kemper-club forum

[loveforever]

Лифт няма но с малко повече късмет става да се иде с кемпера почти до горе.
_________________
Магия в лилаво

[s_s1]

Е, не е справедливо:днес 2 часа след обяд писах, писах, качвах снимки, писах ... и сега поста го няма!


П.П. Е, вече успях. Следващия пост се появи от втори опит.

[s_s1]

Кемпера си беше там, на паркинга, където го оставихме, всичко беше на ред и след като хапнахме нещо дребно продължихме към Салерно. Естествено, че минахме отново през Козенца. Горивото /дизел/ на магистралата беше с около 30 евроцента по-скъпо, отколкото в населените места и затова отбих от магистралата и заредих в Козенца. Там вече по тъмно се набих в задръстване, но след обиколка на част от града заредих и доволен продължихме напред. Направи ми впечатление, че всички паркинги са заети от големи камиони извършващи международни превози. През няколко км. имаше малки отбивки, които побираха по 1 тир също бяха заети с нощуващи. Намерихме си място на бензиностанция при леките автомобили и след аперитива отворихме бутилка италианско розе.
На сутринта продължихме към Салерно.

Интересна ми е тази сграда почти без прави външни стени и без прави ъгли в сградата. А мебели от къде? Интересна ми е и облицовката дали е керамика.















Снимах, упражнявах се на тема "залез".













Минахме през Салерно и продължихме по брега на морето. Спряхме за разходка и кратка почивка в някаква голяма и красива градина на брега на морето. Естествено паркирахме някъде на п.си м. и се изморихме повече от ходене.

Продължихме през Виетри суй маре, през Четара, Амалфини към Майори, за да достигнем Атрани.







Нямаше къде да отбием, за да спрем дори на аварийни светлини, пътя беше много тесен и изсечен в скалите.
Затова повечето снимки са през прозорците на кемпера.







И аз така ги нахвърлям снимките, за да добиете представа от мъчителното придвижване.









Въпреки че пътя беше много труден и ме припоти беше много, много красиво.
Продължихме към Позитано-много красиво селище. После Соренто...
Обикалях, навирах се с тази голяма машина до където мога.

















И така докато не срещнах противопожарен автомобил... Заклещихме са на тесния път, предизвикахме километрично задръстване. С много маневри за около десетина минути намерихме място на пътя където да се разминем и продължихме напред. Видях някакъв тесен и много сгърчен път на ГПС-а. Не се колебах и продължих по него. Тесен, с ненормално голям наклон. Това беше около Сан Мичеле. Пътя се виеше от фиба във фиба. Съжалих, че кемпера няма бавни. Съединителя отново ме подсети с гадния си аромат.
Твърдо си обещах да се върна в Италия с мотоциклет паркиран напречно отзад на кемпера и тогава да се пробвам дали мога да стопя съединител в маслена баня...

В този район дори и извън сезона нямаше къде да се спре дори за снимки и не можеше да си и помисля за преспиване.
Сега от разказа на Роси и Стоян разбрах, че имало кемпер стопове, но като не знаеш... си правиш каквото знаеш...

Вече по тъмно продължих към Помпей с намерение да спя някъде там.
Стигнахме някакъв къмпинг, входната врата беше затворена и след много викове от моя страна се появи някой и каза, че е затворен вече. Имаше и паркинг за товарни автомобили. И там също не ни приеха. Обикаляхме улиците и зяпахме табелите в търсене на къмпинг. Имах предварителен план да спим в подножието на Везувии, но неусетно карайки по крайбрежния път се озовахме в Неапол.
Оказа се мръсен, отвратителен град с тълпи мургави араби, африканци и всякаква паплач.
Упътиха ни към паркинг на магазин Карфур. Паркирахме, напазарувахме и докато жена ми правеше салати аз се върнах до касите на магазина, за да питам дали паркинга е безплатен. На входа имаше пуснат на пряко дебел синджир.
Снимах някакви табели, но не знаех какво означават.



Ако може някой да помогне с превод, че слънчева Италия отново ме зове.



Човек от управата на магазина ми каза, че всяка сутрин идват, затварят паркинга и винаги имало скандал с прекарали нощта там. Но касиерките в магазина не споменаха нищо такова... Прочетох в интернет отзиви, които потвърдиха казаното от този човек. И посред салати, мезета и питиета запалих кемпера и тръгнахме да търсим друго място.

