкова ни се зарадва, че веднага ни покани на кафе в опустялото заведение. Той там е охрана, шеф, главен готвач, обер келнер, електротехник и всичко за което може да се сетите на един неработещ ресторант с голям паркинг пред него.

Даже е и с фирмено работно облекло



Уж са двама с някакъв колега, пък ние винаги попадаме само на Сава. На другият не съм му виждал и очите, че даже си мисля, че Сава е тук денонощно и целогодишно.
Пихме разбира се по кафе от горчивото и надълго слушах за немотията и несправедливостта по тази част от света, сравнявайки я с нашата. Оказа се, че не сме много, много по-напред от което никак не ни стана приятно и на двамата. Все пак те готвят много по-вкусно от нас, а ние крадем много повече от тях.

Така бавно стигнахме до извода, че аз трябва да спя, а той да си намери нещо с което да си губи времето, че то в тази професия това е най-големия бич. А и колкото и да не ми е приятно аз отивам да се пробвам да поспя, че стана почти 1.00 след полунощ, а и следващата ни цел е на около 1000км оттук. Триест е разбира се, без да знам дали ще е начало или е край.

Пипнешком се качвам в тъмното пространство на кемпера, да не би да събудя някое от децата, намирам спалнята и се мятам в нея. После много бързо се отнасям в страната на сънищата, че там винаги е много хубаво, особено ако ми предстои интересно и вълнуващо пътуване, каквото се очаква да е нашето.

Оттук нататък сме с един час назад, което би трябвало да ни е от полза, но така или иначе се будя в 03.30ч по новото време и още щом разклатих кемпера и се появих на шофьорската седалка, Савата ми даде знак през прозорчето, да отида при него. Платил съм си лептата още вчера и мислех, че ще се е одрямал в някой ъгъл и ще ме пропусне, но не … веднага започна да маха с рака. Отидох с ясното намерение, че ще гледам да не се застоявам, но и без кафе от онова същото с утайката няма да се връщам.

В стаята му на малко телевизорче, човекът си пуснал Биг брадър и разпалено псува по всякакви му там наточени хубавици, а псувните са толкова жлъчни и цветущи, каквито само в Сърбия се срещат. Няма как, това шоу е превзело сръбския ефир и съзнанието на всички пазачи нощна смяна, и е повече от нормално, да се разприказваме и за него. Докато си бръщолевим глупости, поглеждам часовника и гледам вече е станало 04.00ч. Направо не усетих как мина този половин час, но той за сметка на вчерашните направо ми краде от времето, затова грабвам от онова горчивото кафе с утайката и ща-не ща се мятам зад волана.

Кафето е направо вряло и трудно се пие, но пък аромата му е толкова силен, че мога и да не го пия. И без това не ми е любимата напитка, но в такива случаи върши чудесна работа, особено ако е от джезве, като това. Не помня кога точно му видях сметката, но с последната глътка усетих малките гранулки от утайката и ми стана още по-горчиво. После дълго време ми липсваше и накрая дори и горчиво взех, че бръкнах с пръст и си изядох и утайката. Ей така, между езика и зъбите. Много горчи, но май вече съм пристрастен.
И така напред е само каране, каране и пак каране, но вече без кафе, та докато свърши горивото, някъде в Хърватска. Там естествено следва малък престой за зареждане и ново кафе, което този път не е за мен, че на мен моето ще ми държи горчив привкус поне още две седмици. Някъде тук се сещам да си пусна мобилните данни на телефона. Не знам защо, навик може би или друго. Не знам. Явно обаче е имало защо, че щом ги включих и се появи познат сигнал от Вайбър-а. Поглеждам го и кво да видя, Жорката Риболовников: „Като стигнеш в Хърватска ми чукни“.
Чуквам, кво да го правя, нали е наш човек. Не знам само на къде го е отвял вятъра или пак кара велоаргометър, и се подготвя тайно за „Витоша 100“? Бързо драсвам нещо от сорта, та да разбуним и тази мистерия: „Стигнах в Хърватска и сега кво?“

В този момент телефонът се раззвъня и познат глас на истински кофеинов крал започва скорострелно с въпросите:

