kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
То, че ще се ходи е ясно вече. Да не сте писали. Първо да отгледаме бебетата и после здраво на педалите. Аз тази вечер ще си пусна тоя филм "ПЪТЯТ" , но утре пак ще проверя за продължения или късометражни клипчета!
Срам я е да пише, но се надявам да я склоня до края на пътеписа.
След толкова извърТян път е редно да се е преборила с думичката срам и да се гордее с това, което е направила на нейните години!
Предполагам, че и други хора очакват с интерес да прочетат нещо написано от БИЛЯНА !
_________________ Търсиш път! За какво ти е?
Моля ви ,не тръгвайте по Камино ! Не правете това у вас ! Оставето го на професионалистите. То е като наркотик, толкова е пристрастяващо. Бил ли си веднъж, искаш да идеш отново и отново. Подтискащо е. Аз, в момента въртя едни схеми , как пак да ида .ме се издържа !
Влади, искрено се надявам пристрастяването ти към Камино, да не доведе до отчуждаването ти от кемперизма!
_________________ Търсиш път! За какво ти е?
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 23, 2018 9:13 am Заглавие:
North wind написа:
kvp155 написа:
Срам я е да пише, но се надявам да я склоня до края на пътеписа.
След толкова извърТян път е редно да се е преборила с думичката срам и да се гордее с това, което е направила на нейните години!
Предполагам, че и други хора очакват с интерес да прочетат нещо написано от БИЛЯНА !
С думичката "срам" всеки сам се преборва и това не се случва по команда. Все пак съм достатъчно настоятелен и след като и тя вижда желанието ви да разберете как се е чувствала, съм сигурен че ще напише нещо. За постижението, тя едва ли разбира какво точно ѝ се е случило, но наистина е горда, че е единственото българско дете на 15г, преминало за толкова дни, по този маршрут на Пътя, с велосипед.
Влади, искрено се надявам пристрастяването ти към Камино, да не доведе до отчуждаването ти от кемперизма!
Точно заради тази опасност ми се върти една еретична мисъл в главата.
Един, два или няколко кемпера да играят ролята на шерпите, пренасящи багажа ....а и на подвижни алберге-та.
Е, няма да е същото, но почти.
За "наказаните" кемперисти-шерпи, ще остане удоволствието от повечето време с което ще разполагат за разглеждане на забележителностите по ПЪТЯ.
Освен това, кандидат пилигримите и шерпи-кемперистите трябва да разполагат с повечко време, защото Франция или Испания не са от най-близките дестинации.
Регистриран на: 20 Яну 2014 Мнения: 2012 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 23, 2018 10:31 am Заглавие:
Това е нещо доста по-сериозно от това да се излупаш с къщата си там. То или се прави по този начин, или въобще не се прави. Признавам си - доста изчетох за този преход и той е Камино точно поради причината, която описват тук авторите. Пожелавам си след пет години, когато малкият ми син ще има възрастта да понесе това предизвикателство, да мога и аз да се похваля с моето Камино.
Пътеписът е уникален и колкото е смела младата девойка, толкова и нейните родители.
Влади, искрено се надявам пристрастяването ти към Камино, да не доведе до отчуждаването ти от кемперизма!
Точно заради тази опасност ми се върти една еретична мисъл в главата.
Един, два или няколко кемпера да играят ролята на шерпите, пренасящи багажа ....а и на подвижни алберге-та.
Е, няма да е същото, но почти.
За "наказаните" кемперисти-шерпи, ще остане удоволствието от повечето време с което ще разполагат за разглеждане на забележителностите по ПЪТЯ.
Освен това, кандидат пилигримите и шерпи-кемперистите трябва да разполагат с повечко време, защото Франция или Испания не са от най-близките дестинации.
NESTI, май не се познаваме лично, но бих се цанил за един път да ти стана шерп с моето муле
Стар съм и не ме бива вече в такива преходи, но за съпровождащ персонал на 4 гуми мисля, че още ставам. Готов съм да се договаряме !
_________________ Търсиш път! За какво ти е?
Това е нещо доста по-сериозно от това да се излупаш с къщата си там. То или се прави по този начин, или въобще не се прави.Признавам си - доста изчетох за този преход и той е Камино точно поради причината, която описват тук авторите.
vladostanimirov написа:
Много обичам когато някой разбирач почне да ми обяснява как се прави Камино. Това да си сам, да намериш себе си, да преосмислиш живота си и как ще ти се случат чудеса по пътя..... Такива сме ги слушалЕЕЕЕЕЕ....
Зависи кой за какво е тръгнал. Накрая се попълва една анкета и там вариантите са много, начина на придвижване също ,пътищата са много,изходните точки също.
