kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Решихме да се самопоканим на Рожден ден на Другаря и той нали е добра душа не ни отказа,и на всеки желаещ да го почете с присъствието си.Събрахме се отбор юнци и оформихме цяла група.Така ни посрещна,че с каквито и думи да го опишем няма да е достатъчно.Другаря наистина е с голямо сърце,добър човек и приятел.Иначе купонът се вихри три дни и нощи.Голяма мъка докато се изядът тези пържоли,агнета и невероятни супи и шкембе/абе тези които присъстваха знаят за какво иде реч/
Още веднъж "ДРУГАРЮ ТИ СИ ВЕЛИК"и ти Благодарим!
http://valko1949.snimka.bg/other/drugarq-rd.768554.31156535
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Авг 06, 2013 7:35 pm Заглавие:
Другарят беше така любезен , да покании и нас, да му гостуваме в сараят. И ние естествено се отзовахме. Трябва да ви кажа, че Сараят на Другаря, в сравнение с един друг известен сарай онзи ряпа, да яде.
ПЪРВА ЧАСТ
Пристигнахме в събота около обед, като мислехм, че купонът е в разгара си. Да ама не. Бандата купонжий, току що се бяха събудили и не изтрезняли нападнаха тенджерата с шкембе чорба и баницата на Диди. Много, много не се уфлянквахме и ние се включихме. Ей бога ми, такава страхотна шкембе чорба не бях ял. Сипах си и втора купичка, за трета ме досрамя. А масата затрупана с крехки пържоли, луканка, сирена и кашкавал. Алкохолът само марков. Кеф ти Финландия, Сталичная или Джеймисън. Ледогенераторът бълва лед, а от хладилникът се изсипват кенчета ледена бира. Мъка голяма беше. Другарят е невероятен. Неговата всеотдайност няма граници.
А пък Вълко в момента страда от остра алкохолна недостатъчност. Ето докъде го докара с неговият занемарен алкохолизъм. Тъй де, то безалкохолната бира и лимонадата на никого не прощават и карат човек, да се направи на ........ Ей на какво.
Ама Вълко ще се поправи и май ще влезе в правият път. Ей на посегнал е към вярното лекарство.
След това, като е редно сенаредихме на опашка, да си поднесем подаръците. Да си ни жив и здрав Василий!
Най накря Вълко подари на Другаря идентификационни табелки –номера.
За да можеДругаря, да си сложи една отпред,
и една отзад.
Ама и алкохолът не прощава. Макар че бяха употребили само марков алкохол Снежка и Другаря се издадоха. Чак сега истината излезе на яве и Вълко се усети, че са му сложили рога.
Снежано ма, с Другаря ли ми сложихте рогата? Ся шъ видиш, кво шъ стани!
Преяли и подпийнали добре че, се сетихме, че има басейн и всички се цопнахме в него.
Децата стояха от вън и гледаха ошашавени, как родители им се правят на маймуни.
Той Басейнът на Другаря не е лицензиран и работи изцяло в нарушение. Няма назначен щатен спасител. Ей тези тричките се правиха на такива, ама добре че никой не взе да се дави.
Всичко си беше баш как си требе. Биричката се охлажда в лед, мезетата на плаващ бар, уискито също с лед. Абе при Другаря всичко е на шест.
Ей го и Йордан Великолепний с харема си.
И кючеци му играха.
Катето обаче не дреме и следи, какви ги върши Данчо. Ся шъ види той.
Йордане бре, какви баха тези кючекчийки около теб? Айде, да не се излагаме пред хората, в Бургас ще се разправяме.
Данчо пък взе че се ядоса
и хариза Катето на Другаря.
Катето, пък се зарадва.
Щото Другарят голям го вади.
Людмил се мъчи, мъчи да се възкачи на гумата. Най на края се реши от стълбата, да се друсне в гумата, ама Другаря какво ли му мисли?
Ооооох болииии, недей така бе Вяся!
Най-накрая, бандата щураци се умори и започна да отмаря.
Катето завлече Данчо далеч от съблазните.
Данчо изпадна в дълбок потрес. Какво ли ще го правят в Бургас?
_________________ Пазете и обичайте нашата България
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Авг 06, 2013 7:42 pm Заглавие:
Другарят ми напълни едно павурче със страхотна ракийка, за да ми идва музата за репортажа. Само че в момента нещо вече ми е в повече. Така че част втора от страхотният рожден ден остава за утре. Спокойно, остана и малко от музата. _________________ Пазете и обичайте нашата България
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Авг 07, 2013 6:33 pm Заглавие:
ЧАСТ ВТОРА
Таман се бяхме малко сафрандисали от обедната софра и Другаря даде команда.
- „Айде всички на ресторатнт в Червен”.
- „Какъв ресторант бе, тука не е ли ресторант?”
- „Че то от тук по-убаво нема, ама май Другаря иска да се отърве малко от нас.”
- ”Добре де, айде пък в ресторанта”.