- Къде си точно в Хърватска?
- Не знам, на някаква бензиностанция, какво значение има? На около 100-на километра от сръбската граница, примерно. Защо?
- Ами ние сме преди Италия и мислим да отидем в Рим. Вие не сте ли на там?
- Е, на там сме де, ама вие как така в Рим, нали нямаше да ходите никъде?!
- Да, но в последния момент решихме да отидем, че децата много им допадна идеята, а и не сме ходили.
- Решихте, или Големият чехъл реши?
- Все тая, важното е, че ще сме там през всичките тези дни, та ако искате, може да се видим там. А и затова карахме цяла нощ на тройна езда да те изпреварим, и сега сме почти в Италия.
- Искаме бре Жорка да се видим, що да не искаме, но ние сме почти ден след вас и първо ще ходим в Сан Джимниано и разни други работи, та хич не знам кога и къде ще бъдем.
- Ок, ще те чакам довечера в центъра на Сан Джимиано, на по романтична чаша вино с жените!
- А не, до там са 1400км и дори и да пристигна ще ми е само до романтика, но пък що да не пробвам.

Така бързо споделям с половинката, не за романтичното вино, а за новата ситуация, която налага известна промяна в плановете, които както винаги почти ги няма, и които точно за това ги няма, за да правим каквото си искаме. Та новата крайна точка за днес се промени малко по на Юг. До сан Джимиано.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9404
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб Май 11, 2019 12:46 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Първо искам най-сърдечно да благодаря на автора за това, че уважи личното ми желание да не огласява за евентуалната хипотетична възможност през тези празнични дни да пътуваме на някъде. Докъде от суеверие, донякъде заради разни минали премеждия през годините, но предпочитаме тръгваме ли на път да не го огласяваме. Друго ако не, то поне половинката е по-спокойна и поне привидно няма основания да казва че сме дърпали дявола за опашката. Не че не си го поддърпваме редовно, ама някак все едно другаде е разковничето и има една доза повече спокойствие.

За да внеса и малко повече яснота за нашите дела ще продължа с малко предистория. Тази пролет открихме условно сезона с едно кратичко ходене до гръцко. Казвам условно, защото ние изобщо не го закриваме сезона, но понеже ходенията на ски не ги броим към новата година, та първия по-сериозен излет се явява и началото на новата пътешественическо-къмпингарска година. И така началото е поставено с един прекрасен дълъг уикенд изпълнен с вълнуващи преживявания и паметен риболов. Както подобава след подобни преживявания най-логичното е човек да иска да повтори и доразвие нещата в бъдеще и водени от подобни намерения, семейно вече обсъждаме възможността през предстоящите великденско-майски празници да се поразходим из византийските земи.
За подобна алтернатива щерката категорично ни би дуспата. Вече много пъти била ходила в там, още и било рано за море и най-вече имала си къде-къде по-интересни занимания.
Бесният ни тинейджър също не е на много по-различна вълна. На него целия свят му е крив и най-вече аз в ролята на вселенското зло. Добре че е баща му да успява някак да го омилостивява и предпазва от всички глупости и несгоди, които искам да му причиня опитвайки се да съхраня живота и здравето му поне докато навърши пълнолетие. Понеже все още не е достигнал тази заветна възраст с отвращение и против волята си все пак от време на време се налага ще не ще да идва с нас.
Нататък имаме един мераклия риболовец и един член на екипажа на който му е все тая.
При такъв разбор нещата отиват към една пролетно-лежерна разходка из древна Елада с елементи на почивка и с евентуално отбелязване на някое по-интересно място, но само ако чак толкова много не ни мързи.

С подобна нагласа се отнесохме към пролетната среща на Копринка, където както е ясно на всички се обсъждат какви ли не неща, в това число и идеи за бъдещи пътувания. В такава приповдигната обстановка, вероятно и под въздействието на бурните емоции от симпатичната ни вело-разходка из Павелбанските землища в един момент се оказа че заедно със семейство Попови обсъждаме възможностите за някакво по-интересно и съвместно пътуване. Честно да си призная аз не подходих никак оптимистично по въпроса. Или вече съм натрупала доста печален опит в някои отношения или просто съм някаква черногледа натура, но знаейки си всичките ни странности и трески за дялкане претеглих нещата и ги прецених като необещаващи. Споделих разбира се това с останалите, те пък никак не ми се вързаха.

