kemper-club forum

[loveforever]

Вчера се върнахме и днес докато още ми е ошаматена главата бързам да започна този пътепис, защото ако не го направя сега след време така и няма да го започна, пък като веднъж съм го почнала, все някак ще трябва да го доизбутам, че иначе голям срам, а и с адаша Делчев ще ни излезе отборно име.

Изборът ни на дестинация за пътуването не беше никак сложен. Не сме ходили в Испания-Португалия, където пътуване в разгара на лятото не е може би най-удачния избор и Белгия-Холандия, където комбинацията от място и време като че ли е една идея по-добра. Ориентирахме се северозападно.

Тръгнахме към Амстердам по може би най-прозаичната причина - защото там не сме ходили, или по-точно защото всички освен мен не са ходили там, но ... така и не стигнахме, вероятно може би пак по същата причина

Планували бяхме обиколка за 25+ дни, но в крайна сметка след 19дни и 6500км се оказахме отново у дома, ... без разбира се да сме посетили Амстердам. Това не знам дали е добре или не, но независимо от него натрупахме много най-разнообразни преживявания и незабравими моменти. Кой знае, може пък така да е било писано и съдбата да си знае работата.

Това беше малко от краката за главата ама то така е като човек бърза да пише без да е премислил.
_________________
Магия в лилаво

[kalinntv]

давай с пътеписа, "трева" и в България има....

[PirinVania]

Чакам с нетърпение. Тази посока ми е в плановете. И аз като тебе, не мога да и намеря подходящ сезон.

[Роси и Стоян]

Ехааа... давай Дани нареждам се на първия ред и чакам с нетърпение продължението. И ние планираме пътуване в тази посока, така че всяка информация ще ни е от голяма полза.

[Любомир Мечков]

Нареждам се и аз на опашката, има интрига, ще е интересно значи

[Djina]

Ааа, затова ви нямаше никакви из форума Хайде, чакаме, нищо че на нас тази дестинация изобщо не ни е в никакви планове Но по път може да си харесаме нещо

[Дафи]

Божеее, навеждам засрамено глава.
Дани , втори пътепис започваш, а аз още се мотая из….забравих къде.Но ще го довърша през някой прекрасен есенен ден.Да му е тъпо на адаша ти, че е единствен.
Пазя място на първи ред и тръпна от кеф!

[gabroveca 2604]

Давай Дани! Освен майсторски разкази, придружени с прекрасни снимки ще ми е интересно и местата за спиране за нощуване.
_________________
M&M - Мими и Милчо

[ilkomuhata]

[vladostanimirov]

Е-е, блазе му на Жоро.... На какви интересни места го водиш...

[loveforever]

Откраднах си малко време, раздавам пуканките и започвам с малко предистория.

Като начало питаме децата къде биха искали да отидем. Боби е забил нос в телефона и дава най-логичния за един съвременен тинейджър отговор - никъде. Приятелите му щели да са в София, никой никъде не пътувал, защо трябвало той да го прави. Това било толкова скучно и безполезно. Мариана, вече попреминала този така жизнерадостен за родителителите период на юношеското израстване заявява - Испания. Тя, Испания ни е мерак на всички, но точно август месец, когато е най-големия пек някак Испания не е особено добър избор. Щом на юг е много горещо що пък не идем някъде по на север - подмятам аз. Тук Жоро вкарва онзи свой любим момент на примиряването с действителността. Хич не обича да решава някои неща, но пък без проблеми може да се примири с това да се пътува на север, защото лятото и жегата го налагат. И ... ето го неговия коз - да идем в Холандия, че нали там не сме ходили. Чудесно!!!

Аз съм била в Амстердам преди повече от 20 години и с удоволствие ще се върна да видя кое, как е сега. Мариана и Боби не са особено ентусиазирани. Това не им звучи изобщо примамливо, но споменаването на думата увеселителен парк рязко променя блясъка в очите. Колебанията се между Европа парк и Дисни Париж. Включваме и парк в програмата без да е нужно да уточняваме кой точно. Мариана намества в схемата посещение на една шоколадена фабрика и вече пътуването е не чак толкова неприемливо за младежта.