Ние мислихме, че ще ни водят в някоя селска кръчма, а то цял хотелски комплекс. Забравих му името.
Там вече ни чакаха заредени едни дълги бели маси.
На всеки по една салата, която изпива най-малко четири ракии. А и питиета си имаше пак в изибилие.
Катето взема, че извади един лазерен фенер и насвятка всичко в зелени светулки.
Местното духовенство също уважи Другаря. Да ме извини отеца, забравих му името. Ама аз не съм виновен. Финландията е виновата.
До тук всичко беше добре, ама после се започна една, ако знаех щях, да си остана в къщи.
Изведнъж от някъде донесоха тави с две печени агнета и дроб сърма. Ужас, какво ли трябва, да ги правим? Какво, какво, ние кемперисти ли сме или...? С едни никакви две печени агнета ли няма да се справим? Колко му е и се захванахме, да се справяме.
И аз се справях успешно, но в един момен се усетих, че вече страдам от остра алкохолна и агнешка достатъчност. А то имало още.
Рожден ден без торта може ли?
Честит рожден Василий!
За многая лета Другарю!
Най- апетитното парче от тортата, кемперчето Другаря подари на Косето.
Видиш ли Косе, сега няма само баща ти да си има кемпер.
Не знам другите, ама аз май попрекалих с Финландията, пък и с агнешкото. Само че, аз не съм виновен, то окото ми лакомо. Някъде към един часа повече не издържах и с Теменужка кривуличейки из тъмните улички на Червен се добрахме до кемпера. Помня само, че се покатерих до леглото си в алковена, а след това повече нищо не помня.
ЧАСТ ТРЕТА
На другата сутри се събудих от веселото чуруликане на птичките в ореха до кемпера. Отворих едно око, почесах се и макар че много още ме мързеше се изтъркулих от алковена. Аз съм си много мързелив, но въпреки това бързо се отправих към тенджерата с шкембе чорбица.
Наивник! Те юнаците въпреки, че си бяха легнали към 4- 5 часа, вече бяха станали и опукали шкембето. Заварих Вълко и Данчо, да омитат последните две купички шкембе.
Тенджерата блестеше, а тез двамата сърбат и премляскват, та ушите им пращят. Черна злоба ме налегна. Прилоша ми и много ги намразих.
Добре, че Другаря скочи и веднага надруса една голяма тенджера с агнешка чорба. За да ми отмине черната злобаи докато чакам, взех че си напълних една чиния с дроб сърма и агнешки мръвчици. Не много, скромничко само с връх.
После опуках и две купички от врялата агнешка чорба. Не ме беше срам, да опраскам още две, ама си оставих място за по после. А дано, ама нада ли. Наивник съм си аз. Когато се върнах по-късно, тендерата пак блестеше. Ламите отново бяха изплюскали чорбицата. Абсолютно съм сигурен, че пак онези двамата са сърбали до насита. То и другата банда им е помагала, няма как.
Пак ме налегна черна злоба. Майка ми хубаво ми казваше, да не си играя с лоши деца, ама аз нали не слушам, на събрах се с кемперисти. Край, ще си продам кемпера и ще ходя на хотел, на СПА и на всякакъв си там инклузив. Там и готини хора ще има, а не като тези.
За да се успокоя и да спре да ми трепери под лъжиката, пак си напълних чинийка с дроб сърма и агнешки мръвки. Този път не бях скромен. И гадната злоба взе, че ми премина. Онези двамата пак ми станаха симпатични. Няма да ги мразя, но все пак ще си имам едно на ум. Реших , да не си продавам кемпера. То пък в СПА-то и кой знае, какви задръстеняци има.
Наплюсках се, ама се усетих, че повече не мога. Взех да гледам много умно, захвърлих фотоапарата и отидох, да се цопна в басейна.
Това беше.
Три дена яли, пили и се веселили. Най- много се веселили.
Както кават в руските прикаски „И аз бях там, ядох, пих, мустаците си намацах, по брадата ми тече в устата ми не влезе”. Не беше точно така ама нейсе.
Да си жив издрав Другарю! Благодарим ти за всичко! _________________ Пазете и обичайте нашата България
Страхотен купон сте си спретнали! Много радвате окото.
А относно Другаря...........ами едва днес се запознахме и мога да потвърдя с ръка на сърцето, че наистина е голям сладур!
А какво комбинирано ремарке е избарал зад кемпера........такова чудо не съм и сънувал, че може да се коструира! Но нека сам да го представи, а аз да не издавам повече проекта.
Ей Другарю, да си жив и здрав и да илядиш ! Аз докато спасявам човешки животи в Албена Вие живот си живеете в Червен и то без квлифициран спасител. Ех дано след 30-ти септември да имаш нужда от Баде Майстер на басеина !!! Наздраве и за 70 годишнината да си все така Най-Големия _________________ Не оставяй днешната работа за утре, като можеш да я свършиш вдругиден !!!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