...............
NESTI, май не се познаваме лично, но бих се цанил за един път да ти стана шерп с моето муле
Стар съм и не ме бива вече в такива преходи, но за съпровождащ персонал на 4 гуми мисля, че още ставам. Готов съм да се договаряме !
Съгласен , но за да не разваляме прекрасния пътепис на колегите -предлагам на ЛС
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 23, 2018 5:35 pm Заглавие:
Любомир Мечков написа:
Това е нещо доста по-сериозно от това да се излупаш с къщата си там. То или се прави по този начин, или въобще не се прави. Признавам си - доста изчетох за този преход и той е Камино точно поради причината, която описват тук авторите. Пожелавам си след пет години, когато малкият ми син ще има възрастта да понесе това предизвикателство, да мога и аз да се похваля с моето Камино.
Пътеписът е уникален и колкото е смела младата девойка, толкова и нейните родители.
Поздравления!
Каминото постави в мен основите на една неизучена част от възможностите ми - смирение, целомъдрие и уважение. Не зная да ли ще успея да ги усвоя и усъвършенствам, но ще направя опит първо с вас г-н Мечков.
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 23, 2018 5:56 pm Заглавие:
Най-значимия шедьовър в Бургос все пак си остава катедралата и затова основното ни време отделихме за нея. Не беше трудно да я намерим, защото стрелките сочещи Камино минават точно покрай нея. Нормално, все пак това е най-знаковия храм и няма как древния път да не е минавал покрай него.
Катедралата изникна в цялата си прелест пред нас, след една от не много широките улички по която се движехме.
А ето и част от прелестите ѝ по-отблизо
Свита част от мнението:
Вътре си подпечатахме само паспортите на специалното пилигримско гише, без да я разглеждаме и излязохме вън, да се любуваме на величествената сграда.
Площада и пространството около храма бяха пълни само с пилигрими.
Разбира се навсякъде има магазинчета със сувенири, от където можеш да разбереш как се става човек. Истински Човек!
Освен катедралата, Бургос има и много интересна готическа архитектура, както и добре запазена арка на входа на Санта Мария, старата входна врата към града.
Разделяме се с площада и красивата катедрала и се отправяме към един от изходите на града. По пътя към тях, в неособено голям случаен хранителен магазин спираме да напазаруваме нещо за вечерта, а и да заредим дисагите с хранителни запаси за из път. Купуваме обичайните продукти, но все се питаме кой какъв вкус имаше, да не объркаме, попадайки на нещо нетипично за нашите разбирания, като например съвършено зелени домати. Касиерът – мъж ни гледа въпросително и по едно време на чист български език пита: „С какво мога да ви помогна?“ … Ние се спогледахме учудени и се започнаха обичайните въпроси и разговори. Бил тук от 11 години и се устроил много добре. Магазина си е негов собствен и издържа с него цялото си семейство. Чувства се добре, живее спокойно, а в България въобще и не мисли да се връща. Даже предлагал на брат си прокурор, да емигрира и той.
Приятен човек. Поговорихме си за Сантяго и за пътя до там, после ни консултира какви продукти да си купуваме, подари ни и от онези гумените бонбони и разни други лакомства, и се разделихме с типичното „Буен Камино“.
След Бургос изминахме още около 30км до набелязаната крайна точка – селото Хорнилиос дел Камино.
Маршрутът ни минава през една от най-сниманите отсечки на Пътя.
Ето го и него в пълният му блясък - Пътят! „Пътят нагоре, пътят надолу, дългият и криволичещ път, самотният, величественият. Пътят към ада, пътят към рая, тесният и правия път. Пътят към безкрайността, достойният, истинският, грешният“.
Спускаме последните 6км по едрия и трошен чакъл и пристигаме в с. Хорнилиос дел Камино около 18.30ч. Късно е и четирите налични албергета са препълнени. В крайна сметка търсим общинското с надежда, че там все нещо може да се измисли. Намираме го, но разбира се и то е пълно.
Ей там зад петела в дясно е.
На вратата обаче виси телефона на хостелиера, на който звъним и се уточняваме, че човекът ще дойде на място. След минути пристига хостелиерото – усмихната и ведра жена и любезно ни съобщава, че не може да ни настани никъде. Молим се, дали няма някакъв начин да спим където и да е, а съдържателката, която със сестра си се оказва и собственичка на малък ресторант ни казва да я последваме до ресторанта, където щяла да попита някой от месните за нощувка някъде. Пристигаме и хостелиерката изчезна из лабиринтите.
Ей го ресторанта на ул. Сан Педро. Те улиците бяха две и тая спокойно можеше да мине за булевард, толкова широка беше.