После Жоро добива лек ентусиазъм:
- Като ще бием толкоз километри на запад що да не се отбием и до Монт сен Мишел? Били сме там 2010г, но при отлив, а и от тогава много неща са променени в релефа. Освен това някак по случайност точно в средата на август се пада един от най-големите приливи в годината. Това е нещо, за което нямаме избор и с което просто трябва да се примирим. Ето как невинно още една точка от нашия план се оформи.

Следва невинния въпрос на щерката:
- А не може ли да минем през Париж? Гледали сме го доста подробно преди години, но пък сега, друго си е да си направиш с новия телефон селфи на фона на Айфеловата кула. Тук Жоро излиза от примиренческата роля и заявява, че ако се ходи в Париж той държи да пие шампанско на върха на Айфеловата кула, че предния път пропуснал. Явно се сдобихме с още една точка от маршрута. Ами, чудесно! Тук вече основните действащи лица са много уморени и изтощени от набелязването на точки по маршрута и на мен оставят да донатъмъня туй-онуй в резултат на което се очертава план за 25+ дни, включващ над 50 обекта. Накрая пак ще има мрънкане че ни се е отпорил гьона от обикаляне.

Началото на тръгването ни е насрочено за вечерта на заветния 2 август - тогава най-рано може да сме предали документите за ДДС-то и да хванем пътя. За последно отиваме с колата да напазаруваме храната и попътно спираме на едно място където искам да предупредя, че картата която съм заявила преди ден и би трябвало да е готова идната седмица ще мога да я взема чак в края на месеца. Още преди да успея да обясня ситуацията човека там само ми каза "момент" и ми я подаде. Сякаш картата специално ме очакваше. Бях много приятно изненадана и приех това като едно добро предзнаименование.

Всичко е готово и поемаме на запад. Ще ми се да минем през някой кантар да видя с колко сме претоварени, но по това време нищо не работи и ще го караме на въображение и молитва да не ни спират. Не че ако се премерим ще станем по-леки, ама просто бихме били една идея по-подготвени за истината. Жоро кара и си подмрънква как ще спим на Бургер-Кинга след границата. Ей, не му ли писна на тоя човек тая мантра. Пак ще трябва да играем сценката със случайното подминаване.

Неусетно сме на границата и минаваме почти без чакане. То малко са хахавите дето пътуват по това време. Точно след това наближавайки Бургер-Кинга Жоро сумти и разсъждава на глас, как там спирали камиони и сигурно точно до нас ще се боцне някой хладилен и т.н и т.н.... Както се сещате - подминахме го. Аз обаче няма да съм в основата това. Сам си го реши. )) Ще спим на някоя бензиностанция по-нататък. Под някоя спокойно може да се разбира ОМВ. Това да спиш на някаква си случайна бензиностанция е като да си купиш яке, което не е Nord Face - същата работа върши, ама не е твойто нещо.