Идеите се въртяха в три основни направления - Гърция за която Жоро бе виден радетел, Турция, която освен на мен май на никой друг не му се видя интересна и Италия, която уж на всички им харесва, но някак няма голямо припокриване на местата, които всеки би искал да посети. Може би немалко значение в тази насока оказва и факта, че би било по-практично да се посетят места на които човек не е бил преди това вместо да се повтарят вече посетени такива. Поговорихме си, обсъдихме и нищо не измъдрихме.

Прибирайки се у дома след срещата, децата, които не бяха с нас питаха как е минала срещата, какво ново и аз взех, че вметнах и за разговорите за пътуване. Е, точно в този момент видях реакция, която който и да ми беше казал че ще видя никога не бих му повярвала. Онези двамата "дребни" дразнители, които по дифолт само се карат и все са на въпреки в един глас заявиха "О, Италия, Рим! Това е супер". Направо онемях, защото подобна реакция не бях виждала от невръстните им детски години, когато заговорничеха за направата на някоя обща беля. Любимият им родител разбира се веднага се противопостави на подобна алтернатива. От една страна по дълбоко лични подбуди, а и разбира се защото подобно пътуване би било твърде динамично и натоварващо и хич няма да се впише в представите му за една спокойна пролетна релаксация за каквато вече се беше настроил.

Последва доста емоционална и темпераментна реакция от страна на щерката с елементи на притръшкване и в крайна сметка само след няколко часа любимия родител вече е склонил да се жертва в полза на обичните си деца като ги заведе да видят така желания Рим.
Споделихме тази съвсем различна ситуация със семейство Попови, за становище от тяхна страна. Все пак идеята за Италия бе тяхна, а ние сякаш някак нелепо им я откраднахме . Оказа се, че Вечният град е и в техните планове, макар и с не така сериозно застъпване, а основния акцент е върху едни симпатични бели къщурки в южната част на Италия, до които повелителя на перото е обещал да заведе любимата си съпруга.
Ние пък, вече сме били там и макар и да не възразяваме да ги посетим отново ни идват твърде далеч, като разстояние и въпреки огромното желание и жертвоготовност на нашия любим баща и съпруг силно се опасяваме че заедно с разглеждането на Рим не бихме могли да изпълним подобен ангажимент. Така нещата увиснаха до никъде.

Оставащата седмица до началото на празниците се изниза неусетно, Боби предпразнично прихвана вирус, благодарение на който се освободи от трите учебни дни помежду празниците, а за да бъде кефа пълен ми го прехвърли и на мен. Така в пълна окомплектовка, независимо от всички премеждия и неразбории привечер в последния работен ден се мятаме на кемпера и хващаме посока на запад. Плана е да спим на любимия паркинг Кинг при Зоран т.е. при Сава.
Да, но както и напоследък се получава просто го подминаваме защото "ще спрем малко по-нататък, за да отхвърлим още някой километър понеже още не ни се спи ".
Аз вече хич и не се впечатлявам от тези неща. Мястото го знам - ОМВ-то след Ниш, няма да се повтарям защо само то е подходящо. Това просто е аксиома и понеже всичко ме боли и се чувствам като пребита, просто се оттеглям в алковена.

По едно време се будя защото монотонното друсане и полашкване спря. Очаквайки да видя любимата бензиностанция се изненадвам, защото не сме там, а на Сръбско-Хърватската граница. На учудения ми поглед Жоро смотолевя нещо от сорта на "Просто не ми се спеше".
На гишетата няма никой. То, няма много мераклии да минават граница в три и половина сутринта. Минаваме за минути след което Жоро вади нов номер от цилиндъра " Мисля че е добре тук Мариана да покара кемпера, таман ще му посвикне" . Дребния душевадец само това и чака и преди още да е ясно какво и как вече се е подредила на шофьорското място. Макар да е правоспособен шофьор и пътя да е прав и равен тя до сега не е карала кемпера и е добре някой да я наглежда.
Ясно е че избор много няма - Жоро вече е скапан, а аз макар и като парцал ще трябва да спася положението, защото вече нито мога да заспя, нито виждам по-добра алтернатива.