Вътре в неголямото заведение има само няколко маси, всичките с табелки, резервирани за вечерта. На стената всеки от посетителите си беше оставил отпечатък от ръката с кратко послание или пожелание на неговият си език.
Нашето беше прозаично. Наздраве!
Заведението изглеждаше доста уютно и с Владо си поръчваме по още една бира, като заговаряме сестрата - барманка, дали не може да останем в ресторанта, а като затвори ще спим на пода. Тя като чу, категорично отказа, но се смути за момент и после ни покани в домът си. Не беше много удобно, но пред алтернативата да спим в гробището или под някой навес, беше доста по-добре. Все пак попитахме и колко ще струва нощувката, за да няма изненадани на сутринта, а жената с категоричен тон заяви – Нищо! Вие сте пилигрими! И ни отведе до задния двор на ресторанта, в който беше и къщата ѝ.
Там ни посрещна един дядо - пилигрим, който по незнайни причини също беше приютен, че даже както сам каза, се е установил тук от вече няколко дни. Ще спим на пода – един в коридора, а други двама на пода в една стая, използвана за нещо като склад за ненужни вещи. Страхотно, уредихме се с покрив. Точно разхвърляме багажа и Владо отива с домакините да си допие бирата в ресторанта, а ние трябваше да се пооправим и да дойдем по-късно. Той обаче след няма и 10 минути пристига с последната си новина: Две дами на велосипеди от Калифорния, също са замръкнали в селото и се нуждаят от подслон. Любезната собственичка на ресторанта поканила и тях, така че Владо отстъпва коридора за двете колоездачки, а ние ще се натъпкаме тримата на пода в малката стаичка.
Изкъпахме се, изпрахме дрехите си и се замъкнахме всички в кръчмата. Там въпреки че местата бяха резервирани, за нас беше сложена допълнителна маса. Да, да си пилигрим е нещо велико!
В ресторанта е поканена и певица с акустична китара, която изпълняваше доста добре, както традиционни испански шлагери, така и световно известни такива. За двете въз пълнички калифорнийки с велосипедите пък се оказа че са тръгнали пеша от френското градче Сен Жан Пие дьо Пор, а в Бургос за да им е по-интересно решили да наемат велосипеди, карайки ги до Лион. Там ще ги оставят и продължават пеш до Сантяго. Интересно мислене. Станимиров даже ги покани да карат с нас на следващия ден.
Малкия син на съдържателката също припява със собствен музикален инструмент.
Друго също стана ясно: Съдържателката на ресторанта и сестра ѝ всъщност са от Ирландия и не отдавна се пренесли в това село да развиват бизнес в помощ на пилигримите, и съответно доброволно да обслужват общинското алберге.
Много приятна атмосфера се заформи. От менюто си поръчваме нещо традиционно от свинско печено. Носят плато състоящо се от леща с чиризо, колбас, кървавица и т.н. и големи свински ребра с гъбен сос и ориз. За десерт, някакъв интересен сладкиш от сметана и ягодки. Всичко беше много вкусно.
Музиката и песните продължиха до към 3.00ч, но ние се изнасяме около 24.00ч. Едната от калифорнийките обаче приглася на певицата до края и естествено на другата сутрин не можа да отлепи от леглото. На пода се спи чудесно. Ние ставаме по тъмно и отпрашваме напред. Дамите от Калифорния вероятно са станали около обяд и може и да са приключили с Каминото.
Регистриран на: 20 Яну 2014 Мнения: 2012 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 23, 2018 6:11 pm Заглавие:
NESTI написа:
Любомир Мечков написа:
Това е нещо доста по-сериозно от това да се излупаш с къщата си там. То или се прави по този начин, или въобще не се прави.Признавам си - доста изчетох за този преход и той е Камино точно поради причината, която описват тук авторите.
vladostanimirov написа:
Много обичам когато някой разбирач почне да ми обяснява как се прави Камино. Това да си сам, да намериш себе си, да преосмислиш живота си и как ще ти се случат чудеса по пътя..... Такива сме ги слушалЕЕЕЕЕЕ....
Зависи кой за какво е тръгнал. Накрая се попълва една анкета и там вариантите са много, начина на придвижване също ,пътищата са много,изходните точки също.
...............
Така поставен този ултра неуместен коментар с вкарване на трети човек, ще отговоря елементарно - най-добре е да се отиде с чартър !
Оказа се, че лещата не била с чоризо,ами със световно-известната кървави а от Бургос,чиято основна съставка е ориз,и кръв естествено. За първи път ям леща с нещо вътре,а то беше доста пикантно ,тъмно и със специфичен аромат.