Така минахме Ниш и започваме оглеждането на бензиностанциите. Първата е много малка, следващата е неугледна, после на Лукойла има спрели много "нинджи". Умишлено няма да обяснявам какви са тези "нинджи". Вкарвайте въобрнието в употреба и се сещайте сами. Минахме една бензиностанция дето не била добре осветена и хоп ОМВ. Я да отгатна - тук ще спим.
Бърз поглед показва, че места за паркиране няма. Най-много да спрем до някоя бензиноколонка. На всяка от тях обаче има поне по една кола, която зарежда и номера че ей така случайно сме спрели там за до сутринта няма да мине. С неохота заобикаляме отзад, където има огромен паркинг и .... изненада. Паркинга е меко казано фрашкан. Пълно е с хора от всякакви раси и националности, извършващи най-разнообразни дейности, спящи по коли, пейки, трева, плочки, асфалт и придаващи на иначе спокойния паркинг вид на кошер. За характерния жужащ звук пък се грижеха няколко камиона и климатиците на бензиностанцията. Тук не смея да кажа нищо. А съм гъкнала, а съм излязла първопричината за заобикалящото ни стълпотворение. Места за паркиране и тук няма. Някои коли даже са паркирали на втори ред. Не че можем да продължим и напред, защото в единствения тесен проход някакъв джигит с БМВ се учи да маневрира.
В началото си мислех, че се опитва да паркира на място, което очевидно не му пасваше, после когато се завъртя на 180 градуса реших че религията не му позволява да спира наобратно, а накрая така и не разбрах до къде я докара, защото колата в ляво от нас рязко запали и се изнесе с мръсна газ. Дюшеш! Веднага сме на нейното място ... в близост до климатика на заведението, че да му се наслаждаваме.
Тук може би е място да смигна на Чикъна, как 6-метровите кемпери хич нямат проблеми с паркирането.
Докато бавареца продължава да се върти напред-назад аз вече съм опаковала кемпера със станиолите и бързо в леглото.

За Жоро остава нелеката задача да прецени кое му шуми повече климатика на заведението или някой от камионите в далечината.
_________________
Магия в лилаво

[docenta]

И на мен все ми бръмчат разни неща и лесно се будя, затова ползвам тапи.

[loveforever]

О, и при нас има тапи - много видове, даже специално сме обикаляли по нощите да купуваме по-зпецилани, но ... познайте дали се ползват
Много по-яко е да се узърташ на вентилатора на хладилника или на някой камион/автобус.
За шума на морето ... избщо няма да отварям въпрос
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

И така - Ден първи

Будим се на сутринта и наоколо е почти пусто. Всички са се омели. Съвсем скоро и ние дигаме чукалата и поемаме към Белград. Там се наслаждаваме на традиционното предиобедно задръстване. Все пак е делник и хората работят. Всред навалицата забелязвам ей това:



Беше фирмено, на някакъв джиджан хотел и возеше гости вероятно към летището. Седяха вътре двама изтупани господа, по комичен начин вкопчили се в куфарите пред тях. Оглеждайки по-подробно забелязвам,че симпатичното МПС няма багажник. Дефакто задната седалка е най-отзад където обикновено е багажника, а ако пътниците освен себе си имат и багаж могат да го наместят единствено в площта пред себе си. Забавно! Особено за пътниците.

След Белград хващаме към Хърватска. Тук отварям лека скоба да обясня защо ще минаваме от там. Понеже сме от онези пътуващи дето средствата им са все недостатъчни, та и все гледаме(основно аз) от някъде по нещо да икономисаме. В случея маршрута ни е така избран, че да спестим минаване през Унгария и едни 20 евро( 5950 форунта) за тамошната винетка. Ако се питате може ли да се мине от там с по-малката 10 еврова (2975форинта) винетка то веднага отговарям - може. Пробвали сме го. Просто не си даваш талона на гишето, а само написваш номера на МПС-то на листчето дето ти го подава лелката. Плащаш, взимаш си хартийката и започваш да се оглеждаш за камери и дебнещи полицаи, защото камерите по номера на автомобила отчитат че имаш валидна винетка, но тези камери ги зяпат и хора на случаен принцип и когато видят че на екрана е кемпер, а отдолу пише D1 - хоп вие спечелихте от лотарията. Не искам да знам после какво се случва. Веднъж минахме метър, сега ако ще минаваме през Унгария ще е срещу 20 евро. Не искам да ги даваме и минаваме през Хърватска. Не че там не взимат пари за път - взимат и то пак толкова, че и малко отгоре, но пък пътя до шоколадовата фабрика в Австрия ще е една идея по-кратък и би трябвало да икономисаме някое и друго евро от дизел. Така поне се надяваме. През Словения се надяваме да минем за съвсем кратко и да е по пътища без винека.