Така кротко и спокойно движейки по хърватската магистрала избистряме всички интересни моменти от живота на абитуриента, за учебната система, за даскалите, за това колко са смотани и всякакви други подобни неща. Посрещаме изгрева и стигаме до Словения.
Покрай минаването на границата Жоро стана и заявявайки че се е наспал отново пое щафетата зад кормилото. Не знам защо, но цялата тази ситуация ми се стори някак планувана и предварително предначертана. Това разбира се са си само мои догадки, за които нямам абсолютно никакви доказателства.

На логично зададения от мен въпрос до къде все пак мисли да кара отговора, който получих беше " Мисля че довечера може да пием вино в Сан Джимиано". Замислих се, дали пък това не е някакво специално допълнение към спокойното и лежерно пътуване, за което той винаги е претендирал и отново се оттеглих в алковена.
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Djina



Регистриран на: 29 Май 2013
Мнения: 243
Местожителство: Плевен

МнениеПуснато на: Пон Май 20, 2019 2:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ще се получи интересен пътепис Smile Дано се получи, въпреки всичко.
Аз да се извиня на Жоро, че го заподозрях, че за него е писано "Мистър 50 километра', което много ме учуди, съдейки по пътеписите им и километрите, които са навъртели с кемпера, но от толкова там и онам, този и онзи, явно съм изпуснала края Smile Поне със сигурност знам от описанията на Дани, че той е кофеиновия бос Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1358
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Май 21, 2019 4:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Сигурен съм Djina, че ще се получи нещо, но още и аз не знам какво.

А след този кратичък анонс на виолетовата госпожа, която може и да не довиждам добре, но ми се струва, че е с чисто нова виолетова метла, която също много ѝ отива, като старата, но да продължавам нататък, пък тя, ако намери за необходимо може да допълва или дори да опровергава информацията в този разказ.



Така нашият екип продължава да се носи безславно по скучната хърватска магистрала, докато някъде преди словенската граница започна една малка и приятна за всички на които им се ходи до тоалетната шофьори изненада.



Няма как тази приятна изненада да не ни изяде от времето и не защото и на някои от нас не му се ходи до тоалетната, а защото словенците отново се правят на най-големите европейци и проверяват толкова бавно, че са задръстили участъка между двете граници. Толкова, че чак се е образувала опашка от близо километър и назад в Хърватска.
Уж няма никакви гастербайтери, а навалицата е като и те да са тук. Какво ще е юли-август не ми се мисли.

Следва обичайното почесване, наместване, придърпване на колите и така почти 40 минути, в които най-полезното нещо бе телефонен разговор с Риболовников след който стана ясно, че след здравото и денонощно каране на почти цялата им фамилия вече се намират някъде до към Венеция, а шансовете ни да се видим с тях същата вечер стават все по-малки.
Лошо, си помислих, но пък от друга страна това съвсем не е зле за самецът с рибарска фамилия, който ще има още един шанс да поднесе най-романтичната вечеря на свещи на любимата си, в някое каменно заведение от тези които ги има само в Сан Джимиано, или пък някъде под звездите в центъра на вековното селище, които звезди също ги има само там.

Карането на кемпер с повече от 120км/ч не е най-приятното усещане поне за мен, но дори и прибягвайки до това, бързо стана ясно, че освен чувствително завишаване на разхода друг ефект почти няма. Все пак трудно се топи дистанция от над 8 часа, пък било то и след уверенията, че те щели да ни чакат. А и за какво да ни чакат? Романтиката винаги се губи при наличието на повече от двама влюбени, че то дори май ние не сме и влюбени. Виж за Жорката съм сигурен, че не само така изглежда, ами и още си е влюбен. Така и трябва да е, че иначе трудно бих си обяснил много от постъпките му, но пък това е нещо съвсем друго и мястото му не е в този разказ.