Съпругата ми каза, че не иска да остава в този град, защото сън няма да я хване. Затова зарязахме и Неапол и Везувии и продължихме на север.

[s_s1]

[Asteri]

Снимките са супер - импромптю. Хванали сте момента и преживяването.
Все едно съм там. Пък по тия кози пътеки... няма шанс да съм там. Вие сте герои

[s_s1]

Заваля, стъмни се и в далечината забелязахме някакъв висок хълм с крепост, замък построен и реновиран, забелязахме го, защото беше осветен.
Не се поколебах изобщо, а веднага тръгнах да търся път към върха.
Намерихме го и след няколко километрово мъчително изкачване по тесен и с много обратни завои път се озовахме на паркинг на върха. Беше почти хоризонтален, празен и с уникална гледка надолу към градчето.
Докато се изкачвахме видях няколко табели за ресторанти, мислех си да посетим вечерта някой от тях. Излязох от кемпера, вятърът беше много силен, духаше на пориви, дъждът се усилваше. Разходката беше много кратка и напоителна за дрехите ми. Не беше възможно да се носи чадър. Планът за уютно ресторантче бързо пропадна. Хладилника беше пълен, багажника със салати също и стана пак същата.... но този път с уникална гледка от прозорците на кемпера.
През нощта поривите на вятъра клатеха кемпера, все едно че се разминавахме с големи камиони.
На сутринта дъжда не спираше и вятъра си вееше. Бавно закусвахме с надежда да се пооправи времето. Но надежда за промяна не се виждаше на тъмния хоризонт. Въпреки това решехме да посетим замъка.
Паркинга.




Към замъка. Снимах набързо, валеше отвратителен дъжд и обектива не телефона за секунда ставаше мокър.



Мокър нинджа със запотени очила наднича през бойницата.



Нескопосан опит за бърза панорама.



Разгледахме замъка набързо, защото дъждът не спираше, казаха ни че има и музей, който с радост посетихме, че е на закрито.

Видяхме грънци на 2 500 години,



и кокали на набори на грънците.











Един от персонала на музей беше много дружелюбен и се опитваше да обясни, че крепостта е на 2 500 години, че е разрушавана и отново възстановявана, показа ни стаи на затвора /килии/, търпеливо ни отведе до някои странични стаи, които със сигурност щяхме да пропуснем. Каза, че приятелката му е румънка и може би затова ни отдели толкова внимание. А може би защото дъждът не спираше и нямаше много посетители.



Дъждът си валеше, кемпера и кучката ни чакаха и продължихме пътешествието.

[loveforever]

Много харесвам такива случайни находки, появили се сякаш от нищото, изпълнени с романтика и носещи неповторимо изживяване. Това да се насладиш на подобно усещане с наличното в кемпера според мен дори е по-хубаво от посещението на местно заедение.
_________________
Магия в лилаво

[s_s1]

ЗАЩО ВЕЧЕ не мога да променям постовете си? Исках да добавя продължение към горния пост, но нещо ФОРУМЪТ ми забранява.

И продължавам: След приятната изненада с непредвиденото спиране в Монтесаркио /така се казва градчето с красивия замък, където пренощувахме/ продължихме към Беневенто. Планът включваше да позяпаме града, да видим Триумфалната арка на Траян, римския театър, католическата катедрала, да обядваме в някой хубав ресторант, да пием после кафе или лимончело...
Но времето реши друго: дъждът не спираше, вятърът вееше и в Беневенто трафика беше ужасен. Навигацията ме закара в центъра в паркинг където не можех да намеря място на кемпера, нямаше изглед дъждът да спира, трафика ме избута от централната част в покрайнините.
И продължихме на където ни видят очите.
Дъждът спря, облаците се вдигаха и от дясно на пътя забелязах военен мемориал. Имаше голям празен паркинг, вратите бяха отворени, спряхме за да се разтъпчем и кучката да ползва тоалетна на прекрасната зелена тревичка.
Намира се точно по пътя за Казино след село Мингано Монтелунго.



Разбрахме, че мемориала е посветен на втората световна война и по-точно на битката на италианските войни в освободителната война срещу германците на 8 и 16 декември 1943 г. Имаше много гробове на загинали и величествена сграда с надпис на латински MORTUI UT PATRIA VIVAT. Музеят беше затворен, но парка беше много добре направен и поддържан и се разходихме из парка с военните машини.




Отново опит за панорамна снимка.