По-малката сестра,барманката,е тая със зелената риза на снимките. Сега ясно ли ви е защо измих 3 бири Mahou по 2,50 евро едната.....
ОКОЛНОСТИТЕ
Днес сме в сърцето на Кастилия . Тръгнахме от 775 м н.в. стигнахме до 1150 и слязоме до 863 м к.в. където се намира гр. Бургос .
Продължихме до Орнильос дел Камино на 825 м. н.в.
Подобни надморски височини в България има само по
Самоковските полета. Един пълноценнен ден по Камино.
Имахме планински пътеки, междуселски пътища, градски магистрали, каменяк.
Минахме през няколко магични места по пътя,разгледахме за кратко Бургос,
а трябваше да останем още един ден специално за него.
Сигурно забелязахте от снимките колко е слънчево и как сме със зимните грейки....
Бургос е първата столица на областта Кастилия,.
След освобождението на Толедо през 1090 г столицата се премества там.
Бургос е известен с красивата си катедрала в която е погребан
Родриго Дияс де Вивар наречен от арабите Ел Сид(лордът) - наистина съществувал човек, пълководец и митичен национален герой на Испания,
победил маврите и освободил Испания от тях.
ХОРАТА ДНЕС
Днешният ден е денят на хората ,които срещнахме по пътя.
Собственика на магазина за хр. стоки в Бургос, който се оказа българин.
Двамата бразилци с велосипеди ,които се оказаха наши конкуренти като се опитваха да ни изпреварят ,за да заемат евентуално последните места . Накрая се оказа ,че места няма и за нас и за тях.
Соня- ирландката, хоспиталиеро на общинското алберге в Орнильос,която ни прие да спим у дома и.
Двете весели купонджийки- американки,които спаха при нас. Италианката , която пробва да вдигне колелото на Биляна и се изненада колко много тежи.
Камино не е туристически маршрут. Камно са хората ,които срещате по пътя ,
с които се запознавате и ви стават приятели ,макар и за няколко минути.
Няма ли ги хората , няма го и Камино.
Ние си бяхме достатъчни тримцата , а и начина на придвижване не предполагаше дълги приятелства, затова всеки контакт с непознати за нас хора, специално на мене ми носеше много голямо удоволствие.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА КЕМПЕРИСТИ
42°20'28.66"N 3°39'27.77"W Къмпинг Бургос- близо до центъра на града, много удобен за посещения.
ДНЕШНАТА ИСТОРИЯ
Защо бихте 2000 км път до Испания ,та да карате 1000 ?
Защо не си стоя тук да си караш, а се троши там ?
Така ме гълчеше жена ми. Защо ходих там да карам ?
Ще ви кажа. Защото тука ,като излезеш на пътя всички те гледат като луд и се мъчат да те утепат. Ти си един , а тия с колите - много.
И са готови да ти покажат къде ти е мястото- в канавката.
Там сме много, не се чувстваш като бяла врана, вървиш или караш с още много
такива като теб.Когато се умориш ,има къде да спиш и то за малко пари. Защото имаш начало и цел и време да стижнеш до края и време да си мислиш ,да си говориш сам .... Те така.
В Испания има един прост знак ,е го те:
Не можеш да задминеш велосипедист ,ако разстоянието между вас е по-малко от 1,5 м !!!! Сега вижте едни снимки от испански път :
В края на лентата за движение има непрекъсната линия и след нея в дясно още 1,00-1,50 м асфалт, в който ние се движехме.
Ония полицаи се чудеха защо Косьо не кара в тия метър и петдесе , ами цепи почти в средата на платното , понякога и на зиг-заг.
Ми щото не му пука.
Когато те задминава кола, направо се изнася в отсрещното платно, на 5-7 метра минимум. Ако не може ,то тя намаля и минава пак с двете гуми в отсрещното платно , като пак остават поне 3 метра между вас. Не съм имал случай да ме задмине кола на 1,5 м.
На баира, когато лентата не разрешава задминаване ,платното е тясно и няма видимост ,или има движение отсреща ,съм имал случаи 25 тонен ТИР да набива спирачки и да кара зад мене в платното си и да не ме задминава !!!!
Забележете, аз въобще не съм в неговото платно, а в банкета !
Обаче няма да има 1,50 м или пък ще има ,ама според него няма да са достатъчно и затова си кара с 6 км в час на незнам коя си скорост по баира.
И не пибитка и не псува,а аз му давам знак да ме задмине, а той си кара с 6 км в час. Затова има обиколката на Франция, на Испания , Джирото във Италия ,а в България има бюлетин на КАТ.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
, но за да не разваляме прекрасния пътепис на колегите -предлагам на ЛС 