Та карам си аз дълго, отегчително и скучно и само честите позвънявания на влюбеният момък с вечният въпрос: „До къде стигнахте?“ и последващите го многословни и безконечни изречения с обаятелни разкази за цялата палитра на житейското съществуване, гарнирани с типичния за него хумор, ме държат в още по-типичната за всеки шофьор кондиция. Е разбира се, когато тези позвънявания са с честота от около 20-30 минути, всеки би се изнервил, но аз имам известно закаляване в това отношение и дори ми е повече от приятно да споменавам всяко селце което виждам на телевизора, за което знам, че Китоловников си няма и представа къде точно е, че даже и не може да произнесе името му. Но пък докато го намери на неговият телевизор, минават още няколко километра във времето на които се обсъждат всякакви несъдържателни теми, на които би ми завидял и най-малкият ми син.
Ставайки неволен свидетел на тези безсмислени разговори, често след краят им чувам съпругата ми да казва: „Чудя ви се как може да си говорите толкова празни приказки и дори откровени глупости?!“. Аз разбира се не ѝ обръщам никакво внимание, защото тя тези работи хич не ги разбира, а и вероятно никога няма да ги разбере, щото нейният мозък е женски и функционира по съвсем друг начин. По-лошото е, че и това не може да го разбере. А най-лошото е, че при всяка жена е така.

След поредното позвъняване става ясно, че кофеиновият бос вече е пристигнал в малкото градче и търси подходящо за нощувка място. Даже не търси, ами го е намерил и то след само 255 безуспешни опита за по-близко спиране до историческата част на Сан Джимиано. Онези координати на Стоян и Роси не вършели никаква работа за нощувка и след детайлен оглед е намерил друго най, най, най-подходящото място. Стоп или нещо като къмпинг, казва, но не ясно точно!
Тези места къмпингите са му любими на него и хич на мен, защото считам, че само за една нощувка никога не си е заслужавало да се харчат пари, които биха могли да се изхарчат за нещо много по-смислено, като ванилов сладолед с лешници и маракуя например. Но пък удобството, сигурността … ех сигурността. Сигурността е нещо водещо при всяко пътуване на фамилията риболовци, особено в една от най-престъпните държави, каквато била Италия. Тук няма да е честно ако не изключа госпожата, която е по-безстрашна дори от лилаво куче вълча порода, женско.

Ето така ми сподели поредната порция от страховите си фобии кофеиновият крал, но пък и ми сподели още, че мястото на което са спрели всъщност е изоставено и нощувката не се заплаща. Имало някаква бариера, която всеки свободно си вдига, преминава и после обратно спуска, че даже имало вече 5-6 кемпера и продължавали да идват още и още.

Звучи много обещаващо, много безплатно и малко плашещо, да не би да не останат места, затова въобще не възразих на изпратените ми координати, като напълно зачеркнах моите такива. Ето го и мястото: 43.45572, 11.03529.



Почти час мина откакто се стъмни и карам все към тия координати, и съм толкова целеустремен, и с толкова много попътен вятър го правя, че за малко да пропусна ценно риболовниково напътствие, да не съм минавал по не знам си кой път, а да мина по друг, който бил в ляво от първия. Също да внимавам на еди кой си километър, че има стеснение и ТИР-овете карали много бързо, също и на нам кое си разклонение на магистралата крайната лява плащачка, не работела и да съм минел на другите, също … Въобще навигацията ряпа да яде, човекът с вечно кофеиновият вкус в устата е много по-добър навигатор от всичките електронни боклуци правени някога.

Най-накрая пристигаме, но координатите се оказват грешни. Забихме се право в двора на една винарска изба, на която добре, че бяха затворени портите, иначе директно спирах вътре.

Часът е около 23.30 и след позвъняването ми се оказва, че влюбените още гледали звездите, какви им ги говорят, подложили са достатъчно от червената романтична напитка и въобще не могат да ни обяснят, къде са те и къде сме ние. А за всеки социолог това е един наистина фундаментален въпрос.
Все пак пътят от центъра на старото градче до къмпинго-стопа бил поне 2-3 километра и то по пряка пътека през някаква гора, и хич не стана ясно, те могат ли да го намерят изобщо, или ще спят под звездите.

Не задавам излишни въпроси, особено на влюбени и опиянени не само от любовта, затова слизам на оглед и след около 10 минути издирване някак намирам мястото. Горните координати са правилните, онези от винарната не са потребни на никой. Намествам машината между два други кемпера и мигом се пренасям в онази страна … на сънищата. Все пак карам почти от 3.00 сутринта и след около 1400км мисля да ми се полага някакъв сън.