Снимах табелки и ги поствам тук с надежда някой знаещи разбиращ да разкаже повече за машините.

[spoil]







Надникнах и през люка.



[/url]

Надникнах и в двигателния отсек.



И отдолу м/у веригите.



Някакви оръдия, не ми е ясно с какво предназначение са и какви цели /въздушни, наземни, жива сила, техника / би трябвало да поразяват.









Какъв ли е този голям тръбопровод?



Пътя не беше оживен, рядко минаваха автомобили.



След като раздвижихме кокалите продължихме в посока на север.
Вечерта си харесахме китайски ресторант и се разцепихме от плюскане.

Имаше много красиви аквариуми.





С много труд /моя куц английски и десетопръстната система/ още преди да седнем в ресторанта се опитвахме да разберем дали можем да пренощуваме на паркинга пред ресторанта, за да знам дали да се отпусна в пиенето или ако не е възможно да остана само с дегустация на виното. Говорих с 3 сервитьорки, с някакви може би управители /жена и мъж/, всички от жълтата раса/ и най-накрая ме заведоха в кухнята където общ работник хигиенист с европеидни черти преведе въпроса ми. Нямало проблем... паркинга бил неохраняем, безплатен и можели сме да останем колкото си пожелаем.
Опитахме от всичко по много и преядохме зверски. Държахме кучката с нас на стола да не би да влезе в кухната, че ще я върнат сготвена.

[s_s1]

[Роси и Стоян]

Водопада е добро попадение , но Рим не е за изпускане . Пожелавам ви следващия път да не го подминавате

[s_s1]

[s_s1]

Явно отговорния МОД. не чете или не желае да ми отговори на въпросите или да ми помогне.

Продължихме пътя си към Спелло. Но преди това минахме през Сполето. Небето беше притъмняло, духаше силен вятър, ръсеше дребен дъжд, който проникваше навсякъде.

Може би заради неприятното време градчето нещо не ни впечатли.









Поразходихме се, посъбрахме студ и влага.

Свита част от мнението:

Дъждът се усилваше и ние продължихме към Спелло.

[rozovslon]

Чакам продължението с нетърпение!

[s_s1]

[s_s1]

Сайта дето качвам снимки се възстанови от няколко дена, но все не ми остава време да довърша разказа за разходката ни.
Ето ни пред портите на Спелло.




Още не бяхме влезнали през портите.
В малкото средновековно градче караха не толкова средновековни, но на достопочтена възраст автомобили.





Вече сме вътре в стария град.
А улиците са едни широки булеварди.





Започнахме разходката с площада в центъра.



Казаха ни, че това е най-добрия ресторант.

Продължихме разходката. Сетете се защо съм снимал тази витрина.



Стоките в магазина бяха изложени точно по европейски-окачени на вратата.



Включително и топките на мулето.



Но най-големия ужас беше, че осоления свински бут е с необработената четина...

Ето вече един по-нов автомобил- Фиат Панда 1, който наднича от широката врата на гаража.



И понеже улиците са прекалено широки отстрани са наредили саксии с цветя.



Денят вече преваляше, но градчето беше магически привлекателно за нас и продължавахме да мерим улиците.



Видяхме и електрическия модел на Рено - Туизи.







Някой може ли да ми обясни тези ковани железа за какво служат в строителството на сградите.



Имаше ги на много места и не само в този град, а и във всички старинни градчета.



Стигнахме до единия край, починахме малко и пак атакувахме баирите.



Интересна комбинация от улица и стълби.



Както си вървяхме по стълбите чухме зад нас спирачки. Отскочихме от пътя, за да не ни сгази възрастен дядо с Рено 4 по инерция с незапалени светлини и двигател.



Прекрасно градче, уникална Италия.



Вече се беше стъмнило и лампичките светеха...



Естествено че се разхождахме и разглеждахме и магазини за сувенири.





Стигнахме до църква с кула с часовник.



С малко нетрадиционен вход.



Вмъкнахме се вътре.









Тези шарени керамични плочки не знам какво означават, но са много красиви и много ни харесаха.



Вечерен пейзаж.





И крепостните стени.





Е извън стените на стария град не всичко е цветя и рози.



Порядъчно изморени тръгнахме обратно да си търсим кемпера,

Добре, че лампичката светеше...



Не бяхме още огладнели, но пък твърде изморени и след кратка почивка и разглеждане на картата на ГПС-а казахме "Чао" на Спелло и продължихме на някъде в нощта...