Магистралата в в Сърбия освен скучна е и платена - първо 280 динара до Ниш (ако не се изхитриш да заобиколиш), после 1210 динара(10евро) до Белград и накрая още 4,5 евро до Хърватска. За онези които четат и си записват цени добавям, че горивото сега е около на 165 динара за литър, което е към 1,30Евро. Ние не зареждаме, защото Жоро смята че нещо ментят. Не е ясно какво точно, но той ги разбира тези работи.

Нататък пътя е скучен. Толкова е скучен, че Жоро по едно време започва да си зяпа фейсбука докато кара.



Поради това бива пратен да върши тази тъй важна за него дейност в алковена. После слънцето яко ни опече,



след това някакъв облак за малко не ни удави,



а като малък реванш бяхме доволни че не караме в насрещното, защото един кюстендилски автовоз се беше запалил и бе предизвикал над 10км опашка.

Стигаме Хърватска. Магистралата и тук е скучна и еднообразна. Само може да броиш дървета и да им се чудиш защо точно така са ги садили и на какъв принцип ги режат. Ние още не сме им хванали цаката и продължаваме да ги зяпаме и да обмисляме идеи. Под нас, имам предвид аз и Жоро, защото децата си имат телефони и тях такива прозаични неща като дървета и път изобщо не могат да ги впечатлят. Вече дори не са на самолетен режим, тъй че изобщо не ги търсете за нещо.

Тук най-накрая, все пак трябва да сипем дизел. Цената е около 10 куни за литър, което е по-скъпо от сръбската, но според Жоро тукашната нафта била по-добра и кемпера щял да харчи по-малко ... Зареждаме на 9,80к/л, олекваме с 28,87 евро за магистралата до Загреб и хващаме на север. Наташа, нашата стара и вярна навигация все не успява да изчисли маршрута. Мисли, мисли, смята и накрая не може. Не че ни трябва кой знае какво водене, но друго си е да имаш лилава линийка на екранчето. Първо съмненията са че зададения маршрут бил много дълъг. После сръбската карта била нещо нефелна и затова не се получавали нещата. След това Жоро предположи, че паметта се била задръстила и трябвало да се почистат последните направления. Почистих ги - пак греда. В момента в който зададох да ни покаже маршрут на 30 км напред по магистралата и тя се оплете установих, че другаде ще да е ключа от бараката. Все пак без да и е сменяна картата или настройките смяташе маршрута до Норвегия, а сега се пъне. Сещам се аз, че в моменти на скука и липса на телефон Боби я е взимал да видел нещо си. Преглеждам настройките, които трябва да са съвсем базови, защото другото само ни смущава и в един момент виждам че е включено нещо дето дори не го знам какво значи. Бърза справка с интернет показва, че е нещо си за Америка. Така и не разбрах какво точно. Важното е, че нас не ни бърка. Изключвам го и Наташа вече пак работи по-старо му. Повече дребния (който вече не е никак дребен ) няма да бара Наташа.
Таман на време се оправи, че и тая магистрала свърши. Отлетяха едни 72 куни(~10 евро) и преди да влезем в Австрия трябва за малко да минем през Словения. Да, обаче там също искат винетка за магистралите. Ако имаш късмет да има седмична - 15 евро, ако нямаш късмет месечната е 30евро. Хич и няма да проверяваме. Ще караме по националната мрежа. Да обаче преди да реализираме това наше намерение се наслаждаваме на няколко километрова опашка преди границата.



Утрепахме час и половина.
_________________
Магия в лилаво

[СандрЕли]

За сведение и в Унгария, както в България, кемперите движат с винетка за лека кола, така, че напразно си се тормозила и сте се набутвали през Хърватия и Словеения. А ако става въпрос за икономия, пътят е през Румъния-6 евро за винетка и Унгария-10, та общо 16 евро! Пътя в Румъния е много добър вече! Но както и да е ! Битият бит и т.н.Извинявай за спама, продължавай интересно е особено, това " но друг път"