Сутринта е повече от обещаваща. Приятно слънчево небе със само няколко малки облачета, прохлада и ухание на приятната гора в която е разположен къмпинго-стопа. Ето го.



Има и други чудесни виолетови снимки, далеч по-подробни, на които се вижда огромното футболно игрище, местата за каравани и т.н., но моята е само едно.
От другата страна на къмпинго-стопа е и онази винарна, която още от сутринта започна да се пълни с някакви малки триколки, от които е бъкано в Италия.



Влюбените от вчера са приключили с романтичната нощ под звездите, наспали са се спокойно и на сутринта с огромно задоволство са готови да ни разведат из вече напълно познатият за тях град.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
mitko_ol



Регистриран на: 14 Сеп 2018
Мнения: 79
Местожителство: София/Стара Загора

МнениеПуснато на: Вто Май 21, 2019 10:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Задръстването на хърватско-словенската граница се избягва като се мине през кпп-то в Брегана - отклоняваш се малко преди границата и се включваш на детелината веднага след границата.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9404
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Май 21, 2019 11:55 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

В интерес на читателя би било да няма пропуски в информацията, затова ще допълня с онова с което разполагам.

След като прекосихме Словения, влязохме в Италия и подкарахме по тяхната магистрала. Тясно, платено, но пък само като се види колко интензивен е трафика и хич и не си помисляме да караме по първокласните пътища. Така стигаме Венеция, плащаме си десетината евра за гяволъка и одухотворени от магнетичната визия наоколо, някак спонтанно решаваме да караме извън магистралата. В същност решава го Жоро, а аз просто не възразявам. Така ми е уморено и болно, че ми е все тая.



По-интересното което забелязваме по трасето за наличието на много радари - почти във всяко населено място ги има.



и ей тези знаци,



които така и не разбирахме какво точно указват. Но явно не е сериозна забрана, защото виждахме доста композиции с каравани по пътя. Явно ние нещо не му хващахме цаката.
След около три часа и стотина километра романтика и китни италиански градчета и селца отново се качваме на магистралата. Не за друго, просто в противен случей ще изтървем всички работещи магазинчета в Сан Джимияно и ще видим мезета и вино през ... артистичен макарон. Магистралата ни спасява и някъде малко преди залез стигаме тосканското градче.





Веднага се насочваме към координатите на Роси и Стоян. Жоро се опъва, но това е не защото има нещо против, а просто така за спорта и да не губи форма. Стигаме мястото някакси, но е пълен абсурд да останем там. Причини много, най-важната от които е че просто няма никакво свободно масто където са се смести смарт, камо ли цял кемпер. Жоро използва случая все пак да си каже, че е шумно(според него), че е тясно и ... най-вече че хич не му харесва. Та затова се насочваме към един кемпер-стоп, който сме ползвали преди години, като идвахме по тези места. Преди още да съм изровила координатите Жоро е стигнал до мястото по памет. Как помни само някои неща тоя човек ... ама само някои и то много избирателно. Стопа се оказва неработещ, почти запустял, но и достъпен. Вече на него са се настанили 4-5 италиянски кемпера. Опитваме се да получим от тях информация за условията и дали можем да останем. На нашия английски отговрят основно с учудени погледи и любезни усмивки, но когато Жоро посочва кемпера и с жест показва заспиване получаваме така желания отговор "Si, si ! ". Ами това е. Решено, оставаме!


_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9404
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Май 21, 2019 11:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Жоро е така развълнуван и превъзбуден, че иска веднага да отиваме и да изпиваме всичкото налично вино в областта, но на мен ми е уморено и измолвам един час почивка. Той ще уплътни времето с разучаваща разходка и шопинг така, че ако евентуално нещо осуети плановете за вечерната разходка да имаме материали за резервен план в кемпера. Единият час се изнизва толкова бързо, че се усъмних дали някой нещо не е саботирал часовника, но договореното си е договорено.
Вече прилично се е стъмнило и разходката до градчето е особено романтична под красивото звездно небе. Чарът и излъчването на мястото са особено приятни, защото ги няма досадните тълпи туристи. Китните калдъръмени улички са сякаш извадени от приказка и само от време на време се разминаваме с някоя и друга опиянена двойка.







Правим лека разходка из центъра.











и намираме "нашето място" - много симпатично магазинче-заведение, в което освен, че човек може да си напазарува от типичните за района вина и мезета, може и там на място да дегустира и да се наслади на тосканските прелести в много приятна традиционна обстановка.









Поръчваме си едно меню за двама и се отдаваме на романтиката и опознаването на деликатесите. Макар много подробно да ни разясниха цялото разнообразие на менюто, кое от какво точно е направено и какви точно са специфичните му качества успях да запомня само че имаше поне три вида "салами" и поне четири вида "пекорино" Останалото просто не го запомних. Менюто беше наистина много богато и обемно. По някое време, усещайки как главите ни се замайват решихме че е време да се ориентираме към кемпера, че инач току виж сме полегнали край някоя местна лозница. Момичето от магазина разбирайки че се каним да тръгваме веднага предложи да ни загъне за в къщи всичко което е останало и удивително бързо и сръчно се справи с тази задача.Така в ръка с мезета за още поне три вечери, носени от духа на опиянението лека полека с лежерна крачка под все по-звездното небе се връщаме в кемпер-стопа. Всичко наоколо спи, лягаме си и ние, че трябва да сме във форма следващия ден.
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 1028
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Сря Май 22, 2019 5:50 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ама съжалявам, че не ви е харесал паркинга, който сме споделили. Ние колела не носим и за нас е важно да е близо до старата част на Сан Джиминяно, за да вървим по-малко, и сме го използвали само, за да разгледаме градчето. Изобщо не сме претенциозни, за нас няма значение дали е наклонено ... дали е шумно ... и т.н. А и на самата снимка, която сме сложили се вижда знака, че не е за нощувка.
За силно посещавани дестинации, особено пък за Италия си набелязвайте повече места за паркиране. Първо, че всичко може да е фул и второ, правилата за паркиране по такива места се променят много динамично. Днес ако няма знак и някой е паркирал, утре вече може да има и да е забранено. Аз нямам ли най-малко 5 места за едно градче, значи нямам никаква подготовка. А миналата година в Елзас/ Фрация/ всичките 5 места взети от park4night с прочетени хубави отзиви, бяха с табели забранено не нощуването , а изобщо паркирането на кемпери. За сега със сигурност работи само шести вариант. Паркинг на църква или гробище винаги има свободно място и няма забранителни табели, даже получаваш бонус - безплатно събуждане в 7:00 часа с камбанен звън. Имаш време за кафета ...мафета... и щастлив и освежен деня ти започва с усмивка Blink

Дани, снимките са ти уникални, рано сутрин рязко ме пренесе в Сан Джиминяно, днес ще работя с мисълта за Италия hearts
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
PirinVania
Клубен член с кемпер
Клубен член с кемпер


Регистриран на: 25 Юни 2013
Мнения: 594
Местожителство: Пловдив 0899843109

МнениеПуснато на: Сря Май 22, 2019 11:27 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ееееейр Сан Джиминяно - вино, сладолед, поркета, мезета ,еееех, размечтах се.
Чудесни вечерни снимки. Те и другите са хубави и ме навеждат на мисълта,че категорично пролетта е подходящото време да се ходи из Тоскана. Нашата октомврийска Тоскана беше черно- кафяво- жълтеникава като изключим зеленото на кипарисите.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
jororib
Администратор
Администратор


Регистриран на: 23 Окт 2007
Мнения: 3651
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Май 22, 2019 3:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Сан Джимияно е според мен едно от най романтичните градчета. Малко със старинен център. Романтиката се усеща навсякъде. Ако искате да потопите в романтика там е мястото. Прекарах незабравима вечер. Виното имаше вкус на грозде примесено с безброй полски билки.



Мястото което избрах беше малък магазин с две маси. Не мога да намеря точните думи да го опиша мисля че всеки трябва да го види и почувства.

Все пак за да не се развали нечие пътуване моля имайте в предвид че паркиране на непозволени места се санкционира.





Имаше неправилно паркирали коли, включително и кастенваген, които получиха честитки, след което доволната и засмяна полицайка Франческа ( Така я кръстих аз ) обясняваше на провинилите се къде и как да заплатят глобата.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътеписи Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
Страница 1 от 9

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov